О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Събева
въззивно гражданско дело № 1341 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 34924/25.11.2019 г., подадена от П.И.К., чрез адв.
Д.С., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 1377/22.11.2019
г. по настоящото дело. В молбата се излага становище, че с решението са
присъдени разноски в размер на минимално адвокатско възнаграждение, като върху
този размер следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба
от „Енерго-Про Продажби “ АД, предявена чрез процесуален представител,
срещу решение № 2676/ 17.06.2019г. по гр.д.№ 4733/ 2019г. на Варненски районен
съд,XXXVс., с
което е прието за установено в отношенията между страните, че ищеца П.И. К.
не дължи на ответника „Енерго-Про-Продажби“ АД сумата 623.26лв., представляваща начислена
корекция на ел.енергия по фактура от
22.03.2019г. за обект с кл.№**********,аб.№ **********, с адрес на
потребление- с.Константиново, ул.“Средна гора“ № 1, на основание чл.124,
ал.1 ГПК. Присъдени са съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С Решение
№ 1377/22.11.2019 г. съставът
на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил обжалвания първоинстанционен акт
и е осъдил „Енерго-Про-Продажби“ АД да заплати на П.И.К. сумата 300 лева- съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В
рамките на въззивното производство въззиваемата страна П.И.К., чрез адв.
Д.С., своевременно е претендирала присъждане
на разноски в размер на 360 лв. – възнаграждение за един адвокат, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 18 от делото). За установяване на претендирания размер на разноските е представен договор за правна защита и съдействие № **********/09.10.2019
г. и фактура № **********/09.10.2019 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съставът на ВОС е присъдил разноски в полза на въззиваемата
страна в размер на 300,00 лева. При
преценка размера на дължимите разноски, съдът не е съобразил, че въззиваемата страна е възложила процесуалното си
представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради
което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, поради което към присъдения
адвокатски хонорар следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 60.00
лева.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззиваемата
страна П.И.К. следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство, които възлизат в общ
размер на 360,00 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението
следва да се измени в частта за разноските.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от
ГПК, Решение № 1377/22.11.2019 г., постановено по в. гр.
дело № 1341/2019 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
Вл. Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на П.И.К., ЕГН – **********,
с адрес: ***, допълнитено сума в размер
на 60,00 лева (шестдесет), представляваща разликата между присъдените с Решение
№ 1377/22.11.2019 г. разноски в размер на 300,00 лева до пълния размер на дължимите такива за
производството пред въззивната инстанция 360,00 лева,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не
подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.