Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1427 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.В.П. срещу отказ № 20190710125726 да бъде заличен като управител на „М.Т.“ ЕООД. Оспорва извода на длъжностното лице по регистрацията за ненадлежно уведомяване на дружеството. Поддържа се довод, че законът не предписва конкретен способ за отравяне на уведомлението като счита за приложимо правилото на чл. 50 ал. 3 ГПК. Иска се отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявеното обстоятелство.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
Жалбоподателят е заявил за вписване заличаването си като управител на „М.Т.“ ЕООД.
Длъжностното лице по регистрация приема, че изискването за уведомяване от страна на управителя цели изявлението да достигне до органните представители на дружеството, а в конкретния случай до ЕСК, поради което изявлението следва да бъде получено от другия управител на дружеството, който, съгласно чл. 141 ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, представлява дружеството, организирани и ръководи дейността му. При тези съображения е постановен и обжалваният отказ.
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да инициират регистърното производство. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства от приложените към заявлението документи. Документите сочат на писмено изявление – изискуемата от чл. 141 ал. 5 изр. първо ТЗ форма. Получаването на изявлението в предписаната форма е предписано изрично като факт с правно значение в следващото изречение на същата норма. Както отчита и длъжностното лице по регистрация адресат на това изявление следва да бъде дружеството. Правомощията на управителя, визирани в чл. 141 ал. 2 ТЗ отразяват утвърдената от закона представителна власт с произтичащата от това възможност осъществяващият функциите управител да ангажира дружеството чрез своите изявления (чл. 36 ЗЗД).
Извън обхвата на визираното правило
остава т.нар. пасивна представителна власт. Дружеството като адресат на
съобщения не волеизявява, а дължи да приеме чуждо волеизявление. Ето защо и по
изричен текст на чл. 141 ал. 5 изр. второ ТЗ меродавен в тази е фактът на
получаване на уведомлението от неговия адресат – дружеството. Легитимиран да
получи изявлението е всяко лице, чиято връзка с адресата обуславя разумно
обосновано предположение, че съобщението ще му бъде предадено. В случая се
установява, че уведомлението е прието от лице, идентифицирало се като
счетоводител на дружеството. Това изявление е съпроводено и с печат на
дружеството. С оглед нормата на чл. 10 от УКАЗ № 612 ОТ 26.08.1965 Г. ЗА
ПЕЧАТИТЕ еднозначно следва извод, че авторът
на изявлението за приемане на уведомлението е и овластен да ползва печата на
дружеството. Следователно, връзката между приелия документа и ответното
дружество е категорично доказана. Това е необходимо, но и достатъчно за извод,
че уведомлението е получено от дружеството. Дали физическият получател е предал
документа на овластения да организира дейността на дружеството остава без
правно значение. Това обстоятелство е относимо към узнаване съдържанието на
изявлението, което зависи изключително от субективната преценка на изпълняващия
тази длъжност и е несъвместимо с нормативно утвърденото с чл. 287 предл. трето ЗЗД потестативно право на управителя, да прекрати едностранно мандатното
правоотношение.
Без значение в
случая остава и че вторият вписан управител е едноличният собственик на
капитала. Макар и решението кой да управлява дружествените дела да е в
компетенциите на съдружниците, съответно на едноличния собственик на капитала, законът
не предвижда необходимост да бъдат лично известявани за изявлението за
прекратяване на мандатното правоотношение. Напротив, еднозначно определя като
адресат на уведомлението самостоятелният правен субект – дружеството.
Следователно, обследването на този въпрос остава извън обхвата на дължимата
проверка от регистърната администрация, а съвместяването на качествата
управител и едноличен собственик на капитала не разкрива визираната в отказа
специфика на конкретния случай, обуславящ пречка за вписване на заявеното
обстоятелство.
По изложените съображения съдът приема за документално удостоверено достигнало до дружеството изявление с искане за освобождаване на жалбоподателя като управител на дружеството. Отразената при приемане на изявлението дата 08.02.2019 г. дава основание за извод и че към датата на депозиране на заявлението гарантирания от закона срок дружеството да предприеме съответните действия и да съобрази дейността си предвид прекратеното мандатно правоотношение е изтекъл. Указанието в заявлението, че то се подава от името на търговеца с оглед принципа на бързина и процесуална икономия не препятства зачитането му предвид заявените и поддържани в производството по жалбата обстоятелства. Ето защо и жалбоподателят се явява легитимиран да поиска заличаването си, произтичащо от прекратеното мандатно правоотношение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20190710125726/11.07.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със заявление вх. обстоятелства по заявление № 20190710125726.
Решението не подлежи на обжалване
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за изпълнение.
СЪДИЯ: