Решение по дело №261/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 147
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20193500500261
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                   /11.10.2019г.                                                                гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                             пети състав

 

На седми октомври                                                                   2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВА

                               БИСЕРА МАКСИМОВА

                                                               

Секретар:Милка Тончева

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№261 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника А.А.Р. ***, действуващ чрез процесуалния си предста-вител адв.С.А. *** против решение №396/03.07. 2019г., постановено по гр.д.№644/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.213 ал.1 КЗ /отм./ е установено съществуването на вземането на ЗД”Евроинс”АД-гр.София, ЕИК 1212 65113 за сумата от 7 200лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-14.06.2017г., представляваща регресна претенция за платено обезщетение за вреди по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №050010 0050172/31.10. 2013г., със срок на действие 01.11.2013г.- 31.10.2014г., на товарен автомобил „Скания Р 420 ЛА” с рег.№ В 21 41 НХ, собственост на „Иско Транс“ ЕООД с  ЕИК *********, гр.Варна, вследствие на ПТП от 04.11.2013г., около 18,00ч., на второкласен път II-74 в посока от гр.Търговище-гр.Попово, до разклона за с. Подгорица при сблъсък на автомобила с животно-кон, собственост на ответника, оставено без над-зор, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 728/02.08.2017г., постановена по ч.гр.д. №1297/2017г. по описа на РС-Търговище, като на ищеца са присъдени направените в заповедното и исковото производство разноски в общ размер на 1 325 лв.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След като проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

 Предявеният иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.213, ал.1 от КЗ и чл.50 от ЗЗД за сумата 7 260.41 лв. е обоснован с обстоятелствата, че ищцовото застрахователно дружество е заплатило щета в размер на посочената сума по товарен автомобил „Скания Р 420 ЛА” с рег.№ В 21 41 НХ, собственост на застраховано от него лице „Иско Транс“ ЕООД-гр.Варна, поради което е встъпило в правата на увредения срещу ответ-ника,  отговорен за настъпването на застрахователното събитие при ПТП на 04.11.2013г., на второкласен път II-74 в посока гр.Търговище-гр.По-пово, до разклона за с. Подгорица, изразяващо се в сблъсък на автомо-била с оставения без надзор кон на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 728/02.08.2017г., постано-вена по ч.гр.д. №1297/2017г. по описа на РС-Търговище.

 С писмен отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва исковете с възражения за липса на отговорност, поради изключи-телна вина на водача на МПС, евентуално за съпричиняване на вредо-носния резултат от същия, поради превишаване на разрешената в посо-чения пътен участък скорост.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

С протокол за ПТП 1484029/04.11.2013г. и АУАН №1273/04.11. 2013г. на ПП при ОДМВР-Търговище е установено ПТП с участието на излязло на пътя животно-оставения без надзор собствен кон на ответ-ника, от което са настъпили повреди по товарен автомобил „Скания Р 420 ЛА” с рег.№ В 21 41 НХ, собственост на застраховано от ищеца лице „Иско Транс“ ЕООД-гр.Варна по застрахователна полица „каско“ № 050 **********/31.10.2013г., със срок на действие 01.11.2013г.- 31.10.2014г., управляван от водача  Мехмед Сабри Афуз. Като причина за произше-ствието е  посочено поведението на животното, оставено без надзор в обхвата на пътя-нарушение по чл.106 от ЗДвП, за което с НП 1273-13/ 15.11.2013г. на началник сектор ПП Търговище на ответника е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. След опис и оценка на щетата, застра-хователното обезщетение е определено в общ размер на 7 723.29 лв. и след приспадане на вноските по застраховката, на застрахования собстве-ник на автомобила е заплатена сумата 7 260.41лв., съгласно заключение-то на назначената съдебно-счетоводна експертиза, а с оглед заключение-то на назначената авто-техническа експертиза, действителната стойност на ремонта е редуцирана до размер на 7 200 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ(отм.), с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.2 от ЗДвП и чл.179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявле-нията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свиде-телстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.Ко-гато местопроизшествието е посетено от съставителя-протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда мате-риална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нане-сените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произше-ствието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат опровер-гани с други доказателства.

В конкретния случай, длъжностното лице е посетило събитието непосредствено след събитието и пряко възприело местоположението на участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на пътния участък, като констатациите му, че причина за настъпването на ПТП е излизането на животното на пътя, при което е последвал удара с МПС, се потвърждават от заключението на автотехни-ческата експертиза, в унисон с което са и показанията на доведения от ответника свидетел-Латиф Сабриев.Сам собственикът на животното не е направил възражения по акта, нито е обжалвал издаденото наказателно постановление, с  което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за допуснатото нарушение.След като  материалната доказа-телствена сила на протокола за ПТП и АУАН не е опровергана, то следва да се приеме, че ответникът е извършил нарушение по чл.106 от ЗДвП, обуславящо гражданската му отговорност за причинените щети, поради което възражението му за изключителна вина на водача на т.а. е неосно-вателно.Не е възможно да се направи и извод, че последният има принос за настъпването на ПТП-предпоставка за намаляване имуществената отговорност на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвид липсата на доказателства, установяващи превишение на скоростта, която липса не може да се тълкува в тежест на водача на МПС.

При тези обстоятелства, регресното право на застрахователя следва да се приеме за съществуващо в установения от вещото лице размер от 7 200 лв., поради което предявеният иск чл.422 от ГПК във вр.с чл.213 ал.1 КЗ /отм./ е доказан по основание в тази му част, обуславящо потвърждаване на решението на районния съд в обжалваната му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

 Разноски от въззиваемата страна не са направени във въззивното производство и не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

                                   

ПОТВЪРЖДАВА решение №№396/03.07. 2019г., постановено по гр.д.№644/2019г.по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.213 ал.1 КЗ /отм./ е установено съще-ствуването на вземането на ЗД”Евроинс”АД-гр.София, ЕИК 1212 65113 против ответника А.А.Р. ***, ЕГН:********** за сумата от 7 200лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-14.06.2017г., представляваща регресна претенция за платено обезщетение за вреди по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №050010 00501 72/31.10.2013г., със срок на действие 01.11.2013г.- 31.10.2014г., на товарен автомобил „Ска-ния Р 420 ЛА” с рег.№ В 21 41 НХ, собственост на „Иско Транс“ ЕООД с  ЕИК *********, гр.Варна, вследствие на ПТП от 04.11.2013г., около 18,00ч., на второкласен път II-74 в посока от гр.Търговище-гр.Попово, до разклона за с. Подгорица при сблъсък на автомобила с животно-кон, собственост на ответника, оставено без над-зор, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 728/02.08.2017г., постановена по ч.гр.д. №1297/2017г. по описа на РС-Търговище, като на ищеца са присъдени направените в заповедното и исковото производство разноски в общ размер на 1 325 лв., на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

                                                                                          1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                             

                                                                                                                                                                                                                

                                                                                           2.