Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 / 22.02.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на седми
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от председателя
КАНД № 732 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор - инж.
Т.Г., срещу Решение № 26 от 19.05.2022 г. по НАХД № 11/ 22 г. по описа на
Районен съд – Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № МН
– СИБ – 21 – 129/ 26.11.2021 г., издадено от Началника на Регионален отдел
Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен
надзор“ на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с
което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. (двеста лева)
на основание чл. 85, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ)
за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Според касатора първоинстанционното решение е неправилно, необосновано
и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди, че
нарушението не е установено по несъмнен начин. Счита, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи процесното наказателно постановление, тъй като нито в
АУАН, нито в НП, е посочена конкретна дата на нарушението. Намира за приложим чл.
28 от ЗАНН, тъй като нарушението е отстранено непосредствено след
установяването му и от извършването му не са настъпили вредни последици, поради
което са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажно. Иска отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде
отменено НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД, ЕИК ********* е подало и частна жалба вх. № 3139/
24.10.2022 г. по описа на Районен съд – Каварна срещу Определение № 75 от
28.09.2022 г. по НАХД № 11/ 22 г. на Районен съд – Каварна, с което е оставена
без уважение молбата на дружеството на основание чл. 248 от ГПК за изменение на
Решение № 26 / 19.05.2022 г. по НАХД № 11/ 22 г. на Районен съд – Каварна в
частта за разноските. С частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното
Определение, защото в съдебно заседание пред въззивния съд ответникът се е
представлявал от Началник Регионален отдел „Метрологичен надзор Североизточна
България“ (административнонаказващ орган), а не от упълномощен юрисконсулт. Последният
е изготвил само едно становище по делото. Частният жалбоподател изтъква доводи,
че след като защитата на административния орган не е била извършена от
процесуалния представител на ДАМТН, а от друго лице, не следва на ответната
страна да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Позовава се на ТР № 6/
2013 г. на ВКС по отношение наличието на реално осъществено плащане, когато
страна в съдебен спор е била защитавана от юрисконсулт. Възразява срещу липсата
на доказателства от страна на ДАМТН за уговорения размер на брутното трудово възнаграждение
на конкретния юрисконсулт и отделените от него часове, необходими за подготовка
и извършване на действията по процесуално представителство. Иска да се отмени
Определение № 75 от 28.09.2022 г. по НАХД № 11/ 22 г. на Районен съд – Каварна
като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Регионален отдел
„Метрологичен надзор Североизточна България“ към ГД „Метрологичен надзор не
изразява становище по касационната жалба. Намира частната жалба за
неоснователна и необоснована, иска същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на
Районен съд – Каварна е законосъобразно и мотивирано, без допуснати нарушения, които
да опорочават процеса, поради което следва да се потвърди.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че на 05.08.2021 г. в
интервала от 11.50 ч. до 12.20 ч. е извършена надзорна проверка на използвано
от „В и К Добрич” АД средство за измерване – водомер, монтиран във водопроводно
отклонение с водомерен възел, в шахта на двор, намиращ се в гр. Каварна, обл.
Добрич, ул. „Спартак“ № 24А, при която е констатирано, че върху водомера липсва
поставен знак, удостоверяващ извършена последваща проверка на измервателното
средство, с валиден срок на проверката в съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗИ. Констатирал
е също, че експлоатационното дружество използва монтирания водомер за
непрекъснато измерване на обема на доставената вода с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията без знак за
последваща проверка.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено и процесното наказателно постановление. В мотивите към него е посочено,
че съгласно заповед на председателя на ДАМТН по чл. 43, ал. 3 от ЗИ за
процесния вид водомер е предвиден петгодишен срок за провеждане на последваща
проверка. При надзорната проверка е констатирано, че върху водомера е поставен
знак за извършена последваща проверка през 2007 г., което означава, че
5-годишният период е изтекъл на 31.12.2012 г. Изводът на
административнонаказващия орган е, че преди тази дата на водомера, който е в употреба,
следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се удостовери със знак
за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Деянието е квалифицирано
като административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ,
за извършването на което се налага наказание по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. За
дата на извършване на нарушението е посочена датата на проверката, когато е
констатирано използването на водомера без знак за последваща проверка –
05.08.2021 г.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение
е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за измерване без знак
за последваща проверка противно на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която задължава
лицата, ползващи средства за измерване, да не използват такива без знак за извършена
последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Обсъдил е относимите правни норми,
като е изложил мотиви относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд – Каварна е валидно, допустимо и
правилно. Приетите за установени факти съответстват на събраните по делото
доказателства. Изводите на районния съд са правилни и обосновани. Съобразени са
с данните по делото и приложимите правни норми.
