Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София,
.........................2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
При участието на секретаря Силва
Абаджиева и прокурора Юлиана Христова, като разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНОХД № 1178 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.10.2015 година по НОХД № 1956/2012 година, СРС, 102 състав,
е признал подсъдимия П.П.П. за невинен в извършването на престъпления по чл.143 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.18 ал.1 и чл.155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради
и което го е оправдал по така повдигнатите му обвинения.
Със същата присъда е признал
подсъдимата В.В.П. за невинна в извършването на престъпления по чл.143 ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 и чл.155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК, поради и което я е оправдал по така повдигнатите й обвинения.
Със същата присъда е признал подсъдимия Б.М. Д.за невинен в извършването на престъпления
по чл.143 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 и чл.155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради
и което го е оправдал по така повдигнатите му обвинения.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от
прокурор при СРП, с който се иска отмяна на присъдата и осъждане на
подсъдимите. В жалбата не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на веществени
доказателства.
Пред въззивния съд
защитниците на подсъдимите и те самите пледират за потвърждаване на
първоинстанционния акт. Сочат се също така аргументи и за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в негодност на обвинителния акт и
невъзможност за разбиране от страна на подсъдимите на конкретно повдигнатите им
обвинения.
Пред въззивния съд
представителят на Софийска градска прокуратура излага доводи, че присъдата на
СРС е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена и постановена
нова осъдителна такава.
В правото си на последна
дума подсъдимите молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда и
тяхното оправдаване.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези,
изложени в съдебно заседание от явилите се страни и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за отстраняване на съществено процесуално нарушение:
Съгласно чл. 246 ал.2 и ал.3 от НПК в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът следва да посочи престъплението, извършено
от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, а заключителната
част трябва да съдържа правната квалификация на деянието. Между двете части
трябва да е налице съответствие, като посочените факти в обстоятелствената част
следва да кореспондират на приетата правна квалификация. Посочените минимални
изисквания към акта на обвинението гарантират правото на обвиняемия, на защита
- да знае всички факти, които се отнасят до елементите от обективната и
субективната страна на деянието и да организира своята защита съобразно с тях.
В Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е прието, че предназначението
на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на
обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на
доказване и на осъществяване правото на защита. С оглед изложеното се налага
изводът, че в обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и конкретното участие на всеки обвиняем
при осъществяването му.
Настоящият съдебен
състав намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени необходимите
обстоятелства досежно съучастническата дейност на обвинените лица, както и
техния индивидуален принос към осъществяване на всяко едно от инкриминираните
деяния.
По отношение на първото визирано в
обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.155 ал.3 вр. ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК е казано само, че на неустановена дата, без
конкретизация на местоизвършване, тримата подсъдими са се срещнали и разбрали
да накарат св. Златкова да работи като проститутка. От там нататък липсват
каквито и да е било конкретни факти и обстоятелства относно индивидуалните
действия на всеки един от тримата подсъдими, с които се твърди да е реализирано
вмененото престъпление. Не са налице каквито и да е било факти и относно самата
съучастническа дейност, доколкото повдигнатото обвинение е именно за извършено
в съучастие и то под формата на съизвършителство престъпление. Тоест в случая
несъмнено е необходимо излагането на допълнителни факти, от които да става ясно
обективното и субективно участие на всяко едно от лицата, имайки предвид, че
съучастничеството като форма на задружна престъпна дейност предполага знание,
общност и съгласуване на волята на лицата, които са взели участие в
престъплението.
Нещо повече, в обвинителния акт са описани
три отделни деяния, три отделни телефонни разговора, със самостоятелното
участие на всяко едно от обвинените лица, без описание на каквито и да е било
действия от страна на другите две лица, което създава допълнително объркване и
неяснота в обвинителната теза относно формата на извършителство, тъй като не
става ясно какво изобщо е участието на другите две лица, както и дали те са
знаели за реализираното, а също и какъв е изобщо техния принос в конкретното
деяние.
