Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр.Сливен, 15.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание проведено на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Соня
В.ева и в присъствието на прокурора Руси Русев, като разгледа докладваното от мл.с.
Алексиева внох дело № 403 по описа на
съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл.
от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по
въззивна жалба от адв. Е.М. *** - повереник на гражданския ищец и частен
обвинител П.К.С., и въззивна жалба от адв. Е.Д. - повереник на гражданския ищец
и частен обвинител А.Х., срещу присъда № 58/08.05.2019 г. постановена по НОХД №
409/2019г. по описа на Районен съд гр. Сливен.
С атакуваната
присъда, подсъдимият Г.Д.В. е признат за виновен за деяние по чл. 131, ал. 1 т.
12, вр. с чл. 130 ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК му е наложено наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“***, за срок от 6 месеца, като
подсъдимият е задължен да се явява и подписва при пробационен служител или
упълномощено от него лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 мес. По предявения в наказателното
производство граждански иск, подсъдимият Г.В. е осъден да заплати на П.К.С.
сумата от 1000 лв., представляваща причинени с деянието неимуществени вреди, а
до пълния предявен размер от 3000 лв. гражданският иск, е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимите И.Д.В.
и Д.В.Н. са признати за виновни за деяние по чл.131, ал. 1 т. 12, вр. с чл. 130
ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 78А от НК са освободени
от наказателна отговорност и им е наложено наказание на всеки поотделно: „Глоба“
в размер на 1000 лв.
Подсъдимият Б.И.Ж.
е признат за виновен за деяние по чл.131, ал. 1 т. 12, вр. с чл. 130 ал.1, вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал.1 т.4
от НК и при условията на чл. 78А от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено наказание „Обществено порицание“, което да се
изпълни чрез залепяне на присъдата на видно място в кметството на ******, за
срок от 2 месеца.
По предявените в
наказателното производство граждански искове, подсъдимите И.Д.В., Д.В.Н. и Б.И.Ж.
са осъдени да заплатят на А.Х. сумите от по 1500 лв. всеки, представляващи
причинени с деянието неимуществени вреди, а до пълния предявен размер от по
2000 лв., гражданските искове, са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С Жалбата на адв. М.,
в законоустановения и указан от съда срок, присъдата се атакува в частта на
наказанието на Г.Д.В. и присъдения размер на гражданския иск, уважен срещу
него, като се търси отмяната на приложението на чл. 55 от НК и определяне на
наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК и определяне на размер
над минимума или връщането на производството на първоинстанционния съд за ново
разглеждане, както и да се увеличи присъденото обезщетение по
гражданскоправната претенция. Твърди се,
че не са налице условията за налагане на наказание под минимума, тъй като
липсват многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, нито пък
най-лекото предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед
обществената опасност на деянието и дееца.
С жалбата на адв. Д.
присъдата се атакува в частта на размера на определените административни
наказания на подсъдимия И.Д.В., Д.В.Н. и Б.И.Ж. и присъдения размер на
гражданския иск за всеки от тях, като се търси завишаване размера на наложената
глоба по чл. 78А от НК и увеличаване на присъденото обезщетение по
гражданскоправната претенция до пълния претендиран размер.
В с.з. пред окръжния съд жалбоподателят –
частен обвинител и граждански ищец П.К., редовно призована не се явява, не се
явява и упълномощеният от нея повереник адв. Е.М..
Жалбоподателят -
граждански ищец и частен обвинител А.Х., редовно призован не се явява , за него
се явява повереника му – адв. Е.Д.. Същата заявява, че не оспорва наказанията
на тримата подсъдими, но счита, че присъдения от първоинстанционния съд размер
на гражданската претенция е занижен и поддържа първоначалния му размер от по
2000 лв. за всеки от тримата подсъдими, като следвало да се има предвид множеството
нанесени травми, причинили болки и страдания на пострадалата.
За Окръжна
прокуратура Сливен, редовно призована, се явява прок. Русев, който намира
решението на първата инстанция за правилно и законосъобразно. Счита наказанията
за мотивирани и съобразени с процесуалното поведение и имущественото им
положение. По отношение на гражданския иск споделя мотивите на първата
инстанция за редуцирането на претенцията от размера в който е предявена.
Подсъдимият И.Д.В.,
редовно призован не се явява, за него се явява служебен защитник адв. Р.Т.,
която счита, че жалбите са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
Споделя мотивите на районния съд по наказанието и правилната оценка на младата
им възраст и изразеното съжаление за стореното. Не следвало да се завишава и
размера на обезщетението за вреди, тъй като не са останали трайни увреждания у
пострадалия.
Подсъдимият Г.Д.В.,
редовно призован, не се явява, за него се явява упълномощения защитник - адв. П.Т., която счита присъдата за правилна,
законосъобразна и обоснована, както по отношение на наказанието на подс. В.,
така и по отношение на присъдената сума по гражданския иск и моли присъдата да
се потвърди.
Подсъдимият Б.И.Ж.,
редовно призован не се явява, за него се явява служебният му защитник адв. С.С.,
който счита присъдата за законосъобразна и правилна, изхождайки от чистото
съдебно минало и материално положение на лицата. Моли да се оставят жалбите без
уважение и се присъединява към казаното от представителя на СлОП.
Подсъдимият Д.В.Н., редовно призован не се
явява, за него се явява служебен защитник П.П., която се присъединява към
становището на СлОП и колегите си и моли
да се потвърди присъдата.
Сливенският
окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмените жалби като
изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по
реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбите на поверениците на гражданските ищци
и частни обвинители (ГИ и ЧО) – А.Х. и П.К. за увеличаване на наказанията на
подсъдимите и присъденото обезщетение за причинени вреди, за неоснователни.
Производството се
е движело по реда на глава 27 от НПК. Първоинстанционният съд, въз основа на
становището на подсъдимите, защитниците и след анализ на предпоставките
обуславящи приложението на особената процедура по глава 27 от НПК,
законосъобразно е преминал към разглеждането на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие.
След извършения от него задълбочен и внимателен
анализ на събраните във фазата на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата и призната
от подсъдимите. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:
Подс. Г.В. е
осъждан, неженен и трудово неангажиран.
Подс. подс. И.В., Ж.
и Н. са неосъждани, неженени и трудово неангажирани, без образование.
На 10.09.2018 г. ЧО и ГИ (частният обвинител и
граждански ищец) С. и Х. пристигнали от
Германия в имота ѝ в ******. На 11.09.2018 г. гостували на родителите на С.
в дома им, където консумирали алкохол. В 22 часа решили да си тръгват и минали
покрай магазина на свид. Е.Е., от където си закупили едно шише водка и на
излизане минали покрай подсъдимите, свид. С. и свид. Г., които стояли на две
маси пред търговския обект. Свид. С. и свид. Х. седнали на масата на свид. В. Н..
В хода на разговора свид. Х. извършил действия спрямо свид. Н., които били
възприети от подсъдимите като непристойни, а когато подсъдимият Г.В. отишъл с
намерение да изясни ситуацията свид. С. му заявила да не се меси и той си
седнал на другата маса, но почти веднага подразнен от нея станал и започнал да
крещи. С. се обърнала към него и подс. В. Н. я ударил два пъти с юмрук в
лицето. Свид. Х. като забелязал поведението на подс. Н., се приближил към него
и посегнал да го дръпне, но не успял тъй като в това време подс. Б.Ж., Д.Н. и И.В.
го дръпнали и започнали да му нанасят удари по тялото с ритници и юмруци и
продължили с ритането, след като паднал на земята. Очевидци на случилото се
били свид. Й. С. и свид. П. Г., които оказали помощ на свид. Х. като го
издърпали в магазина на свид. Е., който след влизането и на свид. С. заключил
магазина, а тя уведомила на телефон 112 за произшествието. На сигнала се
отзовали полицейските служители – свид. Х. А. и свид. М. С., които заварили на
мястото участниците в инцидента. По- късно същата вечер свид., свид. С. ***,
където им били извършени съответни прегледи и съставени документи.
На свид. С. били
установени следните наранявания: открити рани на устните и устната кухина;
повърхностна травма на други части на главата; травматичен отток на тъканите на
лявата скула; открити рани с неправилни размери и без остро кървене на
букалната лигавица и на двете устни с травматичен отток, без счупвания на
костите, както и контузия на лявата ръка с лека палпационна и функционална
болезненост. От назначената съдебно медицинска експертиза става ясно, че
уврежданията на П.С. характеризират медикобиологичния признак “временно
разстройство на здравето неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето
извън случаите на чл. 28 и чл. 129 от НК.
На сивд. Х. били
установени следните травматични увреждания: повърхностни травми на гръдния кош
и главата; незадоволително общо състояние, множество охлузвания в областта на
главата, болезнен травматичен отток на тъканите в теменно – тилната област на
главата и лявата буза; единични охлузвания в областта на врата и кръвонасядания
в областта на лявата половина на гръдния кош, като пациентът съобщавал за болки
в областта на двете белодробни основи при дишане; болезнен отток на лявата
лакътна става и охлузвания в областта на дясното рамо, както и болки при
палпация в коремната област. Въпросните наранявания в съвкупност осъществили
медикобиологичният признак характерен за „временно разстройство на здравето
неопасно за живота“, т.е. разстройство
на здравето извън случаите на чл. 28 и чл. 129 от НК. От показанията на
свидетелите и пострадалия не е могло да се изведе заключението, че същият е
изпаднал в комоционна кома. Според назначената в хода на досъдебното
производство експертиза не се доказва загуба на зъб, вследствие на деянието на
подсъдимите.
