ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500531 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на В. К. Б.,
чрез пълномощника адв.М., против определение №261044/21.10.2021г. по
гр.дело №2540/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена
без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото решение
№273/29.06.2021г. в частта за разноските.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно
и постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена. Оспорва се
констатацията на съда за липса на основание за прилагане на разпоредбата на
чл.78, ал.2 ГПК по отношение на жалбоподателката. Сочи се, че
наследствените права на ищеца са установени и известни на В.Б. с получаване
на исковата молба по делото, а извършените от нея действия по отношение на
наследството на нейната сестра са осъществявани при знание, че тя е
единствен неин наследник съгласно издаденото от община Б. удостоверение
за наследници.
По делото не е спорно, че Я. К.-Б. се е завърнала да живее в Б. през
2015г., след смъртта на нейния съпруг Х. Б. и е закупила апартамента в кв.С.,
но дотогава и до момента ищецът С. Ш.-Б. не е посещавал Б. и своята майка,
факт, който съдът неоснователно счита за неотносим за предмета на делото.
Жалбоподателката не познава ищеца и не е била наясно относно
наследствените му права по отношение на нейната сестра произтичащи от
осиновяване и от договор за завещание. Твърди, че ищецът никога не се е
свързвал с нея, наследствените му права не са били заявени пред българските
власти и извършените действия с наследството на сестра и са били
добросъвестни, предвид официалният удостоверителен документ-
удостоверение за наследници съобразно доказателствената му сила.
1
В отговор на частната жалба, подаден от С. Ш., гражданин на Г., чрез
пълномощника адв.Ж., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Поддържа констатациите на съда, че между уведомяването на ответницата
посредством покана и предявяването на иска са минали шестдесет дни, с
което тя е дала повод за завеждане на делото и следва да понесе направените
от ищеца разноски. Намира, че е осъществил всички необходими действия да
заяви претенциите си относно наследството на своята осиновителка.
Намира, че правилно съдът е преценил, че неидването на ищеца в Б. е
неотносимо обстоятелство. Неоснователни са и доводите, че ищецът е
следвало да представи на ответницата оригиналът на Европейското
удостоверение за наследство, тъй като съгласно регламент /ЕС/650/2012г. той
следва да остане при органът, който го издава, при възможност да бъдат
издадени заверени копия по молба на молителя или на друго заинтересовано
лице.
Неотносими към предмета на спора са и доводите, че българското право
не познава института на осиновяване на пълнолетно лице, поради което
ищцата е била в невъзможност да предположи, че С. Б. е наследник на
нейната сестра съгласно представеното Европейско удостоверение за
наследство. На следващо място осиновяването е ирелеванто предвид и
сключения договор за наследство.
Бургаският апелативен съд при проверка на жалбата констатира, че е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на инстанционен контрол, нередовностите и са своевременно
отстранени, допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по
исковата молба на С. Ш. против настоящата частна жалбоподателка за
осъждането и да върне сумата от 78 739,53 евро, получена при начална липса
на основание, ведно със законната лихва, да бъде установено, че ищецът е
собственик на недвижим имот-самостоятелен обект с идентификатор
07079.820.587.1.16 и да бъде осъдена ответницата да му предаде владението
върху имота на основание чл.108 ЗС, както и да бъде отменен съставения в
нейна полза нотариален акт за признаване на правото на собственост върху
имота и да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.
Съгласно фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, ищецът се
легитимира като единствен наследник на Я. К.-Б. въз основа на Европейско
удостоверение за наследство от 23.06.2020г., съставено въз основа на Договор
за наследство, съставен по немското гражданско законодателство и
осиновяването му от Х. Б. и Янка Б.. Претендира се изтеглена от ответницата
без основание сума в размер на 78 739,53 евро от сметката на Я. Б., нейна
сестра, след смъртта и съгласно представено банково удостоверение и
извлечение на 31.03.2020г., тъй като ищецът се явява единствен наследник на
титуляра.
По отношение на процесния недвижим имот се сочи, че неоснователно
в полза на ответницата е съставен констативен нотариален акт за признаване
2
на право на собственост въз основа на представени от нея акт за смърт на Я.
Б. и удостоверение за наследници №94-01-9930/30.03.2020 г. на община Б..
След връчване на препис от исковата молба по делото ответницата е
депозирала отговор, с който признава предявените против нея искове при
условията на чл.78, ал.2 ГПК. Изложени са доводи, че не е знаела за
съществуването на С. Ш.-Б. и осиновяването му от нейната сестра.
Извършените от нея действия във връзка с наследството на Янка Бидендик са
въз основа на издаденото от община Б. удостоверение за наследници, в което
е посочена като единствен наследник на Я. Б.. Предвид, че ищецът не е заявил
наследствените си права съгласно българското законодателство и те не са
отразени, тя е била добросъвестна и не е дала повод за завеждане на делото.
В допълнително становище по исковата молба ищецът е оспорил
твърденията на ответницата, че не е дала повод за завеждане на делото, тъй
като не е знаела за наследствените му права. Представена е онлайн
кореспонденция между него и синът на ответницата Димитър Бюлбюлев по
повод смъртта на Янка Бидендик и оставеното от нея наследство, в частност
недвижимия имот.
В отговор ответницата е оспорила представената кореспонденция и е
представила удостоверение, съгласно което ищецът няма регистрирани
пътувания в България.
С решение №273/29.06.2021г. Бургаският окръжен съд е уважил
предявените искове и е осъдил ответницата да заплати разноски по делото в
размер на 20 408,16 лв. С обжалваното в настоящото производство
определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение молбата на В.Б.
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските
чрез възлагането им на ищеца. За да достигне до този извод, съдът е
намерил,че не са изложени доводи, които да променят констатацията му в
решението, че счита, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, тъй
като съгласно представена по делото покана, получена от нея ведно със
съдържащите с в нея приложения на 25.08.2020 г. тя не е предприела действия
да върне на ищеца неправомерно получената сума и имот.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото се
възлагат на ищеца при наличието на две кумулативно изискуеми
предпоставки-ответникът по делото да е признал иска и с поведението си да
не е дал повод за завеждането му.
Ищецът твърди, че е ангажирал адвокатско дружество „Р.“, което с
писмо, получено от ответницата на 25.08.2020г. е предявило наследствените
му права. Поради неполучен отговор от страна на В.Б. два месеца по-късно е
предявил исковата молба по делото.
По делото е приложена молба от С. ШМ. до В. К. Б. в което чрез
адвокатско дружество „Р. „ от нея е изискана информация за наследството на
Я. К. Б. и за извършените от В.Б. разпореждания с наследството. В молбата се
сочи, че С. Ш. е единствен наследник на покойната съгласно приложено
Европейско удостоверение за наследство. Според съдържанието, приложено е
3
и пълномощно в полза на адвокатското дружество. Представено е и известие
за доставяне, според което на 25.08.2020г. на В.Б. е връчена пощенска пратка
от адвокатско дружество „Р..
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на две изисквания-с поведението си ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно
поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде
задължен да защити правата си по друг ред. Затова според настоящата инстанция
независимо от признанието на иска, ответницата следва да понесе разноските, тъй
като след получаване на поканата от м.август 2020г. тя не е установила свои
действия, насочени към удовлетворяване на наследствените права на ищеца.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд-Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261044/21.10.2021г. по гр.дело
№2540/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4