Имуществената отговорност на „Водоснабдяване и канализация –
Добрич“ АД е ангажирана за това, че в качеството му на В и К оператор на
територията на град Каварна е използвал водомер за измерване на изразходваното
количество вода с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5
от ЗИ, без измервателното средство да има поставен знак за последваща проверка
съгласно нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за
последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. Дружеството е
ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания, поради
което и по аргумент от чл. 85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44, т. 4
от ЗИ, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В настоящия случай е безспорно
установено, че дружеството е използвало средство за измерване, което не е имало
знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, т.е. не е преминало последваща проверка в
определения съобразно чл. 43, ал. 3 от ЗИ срок. При това положение касаторът е осъществил
състава на нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, за което правилно е санкциониран по
реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Нарушението е описано ясно и точно, както в АУАН,
така и в НП, като в тях подробно е отразено кога и как то е установено, кои доказателства
го потвърждават, с което изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН са спазени. Доколкото изпълнителното деяние е продължавало и
към момента на проверката, то правилно наказващият орган е приел, че това е и датата
на неговото извършване.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Нарушението на процесуалните правила
е съществено само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху
съдържанието на крайния акт по същество, което в случая не е налице. Жалбоподателят
не е оспорил фактическите констатации в АУАН и НП, нито е представил
доказателства, които да ги оборват, поради което правилно и законосъобразно
наказващият орган е стигнал до извода, че В и К операторът не е изпълнил
задължението си по чл. 44, т. 4 от ЗИ.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че са
налице законовите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. Правилно е становището на Районен съд – Каварна, че деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от процесния вид. Мотивите на съда се
споделят изцяло от касационния състав, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към тях. Вярно е, че на 10.08.2021 г., след надзорната проверка от 05.08.2021
г., е демонтиран старият водомер и на негово място е монтиран водомер с
изискуемия знак за контрол, но това обстоятелство не е достатъчно, за да
обоснове маловажност на случая. От данните по делото става ясно, че експлоатационното
дружество е използвало средството за измерване без знак за последваща проверка почти
осем години и половина, считано от датата на изтичане на 5-годишният срок за
последваща проверка. Липсват категорични доказателства за това, че не са настъпили
вредни последици от изпълнителното деяние, а и този факт не е от решаващо
значение за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед на формалния характер на
нарушението, както правилно е преценил и Районният съд. Ползването на водомер
без преминала последваща проверка може да компрометира отчитането на реалното
количество доставена вода, поради което не е ясно дали през процесния период
измерените стойности и заплатените от потребителя суми съответстват на
действителното потребление на вода от негова страна. Нарушението е извършено от
дружество, масово използващо средства за измервания, свързани с търговски
плащания при продажба на вода, поради което не може да се приеме, че деянието
разкрива по-ниска степен на обществената опасност. Затова, като е отказал да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, Районен съд – Каварна е изтълкувал и
приложил правилно материалния закон.
С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че
не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да
го остави в сила.
По отношение подадената частна жалба срещу Определение № 75
от 28.09.2022 г. по НАХД № 11/ 22 г. на Районен съд – Каварна съдът намира
същата за подадена в срок, от лице с правен интерес, страна по въззивното
производство. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните причини:
В производството по чл. 248 от ГПК, въззивният съд е
обсъдил всички доводи на жалбоподателя, изложени в искането по чл. 248 от ГПК.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (ДВ бр. 109 от 2020 г.) в
производствата пред районен и административен съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В нормата
на чл. 144 от АПК изрично е предвидено, че за неуредените въпроси се прилага ГПК.
Неоснователно е възражението в жалбата за недължимост на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсултът не се е
явил в съдебно заседание.
Юрисконсултската защита на страните не се изчерпва с лично
явяване в съдебната зала. Подаването на писмен отговор по жалбата до въззивния
съд също е елемент от процесуалното представителство на спечелилата страна. С
оглед на това и при наличието на редовно заявено искане правилно и в
съответствие с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН районният съд е присъдил разноски за
юрисконсулт в полза на ответника. Средствата за процесуална защита (с или без
явяване в съдебно заседание) имат значение за размера на юрисконсултското
възнаграждение, но не и за неговата дължимост.
Възражението на жалбоподателя за недължимост на разноските,
поради липса на доказателства за извършването им, също е неоснователно.
Присъждането на юрисконсултско възнаграждение става по
силата на закона, когато страната е била защитавана от юрисконсулт и е направено
искане за това. За приложението на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН не е необходимо да се
представят доказателства за направени разходи за юрисконсулт. Задължение за
доказване на плащане се възлага само на страната, представлявана от адвокат.
При правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва
пряко направения разход. В случая ответникът е бил представляван от надлежно
упълномощен юрисконсулт, поради което районният съд не е имал друга възможност
освен да му присъди разноски за производството, след като те са били поискани
своевременно, съобразявайки се със законодателния подход в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед посочените съображения настоящият състав на Административен
съд – Добрич счита частната жалба за неоснователна, а Определението на
въззивния съд за правилно, постановено в съответствие с данните по делото и
материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във
връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 19.05.2022 г., постановено по
НАХД № 11/ 2022 г. по описа на Районен съд – Каварна.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 75 от 28.09.2022 г. по НАХД № 11/
22 г. на Районен съд – Каварна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: