Р Е Ш Е Н И Е
№414/24.10.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря
СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД №515/ 2019
год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, гр.
Добрич, бул. „Трети март“ № 59, ЕИК *********, представлявано
от изп. директор, инж. Т. Г., подадена чрез гл. юрисконсулт Панайот Панайтов, срещу Решение №95 от 09.07.2019 г. по НАХД № 50/2019 г. по описа на Районен съд - Каварна.
Според жалбоподателя решението
на Районния съд е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
процесуалния закон. Не излага конкретни пороци на решението, а излага доводи
за незаконосъобразност на НП, като твърди нарушения
в административнонаказателното производство. Добавя, че във връзка с
констатираното нарушение са били издадени предписания, които са били изпълнени
в срок, но това не било отчетено и неправилно случаят не е приет за
маловажен. Единственото оплакване от съдебното производство касае приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че след като не са настъпили от деянието вредни
последици, то предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН са били налице,
поради което решението на РС е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде
отменено и наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Панайотов, който поддържа
жалбата.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован,
представлява се от Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор
Североизточна България“ към ГД „Метрологичен надзор“, Петя Танчева, която
оспорва жалбата. Представя и Писмено становище в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
при извършена на 08.06.2018 г., в интервала от 10.40 часа до 11.00 часа
надзорна проверка от длъжностни лица - служители към Главна дирекция
"Метрологичен надзор" в обект - водопроводно отклонение с водомерен
възел в шахта в двор на къща, намираща се в гр. Балчик, ул. „Тунджа“ №62, било
констатирано, че "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД използва за
непрекъснато измерване на обема на вода, с цел осъществяване на търговски
плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), на описания обект
с абонат Т.Г.Д., клиентски №5342, водомер с идентификационен
№44988/10, произведен от SISMA Италия, с номинален разход Qn=2,5 m3/h. В момента на проверката водомерът е в употреба, същият се
използва правилно и по предназначение. Върху описания водомер е поставен знак
за ЕИО, одобрен тип В93/320.02 и знак за ЕИО първоначална проверка. Видно от
годината на знака за ЕИО първоначална проверка 10, следва, че ЕИО
първоначалната проверка е била извършена през 2010 година. Съгл. чл.843, ал.6
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, първата последваща периодична проверка на средства за измерване с ЕИО
одобрен тип и ЕИО първоначална проверка се извършва след изтичане на един
период на валидност на последващата проверка, считано от годината на извършване
на ЕИО първоначална проверка. Т.е. е прието, че следващата проверка е следвало
да бъде извършена след пет години. Актосъставителят е счел, че по отношение
описания по-горе водомер, 5-годишният период е изтекъл на 31.12.2015 г. и след
тази дата на водомера, намиращ се в употреба е следвало да бъде извършена
последваща проверка и да се удостовери със знак за последваща проверка, съгл.
чл.846, т.5 от НСИКПМК. Установеното било квалифицирано като административно
нарушение по чл. 44, т. 4 във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
За извършеното нарушение е съставен АУАН № ВН 806/13.08.2018
г. и въз основа на него е издадено обжалваното пред РС – Каварна НП № 03 – 1774/28.01.2019
г. от Началника на РО „Метрологичен надзор Североизточна България“ на ГД
„Метрологичен надзор“ на ДАМТН.
За да потвърди обжалваното НП, Районният съд е приел,
че процесното нарушение е осъществено. Доказано е от събраните по
делото доказателства, че дружеството е използвало средство за измерване, без
знак за последваща проверка - в нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. чл.
43, ал. 1 от ЗИ, въвеждащи забрана за лицата, ползващи средства за измерване,
да използват такива, на които не е извършена последваща проверка. Обсъдени са
всички относими правни норми, като са изложени подробни мотиви за законосъобразност
на наказателното постановление, включително и съображения защо съдът е счел, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Приетите за установени от Районния съд факти кореспондират със
събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са законосъобразни.
Съобразени са с установените по делото факти и с приложимите норми.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Имуществената отговорност на "В и К Добрич"
АД е ангажирана за това, че в качеството му на В и К оператор на територията на
Община Балчик, е използвало водомер за измерване на изразходваното количество
студена вода, разположен във водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта
в двор на къща, намираща се в гр. Балчик, ул. „Тунджа“ №62, без същият да има
поставен знак за последваща проверка съгласно изискването на чл. 43, ал. 1 от
ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за
последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. В тази връзка,
дружеството е следвало да следи за задължението си по чл. 44 от ЗИ, доколкото
същото е ползвател на средство за измерване по аргумент
на санкционната норма на чл. 85 от ЗИ, тъй като използва това
средство, макар и чужда собственост, с цел отчитане на търговските плащания,
свързани с използване на вода от потребителите. Предназначението
на процесния водомер като средство за измерване поражда задължението
по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 ЗИ за лицето, което го използва в
дейността си, в случая за "В и К Добрич" АД. В настоящия случай
безспорно е установено, че дружеството е използвало средство за измерване,
което не е имало знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, тоест без да е преминало
последващ технически контрол, с което е осъществило състава на нарушението, за
което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 85, ал. 2 от ЗИ.
Нарушението е описано ясно, точно, като е отразено как е установено, съответно
са посочени доказателствата, които го потвърждават, с което е спазено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението се изразява чрез
бездействие, като към момента на проверката, това без действие е било налице.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство. Пред РС не са наведени
никакви доводи за пороци
на административнонаказателното производство.
Към въззивната жалба и в съдебно заседание не са представени
доказателства, оборващи констатациите на АНО. В хода по същество се излагат
голословни твърдения за пороци на АУАН и НП, каквито при прегледа им не се
установяват, като се настоява наличието на предпоставки за приложение на чл. 28
от ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че за отстраняване на
констатираното нарушение са били дадени предписания, които дружеството е
изпълнило, поради което неправилно е било санкционирано. В случая е наложена
санкция за констатираното нарушение, а в случай, че са дадени предписания и
същите не са били изпълнени в срок, нарушителят подлежи на санкциониране за неизпълнение
на предписанията, което е различно от процесното нарушение.
Противно на твърдяното в касационната жалба,
в случая не са налице материалноправните предпоставки за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, съответно за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, не се
отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от процесния вид. Изискванията на
закона за ползване на водомери с поставени надлежни обозначения за преминала
последваща проверка са гаранция за точност и достоверност на измерванията и в
съответствие с целите на ЗИ за защита имуществото на физическите и юридическите
лица от неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни
резултати от измерванията.
При касационната проверка не се установи наличие на
някое от отменителните основания по смисъла на чл. 348 от НПК, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд – Добрич, І касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95 от 09.07.2019 г. по НАХД №50/
2019 г. по описа на Районен съд - Каварна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: