ПРОТОКОЛ
№ 2117
гр. Пловдив , 29.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
и прокурора Атанас Димитров Илиев (РП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от
общ характер № 20215330201507 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се
представлява от прокурор А.И..
ПОДСЪДИМАТА М. Д. Б. – редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. К.Е., с пълномощно по делото.
Съдът докладва постъпила справка за съдимост за подсъдимата Б..
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Е.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът, след съвещание и като взе предвид становищата на участниците
в разпоредителното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки
за даване ход, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
------------------------------------------------------------------------------
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание и като взе предвид становищата на
страните и като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК,
намери следното:
Делото, с което е сезиран съдът, е подсъдно на Районен съд – Пловдив.
Не са налице основания за прекратяване или за спиране на
1
наказателното производство.
Относно направеното възражение за допуснато остранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, с което се мотивира искане за
прекратяване на съдебното производство, съдът намира, че действително в
обвинителния акт и това не е спорно между участниците в разпоредителното
заседание е описана и друга деятелност, която следва да се отнесе към
свидетелите К.Г.М. и Д.Х.Т. и която не е пряко свързана с обвинението на
подсъдимата Б.. Прокурорът в съдебно заседание поясни целта на този
подход при съставянето на обвинителния акт, а именно за да се обърне
внимание на обществената опасност на деянието така, както тя е видяна от
Районна прокуратура – Пловдив. При всяко положение отново не е спорно, че
така описаните обстоятелства, засягащи деятелност на свидетелите М. и Т. не
описват признак от състава на престъплението, което е вменено във вина на
подсъдимата. В този смисъл съдът намира, че всички тези обстоятелства,
засягащи евентуална дейност на свидетелите М. и Т., биха могли да бъдат
установявани за пръв път и в хода на съдебното следствие. С други думи
тяхното присъствие в обвинителния акт не е задължително. След като в
случая те са описани, настоящият състав приема, че това не опорочава
съществено съдържанието на обвинителния акт, тъй като ясно е посочено, че
тази деятелност е чужда за подсъдимата и по този начин не й се вменяват
някакви допълнителни обстоятелства в страни от инкриминираното деяние.
Описаното не внася съмнение или неяснота докъде е ограничено обвинението
от фактическа страна спрямо подсъдимата Б.. Чрез описването на тази
деятелност на свидетелите М. и Т. прокурорът поясни, че е желаел да включи
тези обстоятелства в предмета на доказване по делото. Съдът, макар да е
съгласен със защитата, че тяхното присъствие не е необходимо в
обвинителния акт и за описването на едно съставомерно деяние по чл. 311, ал.
1 от НК, то намира че само по себе си това не следва да се бъде оценено като
създаващо невъзможност за адекватното упражняване на правото на защита и
налагащо връщането на обвинителния акт.
В случая спрямо подсъдимата Б. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК и се твърди, че същото е осъществено
чрез поведение по съставянето на официален документ, в който подсъдимата
в кръга на службата си е удостоверила неверни обстоятелства. Съгласно
обвинителния акт тези неверни обстоятелства условно могат да бъдат
обособени в две групи – първите засягат свидетелката Р. М., като твърди се,
че в съставения официален документ от подсъдимата Б. е липсвала каквато и
да било информация за М., включително дали е жива или е починала и
нямало отразени дати на раждане или смърт. Втората група неверни според
обвинителния акт обстоятелства в инкриминираното удостоверение за
наследници е, че са били описани същите наследници, както в
удостоверението с изх. № ***г., заверено от свидетелката Е. К., но само в
представения един лист от него, който свид. К.М. да е бил представил пред
свид. К..
2
По-нататък посочва се на страница трета от обвинителния акт, че
действително прокурорът твърди да има още трима живи наследници на
починалата Б.. Кои са тези наследници и по какъв начин те са свързани с Б. не
става ясно от съдържанието на обвинителния акт.
В конкретния случай съгласно обвинението неверните обстоятелства,
които се твърди да са били удостоверени в инкриминирания документ,
представляват пропускането да бъдат вписани дадени обстоятелства, които
според прокурора, всъщност са съществували като факти в обективната
действителност. Конкретно това може да бъде отнесено именно към
непосочването в инкриминираното удостоверение на всички наследници на
починалата Б.. Следователно кои са тези наследници, има ли такива и в каква
връзка са били с починалия наследодател следва да очертае какви според РП –
Пловдив са били верните обстоятелства, които е трябвало да бъдат
удостоверени в процесния документ, за да бъде направено отграничението
кои обстоятелства съответстват и кои не на обективната истина. Това
разграничение - кое е съответствало и кое на обективната истина относно
обстоятелствата по удостоверението за наследници, е нужно да бъде ясно
проведено в обвинителни акт, за да може подсъдимата да се защитава
адекватно. Затова съдът счита, че не би следвало едва в хода на съдебното
следствие да установява има ли, няма ли починалата Б. наследници и кои са
те, а правото на защита на подсъдимата изисква тя още от началото да е
наясно с тези обстоятелства.
На практика според настоящия състав, за да бъде обвинителният акт
редовен съгласно чл. 246 от НПК, следва от неговия обикновен прочит да
става ясно и нагледно без каквото и да е съмнение какво според прокурора е
било отразено в удостоверението за наследници, съставено първо от
свидетелката Е. К., за което се твърди да е било коректно, както и какво е
било удостоверено в това, за което се твърди да е съставено от подсъдимата
Б., но така също и какво се твърди, че е липсвало в това удостоверение, а е
трябвало да бъде вписано.
Поради тези обстоятелства съдът приема, че макар в обвинителния акт
да се съдържат индиции, те не са достатъчно ясно, конкретно и непоколебимо
посочени, което създава пречки пред поставяне началото на съдебния процес,
именно поради неяснотата в предмета на доказване.
Конкретно по съображението, че вписаните родини и наследници в
удостоверението, за което се твърди да е съставено от подсъдимата Б.,
съвпадали изцяло с представената първа страница от удостоверението, за
което пък е посочено да е съставено от свидетелката К., съдът намира, че все
пак това е допустим способ за описване съдържанието на инкриминираното
удостоверение, макар и да не е най-удачният такъв, тъй като точно по
отношение на съдържанието на инкриминирания документ се прави
препращане към друг документ. Далеч по-удачно според съда би било именно
за инкриминираното удостоверение за наследници, за което се твърди да е
съставено от подсъдимата Б., да е ясно посочено: кои наследници се твърди
3
да са били вписани, кои от тях да са живи, кои да са починали, но и така също
кои наследници да не са били вписани, когато прокурорът твърди, че същите
е следвало да присъстват в удостоверението за наследници.
Съдът счита, че тези обстоятелства би следвало да бъдат допълнително
прецизирани, макар каза се, да има известни индиции за тях в обвинителния
акт.
За това дали деятелността на свидетелите М. и Т. следва да продължи да
присъства в обвинителния акт съдът намира, че преценката е от
компетентността на наблюдаващия прокурор. Каза се, че според настоящия
състав сами по себе си тези обстоятелства не създават непреодолима пречка
пред упражняване правото на защита и в този смисъл не представляват
самостоятелно основание за връщане на делото в досъдебната фаза.
Констатираното обаче, от съда нарушение съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от
НПК ограничава правото на защита на подсъдимата и по-конкретно правото й
да узнае за извършването на какво престъпление е привлечена в това си
качество. В този смисъл нарушението е съществено, но е и отстранимо
такова. Това налага съдебното производство по делото да бъде прекратено.
Доколкото съдът намери, че са налице основания за прекратяване на
съдебното производство, намира че не следва да се произнася по останалите
въпроси на разпоредителното заседание, с изключение на мярката за
неотклонение, която следва да бъде потвърдена, същата е правилно
определена и не са налице основания за нейното изменение или отмяна.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1507/2021 г. по
описа на ХХІ наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на
констатираното отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен
срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо
подсъдимата М. Д. Б..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13:42 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4
Секретар: _______________________
5