РЕШЕНИЕ
№ 10137
гр. С., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20251110102856 по описа за 2025 година
Предявен са обективно кумулативно съединени конститутивен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ от М. А. Б. срещу „К. Б.“ АД, с
които претендира признаване на уволнението, извършено от работодателя, за
незаконно и неговата отмяна, както и заплащане на сумата от 2062,07 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението за срок от 22 работни дни от 27.11.2024 г. до
31.12.2024 г. и за времето, в което е работил на по-нископлатена работа от
02.01.2025 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество по трудово
правоотношение възникнало въз основа на сключен Трудов договор № ** от
12.03.2020 г. за неопределено време на длъжност: „Т. п. С. п.“, с място на
работа: регион С., като постъпил на работа на 23.03.2020 г. На същата дата му
била предоставена и длъжностна характеристика. Твърди, че договорът е
прекратен със Заповед № */26.11.2024 г. /връчена на същата дата/, считано от
27.11.2024 г., на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от
КТ, при неспазен от страна на работодателя срок на предизвестие от
08.11.2024 г., което ищецът отправил до работодателя на основание чл. 326, ал.
1 от КТ за прекратяване на трудовия договор, като последният следвало да се
прекрати считано от 08.01.2025 г. Счита извършеното от ответника уволнение
за незаконно. Твърди, че не е извършил нито едно от дисциплинарните
нарушения, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение. Излага, че
работодателят е издал незаконосъобразна, немотивирана и необоснована
писмена заповед, която не отговаряла на изискванията по чл. 195, ал. 1 от КТ.
В т. 1 от посочената заповед, работодателят изложил, че умишлено ищецът е
1
предоставил невярна информация, с което нарушил задължението си съгласно
длъжностната характеристика да въвеждам коректни, точни и верни данни в
системата на работодателя. Работодателят посочил, че на 23.07.2024 г. и на
08.08.2024 г. според предоставената по установените правила на работодателя
от ищеца информация, инвентаризирал три чадъра, три хладилни витрини и
един драфт мастър в търговски обект „Б.“ в град Е. П., като за обекта посочил
80% и 90% ФИТ при двете инвентаризации. „ФИТ“ пояснява, че е показател,
който се формира от въвеждана от търговските представители информация в
електронна база данни на компанията. При посещение в търговски обект, в
който се продавали продукти от търговски марки на компанията, ищецът като
търговски представител извършвал преглед на наличните в обекта продукти от
търговски марки на компанията и отбелязвал чрез предоставеното му от
работодателя мобилно електронно устройство („портативно електронно
устройство за въвеждане на данни (PDA)“) в системата на работодателя
информация по три компонента: „Асортимент“, „Мърчандайзинг“ и „Цена“ с
тежест съответно 40%, 50% и 10% за определяне на общия резултат за ФИТ =
100% за даден обект, ако бъде достигнат. В първия компонент „Асортимент“
отбелязвал констатираните при посещението му в търговския обект видове от
различните продукти на компанията - основно алкохолни и безалкохолни
видове бири, когато броят артикули от съответен вид е повече от 4 бр. От
въвежданата информация за установения при посещението му в даден обект за
част или за пълен асортимент продукти от търговските марки на работодателя
в електронната система за ФИТ се получавал резултат от максимум 40 % по
компонент Асортимент. Във втория компонент „Мърчандайзинг“ отбелязвал
при всяко посещение какви рекламни и други съоръжения на компанията има
в обекта за реализиране на търговската му политика: брандирани хладилни
витрини и дали те са на видимо място, чадъри, тенти, инсталации за наливна
бира, чаши с фирмени лога на търговските марки на продуктите и др. В
зависимост от въведените данни за вида и броя на предоставените и
поддържани в посетения обект рекламни и други съоръжения от заредената в
системата на работодателя номенклатура се получавал резултат до максимум
50% ФИТ по компонент „Мърчандайзинг“. Показателят за до 10 % ФИТ по
третия компонент - „Цена“ се достигал от въведените данни в системата на
работодателя за това дали в обекта има меню, в което да са видими и ясно за
крайните клиенти и потребители цените на продуктите от асортимента на
компанията, предлагани в обекта спрямо и самия конкретен асортимент в
обекта. Данните въвеждал отново при всяко посещение в даден търговски
обект, заедно с информацията другите два компонента „Асортимент“ и
„Мърчандайзинг“ чрез електронното устройство в системата на работодателя.
Така в зависимост от въведената при посещение в търговски обект
информация, към основното трудово възнаграждение се формирал и месечен
бонус на база резултат от ФИТ, който съобразно правилата на работодателя не
може да надхвърли общо 720 лв. месечно на база сбора от ФИТ показателите
за всички над 200 обекта по маршрут в дадения му район. За точността и
верността на въведените данни за ФИТ следял прекият му ръководител,
заемащ длъжността Супервайзер Продажби Студен пазар - Н. В.. Той
извършвал проверки, като посещавал избрани от него вече посетени от ищеца
търговски обекти, за които е отбелязал ФИТ. Външна фирма също извършвала
същия контрол на произволно избрани обекти. Проверките на Супервайзера се
2
извършвали не по-късно от следващия работен ден след въвежданите от
ищеца данни за ФИТ в системата на работодателя. С оглед интензивната
динамика на продажбите на продуктите на компанията поради характера им,
сочи, че е невъзможно да се проверят коректно данните ако проверката се
извърши след изтичане на повече от един работен ден след въведените от
ищеца данни за ФИТ. До 15-то число на следващия месец след месеца, в който
ищецът извършвал планираните за съответния календарен месец посещения в
търговските обекти, за които е въвел и информация за ФИТ, в това число и за
процесния обект „Б.“ в град Е. П. на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г., данните за
ФИТ били потвърдени и станало известно каква част от бонуса за ФИТ ще
получи до края на месеца следващ месеца на изпълнение на трудовите
задължения. Чрез резултата от отбелязания ФИТ при посещения в търговските
обекти от маршрута в района, за който отговарял можел да формира месечен
бонус от максимум 720 лв. общо, в случай че резултатът от ФИТ е 100% от
всичките обекти, които има в зададения му от работодателя маршрут и район.
Работодателят твърдял, че от проверката, която извършил през месец
октомври 2024 г., обективирана в Докладна на прекия му ръководител от
24.10.2024 г. се установявало, че „към датата на инвентаризацията търговският
обект е бил затворен, не е осъществявал дейност и към него не е имало
продажби от дистрибутор“. В т. 3 от писмените обяснения, които предоставил
на работодателя на 12.11.2024 г., ищецът съобщил на работодателя, че е
инвентаризирал въпросните съоръжения - три чадъра, три хладилни витрини и
един драфт мастър, и е отбелязал в системата на работодателя посочените
проценти за ФИТ съответно на 23.07,2024 г. и на 08.08.2024 г., тъй като
посоченият търговски обект „Б.“ в гр. Е. П. работил по времето, когато
ищецът бил търговски представител за района, в който се намирал обектът.
Твърди, че обектът не е бил затворен през месец юли и август 2024 г., когато
извършил посочените две инвентаризации на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г.
Излага, че в заповедта работодателят не е посочил по какъв начин е установил,
че към датата на инвентаризацията на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г., този
търговски обект е бил затворен, не е осъществявал дейност и към него не е
имало продажби от дистрибутор. На стр. 3 от заповедта, работодателят
посочил, че: „Установяването на описаните дисциплинарни нарушения е
резултат от проведена от Н. В., пряк ръководител на Служителя, проверка през
месец октомври 2024 г., обективирана в Докладна от 24.10.2024 г.“.
Работодателят пропуснал да посочи обстоятелството, че с писмено
разпореждане на прекия му ръководител Н. В., дадено на ищеца на 04.09.2024
г., му било разпоредено от следващия ден - 05.09.2024 г. да изпълнява
задълженията си по друг маршрут, означен в системата на работодателя с „ID
184“, което означавало в друг териториално различен район с други търговски
обекти в него. Допълнително за това му била връчена и Заповед № ******1/
12.09.2024 г., с която изпълнителният директор му наредил на основание чл.
126, т. 7 от КТ да изпълнява трудовите си задължения единствено в следните
квартали в град С.: ж.к. М., кв. С., кв. С. р., кв. Г. М., кв. О., кв. Б., кв. К., кв. К.,
кв. Р., кв. Я., а в предишния му район, посочен в подт. “D” от заповедта: С.
област в рамките на ж.к. С. р., кв. Л., кв. В., с. М., гр. Е. П., с. Г. М., с. С., гр.
Б., гр. Е., гр. П., с. М., с. П., с. С., с. Ч., с. Ч., гр. З., гр. П., с. Д., с. А., с. Б., с. Г.
Р., Н. х., Л., гр. М. и с. Л., да преустанови посещения на търговските
партньори на работодателя. Въпросният обект „Б.“, в град Е. П. не попадал в
3
така определения му нов район, в който бил преместен, считано от 05.09.2024
г., а попадал в предходния район. Отново сочи, че работодателят не е посочил
как през месец октомври е установил, че на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г.
въпросният обект е бил затворен и не е осъществявал дейност, не ставало ясно
и как работодателят е направил извода си, че предоставената от ищеца
информация от инвентаризацията на посочените дати и процент ФИТ е
невярна на база на критерий за това, че към обекта не е имало продажби от
дистрибутор. Счита, че от заповедта не става ясно в какво се състои
твърдяното от работодателя нарушение на трудовите задължения. Не ставало
ясно от заповедта за какво ищецът е предоставил невярна информация от
двете обстоятелства - на инвентаризация и на посочени проценти ФИТ за
23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г. Работодателят не посочил по какъв начин е
установил при извършване на проверка през месец октомври 2024 г.,
обективирана в Докладна от 24.10.2024 г., че към датата на инвентаризациите
на 23.07.2024 г, и на 08.08.2024 г. въпросният търговски обект е бил затворен,
не е осъществявал дейност и към него не е имало продажби от дистрибутор, за
да обоснове извода си за извършено от ищеца, при това умишлено,
дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.1, т. 10 КТ. Аргументира подробно,
че заповедта за налагане на наказанието е издадена и след изтичане на
двумесечния срок от откриване на нарушението по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Посоченото в т. 2 от процесната заповед също не представлявало нарушение.