Допълнително объркване в обвинителния акт
внася поддържаното в обстоятелствената част обвинение и спрямо четвърто лице, извън
тримата подсъдими, посочено с имена П.М.М.,
спрямо когото отново е дадена същата правна квалификация по чл.155 ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. От описаното в обвинителния акт не става
изобщо ясно каква е връзката на това лице с останалите три такива, още повече,
че в диспозитива липсва и формулирано обвинение спрямо това лице.
Подобна неяснота и липса на факти е налице
и по отношение на второто поддържано в обвинителния акт обвинение по чл.143
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК. Тук отново се забелязва
отсъствието на каквито и да е било факти досежно съучастническата дейност, като
не става ясно с кои точно свои действия всяко едно от обвинените лица е
допринесло за общия престъпен резултат, както и дали изобщо същите са
осъзнавали, че действат в съучастие, тъй като отново са описани три отделни
деяния със самостоятелното участие на всяко едно от тях, без посочване на
конкретните действия на другите две лица.
Порочността на обвинението се забелязва и
в диспозитива на обвинителния акт, където в едно от повдигнатите на подс.Б.Д.
обвинение по чл.155 НК е поддържано, че е извършено в съучастие с него самия – Б.Д. и В.П., без изобщо да е посочен подс.П.П.,
което създава допълнително объркване и неяснота.
За процесуална чистота и без да го отчита
като процесуално нарушение, съдът намира за необходимо да укаже необходимостта
от посочване в обстоятелствената част на място на извършване на вменените
престъпления.
Въззивният съд намира,
че освен липсата на посочване на всички факти, които се отнасят до елементите
от обективната и субективната страна на деянията, не е налице изискуемата
корелация между изложената фактическа обстановка и приетата правна
квалификация. Установява се и противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт.
Гореизложеното
представлява основание за отмяна на първоинстанционната присъда, като делото
следва да бъде върнато на първоинстанционния съд. Липсата на "годен"
да детерминира предмета на делото обвинителен акт и съответно ясно и еднозначно
формулирано обвинение спрямо подсъдимите не позволява на настоящия съдебен
състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. В този смисъл е
безпредметно да бъде обсъждана правилността на фактическите и доказателствени
изводи на СРС и следващите от тях правни изводи.
Въззивният съд намира,
че първата инстанция, която не е установила посочените пороци на обвинителния
акт и е насрочила делото за разглеждане в съдебно заседание, е допуснала
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и в рамките на
проведеното първоинстанционно производство, отново е ограничила правото на
защита на подсъдимите.
Всички изложени
съображения водят до извод, че присъдата на първата инстанция трябва да бъде
отменена, а делото да се върне на СРС за отстраняване на посочените процесуални
нарушения.
Още веднъж следва да се отбележи, че при
допуснатото процесуално нарушение въззивният съд няма възможност да разгледа по
същество доводите и възраженията на прокуратурата и защитата, свързани със
събирането на доказателствата, тяхната оценка и дължимите изводи относно
фактите и правото. Втората инстанция не може да обсъди и доводите в протеста,
свързани с необходимостта от осъждане на подсъдимите. Това може да стане след
отстраняване на процесуалните недостатъци на обвинителния акт и законосъобразно
провеждане на съдебния процес на първата инстанция.
С оглед горепосоченото,
доколкото е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите, то са налице предпоставките на чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 НПК и първоинстанционната присъда следва да
бъде отменена, а делото - върнато на първоинстанционния съд за отстраняване на
нарушенията, описани в мотивите на настоящото решение. В случая не е налице
ограничението на чл.335 ал.4 НПК, доколкото е налице валидно подаден и в срок
протест от страна на прокуратурата.
Водим от всичко изложено
и на основание чл.334 т.1 вр. чл. 335, ал.2 от НПК Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от
21.10.2015 година по НОХД № 1956/2012 година, СРС, 102 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане и отстраняване
на процесуалните нарушения, описани в мотивната част на настоящото решение.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване или протест.