Фактическата
обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда систематизирано и
последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и
други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя
собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до
изложените по-горе фактически констатации.
Следователно
присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива конкретни
оплаквания липсват както в самите писмени жалби, по повод на които се извършва
настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят,
още повече, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие при условията на чл.372 ал.4 от НПК и подсъдимите
са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Първоинстанционният
съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на проведеното съкратено
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл
настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка
на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това
доказателствени изводи.
Съдът е кредитирал и обясненията на
подсъдимите дадени от тях в хода на досъдебното производство, като на основание
чл. 372, ал. 4 от НПК ги е приобщил към доказателствата по делото, тъй като
подсъдимите са заявили, че признава вината си и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които те изцяло признават. По отношение на тази част от доказателствените материали е направен
обоснования извод, че същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства
Съдът по реда на чл.283 от НПК е приобщил
към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към досъдебното
производство вкл. заключенията на вещите лица по назначената в хода на
досъдебното производство експертиза.
Установената фактическа обстановка и
преценката на доказателствения материал не се оспорват от подсъдимите и техните
защитници.
Въз основа на така прието за установено
от фактическа страна и съответно изложено в мотивите към присъдата,
първоинстанционният съд е направил законосъобразния извод, че:
Подсъдимият Г. Д. В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12,
вр. с чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като на 11.09.2017 г. в ****** по хулигански подбуди причинил на П.К.С. лека
телесна повреда, изразяваща се в нарушаване на анатомичната цялост на тъканите
по вътрешните лигавични повърхности на двете устни и устата и увреждания в
областта на лявата очница и скулна област, довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота. С поведението си на публично място, където са
присъствали и са могли да присъстват много хора, подсъдимият е нанесъл удари по
лицето на свид. С., като ѝ е причинил лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130 от НК. По своето естество действията му са възмутителни и са
демонстрация на явното неуважение към обществото и телесния интегритет на
личността;
Подс. И.Д.В. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12, вр. с чл.
130 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 11.09.2017 г. в ******, в
съучастие като съизвършител с Б.И.Ж., и Д.В.Н., по хулигански подбуди причинил
на немския гражданин А.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в множество
наранявания в различни области на главата и тялото, които в своята съвкупност
са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Подс. Д.В.Н. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12, вр. с чл.
130 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 11.09.2017 г. в ******, в
съучастие като съизвършител с Б.И.Ж., и И.Д.В., по хулигански подбуди причинил
на немския гражданин А.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в множество
наранявания в различни области на главата и тялото, които в своята съвкупност
са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота
Подс. Б.И.Ж. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12, вр. с чл.
130 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал.1 т. 4 от НК, тъй като на
11.09.2017 г. в ******, в съучастие като съизвършител с Д.В.Н., и И.Д.В., по
хулигански подбуди причинил на немския гражданин А.Х. лека телесна повреда,
изразяваща се в множество наранявания в различни области на главата и тялото,
които в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота
Като с поведението си на публично място,
където са присъствали и са могли да присъстват много хора от селото, подсъдимите
са нанесли удари по тялото на свид. Х., като са му причинили лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 от НК. По своето естество действията им са
възмутителни и са демонстрация на явното неуважение към обществото и телесния
интегритет на личността, което изпълва признаците на въведената от НК
квалификация хулигански подбуди.
Деянията са извършени от подсъдимите с
пряк умисъл, а при последните трима в общност на умисъла, тъй като те са
съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните им последици. При това са имали и специфични
подбуди, а именно хулигански такива.
Безспорно е и това, че към момента на
извършването на деянието подс. Б.Ж. е бил непълнолетен, но няма съмнение, че е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
своите постъпки.
Законосъобразни и справедливи се явяват
и определените по отношение на подсъдимите и съответно наложените им наказания
за деянията, за които те са признати за виновни с атакуваната присъда.
Като смекчаващи вината обстоятелства за
всеки един от подсъдимите, районният съд е преценил самопризнанията им,
изразеното съжаление за извършеното, младата им възраст, чистото съдебно минало,
както и поведението на пострадалите, с което са предизвикали агресията на
подсъдимите.
По отношение на въведените оплаквания в
жалбата на повереника на ГИ и ЧО П.С., се акцентира върху приложението на чл.