В заповедта работодателят посочил, че е установил, че в обект „Р.“ в гр. Б. е
оставил три чадъра, които не били използвани и това представлявало
нарушение на задълженията на ищеца да контролира правилното и по
предназначение използване на съоръженията, предоставени на обектите. В т. 1
от искането на работодателя за обяснения същият посочил, че през 2022 г. на
обекта била поставена тента за сметка на работодателя и в резултат на това
още тогава били върнати всички чадъри към дружеството и към месец
септември 2024 г. те не били налични в обекта. В писмените си обяснения от
12.11.2024 г. ищецът посочил, че въпросните три чадъра известно време след
поставянето на тентата на 01.03.2024 г., а не през 2022 г., са станали
неизползваеми поради прокъсана и износена платнена повърхност
(платнища), но със здрави конструкции, и в началото на месец септември 2024
г. ищецът им сменил платнищата, след което ги релокирал на друг обект -
хотела в с. Б.. Счита, че действията му не представляват нарушение на
трудовите му задължения, още по-малко на „вътрешни правила относно
предоставянето и контрола върху ползването на фирмените ресурси“, с
каквито правила ищецът твърди, че не е запознат. Оспорва и твърдението на
работодателя в т. 2, втори абзац от заповедта, че не е спазил „регламентирания
от Работодателя ред“ за предаване на трите чадъра в друг търговски обект.
Отново сочи, че такива вътрешни правила работодателят не е определял
изрично, както и че такива въобще не са достигали до ищеца. Твърди, че не е
имал възможност да въведа данни за преместването поради разпоредената
смяна на районите на 04.09.2024 г., считано от следващия работен ден —
05.09.2024 г. Твърди, че работодателят няма регламентиран ред относно
въвеждането на релокацията. Посоченото от работодателя в т. 3 от заповедта
също счита, че не представлява неизпълнение на трудовите задължения.
Излага, че се касае за два отделни търговски обекта, известни на работодателя
- обект Й. и обект Ш. - Й. Щ.. Ищецът твърди, че не му е известно кой е въвел
4
gps координатите на тези два обекта в предоставеното му от работодателя
работното мобилно електронно устройство. Двата обекта се намирали на
около 1,5 км. един от друг в два съседни квартала - ж.к. Л. и кв. Х. Б..
Обектите били известни и затова ищецът ги посетил за инвентаризация на
04.06.2024 г., 23.07.2024 г., 23.08.2024 г. и преди това ежемесечно, когато е
отговарял за района. Дали въведените gps координати за локация отговарят на
действителното местоположение на обектите, ищецът излага, че не може да
знае, тъй като това не отговаряло на неговата професионална квалификация и
тази изискуема съгласно трудовия договор. Когато е имало несъответствие
намирал обекта физически, а за несъответствия информирал прекия си
ръководител. Сочи, че в заповедта работодателят не е посочил в кой от двата
обекта ищецът е пропуснал да инвентаризира два чадъра. Счита, че не е
допуснал твърдените в т. 3 от заповедта две нарушения на трудовата
дисциплина. Това, че в системата на работодателя два обекта са били на едни и
същи географски координати по никакъв начин счита, че не е нарушило или
довело до неизпълнение на трудовите му задължения. Работодателят не бил
установил ред, нито правила за периода, в който да се актуализират данни от
инвентаризацията в частта, в която с процесната заповед работодателят
установил пропуска да се инвентаризират два броя чадъра. Счита, че не е
допуснал и твърдените в т. 4 от заповедта нарушения на трудовите
задължения, а именно че през месец юли 2024 г. при сключване на договор за
предоставяне на един брой хладилник в търговски обект „А. Ф.“ в гр. П.,
противно на уговореното, е отбелязал, че на обекта се предават два броя
хладилници. В заповедта работодателят не посочил противно на кое
уговорено и с кого. От заповедта не ставало ясно и къде е отбелязал, че се
предават два броя хладилници. Твърди, че не е извършил и нарушението на
трудовата дисциплина по т. 5 от заповедта. Оспорва да е получавал
разпореждане за извършване на годишна инвентаризация в периода 01.07.2024
до 16.10.2024 г. Годишна инвентаризация обичайно се правила след
приключване на активен сезон („сенсус“). Излага, че заповедта за уволнение
не е мотивирана. Оспорва да е извършил твърдените от работодателя
нарушения. Счита, че наложеното наказание е несъразмерно тежко. След
прекратяване на трудовото правоотношение твърди, че е останал без работа и
не е получавал трудово възнаграждение до 02.01.2025 г., когато постъпил на
работа по сключен на 30.12.2024 г. с нов работодател Н. Г. Г. НОТАРИУС с
ЕИК ********* трудов договор. Работата по новия му трудов договор твърди,
че е понископлатена, месечното трудово възнаграждение, което получавал
излага, че е в размер на 1213,90 лв., а по прекратения от ответника трудов
договор, било 1905,00 лв. Претендира неполученото брутно трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, а именно за 22
работни дни от 27.11.2024 г. до 31.12.2024 г., и за времето, в което е работил на
по-нископлатена работа от 02.01.2025 г. до 08.01.2025 г. - датата, на която
трудовият договор с ответника е щял да се прекрати поради отправеното от
ищеца предизвестие по чл. 326, ал, 1 от КТ. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не
оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, както и че
същото е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание уволнение.
5
Подробно аргументира, че процесната заповед е издадена при спазване на
всички нормативни изисквания, в това число и в рамките на
законоустановения срок. Твърди, че преди налагане на наказанието, са
поискани обяснения от ищеца. Сочи, че ищецът е извършил системни
нарушения на трудовата дисциплина. Във връзка с извършеното нарушение по
т. 1 от Заповедта - инвентаризиране на неработещ обект, твърди, че негов
представител е провел разговор със собственика на търговски обект „Б.“ в
град Е. П., който потвърдил, че обектът не работи повече от година (тоест
включително през 2024 г.) При наличието на такова потвърждение и като
отчел пълната липса на поръчки към дистрибутора, излага, че е приел за
установено извършеното нарушение. По информация от системите на
дистрибутора последните продажби били през месец ноември 2022 г. Във
връзка с извършеното нарушение по т. 2 от Заповедта - липса на оказан
контрол от Ищеца относно наличието на предоставени фирмени съоръжения в
търговски обект „Р.“ в град Б. - в писмените си обяснения ищецът потвърдил,
че чадърите са били в обекта за известно време неизползваеми след поставяне
на тентата. Във връзка с извършеното нарушение по т. 3 от Заповедта -
ищецът признал, че е имало извършено нарушение при инвентаризацията на
чадъри, като заявил, че друг негов колега е следвало да поправи пропуска му.
Във връзка с нарушението по т. 4 от Заповедта - предоставяне на съоръжения
на обект „А. Ф.“ в град П. в нарушение на правилата - в писмените си
обяснения ищецът признал за допусната грешка в договора, който съгласно
длъжностната си характеристика лично е имал задължение да изготви.
Признал също за отклонение от правилата за предоставяне на съоръжения, Б.
признал и че в обект „А. Ф.“ град П. е предоставена една хладилна витрина, но
документално е оформил предоставяне на две витрини. Във връзка с
нарушението по т. 5 от Заповедта - Ищецът не оспорил в обясненията си
обстоятелството, че е знаел за текущата инвентаризация, както и че не е
предал изискуемата информация в срок. Аргументира, че прекратяването на
трудовия договор е извършено законосъобразно и изцяло в съответствие с
изискванията на Кодекса на труда поради извършените от служителя
множество дисциплинарни нарушения. Не оспорва размера на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ като
недопустим. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
С определение № 16670/09.04.2025 г., влязло в сила на 06.05.2025 г.,
СРС, 178 състав, е прекратил производството по първоначално предявения иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
В проведено на 19.05.2025 г. открито съдебно заседание ищецът М. Б. не
се явява лично, представлява се от адв. Ц.. Процесуалният представител на
ищеца поддържа исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. чл.
225 КТ. От ищеца е депозирана и писмена защита, в която подробно се
развиват доводи в подкрепа на основателността на исковете.
В откритото съдебно заседание на 19.05.2025 г. ответникът се
представлява от адв. Богданова, която оспорва исковите претенции и
поддържа отговора на исковата молба, депозиран от името на ответното
дружество. В предоставения срок процесуалният представител на ответника
депозира писмена защита, в която излага доводи за неоснователност на
6
исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят за обстоятелствата, че са били обвързани по трудово
правоотношение въз основа на Трудов договор № ** от 12.03.2020 г.; че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № */26.11.2024 г.
/връчена на същата дата/ поради наложено дисциплинарно наказание
уволнение; че размерът на обезщетението за оставане без работа за процесния
период възлиза на претендирания от ищеца
По делото е приет трудов договор № **/12.03.2020 г., сключен между
„К. Б.“ АД, като работодател, и М. Б., като служител, за длъжността „Т. п. С.
п.“.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността „Т. п. С. п.“ от
01.02.2017 г.
Приета е докладна от 24.10.2025 г. от Н. В., „С. П. С. п.“ в „К. Б.“ АД, до
В. П., „М. Ч. р.“ в „К. Б.“ АД.
Прието е искане на обяснения по реда на чл. 193 КТ от 08.11.2024 г.,
адресирано до М. Б..
Приет е отговор на искането на обяснения от 12.11.2024 г. от М. Б..
Приета е Заповед № */26.11.2024 г. на изпълнителния директор на „К.
Б.“ АД, с която заповед на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал.1, т. 3 КТ на
М. Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и
ответника, считано от 27.11.2024 г.
Приет е договор за предоставяне на съоръжения за съхранение и
продажба на бира № 224336/22.07.2024 г., сключен между „К. Б.“ АД и „А. Ф.“
АД, по силата на който договор „К. Б.“ АД предоставя на „А. Ф.“ АД два броя
хладилни витрини. За „К. Б.“ АД договорът е подписан от Б..
Приет е договор за предоставяне на съоръжения за съхранение и
продажба на бира № ********/02.06.2017 г., сключен между „К. Б.“ АД и „Ш.
– Й. Щ.“ ЕТ, по силата на който договор „К. Б.“ АД предоставя на „Ш. – Й.
Щ.“ ЕТ два броя чадъри.
Приети са заповеди № ***/01.04.2021 г., ***/01.11.2021 г.,
***/01.04.2022 г., ***/01.09.2022 г., ***/01.04.2023 г., ***/01.04.2024 г., с които
е увеличавано трудовото възнаграждение на ищеца при ответника.
Приет е трудов договор № ***/30.12.2024 г., сключен между нотариус Н.
Г. Г., като работодател, и М. Б., като служител, за длъжността „Т. с.“ при
основно месечно трудово възнаграждение от 1213,90 лева и допълнително
възнаграждение за ТСПО 0,6% за всяка година трудов стаж. Съгласно
договорът служителят се задължава да постъпи на работа на 02.01.2025 г.
Приети са: справка за приетите и отхвърлените заявления по чл. 62, ал. 5
КТ, от която се установява прието уведомление за трудов договор, сключен
между ищеца и нотариус Гочев; удостоверение от ТД НАП С. и справка от ТД
НАП С. за актуално състояние на трудовите договори за Б.; справка за
осигуряването на ищеца; препис от трудова книжка на Б..
7
Пред СРС като свидетел на ответника е разпитан Н. Й. В.. Свидетелят В.
излага, че е служител на ответното дружество, познава ищеца Б., като преди
процесното уволнение В. е бил ръководител на Б.. Свидетелят излага, че част
от трудовите му задължения е извършването на проверки на служителите от
екипа му – поне веднъж месечно. Свидетелят извършил проверка на работата
на Б. в края на месец септември 2024 г., като в началото на месец октомври В.
изготвил неофициален доклад, с който уведомил дружеството-работодател за
констатирани нарушения. Свидетелят излага, че критерият „ФИТ“ е най-
важен за оценката на търговските представители, като от този критерий
зависи и допълнителният бонус, който всеки търговски представител
получава. В. посочва, че извършил проверка на отчетения от Б. „ФИТ“ за
заведение, наименувано „Б.“, в гр. Е. П.. В. посетил този обект, за който Б. бил
отбелязал много висок процент „ФИТ“, и констатирал, че заведението не
функционира от една година, след посещение на място, разговор със
собственика на заведението и дистрибутори. В. излага, че констатирал и
нарушение свързано с неправилно отбелязана геолокация на търговски обект,
обслужван от Б.. Свидетелят посочва, че ответното дружество предоставя на
търговските си партньори съоръжения, които остават актив на „К. Б.“ АД,
поради което се извършват инвентаризации. В. твърди, че всеки търговски
представител следва да извърши инвентаризация и да представи окончателна
справка през месец октомври на съответната година. Пред СРС свидетелят
описва процедурата, по която ответното дружество предоставя хладилници,
чадъри и други съоръжения, по следния начин: първа стъпка бил контактът
между собственик на обект и търговски представител на ответника, като след
това било необходимо съгласие на ръководителя, т.е. на В.. След обсъждане в
писмена форма се изпращала заявка за тип и количество съоръжения. В. давал
одобрение и предавал заявката на прекия си ръководител, който след оценка
изпращал заявката до търговския директор, чието решение било окончателно.
При извършената проверка В. установил нарушение, допуснато от Б., което се
изразявало в следното – за един от обектите в гр. П. била одобрена само една
хладилна витрина, а според системата и устройство за отчет в обекта били
налични две хладилни витрини. Свидетелят пояснява, че доставката на
чадъри, тенти и хладилници се извършвала от логистична компания, която е
външна за „К. Б.“ АД, като логистичната компания взимала съоръженията от
склада и ги доставяла до обектите. В. излага, че процедурата за преместване
на съоръжения от един обект на друг, като цяло не се различава от
процедурата по първоначално предоставяне и монтиране. Задължително било
да има договор към съответния обект, на този нов обект, на който се слага това
съоръжение. По същия начин в устройството имало опция, наречена
„релокация“, създавала се като заявка и от логистичната компания
обработвали и изпълнявали заявката. В. твърди, че си спомня за това, че до гр.
П. бил транспортиран втори хладилник, заедно с хладилника да „А. Ф.“, но
сочи, че не бил давал съгласие за такова действие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
За основателността на предявения иск следва да се установи: 1) наличие
8
на трудово правоотношение с ответника и 2) неговото прекратяване по силата
на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Тези факти са безспорно установени в хода на делото.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на
правото му да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца, а
именно: 1) дали е спазена процедурата по чл. 193 КТ и 2) спазване на
сроковете по чл. 194 КТ, в т. ч. датата, на която управителят на ответното
дружество, респ. упълномощеният от него е узнал за извършеното нарушение;
3) действията и бездействията на ищцата, описани в заповедта, по време и по
начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника; 4)
тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание; 5) съдържанието на трудовото правоотношение и
най-вече трудовите задължения, които не са били изпълнени виновно от
ищцата.
В практиката на ВКС се приема, че задължение на съда е служебно да
следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива
са изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и
съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за
налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в
исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението / Решение №
*** от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № ****/2010 г., III г. о., ГК, Определение
№ 60759 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2529/2021 г., IV г. о., ГК /.
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.
Съгласно константната практика на ВКС „изискването към работодателя
по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на
работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се
осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение“ /Решение № 221 от 30.07.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 7639/2013 г., IV г. о., ГК/.
Видно от представеното по делото искане за даване на обяснения на
08.11.2024 г. от страна на „К. Б.“ АД до М. Б. е отправено искане по реда на чл.
193, ал. 1 КТ. Видно от искането в него са описани шест групи деяния, за които
Б. е следвало да даде обяснения в тридневен срок.
В предоставения срок Б. е депозирал обясненията си в писмен вид, като
същите са приети от работодателя.
Настоящият състав обаче констатира при съпоставка на искането за
даване на обяснения и процесната уволнителна заповед, че част от твърдените
нарушения, за които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание, не са
посочени в искането за даване на обяснения, съответно ищецът не е изслушан
по тях.
Така, видно от искането за даване на обяснения от 08.11.2024 г., т. 1, на
Б. е поискано обяснение за следното деяние: „на 03.09.2024 г. според
9
попълнената от Вас информация в системата на Работодателя сте посетили и
инвентаризирали търговски обект „Р.“ в гр. Б., като сте отбелязали, че на
обекта има три чадъра. По данни на представители на обекта и след
извършена в дружеството проверка се установи, че на същия търговски обект
през 2022 г. е поставена тента за сметка на Работодателя. В резултат още
тогава са върнати всички чадъри към дружеството и към месец септември
2024 г. те не са били налични в обекта. Как извършихте инвентаризация на
физически липсващи три броя чадъри“.
От уволнителната заповед се установява, че наказанието е наложено във
връзка със следните деяния, относими към обект „Р.“ в гр. Б. : „След
поставяне на тента за сметка на Работодателя в търговски обект „Р.“ в гр. Б.
Служителят е оставил три чадъра в обекта, които не са били използвани.
Служителят потвърждава това в Обясненията. С поведението си Служителят
умишлено е нарушил задължението си съгласно Длъжностна характеристика
да контролира правилното и по предназначение използване на съоръженията,
предоставени на обекта. Поведението на Служителя представлява
дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. последно КТ. В
допълнение, при извършена в обекта инвентаризация от Служителя на
03.09.2024 г. Служителят е отбелязал, че трите чадъра са били в търговския
обект. Според обясненията му обаче в началото на м. септември 2024 г.
чадърите са били предадени всъщност на друг търговски обект и то не по
регламентирания от Работодателя ред. С поведението си служителят е
нарушил задълженията се съгласно Длъжностна характеристика да въвежда
коректни, точни и верни данни в системата на работодателя, отговарящи на
реалната ситуация в посетения търговски обект. Поведението на служителя
представлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10, предл.
последно КТ“.
Настоящият състав намира, че описанието на деянията в т. 2 от
уволнителната заповед е вътрешно противоречиво, доколкото е неясно как
служителят е наказан за това, че е оставил три чадъра в обект, в който не са
използвани, а също за това, че не са били в този обект, а са предадени на друг
не по регламентирания от работодателя ред. Това обаче е въпрос по същество.
Във връзка с проверката на изпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е
достатъчно да се отбележи, че заповедта е наложена за твърдяно деяние - е
оставил три чадъра в обекта, които не са били използвани, за което не е искано
обяснение, доколкото обяснение е поискано единствено по въпроса как е
извършена инвентаризация на липсващи чадъри.
По същия начин в т. 3 на уволнителната заповед е посочено, че на Б. е
наложено дисциплинарно наказание за това, че е нарушил задължението си да
отбелязва, поддържа и при необходимост променя с цел актуализация и
коректност GPS координатите и адреса на всеки обект в маршрута си.
От ищеца не са поискани обяснения за това нарушение.
Поради изложеното настоящият състав намира, че уволнителната
заповед страда от порок, обосноваващ приложението на чл. 193, ал. 2 КТ.
От ищеца се поддържа, че наказанието е наложено извън сроковете по
чл 194, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
10
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му.
Ответното дружество твърди, че работодателят е уведомен за
процесните нарушения с докладна от 24.10.2024 г., подадена от Н. В. – пряк
ръководител на ищеца.
Видно от представената докладна в нея не се съдържат никакви данни за
нарушения, свързани с обект „Р.“ в гр. Б.. Няма и твърдения за неизвършена в
срок инвентаризация от Б..
Видно от искането за даване на обяснения от Б. са искани обяснения по
отношение на нарушения, свързани с обект „Р.“ в гр. Б., както и с
неизвършена инвентаризация, поради което е несъмнено, че такива нарушения
са открити от работодателя. Доколкото не се установява как и кога това се е
случило, то е невъзможно съдът да извърши контрол за сроковете по чл. 194,
ал. 1 КТ по отношение на тези нарушения.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени
изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае се до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя,
конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци,
времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното
наказание. В съдебната практика на ВКС трайно се приема, че заповедта за
уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на
работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя
/Решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК;
Решение № 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2013 г., IV г. о., ГК;
Решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2009 г., III г. о., ГК/. В
заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на
извършване на нарушението или период, в случай, че
нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата / Решение №
282 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2218/2014 г., IV г. о., ГК /. В практика
на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 50036 от 21.03.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 650/2022 г., III г. о., ГК, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д.
№ 1068/2009 г. на ІV г. о.; решение № 722/3.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. на
ІV г. о.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ІV г. о.;
решение № 299/17.07.2012 г. по гр. д. № 759/2011 г. на ІV г. о., се приема, че
задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността
на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ - нарушението на
трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин;
да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които
са в разрез със закона или с въведените от работодателя изисквания при
осъществяване на трудовата функция.
Настоящият състав намира, че изискванията за мотивираност не са
изпълнени по отношение на т. 2 от уволнителната заповед. По никакъв начин
от акта на работодателя не става ясно кога Б. е оставил в обект „Р.“ три чадъра,
11
които не са били използвани.
Първоинстанционният съд намира още, че от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не става в достатъчна степен ясно кое е конкретното
нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от Б., описано в т 4.
Настоящият състав на съда намира, че деянията, описани в т. 2 от
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, не са
индивидуализирани по начина, изискуем от КТ.
По същество на процесната заповед настоящият състав намира
следното:
По отношение на деянието, описано в т. 1
Видно от т. 1 на заповедта на Б. е наложено наказание за това, че е
регистрирал две инвентаризации на обект „Б.“ в гр. Е. П. – на 23.07.2024 г. и
на 08.08.2024 г., като е отбелязал съответно 80% и 90% ФИТ, но към
посочените дати обектът не е функционирал, поради което предоставената
към работодателя информация се явява невярна.
Първоинстанционният съд приема, че извършването на това нарушение
на трудовата дисциплина се установява от събраните по делото доказателства.
От показанията на свидетеля В., които съдът кредитира в тази част като
безпротиворечиви и пълни, се установява, че след обстойна проверка е
установено, че към месец октомври 2024 г. обект „Б.“ в гр. Е. П. е бил
затворен от повече от една година.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че В. нямал право да
извършва проверки два месеца след инвентаризацията, направена от Б..
Действително, както сочи ищецът, подобна проверка в обичайна хипотеза не
би била годна да установи твърдяното нарушение, тъй като дейността на
ответното дружество е свързана с производство на бързооборотни стоки. В
конкретния случай обаче се установява, че инвентаризираният обект всъщност
не е извършвал дейност, поради което и справката, изготвена от Б., е
съдържала невярна информация.
По отношение на деянията, описани в т. 2 и 4
В посочените точки на заповедта за уволнение са посочени деяния,
представляващи неизпълнение на задължения на Б..
В т. 2 е изложено, че служителят е предал три броя чадъри от един обект
в друг не по регламентирания от работодателя ред, а в т. 4 – че работодателят
не е спазил правилата за предоставяне на съоръжения в търговски обекти.
С исковата молба Б. изрично е оспорил съществуването на твърдените
от ответното дружество правила за предаване на съоръжения от един обект в
друг, както и обстоятелството, че такива правила са сведени до знанието му.
Оспорил е още да е допуснато от него нарушение на правилата за
предоставяне на съоръжения в търговски обекти.
Настоящият състав на съда намира, че въпреки разпределената
доказателствена тежест ответникът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че са били налице тези твърдяни основания за уволнение,
описани в т. 2 и 4, тъй като от работодателя не е доказано съществуването и
конкретното съдържание на правилата за предаване на съоръжения в
търговски обекти, както и правилата за предаване на съоръжения от един
12
обект в друг, които правила се твърди служителят да е нарушил.
От ищеца изрично е оспорено съществуването на подобни правила,
респективно тяхното нарушение от страна на Б..
За да бъде наказан служител за дисциплинарно нарушение, то
задължителна предпоставка е до знанието му да бъде сведено правилото за
поведение, което се очаква да спазва, като е необходимо това да стане преди
да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност.
Настоящият състав на съда намира, че с показанията на свидетеля В.
нито се установяват в пълнота твърдените правила на работодателя, ако се
приеме, че такива изобщо съществуват, нито се установява, че наказаният В. е
бил запознат с тези правила, т.е. че му е предоставена възможност да приведе
поведението си в съответствие с изискванията на работодателя.
По отношение на деянията, описани в т. 3
В т. 3 от заповедта са посочени две деяния – първото представлява
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение на служителя да
поддържа и актуализира GPS координатите на обектите по маршрута си в
системата на работодателя; второто се изразява в пропуск на Б. да
инвентаризира коректно наличието на два броя чадъри.
По отношение на първото деяние настоящият състав намира, че
работодателят не е изпълнил тежестта си на доказване, тъй като не е
установено действителното извършване на нарушението.
В рамките на настоящия процес ответникът нито е установил какви са
действителните GPS координати на посочените обекти, нито, че въведените и
некоригирани от Б. координати са неверни.
По отношение на второто деяние следва да се отбележи, че от заповедта
не става ясно в кой обект са били разположени двата чадъра, за които се
твърди, че Б. е пропуснал да инвентаризира, поради което заповедта не
съдържа описание на конкретно нарушение. В настоящия процес не се
установява и твърдения от работодателя и отричан от служителя пропуск. От
разпита на свидетеля В. не се установява ясно, че в някой от двата посочени в
заповедта обекта „Ш. – Й. Щ.и“ или „Й.“ е имало към 04.06.2024 г., 23.07.2024
г. и 23.08.2024 г. два броя чадъри, които да не са инвентаризирани от Б.. Други
доказателства не са поискани и събрани от ответника за установяване на
твърдяното нарушение.
По отношение на деянието, описано в т. 5
В посочената точка от заповедта се твърди, че Б. не е изпълнил
разпореждането на работодателя да извърши инвентаризация в периода
01.07.2024 г. – 16.10.2024 г.
С исковата молба ищецът изрично оспорва да е получил такова
разпореждане от работодателя, като от страна на ответното дружество не се
представят никакви доказателства за съществуването на подобно
разпореждане, както и за свеждането му до знанието на наказания служител.
При това положение не се установява действително неизпълнение на
валидна заповед на работодателя.
В допълнение настоящият състав на СРС намира, че не са спазени
критериите на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието. Когато се
13
касае за най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение по чл. 188, т. 3
КТ, няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на трудовата
дисциплина от работника или служителя, което обаче следва да съответства по
тежест на това наказание. Трайна е практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК, че
преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение.
Следва да се вземе предвид, че не се установява да са настъпили каквито и да
е вреди за работодателя.
Дори и да се приеме, че някое или някои от твърдените дисциплинарни
нарушения са действително осъществени, те не могат да се квалифицират като
достатъчно тежки, така че да доведат до налагане на най-тежкото наказание
"дисциплинарно уволнение", при липса на каквито и да е други предходни
дисциплинарни наказания. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за
работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Затова съдът намира, че същото следва да бъде
отменено.
В заключение настоящата инстанция намира иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за доказан и основателен, а уволнението – за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Основателността на иска за обезщетение за незаконно уволнение
предполага установяване от ищеца на размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението, както и че в причинна връзка с уволнението, чиято незаконност
е установена с уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, е останал без
работа за сочения период, за който претендира обезщетение. Тези факти са
безспорно установени в хода на делото. Съгласно Тълкувателно решение № 6
от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, която е
официален удостоверителен документ за отразените в нея обстоятелства.
Ответникът признава евентуално дължимия размер на обезщетението.
Поради това исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 КТ
е основателна за сумата от 2062,07 лв.
По разноските
Право на разноски имат както ищецът, като и ответникът с оглед на
обстоятелството, че производството по иска с правно основание по чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ е прекратено.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
14
1500 лв., като пропорционално на уважената част на ищеца следва да се
присъдят 1000 лв.
Ответникът претендира 1920 лева с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение. От ищеца е наведено възражение за прекомерност, което
настоящият състав намира за неоснователно. Пропорционално на
прекратената част на ответника следва да се присъдят 640 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда
държавна такса в размер на 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и
държавна такса в размер на 82,48 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от М. А. Б. ЕГН: **********, срещу „К. Б.”
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С., Б. п. С.,
сграда **, етаж *, уволнението на М. А. Б., извършено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № */26.11.2024 г. на изпълнителния директор на "К.
Б." АД.
ОСЪЖДА „К. Б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., Б. п. С., сграда **, етаж *, да заплати на М. А. Б. ЕГН:
**********, сумата от 2062,07 лв. - обезщетение за оставане без работа и за
работа на по-ниско платена длъжност поради извършеното уволнение за
периода от 27.11.2024 г. до 08.01.2025 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от
17.01.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К. Б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., Б. п. С., сграда **, етаж *, да заплати на М. А. Б. ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лева – разноски по
гр. д. № 2856/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА М. А. Б. ЕГН: **********, да заплати на „К. Б.” АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. С., Б. п. С., сграда **,
етаж *, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 640 лева – разноски по гр. д.
№ 2856/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „К. Б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., Б. п. С., сграда **, етаж *, да заплати на Софийския
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 132,48 лева – разноски
по гр. д. № 2856/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от 30.05.2025 г.
Преписи да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15