№ 8
гр. Г.Т., 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно
наказателно дело № 20223220200002 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производството е образувано по жалба от Водоснабдяване и
Канализация Д.“ АД със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „Т.М.“
№59 със законен представител Т. Гикински, изпълнителен директор срещу
Наказателно постановление № МН-СИБ-21-125/26.11.2021г., издадено от
Началника на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна
България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, с което за извършено нарушение на
чл.44, т.4 във. вр. с чл.43,ал.1 от Закона за измервания, на жалбоподателя е
била наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на осн. чл.85,ал.2
във вр. ал.1 от Закона за измерванията.
Жалбоподателят посочва доводи за незаконосъобразност на така издаденото
наказателно постановление. Алтернативно се иска приложението на чл.28 от
ЗАНН
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази
становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице
в законоустановения срок, като разгледана по същество същата се явява
основателна.
В обжалваното наказателно постановление са изложени следните
констатации: На 29.07.2021г. от 10:00ч. до 10:30ч. е била извършена надзорна
проверка в обект-водопроводно отклонение с водомерен възел в маза на къща
с административен адрес в гр. Г.Т., улица „Тунджа“ №10.
При проверката е установено, че за непрекъснато измерване на обема на
доставената вода, с цел установяване на търговски плащания по смисъла на
чл.5 от ЗИ, „В и К Д.“ АД на посочения обект използва водомер
идентификационен номер 7274/68 с номинален разход Qn=5m3/h. Водомерът
е в употреба, тъй като е монтиран на водопроводното отклонение с водомерен
възел маза на къща а посочения адрес, свърза към водоснабдителната мрежа
и осигурява подаване на питейна към водопроводната инсталация на абоната.
При проверката е извършен външен оглед на водомера и е установена, че
върху водомера няма поставен знак за последваща проверка на средство за
измерване в употреба, тъй като на предвиденото място за предоставяне на
достъпа за регулиране и настройка на водомера липсва оловна пломба с
отпечатък, съответстващ на знака за последваща проверка на СИ в употреба,
съгласно чл.43,ал.1 от ЗИ, удостоверяващ извършване на проверката, според
изискванията на разпоредбата на чл.43,ал.3 от ЗИ.
За извършено нарушение на чл.44,т.4 във вр. с чл.43,ал.1 от ЗИ на
жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на
осн. чл.85,ал.2 във вр. ал.1 от Закона измерванията.
Наказателното постановление е издадено на основание акт за установяване на
административно нарушение №ВН 1065, съставен на 29.09.2021г. в
присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя.
В съдебно заседание актосъставителят и свидетелите по акта за установяване
на административно нарушение потвърждават изложените в акта
обстоятелства.
След съставянето на акта за установяване на административно нарушение
2
жалбоподателят приложил пред наказващия орган писмени възражения по
акта.
След извършената проверка жалбоподателят представил пред наказващия
орган фактура от 3.08.2021г. и протокол за демонтаж, монтаж, пломбиране на
водомер, модул и устройство към него от 1.08.2021г.
От така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
следното: Жалбоподателят формално е нарушил разпоредбата на чл.44,т.4 във
вр. с чл.43,ал.1 от ЗИ.
Независимо от това обаче, съдът намира, че деянието представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 от НК, който се прилага
субсидиарно в административно-наказателното производство на основание
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.
От приложените по делото писмени се установява по безспорен и
категоричен начин, че проверката е извършена на 29.07.2021г., като
допуснатото нарушение е било отстранено от жалбоподателя на 1.08.2021г.,
както преди даването на задължителните предписания от 29.09.2021г., така и
преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление.
При надзорната проверка от 29.07.2021г. е установено, че показанието на
водомера от 4 323 куб.м. съвпада с показанието на водомера при последния
отчет и демонтирането му. Поради това с извършеното нарушение не са
настъпили вредни последици, съответно не са увредени в значителна степен
нормативните изисквания съгласно Закона за измерванията.
В този смисъл извършеното деяние следва да се квалифицира като маловажен
случай и с оглед разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да обуслови
ангажирането на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по т.н.д.№1/2007г. на
ОСНК на ВКС при извършване на преценка дали са налице основанията на
чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,
като отграничи “маловажните” случаи на административните нарушения от
нарушенията, визирани в чл.6 от ЗАНН и когато деянието представлява
“маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи
чл.28 от ЗАНН.
3
Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол В неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28
от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е процесния случай,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие на закона.
Предвид изложеното съдът намира наказателното постановление за
незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора основателно е искането за процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63,ал.5 от
ЗАНН в размер на сумата от 80 лв. на осн. чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Като съобрази всичко изложено и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № МН-СИБ-21-125/26.11.2021г.,
издадено от Началника на Регионален отдел Метрологичен надзор
Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за
извършено нарушение на чл.44, т.4 във. вр. с чл.43,ал.1 от Закона за
измервания, на Водоснабдяване и Канализация Д.“ АД със седалище и адрес
на управление гр. Д., бул. „Т.М.“ №59 със законен представител Т. Гикински,
изпълнителен директор, е била наложена имуществена санкция в размер на
200 лв. на осн. чл.85,ал.2 във вр. ал.1 от Закона за измерванията.
Осъжда Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на
Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация Д.“ сумата от 80, 00 лв. сторени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5