55 и неговата неприложимост в конкретния случай,
по отношение на
подс. Г.Д.В.. Същият е извършил престъплението в млада възраст, пострадалата е
предизвикала подсъдимия с поведението си и нанесените удари не разкриват висока
степен на обществена опасност, подсъдимият изразява съжаление за стореното и
признава вината си. Първоинстанционният съд е извършил анализ на тези факти,
извършил е законосъобразна преценка, че същите се явяват многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и е постановил наказание, което съответства, както на целите
на института, така и на ефективността на превантивната и възпитателна му
функция. Настоящият състав споделя мотивите на първата инстанция и не счита
искането за завишаване на наказанията за основателно доколкото при налагане на
наказание по чл. 54 от НК, редукцията му по чл. 58а от НК и респективно
приложението на чл. 66 от НК не биха постигнали по-добър превъзпитателен
резултат върху осъдения от периодичните пробационни мерки наложени с
атакуваната присъда.
По отношение на определеното наказание на подс. И.Д.В. съдът счита
същото за справедливо, мотивирано и законосъобразно наложено и определено.
Престъплението, за което са обвинени подсъдимите предвижда наказание лишаване
от свобода с максимален размер до 3 г. Подсъдимият е реабилитиран, няма
нанесени имуществени вреди от престъплението. Подсъдимият е употребил алкохол,
но тъй като това не е възведено като съставомерен елемент на деянието същото не
следва да се взема предвид, не е причинена смърт или тежка телесна повреда на
пострадалите, същите не попадат в категорията орган на власт и не са извършени
множество престъпления. Следователно са налице положителните и не са налице
никоя от отрицателните предпоставки за приложението на чл. 78 А от НК. До
същият извод е стигнал и първоинстанционният съд и е наложил административно
наказание „глоба“ в размер от 1000 лв. При индивидуализацията на размера на
глобата са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства като ниската
възраст на извършителите, предизвикателното поведение на пострадалите и
поведението на подсъдимите по време на наказателното производство. Като не са
отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства съдът правилно е избрал
минималния размер на глобата – 1000 лв., като подходящ за административното
наказание. Същото се отнася и за подсъдимия Д.Н. – съдът законосъобразно е
приложил разпоредбата на чл. 78а от НК и е наложил минималния размер на
административното наказание. Наказанието на подс. Б.Ж. е правилно и
законосъобразно определено. Същият е бил непълнолетен към момента на извършване
на деянието и този факт е бил отчетен при определяне на законовата санкция.
В съдебно заседание повереникът на П.С.
изрично заявява, че не оспорва
наказанията на тримата подсъдими.
По отношение на гражданската претенция
съдът намира че същата е правилно присъдена и определена по размер. Деликтната
отговорност се реализира при наличието на
деяние извършено от делинквента с действие или бездействие, вина,
противоправност и вреди (имуществени и/или неимуществени), които стоят в
причинна връзка с деянието. По настоящото дело тези елементи са доказани и
отговорността за непозволено увреждане следва да се реализира спрямо
подсъдимите и в полза на пострадалите лица.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя в съгласие с принципа за справедливост като се
преценят редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства. Такива са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането, изпитаните от увредените лица психически и физически изживявания.
В мотивите към присъдата в гражданско-правната ѝ част са
индивидуализирани размерите на обезщетенията, които двамата граждански ищци
следва да получат от подсъдимите, съобразно с принципа за справедливост. На
свид. П.С. са причинени повърхностни
наранявания, с два удара, които протичат без сериозно лечение и се
възстановяват за сравнително кратък период от време. Няма данни да са изпитани
извънредно силни болки и страдания, поради което обезщетение в размер на 1000
лв., платимо от делинквента Г.В. е справедливо и отговаря на интензитета на
изживяванията на пострадалата.
От друга страна на гражданският ищец А.Х.
са причинени множество контузии, по множество области на тялото. Болките
изпитани от него са от няколко места и са нанесени от няколко лица, но
възстановителния период и интензитета на изживяванията не предполага присъждане
на обезщетение по високо от 4500 лв. Тъй като тримата подсъдими в еднаква
степен са участвали в изпълнителното деяние то следва същите да заплатят по
равно обезщетението за вреди дължащо се на ищеца Х..
Поради изложеното съдът правилно е
отхвърлил претенциите до пълните предявени размери, като неоснователни.
Законосъобразно подсъдимите са били
осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата
от 137,48 лева - солидарно, представляваща направени разноски по делото, както
и държавна такса за предявените граждански искове в размер на 50 лв. за В. и в
размер на по 60 лв. за останалите подсъдими.
Законосъобразно съдът е възложил на подс.
В. да заплати на ищцата С. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв.
По реда на
служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата инстанция прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимите, а и на
процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще.
Тъй като при
извършената въззивна проверка не се констатира наличие на основания за
изменение или отмяна на присъдата на Сливенския районен съд, следва същата да
бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от
изложеното и на основание чл. 334, ал. 6 и чл. 338 от НПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 58/08.05.2019г. постановена по нохд № 409/2019г.
по описа на Районен съд гр.Сливен.
Настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: