Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 318
Велико
Търново, 04.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
181/2022г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ/предх. наим. ЗУСЕСИФ/ и чл.27,
ал.6 от ЗПЗП.
Образувано по жалба вх. № 1727/15.04.2022г. в
АСВТ, подадена от името на М.Г.С., действаща като едноличен търговец с фирма
ЕТ„М.С. - 2013“ с ЕИК *********, с. Благоево, общ. Стражица. Жалбата е изпратена
по подсъдност от АС – Плевен, АД № 288/2022г.
Оспорва се Решение с изх. №01-6500/8439#18 от 09.02.2022г. на заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя на основание чл. 73, ал. 1 и §4, ал.3
от ДР на ЗУСЕСИФ е определена финансова
корекция в размер на 215 259,65лв.,
което представлява 100% от отпуснатата БФП.
Оспорващият твърди, че РФК е нищожен акт, защото е постановено в
противоречие с влязлото в сила съдебно решение на ВАС по АД № 4407/2021г. С това
съдебно решение АП не е върната на ДФЗ, поради което е налице ново произнасяне на
АО по въпрос, който вече е решен от
съда. Алтернативно се поддържа оплакване за незаконосъобразност на акта за ФК,
т.к. констатациите на ДФЗ били основани изцяло на доказателства, събрани в производството
по издаване на отменения АУПДВ. При това АО без да извърши нови проверки/след
м.06 на 2019г./ и да събере отново доказателствата е постановил РФК. Липсата на
нови доказателства се потвърждавало и от разпита на ВЛ. Това представлявало
особено съществено процесуално нарушение. От друга страна, размерът на ФК бил
определен въз основа на Правила, които не са били обнародвани при извършване на
проверките на място от ДФЗ, а освен това на същите не им е придадено обратно
действие. По тези съображения упълномощеният ПП моли съда да отмени оспорения
акт.
В о.с.з. пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата, пледира за нейната основателност. Претендира
разноски. Представя ПЗ в указан от съда срок.
Ответникът – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия. Решението е издадено в предвидената писмена форма и
съдържа фактически и правни основания. Бенефициерът е уведомен за
производството по определяне на ФК. Имал е
възможност да представи възражения, които са обсъдени. Правилно е
реализирана процедурата по чл. 27, ал.6 от ЗПЗП. РФК е съобразено и с
приложимите материалноправни разпоредби. По тези съображения ПП пледира за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за ЮКВ. В писмено становище
излага подробни съображения.
При дължимата служебна проверка
съдът установи, че жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. РФК
на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ
има качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК. Оспорването на акта е извършено от лице с надлежна процесуална
легитимация – адресат на акта, чийто правен интерес е засегнат негативно от
оспорения ИАА, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок.
Разписка в преписката /в края на черен класьор за документи по вх. №1893 от
28.04.2022г./ сочи, че РФК е връчено лично на жалбоподателката на 24.03.2022г.
Жалбата е депозирана по пощата на 07.04.2022г.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу
фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест бе указана
по общото правило върху ответника. Последният представи заверено копие от
административната преписка, в т.ч. доказателства за делегирането на
компетентност по издаване на РФК. Не е заявено оспорване на тези документи. Не
са приети за безспорни между страните факти. Не са обявени служебно известни
такива на съда. Към доказателствения материал по делото са приобщени
доказателствата, приети по АД № 899/2020г. по описа на АС-Плевен. Прието е и
заключение на ССчЕ, неоспорено от страните. Съдът го кредитира с доверие, т.к.
е основано на приетия доказателствен материал и е дадено под страх от
наказателна отговорност.
След съвкупната преценка на приетите
доказателства, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
1. Жалбоподателят подава Заявление
за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР
2007-2013г. Проектът е за изграждане на Комплекс за селски туризъм „Марина
Вилидж“ в с.Благоево, общ. Стражица. Идентификационният му номер е 04/311/01152
от 28.05.2013г.
2. Условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски
дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. са разписани в Наредба № 30 от 11 август 2008 г. , издадена от
министъра на МЗХ.
2.1. В изпълнение на изискването на чл.16
от посочената Наредба № 30/2008г. е представен бизнес план, който е получил
одобрение за финансиране.
3. На
03.11.2014г. между ЕТ "М.С.-2013", ЕИК ********* и ДФЗ е подписан по
Договор № 04/311/01152 за отпускане на финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013г.,
подкрепена от ЕЗФРС.
4. Предмет на Договора е
предоставяне от ДФЗ на Ползвателя на безвъзмездна финансова помощ в размер на 215
887,37лв., свързана с осъществяването на посочения по-горе Проект. Срокът за
извършване на инвестицията е 15.09.2015г. Съгласно чл.9, б“г“ от Раздел IX
„Други условия“ неразделна част от
одобрения за подпомагане проект е и Бизнес планът.
5. Одобрена и изплатена е субсидия в
размер на 215 259,65 лв.
Окончателното плащане е извършено след проверка на място, при която е
констатирано, че инвестицията е извършена с построяването на обекта. Въведен е
в експлоатация видно от Удостоверение № 8/18.09.2015г.
6. Извършена
е извънредна проверка на място в периода 17.06.2019г. – 24.06.2019г. след
плащането, както и повторна цялостна проверка на място в периода 22.07.2019г. –
26.07.2019г., както и допълнителни административни проверки, при които е
констатирано неизпълнение на задължения по договора, изразяващи се в
неизпълнение на одобрения бизнес план.
7. В одобрения бизнес план, за който
е сключен договора за финансиране на проекта са залегнали финансови показатели,
които ползвателят се е задължил да изпълни.
При проверката на място са
представени документи за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г.,
както и за периода 01.01.-26.07.2019г. За 2016г. не са реализирани приходи от
нощувки, за 2017г. приходите от нощувки са 555 лв., за 2018г. – 105 лв. и за
периода 01.01.-26.07.2019г. – 600 лв., което представлява изпълнение на
прогнозираните приходи под 1% от заложените в бизнес плана за всеки от
периодите.
8. В одобрения бизнес план е
предвидено и разкриване на 4 работни места – 1 бр. управленски и 3 бр.
производствен персонал. При извършената административна проверка в регистрите
на НАП за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г. е установено, че
за 2016г. е назначен 1 бр. управленски персонал за 3 мес., за 2017г. – 1 бр.
управленски персонал за 4 мес. и за 2018г. – 1 бр. управленски персонал за 6 мес., предвидения обслужващ персонал не
е назначен или планираната в бизнес плана устойчива заетост за трите финансови
години не е достигната.
9. И при двете проверки на място са
установени липси на част от активите, подробно описани в протоколите от
проверката и в РФК, за които е била изплатена субсидията. Общата стойност на
липсващите активи е в размер на 30 104,85 лв.
Изводите от констатациите при
проверките на място са, че част от описаните активи не са в експлоатация, а
други са налични, но не функционират. Част от активите, обект на инвестицията
са бракувани или липсват, не са възстановени и не е уведомен застрахователя и
фонда, а ползвателят не е възстановил актива. Едната къща от комплекса е
амортизирана, неподдържана и към момента на проверката етаж 1 не се използва –
няма ел. енергия, в цялата къща няма течаща вода, липсват основни части от оборудване
на ОВК, което означава че къщата не се използва по предназначение.
10. С писмо изх. №
01-6500/8439/23.10.2019г. ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ на
осн. чл. 26 ал.1 вр. чл. 34 ал.3 АПК във връзка с констатираното съществено
неизпълнение на договора.
10.1. По повод оспорване на
издадения АУПДВ/за сумата 215 259,65лв./ е проведено съдебно
производство. Решението, постановено от АС-Плевен по АД № 899/2020г. е отменено
с Решение № 12154/26.11.2021г. по АД № 4407/2021г. на ВАС, както и издаденият
АУПДВ.
11. АО приел, че ВАС в случая е
указал друг процесуален ред, а не е отрекъл наличието на предпоставки за
възстановяване на БФП. Поради това започнал производство по налагане на
финансова корекция. Уведомил жалбоподателя с Писмо изх. № 01-6500/8439#15/20.12.2021г.
11.1. Същото е получено от ЕТ на
05.01.2022г. В срока са постъпили писмени възражения, които са приети за
неоснователни. Издадено е оспореното понастоящем Решение за финансова корекция
изх. №01-6500/8439#18
от 09.02.2022г.
12. Като фактически основания на РФК
е посочено, че е констатирано неизпълнение на поети с договора задължения,
съставляващи част от одобрения Бизнес-план. Не са постигнати заложените в
бизнес плана приходи от продажба на услуги. Реалното изпълнение на приходната
част на БП е под 0,32%, т.е. проекта не е икономически жизнеспособен, съгласно
чл.16, ал.2 от Наредба №30/2008г., във вр. с §1, т.6 от ДР. Освен това, АО е
посочил и неодобрение на посочените в бизнес плана параметри за устойчива
заетост за период от тези три години. Разкриването
на нови работни места е генерална цел на мярка 311 по Програмата. Установена е
и липсата на активи, финансирани чрез субсидията по Мярка 311. Тези фактически
установявания ИД на ДФЗ е квалифицирал като нарушение на точки 4.12 и 4.18 от
договора – нарушение на договорни и нормативни задължения. При това на
основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП и точка 8.1 от Договора и чл.46, ал.1 от Наредба
№ 30/2008г., във връзка с Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП Зам.-ИД
на ДФЗ е определил размер на ФК от 100% от изплатената субсидия, т.е.
215 259,65лв.
13. Размерът на подлежащата на
възстановяване сума е определен въз основа на Правила за определяне на размера
на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.26, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г. Установеното неизпълнение на заложените приходи от инвестицията е с
определена санкция от 100% по т.30 от Приложение към Раздел 1 на Правилата. За
второто нарушение – неизпълнение на
параметрите относно устойчивата заетост санкцията следва да е 100% от
предоставената финансова помощ съгласно т.18 от Приложение 1 към Правилата. За
третото нарушение по т.2 от Правилата – 30 104,85лв. При спазване на
правилото за некумулиране на чл.3, ал.1 от Правилата е определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ от ползвателя от 100% или 391
149,05лв.
14. В хода на настоящото съдебното
производство беше изслушано заключението на ВЛ. Самостоятелното изследване на
експерта потвърждава данните относно съдържанието на БП и показателите за
изпълнението му, както са посочени от АО в РФК. Така например за 2016г. в БП са
заложени приходи от 56 700,00лв., а са отчетени 0 лева; за
2017г.-65 500,00лв., а изпълнението е 105,00лв.; за 2018г. –
79 200,00лв. – на 660,00лв.
Процентното изпълнение относно приходите то дейността средно за трите финансови
години е 0,32%. Относно показателите за заетост е установено, че е предвидено
разкриване на едно управленско и три производствени работни места. Последните
изобщо не са разкрити, а собственика на търговеца е изпълнявал отчасти първата функция. В резултат изпълнението
за същите три финансови години по този показател е средно 0,36%. Експертът
установява, че действително размерът на липсващите активи е 30 140,85лв. ВЛ
потвърждава, че на жалбоподателя е изплатена субсидия в размер на 215 259,65лв. Правилно намира изчислен и
размера на ФК по всяка от посочените хипотези на Приложението към
Правилата/т.30 и т.18 от същите/.
14.1. Съдът кредитира с доверие
заключението на ВЛ като обективно дадено, основано на събраните по делото
доказателства и го цени съвкупно с всички други доказателствени средства.
Горните фактически констатации са
основани на приетите писмени доказателства и ССЕ, които сочат, че действително
е налице неизпълнение на показателите, посочените в бизнес плана към одобрения
за финансиране проект за посочените в РФК три пълни финансови години. Тези по отношение на приходи от продажба на туристически услуги, тези за устойчива заетост. Потвърждава се и констатацията за
липсата на активи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
съдържанието на оспорения ИАА, съобрази установените
факти и издири приложимия закон, достигна до следните правни изводи:
Приложим материален закон е Закон за
подпомагане на земеделските производители/ДВ бр.58 от 1998г./ и Наредба №
30/11.08.2008г. на МЗХ за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски
дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г., а процесуален АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. При дължимата служебна проверка съдът установи
следното:
Оспореното РФК е валиден
административен акт, издаден от компетентен административен орган, при условия
на делегация/вж. л.62 и сл. от делото/.
Разпоредбата
на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ сочи, че за ПРСР функциите на органи за
управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от МЗХГ и от
ДФЗ- Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по
неговото прилагане. В нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, ДФЗ е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността му и го
представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Видно от ал. 6 на същата разпоредба,
той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. От
представената по делото Заповед № 03-РД 327/07.02.2022г. (л. 76) се установява,
че изпълнителният директор на ДФЗ/към този момент Б.М./ е делегирал на
заместник-изпълнителния директор В.Х.И. /т. І.1.39 правомощието да издава и
подписва решения на налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Следователно, налице е допустима по закон и валидно осъществена делегация на
правомощията по издаване на процесния акт и е спазено изискването за
компетентност на административния орган.
Оспореният акт е издаден в писмена
форма и съдържа необходимите реквизити. Мотивиран е от фактическа и правна
страна. В него точно и конкретно са посочени фактическите и правни основания за
издаването му. Административният орган е приел, че
не са изпълнени нормативните изисквания по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г., според които бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост. Сочи допуснати нарушения на нормативни и
договорни задължения.
ЗПЗП съдържа уредба на реда и
органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт на 09.02.2022г.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП при подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР е налице основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. При това
нейната дължимост и размерът на подлежащата на възстановяване помощ, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия закон.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (в
сила от 28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт и в
двата случая е на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. След изменението на
ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г. обаче, законът изрично
разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова
корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно,
когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на
финансова корекция.
В случая въпросът за приложимия
процесуален ред е решен от съда. С влязло в сила Решение по КАД № 4407/2021г.
на ВАС е постановил, че неправилно е издаден АУПДВ, т.к. са налице основания за издаване на Решение за
ФК. Производството по издаване на последното е започнало при вече влязла в сила
промяна в ЗПЗП, посочена по-горе, което налага приложението на ЗУСЕСИФ.
Неоснователно е възражението за
смесване на процедурите по ЗПЗП и ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая именно такъв по форма и по
съдържание е оспореният акт – решение за налагане на финансова корекция на
бенефициент на безвъзмедна финансова помощ по Програмата за развитие на
селските райони, определена за извършено нарушение по чл. 70, ал. 1, т.7 от
ЗУСЕСИФ. Следователно, приложимият ред е именно този по ЗУСЕСИФ, а не по ДОПК.
Спазени са административнопроизводствените
правила – ДФЗ - РА е уведомила търговеца за откриване на административно
производство по определяне на финансовата корекция и е дадена възможност на жалбоподателя
да изрази становище и да представи доказателства.
Съдебната проверка установи, че материалният
закон е правилно издирен и приложен от АО.
Фактическото основание за издаване
на оспореното РФК е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца
приходи и показатели за устойчива заетост за периода 2016 г. – 2018 г. В
мотивите на административния акт изрично е посочено, че установеното нарушение
представлява неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план индикатори. Тоест,
твърди се нарушение в хипотезата на
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ. Върховният административен съд уеднакви практиката
си в смисъл, че неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес
план, като основа за допускане на процесното подпомагане, е одобрен индикатор за изпълнение на проекта.
В случая производството е започнало
служебно с Доклад за нередност. Съгласно чл.70, §1 от Регламент № 1083/2006/действащо
право при сключване на ДБФП/, а понастоящем чл.122, §2 от Регламент №1303/2013 възлага
на ДЧ отговорности по споделеното управление и контрол на ЕФ. Държавите-членки
отговарят за управлението и контрола на оперативните програми като при това са
длъжни да предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатени
суми.
Съгласно легалната дефиниция на чл.
2, т. 36 на Регламент № 1303/2013, „нередност“ е всяко нарушение на правото на
Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез
начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В сила от
21.12.2013г., съгласно чл.154 от същия. Разпоредбата е действащо право при
издаване на оспорения пред съда ИАА за определяне на ФК. Аналогична по съдържание
разпоредба е действала при сключване на ДБФП.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.
1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена
само на някое от лимитативно посочените правни основания. Българският
законодател е приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания
води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право,
свързано с неговото прилагането като има или би имало като последица нанасянето
на вреда на общия бюджет на Съюза, което води до отчитането на неоправдан
разход в общия бюджет. В случая АО твърди нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от
ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори на проекта.
Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба
№30/11.08.2008г. задължително кандидатът изготвя Бизнес-план, който трябва да
доказва икономическата жизнеспособност на проекта. Последното е дефинирано в §1
от ДР на Наредбата като генериране на приходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на БП. Устойчивата заетост е друг легално
дефиниран показател, който се изразява в запазване на съществуващите работни
места или създаване на нови за периода на БП. При това подготвеният от
кандидата проект се оценява за допустимост именно по тези показатели на БП,
които са показатели относими към постигане на целите на Мярка 311. Безспорно БП
е неразделна част от проекта за финансиране, а неизпълнението на
посочените показатели в същия съставлява
неизпълнение на самия проект. Следователно е необходимо и достатъчно основание
за възстановяване на размера на ФП. Такова сериозно и продължително
неизпълнение на БП е свидетелство за това, че средствата не са изразходвани
ефективно.
Според чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30
от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Съгласно
чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП изпълнителният директор на Разплащателната агенция
одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение
на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и
сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в
"Държавен вестник". За процесния период са приложими ПРАВИЛА за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. Валидността и законосъобразността на посочените правила е
потвърдена с влязло в сила Решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС, постановено по
адм. дело № 14154/2019 г.
Съобразно клаузата на раздел VIII,
точка 8. 1 от Договор БФП Договор № 04/311/01152 от 03.11.2014 г., в случай, че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е
представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този случай РА
прилага санкциите, предвидени в чл. 46 и 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности.
В случая неизпълнението на
показателите на БП относно предвидените приходи от дейността е квалифицирано
правилно като нарушение по т.30 от Приложение към Раздел I „Общи положения“ на Правилата, т.к. за трите пълни
финансови години изчислените приходи са под 20% от предвидените, а нарушението
е продължило повече от една година и засяга цялата дейност. Поради което за
това нарушение правилно е предвидена ФК в размер на 100% от изплатената
субсидия.
Неизпълнението на показателите за
устойчива заетост правилно е квалифицирано като нарушение по т.18 от Правилата,
т.к. неизпълнението по този показател е едва 0,36%, т.е. по-голямо от 50% за
което се следва ФК 100% от платената субсидия, т.к. тежестта на нарушението се
определя като голяма, защото засяга критерий за допустимост на мярката.
Съгласно ДБФП ползвателят на помощта
е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в
съответствие с одобрения проект и инвестиционни разходи. Поел е и задължението
/вж. чл.4, т.17, б“а“/ в срок то 5г. да използва активите по предназначението
им и за целите на проекта. Длъжен е да сключи и поддържа в полза на Фонда
валидна застраховка на имуществото. В случая безспорно е установена липса на
активи, за което не са уведомени нито застрахователя нито Фонда. Това
представлява нарушение на т.2 и т.12 от
посочените по-горе Правила. Стойността на актива е размерът на корекцията в
случая.
Доколкото са констатирани три
нарушения по един и същи ДБФП, представляващи неизпълнение на нормативни и
договорни задължения на бенефициера, зам.-ИД на Фонда правилно е определил
размера на ФК, спазвайки правилото за некумулиране. Размер на ФК в случая се
явява размерът на най-голямата сума, определена за възстановяване. Става въпрос
за 100% от изплатената субсидия или 215 259,65лв.
В заключение настоящият съдебен
състав намери, че ФК е определена при наличие на законовите предпоставки за
това и правилно изчислена по основание и размер. Поради това жалбата се явява
неоснователна.
По възраженията в жалбата,
необсъдени по-горе съдът прие следното:
Неоснователно е оплакването, че
процесното РФК не е съобразено със силата на присъдено нещо на решение на ВАС по АД № 4407/2021г. С това решение на ВАС не
е разрешен със СПН материалноправния въпрос налице ли е основание за определяне
на ФК и нейния размер, което е
предмет на оспореното пред АСВТ
понастоящем РФК. Указанията на касационната инстанция са били относно
приложимия процесуален ред – дали издаване на АУПДВ по ДОПК или на РФК по
ЗУСЕСИФ. Доколкото производството по регистриране на нередност е започнало
служебно не е необходимо да има изричен диспозитив за връщане на
административната преписка за ново произнасяне. Доколкото не се касае за
ревизия и няма изтекъл преклузивен срок,
производството е могло да бъде реализирано. В този ред на мисли не е налице
произнасяне на АО по въпрос, който е решен от съда със СПН, нито основание за
нищожност по чл.177, ал.2 от АПК. Приложените решения като илюстрация на тезата
на ПП не са идентични от фактическа страна. Възражението е неоснователно.
Съдът не сподели и виждането на
защитата на оспорващия, че АО бил допуснал съществено процесуално нарушение
като изградил констатациите изцяло на
доказателства, събрани в производството по издаване на отменения АУПДВ. Това е
така, липсват нови доказателства и проверки след м.06 2019г., но не представлявало
особено съществено процесуално нарушение. От една страна АО е приобщил в
производството и обсъдил ведно с възраженията на жалбоподателя събраните
доказателства. Те сочат на трайно установени факти, а самият жалбоподател не
привежда такива, които да сочат на оздравяване на предприятието или неговата последваща
жизнеспособност и устойчивост на проекта. Няма процесуална норма, която да
задължава АО да събира само нови доказателства и да не обсъжда вече събраните.
Напротив действа принципа на процесуална икономия. Доказателствата в процеса са
събрани по предвидения процесуален ред, допустими и относими са, обсъдени са в
тяхната съвкупност. Поради това констатациите на АО са обосновани от фактическа
страна.
Неоснователно е и възражението, че размерът
на ФК бил определен въз основа на Правила, които не са били обнародвани при
извършване на проверките на място от ДФЗ, а освен това на същите не им е
придадено обратно действие. Действително Правилата са обнародвани в ДВ бр.69 от
30.08.2019г., но са приложени към нарушения установени при тяхното действие.
Процесният акт – РФК е издаден при влизането им в сила. Действително на
Правилата не е придадена обратна сила, но това не е необходимо. Просто
правнотехническият способ, който е използван е такъв, че нормите уреждат факти,
осъществили се преди приемането им –
нарушения при реализиране на мерките от ПРСР в периода 2007-2013г., видно от
самото им заглавие.
Предвид изложеното, съдът намира, че
административният орган е определил размера на финансовата корекция в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и оспореното решение се
явява законосъобразно по всички крителии на чл. 146 АПК, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора следва да бъде
уважена претенцията на ответника за присъждане на ***ско възнаграждение – 100лв.
и депозит за ВЛ – 600лв..
Воден от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът в посочения
по-горе състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, заявено по жалба на М.Г.С.
с ЕГН ********** срещу Решение с изх. №01-6500/8439#18 от 09.02.2022г. на заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя на основание чл. 73, ал. 1 и §4, ал.3
от ДР на ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер на 215 259,65лв.
ОСЪЖДА М.Г.С. с ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – гр.
София разноски по делото в размер на 700,00лв.
/седемстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: