№ 473
гр. Русе, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520200426 по описа за 2022
година
Административнонаказателното производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. В. от гр.Русе, чрез адв. В.В. от АК Русе против НП
№ 21 – 1085 – 003590 на Началник Сектор Пътна полиция към ОД МВР Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл.185 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20лв за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, за това, че: На
09.12.2021г. около 07,15ч. в гр.Русе, като водач на МПС – л.а. Тойота Ярис с рег.№ Р 9131
АН в условия на ясно време и заледена пътна настилка при управление на автомобила не го
контролира непрекъснато, като при преминаване по заледен участък по пътното платно
губи контрол над МПС, отклонява се в дясно по посока на движение, завърта се и се блъска
в метална ограда – мантинела, с което виновно е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Не се явява в с.з., изпраща
упълномощен процесуален представител, представя допълнителни гласни доказателства. В
жалбата навежда съображения, че са нА.це основания за отмяна на НП, тъй като
същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, моли съда да
отмени НП. Посочва се, че е нА.це случайно деяние, което е изключващо отговорността
обстоятелство.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
1
РП Русе - редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 09.12.2021г. около
07,15ч. в гр.Русе, жалбоподателката пътувала за работното си място – Център за
психично здраве, като управлявала личното си МПС – л.а. Тойота Ярис с рег.№ Р 9131 АН.
Движила се с автомобила си в условията на ясно време. След като преминал по мокрия
участък по ул.“Плиска“, автомобилът навлязъл по моста до бившия завод ЛВЗ, в началото
на бул.“Тутракан“. Пътната настилка на моста била заледена, но заледеният участък не
се различавал видимо от мокрия чер асфалт по ул.“Плиска“. Непосредствено след
навлизане по заледения участък на моста жалбоподателката загубила контрол над
управлявания от нея автомобил, той се завъртял и се блъснал в металната
ограда/мантинела/ на моста. От удара по автомобила били причинени леки материални
щети в лявата част на задната броня и по задния ляв калник. Непосредствено след това
ПТП още два автомобила при навлизане по заледения участък на моста претърпели ПТП
със същия механизъм. По същото време, след преминаване по ул.“Плиска“, управлявайки
личния си автомобил по моста се насочила св.Св.П.. Навлизайки с ниска скорост от около
40км/ч, управляваният от нея автомобил достигнал заледения участък и също след изгубен
контрол от водача автомобилът се завъртял и се блъснал в мантинелата. След подаден
сигнал на място пристигнА. актосътавител Г. и св.М. В. АЛ. – полицейски служители от
Сектор Пътна полиция към ОД МВР Русе, които били по време на работна смяна.
Установили трите пътнотранспортни произшествия, едно от които с автомобила на
жалбоподателката. Пред тях жалбоподателката обяснила, че е изгубила контрол над
автомобила и се блъснала в мантинелата. Полицейските служители лично се уверили и
възприели заледения участък на моста, както и че преди моста пътната настилка по
ул.“Плиска“ е мокра и няма следи от опесъчаване. След около 30-40мин от пристигане на
контролните органи, на моста пристигнал специА.зиран автомобил, който третирал
пътя против заледяване.
В присъствие на св.А. актосътавителят съставил Протокол за ПТП № 1813991 от
09.1.2021г./л.7/, който водачът В. подписала като участник в ПТП. Бил извършен оглед на
автомобила, като причинените щети по него били описани в протокола.
Актосъставителят съставил АУАН /л.6/ в присъствието на св.А.. Съставеният
акт бил връчен на жалбоподателката, последната го подписала, като не отбелязала
възражение. Такива постъпили в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В тях се посочвало,
че заледеният пътен участък, в които са предизвикани трите ПТП видимо не се е
различавал от мокрото пътно платно, по което се е движила преди това. Твърди, че
автомобилът й е оборудван с нови зимни гуми и скоростта, с която се е движила е била
много ниска. Посочва, че едва след слизане от автомобила е могла да установи, че пътят е
заледен, неопесъчен и необезопасен, за което поддържащата пътя фирма е била
2
санкционирана от Община Русе, по данни от медиите. Въз основа на така съставения
АУАН било издадено атакуваното НП от Началник група в ОД МВР Русе, Сектор Пътна
полиция, в което се посочва, че е надлежно упълномощен от Министъра на вътрешните
работи със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. НП било връчено на жалбоподателката на
23.02.2022г., с което административно наказателната й отговорност била ангажирана.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените
и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН,НП,
протокол за ПТП,справка за нарушител, както и от изслушването на актосъставителя,
св. Г. и св.П.. Съдът приема и кредитира техните показания, тъй като те не си
противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните други доказателства,
поради което съдът приема, че отговарят на обективната истина.
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН от лице, което има
право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна по следните съображения :
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, вр.чл.37,ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа
всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити.
Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП от Началник
група в ОД МВР Русе, Сектор Пътна полиция, в което се посочва, че е надлежно
упълномощен с министерска заповед да издава НП. Въпреки изричните указания на съда,
цитираната заповед не е представена, поради което не е доказана компетентността на
наказващия орган. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП,
като издадено от некомпетентен орган, но на съда е служебно известна цитираната
заповед, поради което приема, че НП е издадено от компетентен орган. При издаване на
НП са нА.це необходимите реквизити на НП по чл. 57,ал.1т.1-7 от ЗАНН. Съдът не
констатира при проверката допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на административнонаказателното производство. В този смисъл съдът не
възприема твърденията в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила.
В преценката си дА. да издаде НП административнонаказаващият орган се
основава на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по
налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на противното.
От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила / ППВС №
10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да
установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дА. е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.
3
Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените
доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се
подкрепят от представените в с.з. писмени и доказателства.
На жалбоподателя е вменено в акта и в НП нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП. Според
посочената норма, водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Конкретизирано е в НП, че в процесния случай
водачът не е контролил непрекъснато МПС, като при преминаване по заледен участък от
пътното платно е загубил контрол над МПС, същото се е отклонило вдясно по посока на
движението, завъртяло се и се блъснало в мантинелата. В хода на съдебното
производство от събраните гласни и писмени доказателства се установи безспорно, че в
АУАН и НП обективно вярно са отразени действията на водача на МПС, начина на
движение на автомобила, настъпилите фактически резултати и обстоятелствата,
свързани с тях. Няма спор, относно правилно отразената фактическа обстановка по
случая. Няма спор, че жалбоподателката при навлизане по заледения участък по моста е
изгубила контрол над автомобила, в резултат на което той се е завъртял на пътя и се е
блъснал в мантинелата. От съставения протокол/л.7/ и разпита на актосъставителя и
св.А. се установява, че автомобилът на жалбоподателката е претърпял ПТП, по него има
видими материални щети, напуснал е платното за движение. В проведения разговор с
жалбоподателката тя лично пред полицейските служители е заявила, че е изгубила
контрол над автомобила и така той е напуснал пътното платно и се е блъснал в
мантинелата.В този смисъл от обективна страна са нА.це съставомерните елементи на
нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП. Спорният момент е относно нА.чието на субективната
страна на нарушението и нА.це ли е виновно поведение на водача. Тезата на защитата е,
че нарушението не е извършено виновно от водача на МПС, тъй като заледената пътна
настилка не е имала външни белези на заледяване и неочаквано след движение по мокрия
асфалт на пътя автомобилът е навлязъл в заледения участък на моста. Според
процесуалния представител на жалбоподателката е нА.це изключващо отговорността
обстоятелство, а именно случайно деяние по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 15 от НК,
тъй като водачът на МПС не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Съдът не споделя тези доводи на защитата по следните
съображения: Действително от доказателствата по делото се установи, че
автомобилът, управляван от жалбоподателката, след продължително движение по мокър
асфалтов път по ул.“Плиска“ при навлизане по бул.“Тутракан“, на моста до бившия ЛВЗ
попада внезапно на заледен участък от пътя, който видимо не се различава от мокрия
асфалт. Съдът намира, че предвид времето, в което се развиват събитията и предвид
атмосферните условия, типични за това време на годината - зимния сезон и ниските
температури в ранните сутрешни часове /около 07часа/ е логично и предвидимо нА.чието
на заледени участъци по мокър асфалтов път, особено на пътно платно, преминаващо по
мост, където е обичайно нА.чието на студено въздушно течение, от което се получават
заледявания по пътя. Установеното обстоятелство, че пътното платно, което е в
границите на населеното място не е било обработено и обезопасено срещу заледяване от
4
съответните поддържащи фирми или общината е отделен въпрос, който не изключва
отговорността и задълженията на водачите на МПС по ЗДвП, включително и това, да
контролират непрекъснато управляваното от тях МПС, независимо пътните и
атмосферните условия. Неоснователни са доводите на защитата, че след като пътната
настилка е била обледена с т.нар. „чер лед“ и същият е невидим, това са обстоятелства,
които предопределят случайността на събитието. Подобни обстоятелства биха
обусловили случайно събитие например в друг сезон на годината, но обичайните
атмосферни условия и вероятна пътна обстановка на мокър пътен участък в студените
ранни часове на деня през през м.декември изключват случайността на заледяване по пътя.
Дори да не са го възприели пряко, водачът на МПС, предвид другите посочени горе
обстоятелства, е бил длъжен и е можел да го предвиди. В този смисъл не са нА.це
предпоставките на чл. 15 от НК, тъй като водачът на МПС е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици при движение в подобни пътни
условия и да съобрази поведението си на водач на МПС с тях. По изложените причини
съдът приема, че жалбоподателката е осъществила състава на нарушението виновно, по
непредпазливост, тъй като при управление на автомобила не е предвиждала настъпването
на общественоопасните последици, но като правоспособен водач на МПС е била длъжна и
предвид другите пътно условия е могла да ги предвиди.
При така установеното от правна страна, съдът счита, че оспорването и
обжалването на НП в процесния случай е неоснователно, тъй като са нА.це всички
елементи от обективната и субективна страна на вмененото нарушение.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя по чл.185 от ЗДвП, който предвижда за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните да се наказват с глоба 20 лв. Минималното наложено наказание има
по-скоро превантивен характер, отколкото санкционен, въпреки, че видно от приложената
справка за нарушител /л.17/ жалбоподателката многократно е наказвана за нарушения по
ЗДвП, включително и четири пъти за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Това отегчаващо
вината обстоятелство не може да бъде отчетено при определяне на наказанието, предвид
това, че предвиденото наказание е точно фиксирано като размер.
При така установеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21 – 1085 – 003590 на Началник Сектор Пътна полиция
към ОД МВР Русе, с което на М. В. В. с ЕГН ********** от гр.Русе
5
на основаниe чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
20лв за нарушение на чл.20, ал.1от ЗДвП, като
з а к о н о с ъ о б р а з н о.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административния съд в град Русе, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ :
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6