№ 246
гр. Пазарджик, 15.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220103502 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:53 часа се явиха:
За ищеца ЕТ „Е. Р.“ - редовно призовано чрез процесуалния си
представител, се представлява от Е. Р. и от адв. В. Д. от АК-Пазарджик -
надлежно упълномощена с ИМ.
Постъпила е молба вх. № 1984/25.01.2023 г. от адв. Д., пълномощник на
ищеца, с която се изразява становище по постъпилия ОИМ от ответника.
Направено е изменение на исковата претенция. Към становището е приложен
5 бр. снимков материал.
Постъпила е молба № 2075/26.01.2023 г. от адв. Д., пълномощник на
ищеца, с която прави уточнение във връзка с допусната техническа грешка в
молба вх. № 1984/25.01.2023 г.
Ответникът ЕТ „А. Т.“ - редовно призовано чрез процесуалния си
представител, се представлява от А. Т.-управител и от адв. И. Б. от АК-
Пазарджик - надлежно упълномощена с ОИМ.
Ответното дружество „Р. 2009“ ЕООД - редовно призовано чрез
процесуалния си представител, се представлява от И. Т.-управител и от адв.
И. Б. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена с ОИМ.
Вещото лице Б. З. Г. - редовно призован, се явява лично.
АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Д.: Поддържам исковата молбата и уточнението.
АДВ. Б.: Поддържам подадените писмени отговори. Оспорвам ИМ.
Досежно допълнителното становище считам, че не е основателно на първо
място изменение на иска досежно ответника ЕТ „А. Т.“ и на второ място ще
ви моля да не допускате допълнителна задача към вещото лице, защото в
представеното му заключение на първия въпрос е отговорено, за втория
въпрос има данни, а трети въпрос считам, че тотално не касае предмета на
спора.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Д.: Винаги съм била готова за спогодба, дори аз предлагам
спогодба. Ние предлагаме 2000 лв. да бъдат заплатени и отделно 600 лв.
разноските по делото.
АДВ. Б.: Не сме съгласни с предложението.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение №
75/10.01.2023 г. проекто-доклад, като допълва същия във връзка с
постъпилото становище от ищеца с вх. № 1984/25.01.2023 г., а именно:
Твърди се, че през 2004 - 2005 година ищецът и първият ответник са
направили преустройство на търговския обект. Преградната стена, разделяща
обекта на две, е била премахната, в резултат на което върху цялата площ е
бил обособен само един търговски обект - един магазин за хранителни стоки.
Изяснява какво е било разположението на търговския обект. Сочи, че
започнал да функционира като магазин за хранителни стоки, като страните по
делото извършвали заедно търговска дейност.
Излага твърдения, че след образуването на делото търговският обект е
бил отново преграден и били образувани две помещения.
2
Взема становище по отговорите на исковата молба и представения с тях
нотариален акт.
Прави изменение на исковата претенция срещу ответника ЕТ „А. Т.“,
като посочва, че вместо твърденията на ищеца - фактически основания на
предявения иск, че ответникът ЕТ „А. Т.“ е ползвал частта на ищеца от
търговския обект в качеството му на съсобственик и като съсобственик дължи
обезщетение на ищеца за ползите, от които го е лишил през посочения в
исковата молба период, ищецът въвежда на тяхно място следните нови
твърдения - фактически основания:
През периода от 10.11.2020 г. до деня на предявяване на иска
ответникът ЕТ „А. Т.“ е ползвал частта на ищеца от търговския обект като
лице, което не е съсобственик.
Ответникът ЕТ „А. Т.“ дължи обезщетение на ищеца за ползите, от
които го е лишил през посочения по-горе период, като лице, което не е
съсобственик на търговския обект.
Искът срещу ЕТ „А. Т.“ да се счита предявен по чл. 59, ал.1 от ЗЗД,
вместо по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Прави доказателствени искания и ангажира доказателства.
СЪДЪТ намира, че направеното искане за изменение на предявения иск
срещу едноличния търговец е основателно и допустимо. В разпоредбата на
чл. 214 ГПК е предвидено, че до приключване на съдебното дирене в първото
заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на
своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно,
т.е. изменението на иска е направено в предвидения в ГПК срок. Следва да се
посочи, че когато спорното право е за парично вземане, ищецът може да
измени основанието, на което претендира това вземане, посочвайки нови
факти и обстоятелства, които пораждат правото му без да изменя петитума,
както е в настоящия случай, т.е. явява се и основателно. Съдът счита, че
изменението на иска е и уместно и няма да затрудни защита на ответника в
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА на основание чл. 214 ГПК изменение на предявената искова
3
претенция срещу ЕТ „А. Т.“, чрез изменение на неговото основание, а
именно, че през процесния период ответникът ЕТ „А. Т.“ е ползвал частта на
ищеца от търговския обект като лице, което не е съсобственик.“, ВМЕСТО
първоначалното основание – че през процесния период е ползвал частта на
ищеца от търговския обект като лице, което е съсобственик.
Във връзка с допуснатото изменение на иска, исковата претенция срещу
ответника ЕТ „А. Т.“ намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
59 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, носи
процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от
правопораждащия съдебно предявеното му вземане фактически състав,
наличието на който обуславя основателността на иска - да докаже
обедняването си за сметка на ответниците, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между страните и неговия размер за
процесния период.
СЪДЪТ ЗАПИТВА процесуалния представител на ответника ЕТ „А. Т.“
дали му е необходимо време, за да организира защитата си по допуснатото
изменение на предявения срещу него иск по основание.
АДВ. Б.: Не ми е необходим допълнителен срок, за да се запозная с
така направеното изменение на основанието срещу ЕТ „А. Т.“.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 75/10.01.2023 г. проекто-доклад
и направените в днешното съдебно заседание допълнения за окончателен
доклад по делото.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приемат представените преписи с ИМ и
ОИМ като писмени доказателства по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
4
писмени документи с ИМ и ОИМ са допустими и относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с ИМ и ОИМ.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Б. Г. с вх. №
2607/02.02.2023 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. Г., запознати сме с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. З. Г. – на 61 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Г.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося. Поддържам
изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. Д.: Стената в складовото помещение съществува ли на място и
може ли да се влезе в частта 17,78 кв. м.?
В.Л. Г.: На место съществува метална конструкция обшита с гипс
картон. При наличието на такава стена няма достъп до мястото с квадратура
от 17,78 кв. м., то е прекъснато. Тази лека конструкция продължава по цялата
дължина на търговския обект.
АДВ. Д.: Плътната врата има ли вид на стара или нова врата?
В.Л. Г.: Не мога да кажа.
АДВ. Б.: Да конкретизираме въпрос 1. Тази преградна стена в лявото
складово помещение, малко по-голямото от 17,78 кв. м., евентуално, за да се
открие достъп до това нужни ли са по специални СМР, за да се направи вход?
В.Л. Г.: Трябва да се отреже гипс картона, да се направи конструкция
на врата, за да може да се преминава, това е.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
5
експертизата.
АДВ. Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Б. З. Г. съдебно-
икономическа експертиза, ведно с 1 бр. схема.
На вещото лице Б. З. Г. да се изплати възнаграждение в размер на 200
лв., съгласно представената справка-декларацияпо внесения депозит.
АДВ. Д.: Не поддържам искането за допълнителна СТЕ направено със
становището от 25.01.2023 г., тъй като вещото лице е отговорило на всички
въпроси. Искала съм допълнително още един свидетел, дали поддържам това
искане ще го заявя след разпита на днес допуснатите свидетели.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
АЛЕКСАНДЪР Р. НАЧЕВ – роден на 11.08.1965 г. в с. М. К., живущ в
с. М. К., българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, Е. е сестра на
съпругата ми.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. НАЧЕВ: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. НАЧЕВ: Е. ми е балдъза, да. В М. К. живея откакто съм се родил и
цял живот там живея. Познавам магазина за хранителни стоки. Собственик
на магазина са Е. Р. и А. Т.. Откога е купен магазина не мога да кажа точно,
но е около 2000 г. Това, което знам от Е. е, че тя е била един собственик и
след това го прехвърля на А. Т. и го делят на две. Делят го като собственици
6
на цялото помещение. Този магазин когато го купиха имаше едно помещение
преградено от лявата страна и другото беше цяло, като по средата на това
голямото имаше стена. След като го закупиха започнаха да правят ремонт на
целия магазин. Голямата стена си остана, бутнаха малката, където работеше
другото момче. Голямата стена разделя магазина на предна и задна част, т. е.
лицето е на едната част, гърбът е на другата. Предната част се ползваше за
магазин, а задната част за складова част. Към предната част на магазина
имаше една врата, един вход. Тази врата беше алуминиева врата, остъклена.
Това беше единствения вход към магазина. Този магазин имаше оборудване –
хладилници и рафтове. Този ремонт се направи след като го закупиха, но не
повече от 2-3 месеца след закупуването. Сега това, което аз съм видял, около
24-25.11.2022 г., И. /сочи ответника/ изнасяха багаж. Багажа го изнасяха до
около 01.12.2022 г. или 31.11.2022 г. Бяха изнесли хладилници, освободиха
половината помещение и преградиха магазина на две. Лицето на магазина го
преградиха на две и на другата половина, тая която я освободиха сложиха
врата. До 01.12.2022 г. беше заключена вратата, след това беше отворена
вратата. След последния ремонт съм влизал в магазина с адвокатката на Е.,
някъде беше около 10.12.2022 г. Когато влезнах заварих стелажи за стока, по
тях имаше хранителна стока и долу по земята имаше чувалчета със
строителен материал и ПВЦ парчета от това, където са правили преградата.
Имаше и стока-безалкохолно, която не я бяха изнесли. Освен мен и
адвокатката с нас влезе Роза Т.а, която е майка на А. и на И.. Тя сподели, че Е.
е завела дело и те заради делото са сложили преградната стена. Тази преграда
е монтирана от две момчета, това го видях. Всичко, което го казвам се случи
някъде към 24-25.11.2022 г. до към 01.12.2022 г. Познавам тези момчета по
физиономия, единият е И. Д., а другия по прякор е С., не му знам името. Тях
съм ги видял, че правят ремонта. През последните 3-4 години, когато
магазинът не беше разделен, след като напусна Е., тя напусна преди 6 години
магазина, тогава си работеше Роза Т.а и после дойде сина й И.. Двамата с
майка му си работят и сега още. А. Т. съм го виждал, че докарва хранителна
стока, но не съм го виждал да работи постоянно. Предполагам, че е снабдявал
магазина със стока. От Е. знам че искаше да говори лично с А. Т. за
ползването на ½ от магазина. Знам го това от Е. Р. лично, че им е звъняла по
телефона, а те не са й вдигнали и тя им е писала СМС. Писала е да се разберат
за самата сграда – дали да е за наем, дали да е за покупко-продажба.
7
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р. Н. Т.А – родена на 20.05.1955 г. в гр. Ихтиман, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, майка съм
на управителите на ответните дружества.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Т.А: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Т.А: Знам за какво съм тук. Двадесет години сме били в общ
бизнес с ищцата - двете ми деца с техните фирми, а аз работех заедно с г-ца
Р.. През 2001 година купих магазина, който е павилион сама с намерението,
че ще работим с г-ца Р., като остареем да имаме допълни средства. На
следващата година 2002 г. разделихме собствеността на единия ми син А. –
като ЕТ и на г-ца Р. – като ЕТ, и в този целия павилион работеше фирмата на
Р. до 2012 година, когато влезе Закона за акцизите и тогава отворихме фирма
„Р. 2009“, която беше първоначално на мое име и след това аз я преотстъпих
управител да бъде другият ми син И. Т.. През 2014 г. на 21-ви януари
павилиона изгоря. Имаме служебна бележка от Пожарната. Разговарях с г-ца
Р. дали ще продължим да сме в бизнес, дали имаме средства да възстановим
павилиона, отговорът й беше „Нямам пари и няма да тегля заем, не мога да го
възстановя“. Аз с банки, с заем от приятели оправих павилиона. Имах помощ
от приятели от моя страна, от нейна не и започнахме отново при уговорка, че
ще работим пак двете докато сме живи. В следващия момент през 2016
година на 28-ми ноември на работа беше г-ца Р. и при един скандал, който тя
направи с един от клиентите и реплика от моя страна дамата хвърли
ключовете и каза, че не иска да има работа повече с тоя магазин. За зла участ
почина майка й скоро след това и аз очаквах, че тя ще размисли и ще се
върне, но тя не го направи това и аз останах да работя сама и до момента.
Помагат ми децата. Изведнъж от 2016 година г-ца Р. си намери работа,
започна да работи и не е отворила магазина и да предяви каквито и да е
искания към мен. От 2016 г. изведнъж останахме учудени, когато се появи
8
иск към ЕТ „А. Т.“ за ползване на облаги от нейната идеална част от
павилиона. След това се появи другото. Установих, че тя не знае кой е другия
собственик на магазина. Опитах се да разговарям с дамата но отговорът и
беше „Не искам да разговарям с теб, нямам работа с теб“. Какъвто и допир да
търся с нея да говорим за магазина тя не искаше. Тя търсеше големия ми син
А. да говори с него, но тая фирма ЕТ „А. Т.“ не работи, не е собственик на
обекта. Павилионът се ползва на половин, след като тя предяви претенции за
нейната идеална част. Направихме една преграда, която не беше стабилна.
Павилионът когато го закупих си беше разделен на две части. В едната е
работила една фирма, в другата друга. После ние направихме общ магазин и
си има стъпала. Ние бутнахме стената и стана един общ магазин. Бутнахме
тая стена, която днес е възстановена /сочи на схема от експертизата стената
откъм лицето към задната част/. Тези стъпала не сме ги правили ние, така го
купихме. Ползваме си нашата половина. Преди това ние ползвахме целия
магазин от 2012 г. с нашата фирма „Р.“. Магазинът изгоря, г-ца Р. работи до
2016 г.
Съдът предяви на свидетелката схемата, която е неразделна част от
заключението на вещото лице Г..
Свидетеля сочи на схемата, че за помещението с площ 17,78 кв. м. има
зазидана врата, която се намира от към стената с площ 22,68 кв. м.
СВ. Т.А: Тя е съществуваше когато са го закупили. Преградната стена,
която е съществувала е много дебела около 60 см. Това е носещата стена на
металната конструкция. Тя делеше магазин и складова част. От 2012 г. до
получаване на нотариалната покана ние ползвахме целия магазин. След това
решихме да освободим нейната част и с една по-тънка стена на същото място,
където е била преди да обединим магазина. Това беше 2020 г. някъде, защото
с Е. не можахме да говорим. Ние мислехме, че ще дойде да си отвори и ще си
сложи врата и ние щяхме да й дадем ключ да си ползва помещението. Тя
хвърли ключа и от 2016 г. не се е вясвала от тогава. Ключа за целия магазин
стои в нашата част на масата, тя не го е търсила. В следващия момент, когато
получихме второто известие към „Р.“ ли беше, тогава прехвърлихме не на
фирмата, а на И. Т. - физическото лице. Решихме, ако отворим магазина, ние
го поддържаме толкова години, ако махнем камерите и сота каква е
гаранцията и тя не си потърси начин да си вземе ключа, затова стана декември
9
2022 г. и тъкмо я одебелихме стената, това го направихме, за да не тръгне да
се разбива и да ни оберат. Одебелихме стената между нашата и нейната част.
Декември 2022 г. една събота вратата беше отворена, ние решихме, че ще
махнем камерите и сота от нейната част и разбрах от нейната адвокатка като
пристигнаха декември месец, точно когато щяхме да сваляме камерите, че
нейната цел не е да си върне помещението, а търси облага. Държа вратата за
частта на Р., за да не разбият стената и да влезнат в моя обект, тъй като сме
махнали камерите и ключа е при нас в магазина и след това одебелихме
стената. Аз потърсих Р. да разговаря с мен. Аз го казах, тя каза, че „Няма
работа с мен“. Пожарът унищожи всичко – стъклата отвън бяха счупени,
цялата ел. мрежа, всичко беше изгоряло. Всичко което беше вътре - стока за
70 000 лв., оборудване, което се опитвахме да оправим - само някой
хладилник потръгна. Когато беше пожарът той беше в 01,30 часа. Стени
няма, отзад са едни плоскости които не горят. Отпред сменявахме дограмата
и стъклата, защото при отварянето на пожарната имаше прозорци счупени.
Когато преградихме помещението на две поискахме да говорим с Е., но тя не
искаше да говори с мен. Не съм я търсила повече, тъй като държанието и
беше, тя разговаряше единствено с А.. А. не е собственик на обекта. Тя го
търсеше само с СМС. Подсилихме стената през 2022 г. с още две платна –
едното е изотерм панел и от нейната страна е гипс картон. Водомера се
намира в нейната половина в складовата част. Инкасаторката отчита водата
колкото аз и кажа като количество, иначе трябва да отреже водата, защото
изискването на ВиК водомерът да е отвън и трябва да ни затапят иначе. През
2020 г. като извършихме преграждането възстановихме състоянието на
магазина, възстановихме стената, която бутнахме през 2001 г. Фирмата „Р.
2009“ работи откакто е Закона за акцизите. Аз работя там като никаква и да си
изкарвам парите, защото пенсията ми е ниска и съм майка на собственика.
Разпитът приключи. Свидетелят остана в съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Б.: Представям служебна бележка от която е видно, че на
21.01.2014 г. е имало пожар в обекта.
АДВ. Д.: Да се приеме по делото, не възразявам.
Настоящият съдебен състав намира, че днес представената служебна
бележка от адв. Б. следва да се приеме като писмено доказателство по делото,
10
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото служебна бележка с
рег. № 729300-41/29.01.2019 г., издадена от МВР, РД „Пожарна безопасност
ни защита на населението“ - Пазарджик.
АДВ. Д.: Изясни се фактът, по който очаквахме бързо да вземат
становище ответните дружества дали към 2012 г. обектът е бил разделен.
Няма да искам доказателства във връзка с този факт, но с оглед на това, че и
двамата свидетели, които са близки роднини на страните дадоха
противоречиви показания моля да допуснете до разпит двама свидетели.
Първият свидетел ще установи, че преграждането на магазина е извършено от
ответниците с помощта на тяхната майка в края на месец ноември 2022 г. и
тогава е ремонтирана и втората врата. Вторият свидетел ще установи, че до
тази дата търговския обект е бил един цял обект с предна част търговска,
която не е била разделена на две и задна част складова, която също не е била
разделена на две, тъй като ми се стори странно как така инкасаторката не е
могла да влезе и да отчете водата.
АДВ. Б.: По искането за допускане на свидетели не е основателно.
Всичко се доказа в днешното с. з., но ако все пак допуснете до разпит двамата
свидетели да установяват ползването на магазина в предишно време, аз ще ви
моля и на нас да се допуснат двама за същото обстоятелство как е ползван
търговският обект. Аз ще доказвам същите обстоятелства. Пак казвам, че в
днешното с. з. се събраха достатъчно доказателства, но предоставям
решението на съда.
АДВ. Д.: Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК, тъй като
адв. Б. го е представил неговия по делото вече и във връзка правя възражение
за прекомерност на адвокатското му възнаграждение. Не се противопоставям
на искането за допускане на двама свидетели на адв. Б..
Настоящият съдебен състав намира, че направените искания са
основателни и допустими, поради което следва да бъдат уважени.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели при режим на довеждане от
11
страните, като същите са допуснати за установяване на посочените от
адвокатите по-горе обстоятелства.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 29.03.2023 г. от 11:30 часа, за която
дата и час страните – уведомени лично, свидетелите при режим на довеждане.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12:12 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12