О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1435
Град Бургас, 30.07.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – град БУРГАС, ХІХ-ти състав, на тридесети юли две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
ХРИСТО ХРИСТОВ 2. МАРИНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Николова КАД дело № 1322 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от адв. А.Ж. срещу Решение №
7/08.04.2020 год. по адм. дело № 16/2019 год. по
описа на Районен съд – Бургас, в частите му, както следва:
-
в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на С.С.М.,
С.М.С., Х.Д.С., М.С.С., С.В.С., Н.Л.М. и В.Л.С.,
всички действащи чрез пълномощника си адвокат А.Ж., против втори, несъдържащ се
в преписка с вх. № 2543/24.02.1992 г. за възстановяване правото на собственост
на наследниците на М. С. Е.протокол № 2543/08.04.1993 г. за размера и категориите
на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява
чрез план за земеразделяне в землището на Черноморец, състоящ се само от една
страница.
-
в частта, с която е уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и на жалбоподателите са присъдени разноски в размер на 500 лева, вместо претендираните такива в размер на 2160 лева с ДДС.
Относно
първата част касационният жалбоподател твърди, че се касае до един
административен акт, изписан на два листа, копие от който представя и на който
се вижда номерация „148“ в горния ъгъл и „120“ в долния ъгъл и втори лист,
продължение на първия с номерация „149“ и „121“. Ето защо иска да се отмени
решението в тази му част. Относно частта за разноските, адв.
Ж. сочи, че всеки от жалбоподателите има право на защита на интересите си като
ангажира процесуален представител и всеки има право да договаря адвокатско
възнаграждение, съобразно с тарифата, одобрена от ВАдС.
Прилага две копия на Протокол № 2543/08.04.1993 г. и списък на съдебните
разноски.
Касационната
жалба е изпратена в ОС Земеделие Созопол, като становище по делото не е
постъпило.
Бургаският
административен съд, деветнадесети състав, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба,
ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено
следното:
Действащият ГПК не предвижда възможност за
самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебните актове, касаещи
отговорността на страните за разноски, когато не се обжалва самото решение или
определението по съществото на спора. В Глава Осма – „Такси и разноски” не се
съдържа разпоредба, аналогична на чл.70 ГПК /отм./, според която решението на
съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва
самото решение. Предвидена е друга процедура – тази по чл.248 ГПК, като
постановеното определение в това производство подлежи на обжалване.
Съдебните
актове, в частта им относно разноските, съобразно разпоредбата на чл.248 ГПК
подлежат на допълване или изменение по искане на страните от съда, който ги е
постановил.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба,
в частта й касаеща разноските по делото, следва да се
остави без разглеждане, производството по нея да се прекрати и същата да бъде
изпратена на Районен съд - Бургас, който съгласно чл.248 ГПК е компетентен да
се произнесе по искането на касационния жалбоподател за изменение на съдебния
акт в частта му за разноските.
Касационната жалба в останалата й част, имаща
характера на частна жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна
страна в срока, указан в съдебното решение.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Производството
пред Районен съд-Бургас е било образувано по повод подадена жалба на С.С.М., С.М.С., Х.Д.С., М.С.С., С.В.С.,
Н.Л.М. и В.Л.С., всички действащи чрез пълномощника си адвокат А.Ж., допълнена със
заявления от 18.12.2019 г. и 29.01.2020 г., с която се обжалват две решения №
2543/08.04.1993 г., с които се признава и определя за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне и се отказва такова
върху описаните имоти, едно от които не е представено в цялост, решение №
2543/25.03.1998 г., с което се признава и определя за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне и се отказва такова
върху описаните имоти, и решение № 2543/25.03.1998 г. за възстановяване на
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на Черноморец, тъй като са нищожни административни актове,
поради и което се иска обявяването на тяхната нищожност и връщане на преписката
за ново произнасяне на административния орган.
При
разглеждане на делото, съдът е констатирал, че с жалбата е била приложена само
1 страница – начална, без последващи такива, която
действително е различна от началната страница на съдържащия се в преписката
протокол № 2543/08.04.1993 г. за размера и категориите на земеделските земи,
правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на Черноморец, т.е. очевидно е начална страница на
друго решение и тъй като същият не е в цялост, а и не се съдържа в процесната преписка, изискана от административния орган, за
жалбоподателите не съществува правен интерес от прогласяване на нищожността му.
Предвид констатираното, съдът е оставил без разглеждане и е
прекратил производството в тази му част.
Видно
от представеният с касационната жалба Протокол № 2543/08.04.1993 г. същият е
идентичен с този, наличен в административната преписка, чиято нищожност съдът е
прогласил. Що се касае до първата страница от приложения с първоначалната жалба
Протокол № 2543/08.04.1993 г., относно който съдът е оставил жалбата без
разглеждане, то настоящата съдебна инстанция също констатира факта, установен и
от първоинстанционния съд, че тази първа страница е с
различно съдържание и не е налична в административната преписка, с оглед на
което настоящата инстанция намира за правилен извода на Районен съд – Бургас за
оставяне на жалбата в тази й част без разглеждане и
прекратяване на производството в тази му част. За пълнота, съдът намира за
необходимо да посочи, че от наличните в административната преписка писмени
документи, както и от тези, представени от жалбоподателите не може да се
формира извод, че такъв втори протокол въобще съществува в правния мир, което
от своя страна да доведе до наличие на правен интерес от обявяването на
нищожността му.
Предвид
всичко изложено по-горе, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –БУРГАС, ХІХ– ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 7/08.04.2020 год. по адм. дело № 16/2019 год. по
описа на Районен съд – Бургас, в частта му, имаща характер на определение, с
която е оставена без разглеждане жалбата на С.С.М., С.М.С., Х.Д.С., М.С.С., С.В.С.,
Н.Л.М. и В.Л.С., всички действащи чрез пълномощника си адвокат А.Ж., против
втори, несъдържащ се в преписка с вх. № 2543/24.02.1992 г. за възстановяване
правото на собственост на наследниците на М. С. Е.протокол № 2543/08.04.1993 г.
за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Черноморец,
състоящ се само от една страница.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната
жалба в частта й, касаеща
разноските по делото и
ПРЕКРАТЯВА производството
в тази му част, като го
ИЗПРАЩА на Районен
съд – Бургас, за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.