Р Е Ш Е Н И Е
№ 1303
гр. Пловдив, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П.Ц. с участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 1032 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител юриск. Д. А., против Решение № 15/28.02.2023 г., постановено по
АНД № 3/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград (АРС), III н. състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 657834-F649642/23.08.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
което на „ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД на основание чл. 53 във връзка с чл. 83 от ЗАНН и
чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 5 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС). В жалбата се сочи, че решението противоречи на материалния
закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се настоява за
отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД, чрез пълномощник
адв. П., оспорва касационната жалба и моли решението на АРС като правилно и
законосъобразно да се остави в сила. Претендира сторените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
основателност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 1 от АПК страна в
преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Предмет на производство пред АРС е било НП № 657834-F649642/23.08.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
което на „ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, Промишлена зона „Север“, представлявано от управителя Г.Ж.Ж.,
на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 5 от ЗДДС.
НП е издадено въз основа на АУАН № F649642/26.04.2022 г., съставен от Е.Л.Ф. на длъжност старши инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, за това, че при извършена проверка на 24.02.2022 г. на
търговски обект – Бензиностанция № 1, находяща се в гр. Асеновград, Промишлена
зона „Север“, стопанисвана от „ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД, е констатирано, че
дружеството в качеството му на задължено лице не е спазило изискванията на чл.
3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като не предава по установената
дистанционна връзка на НАП актуални данни, съгласно Приложение 1а от същата
наредба. Констатирано е, че дружеството извършва зареждания с течни горива за
собствени нужди и в качеството му на лице по чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 2
от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно чл. 3, ал. 3 от същата наредба е длъжно
да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива, като на дата 04.01.2022 г.
не е подадена и не са постъпили данни от ЕСФП в НАП за доставка на течни
горива, а именно: в хода на проверката е установено, че на 04.01.2022 г. в
обекта е получена доставка на гориво – „дизелово моторно гориво Б6 с мин. 6 %
биодизел“ с код по КН 27102011 и количество съгласно Акцизен данъчен документ с
УКН 0000000006589303 от 04.01.2022 г. – 8001 л. Извършена е справка в ИС на
НАП, модул „Справка за доставки на гориво“, при която е установено, че на 04.01.2022
г. наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни за получена
доставка по нивомер за 8001 л. дизелово гориво по дистанционна връзка на НАП,
което е доказано и от липсата към момента на проверката на отпечатан служебен
бон за доставка по нивомер (Нивомерна доставка) от фискалния принтер,
регистриран за обекта Datecs FP-800 с рег. № в НАП 4285854/17.12.2020 г. За обекта е установено, че има
въведено в експлоатация и работещо ЕСФП „Ойл Сис“ 2.0 Д – KL, с ЦРУ РС и ФПр DATECS FP 800, с бензино-(газо-) колонки тип DLP 1221 H-BZZ, НИС Site
Sentinel 5055, одобрени със свидетелство на БИМ № 169FS/22.04.2019 г. с ИН на ФУ ОS005959 и ИН на ФП 58005959.
Нарушението е посочено, че се доказва и от съставените 2 бр. протокола от
органите по приходите, предоставените обяснения, както и от събраните и
приложени в хода на проверката доказателства. Административното наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и
възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение АРС е приел от една страна,
че не е спорно, че дружеството се явява задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.
12 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че
на 04.01.2022 г. в бензиностанцията на дружеството е извършена доставка на
гориво, като въведеното в експлоатация и работещо ЕСФП не е изпратило данни по
установената дистанционна връзка към НАП, както и че липсва разпечатан служебен
бон за тази доставка по нивомер от регистрирания в обекта фискален принтер, но
от друга е приел, че причина за това е софтуерен проблем в монтирания в
резервоара за съхранение на горивото нивомер, като тези изводи са базирани на
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Решението е правилно като краен резултат.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, АУАН, съответно
НП, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата,
които безусловно следва да обхващат акта и наказателното постановление са
посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, т. 4 и т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания,
послужили като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановеният
от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт.
В конкретния случай, в обстоятелствената част на оспореното НП се твърди,
че: „…на 04.01.2022 г. наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не е
изпратило данни за получена доставка по нивомер за 8001 л дизелово гориво по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите.“. Това обстоятелство,
според настоящия съдебен състав, представлява неизпълнение на разпоредбата на
чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която, лице, което
извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди
от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно
прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с
вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда
на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или
инсталации за производство и/или отопление. Това е така, защото не е спорно
между страните, че „ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД извършва зареждания с течни горива за
собствени нужди. В същото време обаче, в НП се сочи да е нарушена разпоредбата
на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.
4, т. 5 от ЗДДС, които разпоредби са приложими за лицата, които извършват
продажби на течни горива, а не за лицата, които извършват зареждания с течни
горива за собствени нужди. Друг е въпросът и че в чл. 118, ал. 8 от ЗДДС е
предвидено, че данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.
4, към която разпоредба липсва препращане. Това от своя страна препятства
възможността да се разбере какво точно е извършеното от дружеството нарушение и
извършено ли е изобщо такова.
С оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване
на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение,
административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни
данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо, което в конкретния
случай не е сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само
на това основание. Това е така, защото описанието на нарушението,
доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, които са
виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна
логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и
в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В
този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено
административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и
обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на първоинстанционния
съд като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, на ответника по
касация следва да бъдат присъдени сторените разноски, които се констатираха в
размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/28.02.2023 г., постановено по АНД № 3/2023 г. по описа на
Районен съд – Асеновград, III н. състав.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков”
№ 52 да заплати на „ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, Промишлена зона „Север“, представлявано от
управителя Г.Ж.Ж., сумата в размер на 400 лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.