` Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София.21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,
ІV А въззивен състав в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
При секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
ТАШЕВА ч.гражданско дело №8861/ 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.437 ГПК във вр. с чл.435 ал.2т.6 ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от длъжника В.Б.С. , срещу разпореждане от
16.06.2020 г. по изп.д.20197810400931 по
описа на ЧСИ Г.Д.рег. №781 с район на действие СГС ,с което е отказано
прекратяване на делото .Твърди,че Актът
за установяване на задължения ,въз основа на който е образувано изпълнителното
дело не е влязъл в сила.Не е надлежно
връчен,длъжницата е сменила адреса си,а връчването било извършено на основание
чл.32 ДОПК при две посещения от служители на общината на стария постоянен адрес,
на който адрес тя не живеела и имала нов постоянен адрес.
Моли
да се отмени разпореждането,да се прекрати изпълнителното дело и да се спре
изпълнението.
В
законоустановения срок взискателят Столична община е представил възражения.
Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, по
обжалваните действия.
Софийски градски съд , като прецени
допустимостта на частната жалба намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,което
смята за несеквестируемо,отнемането на движима вещ,или отстраняването му от
имот,поради това,че не е уведомен надлежно за изпълнението,отказът на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 ал.4 и чл.485,определянето на трето лице за
пазач,ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК,както и в случаите по чл.486
ал.2 ,отказа на съдебния изпълнител да
спре,да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по
изпълнението.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима.
С
искане от 25.02.2020 г. жалбоподателят е поискал от ЧСИ да бъде прекратено производството
,тъй като делото е образувано въз основа на Акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.3 ДОПК,за който твърди,че не е влязъл в сила и не подлежи на
принудително изпълнение.ЧСИ е отказал да прекрати делото.
Жалбата
срещу постановения отказ е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти
представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в
ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Относно вземанията за данък върху
недвижимите имоти този ред е предвиден в ЗМДТ, според който установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.
2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите. Редът за издаване
на административните актове, с който се определят задължения въз основа на
декларация, е уреден в глава 14 на ДОПК, като в чл. 107, ал. 4 на кодекса е
регламентиран редът за оспорването им.
Съгласно цитираната разпоредба на
ДОПК, актът може да се обжалва по административен ред в законоустановения срок
от получаването му пред териториалния директор. Производството по издаването и
обжалването на актовете за установяване на местните данъци е по реда на ДОПК.
Няма данни по изпълнителното дело длъжникът да е оспорил по надлежния ред акта
за установяване на задължения.Отбелязването извършено от административния орган
върху акта, че същият е влязъл в сила обвързва съдебния изпълнител като последният
не би могъл да ревизира тази констатация. Видно от конкретния АУЗ, върху него е
извършено надлежно отбелязване, че същият е влязъл в сила на 11.11.2019г. В
случай, че задълженото лице по акта, счита, че не дължи, съответно че не е надлежно
връчен, то следва да оспори акта по реда на ДОПК и АПК.
По
искането за спиране на изпълнението:
Подадената жалба срещу действия на съдебния изпълнител
няма суспензивен ефект, поради което законодателят е предвидил възможност по
изключение съдът по мястото на изпълнение да спре изпълнителното производство
до произнасяне по законосъобразността на действията по изпълнението. В този
смисъл, определенията по чл. 438 ГПК имат характер на привременна мярка, която
съдът може да постанови само докато има висящо производство по жалба срещу
действия на съдебния изпълнител, което в случая не е налице, доколкото СГС постановява окончателен съдебен акт по жалбите
срещу действията на частния съдебен изпълнител.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от
длъжника В.Б.С. , срещу разпореждане от 16.06.2020 г. по изп.д.20197810400931 по описа на ЧСИ Г.Д.рег.
№781 с район на действие СГС ,с което е отказано прекратяване на делото .
ОСТАВЯ без уважение искането
за спиране на изпълнението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.