Мотиви към присъда по НОХД №155 по описа за 2019 г. на ВПРС
На 05.06.2019 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС
- гр. Велики Преслав/сега ШРП ТО-В.Преслав/ обвинителен акт по ПД №17/2019г. по
описа на ВПРП, ведно с ДП№239/2017 г. по описа на РУ-В.Преслав, с който са
повдигнати обвинения срещу К.К.В., родена на ***г***, обл.
Шуменска, българско гражданство, българско гражданство, неомъжена, с начално
образование, неосъждана c EГH **********, за това че на 02.08.2017 г. около
21.45 часа в гр. ***, обл. Шуменска, на ул. „***"
до дом № 22, в съучастие като съизвършител с Х.А.К. ***
извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото -публично отправила псувни и закани срещу
граждани на гр.***, обл. Шумен, събрали се пред дом №
22 на горепосочената улица, използвайки обидни думи и изрази от вида на
„...Майка ви ще еба..., кои сте вие..., сега ще ви избием..., ще ви убием...,
ще ви еба в устите...!", нанесла удари с ръце и
крака спрямо лицата И.Д., С.Д.и М.Д.от гр.***, хвърлила камъни срещу тях, както
и унищожила чрез удари с ръце предно обзорно стъкло на служебен л.а. „Опел Астра" с ДК№ Н ***, собственост на ОДМВР -гр. Шумен,
деяние отличаващо се с изключителна дързост -престъпление по чл. 325, ал. 2 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК и за това че на 02.08.2017 г., около 21.45 часа в гр. ***, обл. Шуменска, на ул. „***" до дом № 22, унищожила
чужда движима вещ, а именно предно панорамно (обзорно) стъкло на л.а. марка и
модел „Опел Астра" с ДК№ Н ***, собственост на
ОДМВР гр. Шумен, предоставен за обслужване на РУ гр. Велики Преслав, Участък -
гр. ***, на стойност 151,00 лв. (сто петдесет и един) лева - престъпление по
чл. 216, ал. 1 от НК, както и срещу Х.А.К., роден на ***г. в гр. Велики
Преслав, живущ ***, българско гражданство, българско гражданство, неженен, с основно
образование, осъждан с EГH **********, за това че на 02.08.2017 г., около 21.45 часа, в гр. ***,
обл. Шуменска, на ул, „***"
до дом № 22 в съучастие като съизвършител с К.К.В. *** извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -нанесъл удари с
ръце и крака и публично отправил псувни и закани срещу граждани на гр.***, обл. Шумен, събрали се пред дом № 22 на горепосочената
улица, използвайки обидни думи и изрази от вида на „...Майка ви ще еба..., кои
сте вие..., сега ще ви избием..., ще ви убием..., ще ви еба в устите...!", деяние отличаващо се по своето съдържание
с изключителна дързост — престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимите и защитника им в
разпоредителното заседание по делото заявяват, че ще се възползват от
диференцираните процедури по НПК на основание чл.371, т.2 от НПК, като всеки от
подсъдимите признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение
от 25.09.2020 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите
за деянията описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП ТО-В.Преслав поддържа
повдигнатите обвинения, които счита за доказани по несъмнен начин и предлага на
съда, след като признае за виновни
подсъдимите, да наложи на подсъдимата К.В. наказание „Лишаване от свобода“ за
извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2 в размер на шест месеца, което след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено на 4 месеца, изпълнението на
което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 216, ал.1 от НК РП-Шумен предлага същото наказание, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от три
години. Предлага на подс. В. да бъде определено общо
наказание от така предложените от прокуратурата на осн.чл.
23, ал. 1 от НК- четири месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да
бъде отложено за срок от три години на осн. чл. 66,
ал. 1 от НК.
По отношение на наказанието на подс.
Х.А.К., прокурора предлага да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“
на осн.чл. 58а, ал. 1 от НК вр.
с чл.54 от НК в размер на четири месеца, като изтърпяването му бъде
отложено с изпитателен срок от три
години, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимите се солидаризира с предложените
от прокурора наказания, като също счита че обвиненията са доказани по несъмнен
начин.
Всеки от подсъдимите е
съгласен с изложената защитна реч от защитника.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът прие за установени
от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно:
На 02.08.2017г., в град ***, обл. Шумен,
свидетелите Д.Д. И., А.М.Л., М.И.Д., Г.Р.Д., П.И.Х., В.И.Д.,
Р.Д.К., И.И.Д., С.И.Д., Т.А.К., Д.Н.Д., М.И.Д., И.П.Х.,
Д.И.Х.и други лица с неустановена
самоличност празнували празника
„Илинден" в близост до
заведение, известно в града като „барчето на Пепа" (находящо
се в центъра на града). Празненството започнали около 11.00 часа на упоменатата
дата и останали при посоченото питейно заведение до около 17.00 часа. Всички
били в нетрезво състояние поради упойващото въздействие на изпитите през деня в
големи количества алкохолни напитки. Тъй като компанията им станала прекалено
шумна, собственичката на заведението ги поканила да си тръгнат и да продължат с
празненството си на друго място. Тогава свидетелите решили да продължат
веселбата си в имота на свидетелката Т.К., находящ се
на ул."***" № 20. В същото време веселба била устроена и на улицата
пред дома на свидетеля Д.Д. И. в съседство на ул. „***"
№ 22. Там масите и столовете били разположени директно на улицата. Всички пиели
и се забавлявали под звуците на силна музика, като повечето гости били в
нетрезво състояние.
Около 19.00 часа, свидетелят Р.Х.А. ***, живущ *** (син на подсъдимите К.В.
и Х.К. и внук на св. Р.И.К.), предложил на свидетеля А.М.Л. да играят „канадска
борба". Л. бил в нетрезво състояние и отказал. Тогава Р. А. започнал да го
подиграва, което обстоятелство подразнило Л.. Очевидец на случващото се станал
свидетелят М.И.Д.. С цел да предотврати възникване на скандал, той се намесил и
поканил Р. А. да си тръгва, тъй като не бил сред поканените на празненството
гости. На това свидетелят А. отвърнал с уточнението, че никой не може да го
изгони от улицата, на която живеела баба му Р.К.. Д. го хванал за ръката с цел
да го отдалечи от св. Л.. В отговор на това Р. А. ударил Д. с юмрук в областта
на лицето, при което последният политнал и паднал на земята (св.Д. също бил в
нетрезво състояние). След това се изправил и ядосан опитал да удари на свой ред
А., но не успял, тъй като последният побягнал и се скрил в дома на баба си,
недалеч от мястото на инцидента. Свидетелите Л. и Д. продължили веселбата си с
останалите гости, като забравили за А..
Около 21.45 часа Д. излязъл от двора на дома на св.Т.К.на улицата. В този
момент незабелязано за него откъм гърба му се приближил св.Р. А. и с парче от
дърво му нанесъл един удар в областта на тила, след което побягнал придружен от
свидетелите А. А. („Сандьо" - брат на св.Р. А.)
и св. И.С.А.(негов братовчед). Скрили се в близките покрайнини на града. Вследствие
на получения удар и от въздействието на алкохолното опиянение, в което се
намирал, свидетелят М.И.Д. паднал на земята. Негови роднини (част от събралите
се гости) забелязали това и му се притекли на помощ. Изправили го и му
помогнали да се прибере в дома му. Част от останалите свидетели, които
празнували в близост, започнали да издирват Р. А. за да подирят от него
възмездие за стореното деяние. Влезли в имота на св. Р.К. (баба на свидетеля)
за да търсят А., при което счупили стъклата на три броя прозорци на жилището й,
изсипали на земята чувал с брашно от 25 кг и срязали с нож четирите гуми на
каруцата на свидетелката. Останалите продължили веселбата си. За инцидента със
св. Д. били уведомени органите на РУ на МВР - В. Преслав. В това време като
разбрал, че го търсят, изплашен, Р. А. телефонирал за помощ на своите родители
- подсъдимите К.К.В. и Х.А.К. ***. Последните незабавно
се отзовали. След като пристигнали пред дома на св. Т.К., без да опитат да
установят хронологията и характера на възникналите събития, непровокирани по
какъвто и да било начин те се насочили към събралото се множество от хора и с
агресивен тон на гласовете си, придружен от заканителни жестове с ръце
започнали да отправят към тях обидни думи и реплики от вида на „...майка ви ще
еба, кои сте вие, ще ви избием,...ще ви убием, ....ще ви еба в устите...", като заедно с псувните и ругатните започнали
да хвърлят срещу опонентите си и камъни. Подсъдимата К.В. изпаднала в ярост и се
нахвърлила с удари с ръце и крака върху свидетелките И.И.Д.,
С.И.Д. и М.И.Д. - сестри на свидетеля М. Д.. В същото време подсъдимият Х.А.К.
се приближил към група от мъже всред събралото се множество с намерението на
свой ред да ги предизвика към физически сблъсък, продължавайки демонстрацията
си на крайна агресивна нагласа, изразена с обидни думи, реплики и жестове.
Точно в този момент обаче, преди скандалът да прерастне
в масово неконтролеруемо сбиване, на място пристигнал
със служебен автомобил младши полицейски инспектор Д.Г.П.. Заедно с него, с
личния си автомобил пристигнал също и инспектор В.Г.Д.- разузнавач пета степен
в група „Криминална полиция" при РУ на МВР - В.Преслав. Последният за да
преустанови конфликта се насочил към подсъдимия Х. А.
и го издърпал назад към служебния полицейски автомобил.
Същевременно младшият полицейски инспектор Димитър П. на свой ред преустановил
сбиването, предизвикано от подсъдимата К.В., като също я издърпал с ръце
встрани от свидетелките И.Д., С.Д.и М.Д.а. През цялото време подсъдимите В. и К.
правели опити да се освободят и отново да продължат агресията си към близките
на св. М. Д.. Подсъдимата К.В. успяла да
се освободи от хватката на свидетеля П. и се качила върху предния капак на
служебния полицейски автомобил, започнала да нанася удари с юмруци върху
предното обзорно стъкло на превозното средство, в резултат на което се напукал
горния му слой. Тогава свидетелят П. обхващнал с ръце
тялото й и я свалил от капака на колата, като я заставил да се качи вътре в автомобила.
Същевременно подпомогнат от присъстващите, инспектор В.Д.на свой ред по същия
начин принудил подсъдимия А. да се качи в служебното МПС-во
и двамата подсъдими да били изведени от мястото и откарани в полицейския
участък на град ***, където от тях да са снети сведения за изясняване на
възникналата фактическа обстановка. С отвеждането на двете лица скандалът бил
преустановен. По случая било образувано настоящото досъдебно наказателно производсство. Всички присъствали на инцидента били
възмутени от поведението на подсъдимите, което било изключително агресивно,
цинично и арогантно.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността на причинената вреда 151.00 лв., изчислена към момента на
извършване на деянието.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията
на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът
намира, че самопризнанието на всеки от подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.
По отношение
на повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2 вр. с ал.1
от НК:
Характерно
за хулиганството е не само обективното несъответствие на извършеното с
установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира
едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено
нормалното му съществуване. Именно тази демонстрация, провокираща непристойност
на действията на дееца, характеризира същите като посегателство срещу
обществения ред. За да се прецени налице ли е хулиганство по смисъла на чл.
325, ал. 1 НК, съдът следва да изходи не само от обективните действия на
подсъдимия, но следва да ги свърже с поведението на лицето, спрямо което са
насочени и съответно мотива за това действие. Законът изисква не само
непристойно поведение, но и реално засягане на обществените отношения,
изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Законът изисква чрез
действието си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение
към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения
ред.
В конкретният
случай действията на К.В. и Х.К. представляват отклонение от нормалното
поведение на човек в обществото. Характерно за хулиганството е не само
обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и
фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и
на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демостративна, провокираща непристойност на действията на
дееца характеризира същите като посегателство срещу обществения ред. В случая чрез употребените на висок глас
публично обидни думи, псувни и
закани:“боклук“, „майката ви еба…кои сте вие“, „сега ще ви пребием“, „ще ви
избием…ще ви убием.. ще ви еба в устите“, неприлични
жестове насочени срещу граждани на гр.***, събрани пред дом №22 на ул.“***“, хвърляне
на камъни срещу множество лица и нанасяне на удари с ръце и крака от подс.В. на И.Д., С.Д.и М.Д.от гр.*** и всичко това извършено на публично място – на улицата, пред неограничен
кръг лица, всеки от подсъдимите е погазил обществения ред и е предизвикал
възмущение у присъствалите. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК се
състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични,
безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. С действията си отправяйки псувни и неприлични
изрази, всеки от подсъдимите е
осъществил състава на престъплението "хулиганство". Действията на подсъдимите
не са били
продиктувани от лични съображения, а са били извършени
по хулигански мотиви. Хулигантският мотив, като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е
стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в
частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, което са
извършили подсъдимите чрез отправените обидни изрази и псувни към служителите
на полицията. Дали е налице съставът на хулиганство или друго престъпление се
определя от съдържанието, направлението на умисъла на дееца, мотивите и целта и
от извършваните от него активни действия, дезорганизиращи в една или друга
степен нормалните, съответстващи на правилата взаимоотношения в обществото. Действията
на подсъдимите независимо, че са по
повод съобщеното им от сина им – Р. А., са мотивирани единствено от желанието
им да дезорганизират в значителна степен нормалните, съответстващи на правилата
взаимоотношения в обществото, да демонстрират явно незачитане на установения
обществен ред и да покажат своето доминиращо и цинично отношение към останалите
членове на обществото. В. и К. са извършили престъпната си деятелност с
неприкрита демонстрация на недосегаемост и абсолютно незачитане както на
установения в страната правов ред, така и на неприкосновеността на
чуждото имущество и
чувствата за лично достойнство у пострадалите лица.
Действали са арогантно и крайно дръзко в присъствието на органи на МВР при РУ -
В.Преслав - св. П. и Д.. За да е налице този по-тежко
наказуем квалифициращ признак (по ал. 2) изключителна дързост, действията
трябва да са били особено нагли, безсрамни и грубо нарушаващи нравствените
принципи и чувства на гражданите или моралните норми на приличие. Подсъдимите с
отправените изрази в груба форма и физическо посегателство са засегнали
интересите на обществото пред служители на органи на държавната власт и
управление. Изразите на подсъдимите и действията на В. са изразявали изключително
дръзко пренебрежение към обществения ред. Съдът не приема, че в случая е налице
лична ведента срещу лицата, нападнали сина на
подсъдимите, т.к действията на последните са насочени не само срещу св.Д. който
са имал конфликт с Р. А., а към всички лица, присъствали на посочената улица.
Настоящият състав, намира че
подсъдимата В. с деянието си счупване на панорамното стъкло на полицейския
автомобил е извършила престъпление противозаконно повреждане на чужда движима
вещ, поради което на чл.304 от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.325, ал.2 вр. с 1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, осъществено чрез унищожаване на
предно обзорно стъкло на служебен автомобил „Опел Астра“
с ДК№Н***, собственост на ОД на МВР – Шумен, чрез нанасяне на удари с ръце.
При
осъществяване на престъплението по чл.325, ал.2 вр. с
ал.1 от НК подсъдимите са действали с пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са желаели
настъпването на общественоопасните последици. Престъплението
е извършено в съучастие, като всеки от подсъдимите е действал, като съизвършител.
Причините за
консумирането на престъплението се коренят в ниското самосъзнание на подсъдимите,
в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към
обществото, в ниската им правна култура, като настъпилият общественоопасен
резултат – нарушаване на обществения ред е в пряка и причинна връзка с
виновното им поведение.
Съдът намира, че
подсъдимата К.В. в реална съвкупност е извършила с няколко отделни деяния две
отделни престъпления, а именно по чл.325, ал.2 вр. с
ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1
от НК. Подсъдимата В. чрез нанасяне
на удари с ръце по служебния полицейски автомобил е осъществила от
обективна и субективна страна и състава на престъпление от общ характер -
противозаконно повреждане на чужда движима вещ, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на собствеността върху вещи;
- от обективна страна подсъдимата чрез своите действия е повредил чужда
движима вещ – лек автомобил с определена стойност, като счупила предното
панорамно стъкло чрез множество удари с ръце;
-престъплението е довършено, като престъпния резултат-повреждане на
автомобила е настъпил;
- субект на престъплението са
пълнолетно вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата
с внезапно възникнал и пряко насочен умисъл – съзнавала е че нарушава
структурата на повредената вещ чрез нанесените удари, предвиждала е
повреждането й- счупване на панорамното стъкло, и е целяла това - т.е. съзнавала е общественоопасния
характер на деянието и е целяал настъпването на общественоопасните последици.
Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската правна
култура на подсъдимата, нежеланието й да се съобразява с установения правен ред
в страната, незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на обществената собственост, като настъпилия общественоопасен резултат е във пряка и причинна връзка с
виновното й поведение.
При определяне на наказанието на подсъдимият за
извършените престъпления, съдът се е ръководил изцяло от това, че
производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК и в частност от
чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимата К.К.В.
с ЕГН **********,***, българска гражданка, с адрес гр.***, обл.Шумен,
ул.”Качица”№45, с начално образование, неомъжена,
неосъждана.
Съдът прецени, като отегчаващи, следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимата:
-упоритостта при извършване на престъпленията и начина на
извършване демонстративно и нагло незачитане на човешкото достойнство и
органите на реда;
-извършване в съвкупност на две престъпления против реда
и общественото спокойствие и против обществената собственост;
Съдът прецени, като смекчаващи, обстоятелства от значение
за отговорността на подсъдимата чистото й съдебно минало, поводът за извършване
на престъпленията – данни за нападение срещу сина й, продължителния период на
разследване, изразеното съжаление за извършеното. Предвид на горното намира, че
по отношение на подсъдимата не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства и наказанията за извършените от нея
престъпления следва да бъдат определени при приоритет на смекчаващите над отегчаващите
отговорността. За престъплението по чл.216, ал.1 от НК е предвидено наказание
до пет години “Лишаване от свобода”. Предвид гореизложеното, съдът определи
наказанието за посоченото престъпление на основание чл.54 от НК в размер на шест
месеца “Лишаване от свобода”, като на основание чл.58а, ал.1 от НК го намали с
една трета и наложи на подсъдимата наказание четири месеца „лишаване от
свобода“.
За престъплението по чл.325, ал.2 вр.
с ал.1 от НК е предвидено наказание до пет години “Лишаване от свобода”.
Предвид гореизложеното, съдът определи наказанието за посоченото престъпление
на основание чл.54 от НК в размер на шест месеца “Лишаване от свобода”, като на
основание чл.58а, ал.1 от НК го намали с една трета и наложи на подсъдимата
наказание четири месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи общо
наказание между наложените с настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях четири
месеца „лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид,
че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдената
не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното
общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Определеният
размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще
му отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. По този начин и с така определеното наказание
съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
Подсъдимия Х.А.К. с ЕГН **********,
роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, български
гражданин, с адрес гр.***, обл.Шумен, ул.”Качица”№45, с основно образование, неженен, неосъждан.
Съдът прецени, като отегчаващи, следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
-упоритостта при извършване на престъплението и начина на
извършване демонстративно и нагло незачитане на човешкото достойнство и
органите на реда;
Съдът прецени, като смекчаващи, обстоятелства от значение
за отговорността на подсъдимия чистото му съдебно минало, поводът за извършване
на престъпленията – данни за нападение срещу сина му, продължителния период на
разследване, изразеното съжаление за извършеното. Предвид на горното намира, че
по отношение на подсъдимия не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства и наказанията за извършеното престъпление следва да бъде
определено при приоритет на смекчаващите над отегчаващите отговорността. За
престъплението по чл.325, ал.2 от НК е предвидено наказание до пет години
“Лишаване от свобода”. Предвид гореизложеното, съдът определи наказанието за
посоченото престъпление на основание чл.54 от НК в размер на шест месеца
“Лишаване от свобода”, като на основание чл.58а, ал.1 от НК го намали с една
трета и наложи на подсъдимия наказание четири месеца „лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид,
че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното
наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът
възложи на подсъдимите деловодните разноски, направени в хода на наказателното
производство.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: