Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
18.Декември.2019година
Номер 876
гр. Перник
Пернишки районен съд 01-
Н. състав
На 19.ХІ.
година 2019г.
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валери Ненков
ЧЛЕНОВЕ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар:
Капка Станчева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от Председателя АНД № 00886 по описа
на съда за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по Жалба на Н.В.А.-ЕГН
**********/***/, против Наказателно
постановление № 19-1158-001218/23.ІV.2019год. на
Началник Група при сектор ПП-КАТ-ОДП-Перник с което на
жалбоподателя е наложено наказание: „Глоба” в
размер на 50лева на осн. чл.184 ал.4
пр.1 от
ЗДвП за
извършено нарушение по
чл.137А ал.1 от ЗДвП, затова че на 17.ІІІ.2019г.
в 11,35ч. в гр.Перник
по ул.”От.Паисий” с посока на движение от Кръстовище“Миньор“ към
ул.“Струма“ в района на районен съд-гр.Перник,като ПЪТНИК/отпред в Дясно/ в л.а
„БМВ 318Д“, рег. № ** ** ****собственост на Л.Б.Р.-ЕГН **********,А. НЕ използва обезопасителен колан по време на движение с какъвто е оборудван автомобила фабрично.
В жалбата и с.з се изтъкват
доводи за неправилност на наложеното наказание, като се иска отмяна на НП.
Въззиваемата
страна редовно призована, представител НЕ изпраща.
Пернишки районен съд, като
съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид становищата
на страните по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок по чл.59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице с
правен интерес и е
допустима, а разгледана по същество
е НЕоснователна.
С Акт Серия Д № 0719754/17.ІІІ.2019год./Типов номер/ на Д.П.Г. е посочено,
че Н.В.А. ***/ на 17.ІІІ.2019г. в 11,35ч. в гр.Перник
по ул.”От.Паисий” с посока на движение от Кръстовище“Миньор“ към
ул.“Струма“ в района на районен съд-гр.Перник,като ПЪТНИК/отпред в Дясно/ в л.а
„БМВ 318Д“, рег. № ** ** ****собственост на Л.Б.Р.-ЕГН **********,А. НЕ използва обезопасителен колан по време на движение с какъвто е оборудван автомобила фабрично -
нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП/”чл. 137а. (1) Водачите и ПЪТНИЦИТЕ в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. (2) Могат да не използват обезопасителни
колани:1. бременните жени;2. лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан;3. лицата с
трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили,
когато превозват пътници в рамките на населеното място;5. инструкторите - при
управление на автомобила с учебна цел.”/
Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно
постановление №
19-1158-001218/23.ІV.2019год. на Началник
Група при сектор ПП-КАТ-ОДП-Перник
с което на жалбоподателя
е наложено наказание: „Глоба” в размер
на 50лева на осн. чл.184 ал.4
пр.1 от ЗДвП/чл.184.(1)Наказва се с глоба 30 лв.:1. водач
на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана
група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни
животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата;2. водач
или пътник, който изхвърля от превозно средство предмети или вещества, които
замърсяват пътя;3. лице, на което е отнето издаденото в Република България
национално свидетелство за управление на моторно превозно средство и не е
върнало международното си свидетелство в съответната служба на Министерството
на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане;4.
(нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) лице, на което при пребиваване зад граница е
отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено в Република България, и не е уведомило за това съответната служба на
Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането си в
страната;5. собственик на пътно превозно средство, което е паркирано на пътя 30
дни след датата на отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи;6. (2) С глоба
50 лв. се наказва пешеходец, който:1. преминава през огражденията
от парапети или вериги;2. не спазва светлинните сигнали на пътните светофари и
сигналите на регулировчика.(3) С глоба 20 лв. се наказва пешеходец, който наруши
правилата за движение извън случаите по ал. 2. (4) С глоба 50 лв. се
наказва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан или носене на каска. (5)
Когато в резултат на нарушения по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са причинени вреди на
пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва
с глоба в размер 100 лв./ за извършено нарушение по чл.137А
ал.1 от ЗДвП
Жалбоподателя НЕ се явява
лично в с.з.изпраща адв.Кр.С.-ПАК.
Свидетелите
по акта: Д.П.Г. и Г.А.Г. се явяват в съдебно заседание, като поддържат
АУАН и изложената в него фактическа обстановка.
Допълнително е допуснат по искане на защитата
св.И.К.С/водач на автомобила/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството,
предмет на настоящето разглеждане
е от административно наказателен характер при което
е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия
орган.
Задължително, комулативно условие е спазването
на процесуалните правила по чл.42 от ЗАНН /още повече ако
евентуални нарушения в акта не могат
да се преодолеят по реда на
чл.53 ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата
по чл.57 ал.1 ЗАНН, каквито в конкретния
случай, процесуални нарушения по издаване
на акта за административно нарушение и НП,водещи
до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя – не се установиха.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство.
Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и
законосъобразно осъществяване зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна
дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания
административно наказателен орган със съответния административно наказателен
спор и се иска от него да се произнесе
по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от
определен вид, който по силата на
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с меродавна доказателствена сила до
доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно,
прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно
единство между описаното, като нарушение текстово
и цифрово в
акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за
установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити,
посочени в чл.42 от ЗАНН /”чл.42.Актът за установяване
на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и
фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта; 3.
датата и мястото на извършване на нарушението; 4. описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5.
законните разпоредби, които са нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното
име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен
граждански номер;7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански
номер;8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;9.
(доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за
пазене.”/.
Издаденото въз основа на него
наказателно постановление е необходимо
да съдържа реквизитите, посочени в
чл.57 от ЗАНН/”чл.57.(1)Наказателното
постановление трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и
длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на
постановлението;3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя;4.
собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен
граждански номер; 5. описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били
нарушени виновно;7. вида и размера на
наказанието;8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;9. размера на
обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/ и да бъде издадено от компетентен орган
/Заповед № 8121з-515/14.V.2018год/.
В съответствие с разпоредбата на чл.43
ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя
както и от свидетеля по акта. Предявен е
на нарушителя за запознаване с неговото
съдържание.
В графата му, предоставяща му
възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения,НЕ се установиха конкретни такива.
Последващата втора възможност за
излагане евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния
нарушител в разпоредбата на чл.44 от ЗАНН /чл.44. (1) Освен възраженията при
съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да
направи и писмени възражения по него. (2)
Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени
доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно./ от която същия НЕ се е възползвал.
При спазване на разпоредбата на чл.43
ал.5 от ЗАНН на нарушителя е връчен
препис от акта срещу разписка.
Съдът, извършвайки служебна проверка на
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление
направи следните правни изводи:
Конкретно относно деянието за
което в процесното НП е наложено наказание: „Глоба” в размер на 50лева на осн. чл.184 ал.4 пр.1 от
ЗДвП /чл. 184. …… (4) С глоба 50 лв. се наказва пътник, който
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.………/ за
извършено нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП/”чл.
137а. (1) Водачите и ПЪТНИЦИТЕ в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани………….”/ затова,че/“…на
17.ІІІ.2019г. в 11,35ч. в гр.Перник по
ул.”От.Паисий” с посока на движение от Кръстовище“Миньор“ към
ул.“Струма“ в района на районен съд-гр.Перник,като
ПЪТНИК/отпред в Дясно/ в л.а „БМВ 318Д“, рег. № ** ** ****собственост
на Л.Б.Р.-ЕГН **********,А. НЕ използва
обезопасителен колан по време на движение с какъвто е оборудван
автомобила фабрично…………”/, съдът намира, че същото безспорно е извършено и правилно административно наказващия орган е наложил съответната санкция предвид, че жалбоподателя е реализирал хипотезата на чл.137А
ал.1 пр.1 от
ЗДвП/видно от показанията на свидетелите по АУАН/Д.П.Г.-„…………………Аз съм актосъставител по акта за установяване на административно
нарушение. Подписът в акта е мой. Поддържам изцяло и в пълен обем констатациите
по акта. Относно случая мога да кажа следното: на въпросната дата, час и място,
посочени в акта, се намирахме със служебния автомобил в близост до Районен съд-Перник. Бяхме на работа с колегата, когато забелязах жалбоподателя в автомобил, който се движеше по ул. „Отец Паисий“ с
посока към град Радомир. Спряхме
въпросният автомобил. В автомобила имаше водач и пътник.
Жалбоподателят се возеше на предна дясна седалка. Жалбоподателят не беше водач
на автомобила, а лицето, което седеше до водача на автомобила. В автомобила
бяха двама мъже. Съответно установихме, че пътникът в автомобила не използва обезопасителен
колан, с какъвто е оборудван. Пътникът не използваше колан, докато автомобилът се
движеше. Поради което съставихме акт за установяване на административно нарушение на
пътника в автомобила, за това, че е без колан………………….Нямам спомен дали даде
някакви обяснения въпросният пътник-жалбоподател. По принцип, винаги когато
спираме за непоставен колан, лицата ги питаме дали имат някакви медицински
противопоказания или съответен документ за освобождаването им от ползване на
колан в автомобила. В този ден жалбодателят не
представи такъв документ. Не мога да посоча точно дали автобобилът
беше подминал съдебната палата, дали е бил успоредно на паркинга, или успоредно
на съдебната палата. Ние се намирахме отстрани до съдебната палата. Автомобилът
не мога да кажа дали спря пред нас или след като ни подмина, зад нас. ………………………….“ и Г.А.Г.-„…………Относно случая
нямам спомен. Поддържам изложеното в
акта
……………..“/, като е
нарушил едно законно установено правило за поведение управлявайки без да
постави оборудвания за това автомобил-колан, а от тук и е реализирана съответно
предвидената от законодателя последица,определена във фиксиран размер в който
смисъл същата е наложена правилно и
законосъобразно.
Възраженията на жалбоподателя обосноваващи ги с допуснатия свидетел/И.К.С-„……… Познавам Н. от
около 10години, тъй като с
него сме прятели. Това беше пролетта
м.март 2019г. - през деня. Беше преди
обяд. Пътувахме двамата с него с автомобила на майка ми, като
аз го управлявах. В автомобила бяхме аз и Н.. Н. седеше отпред до мен. Бяхме в центъра, пихме кафе и пътувахме от центъра към съда. Наближавахме
сградата, но тъй като до съда е забранено спирането в момента на намаляването
на колата той откопчава колана, за да се подготви за слизане, като в този момент от ляво
на платното имаше патрул на Пътна полиция. Полицаят дойде при
мен, видя че пътника ми е
без колан и състави на Н.
акт. Това е, което мога да кажа. …………….“/,не се приемат от съда, относно механизма на установяване на
нарушението,предвид от една страна,че същите касаят случай от „….пролетта на м.Март
2019г….“/, не конкретизирана дата, а от друга страна дадените показания са
от лице в „приятелски отношения със жалбоподателя от 10години“, докато
посоченото в АУАН и показанията на служителите на МВР/Д.П.Г. и Г.А.Г./ са от
лица имащи отношение към случай само и изцяло служебно по силата на служебни
отношения без индиция за някаква необективност
базирана на отношения с жалбоподателя или др. предпоставки,което не е така с
поискания от защитата свидетел.
Наистина
наличието на приятелски отношения само по себе си не е достатъчно същите да не
се приемат,но отнесени към изложеното в АУАН потвърдено от свидетелите по АУАН,
състава ги приема като опит да се „помогне на приятел“ но не и като
обосноваващи реалната действителност, поради което вземайки и в предвид наличните
доказателства по делото/посоченото в АУАН и изложеното от свидетелите по АУАН в
с.з/, състава ги намира за неоснователни и заинтересовани респ. необективни в който смисъл не се приемат.
Що се
касае до изложените съждения в с.з,че се касае за маневра “спиране“, видно от
показанията на свидетелите по АУАН/Д.П.Г. и Г.А.Г./ и в самия АУАН изрично е
посочено,че автомобила на жалбоподателя е бил СПРЯН докато
се е движел,както е посочено и в АУАН/т.е няма колизия/,поради което
застъпеното становище от защитата се приема, като защитна теза в унисон със
процесуалната функция на защитата,но не и като обективна реалност.
От субективна страна административното
нарушение е осъществено, чрез пряк умисъл като форма на вината.
Н.В.А.-ЕГН
**********, съзнателно не
се е съобразил
с изискванията на закона/при
липса на фактология изключващи процесното
правило-здравословно състояние,технологична липса и др./, поради което процесното, следва да бъде потвърдено,
като правилно, обосновано и законосъобразно.
С оглед изложеното и
на осн.
чл.63 ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
19-1158-001218/23.ІV.2019год. на Началник
Група при сектор
ПП-КАТ-ОДП-Перник с което на
жалбоподателя Н.В.А. е наложено наказание:„Глоба” в размер
на 50лева на осн. чл.184 ал.4 пр.1
от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.137А
ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
касационно обжалване, по реда
на Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред
Пернишки Административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………………..
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС