Решение по дело №5093/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1589

гр.Бургас, 17.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на  5.12.2019година в състав:

                                                                               

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

 при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД №5093 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по жалба на ***, ЕИК: ***, представлявано от Д.М. и М. Н., против Наказателно постановление №466588-F502603/2.10.2019г. на ТД на НАП, гр.Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази връзка. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

За административно - наказващият орган, редовно призован, се явява представител, който моли за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.07.2019г. в 18,30ч. е извършена проверка в обект – *** на ул.*** в гр.Бургас, стопанисван от жалбоподателя, при която е установена промяна в касовата наличност. По време на проверката се е установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП. При проверката се в установило, че дневният оборот бил 254,62 лв. фактическата наличност била 47,20 лв. Тази разлика не е регистрирана чрез операциите„служебно въведени” и „служебно изведени” суми на монтираното и работещо в обекта фискално устройство. От отпечатания дневен финансов отчет „Х” се установява, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите„служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. За направените констатации е съставен протокол.

Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е  частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет, пълен отчет на фискалната памет и показанията на актосъставителя, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на  чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо дали разликата е положителна или отрицателна. Сумата от 207,42 лева е представлявала разлика в касовата наличност. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

Жалбата се явява основателна само по отношение на размера на наказанието. Действително, съгласно чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.18 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на приходи и данъци. Предвид императивния характер на правилото по чл.185, ал.2 изречение второ от ЗДДС, дружеството е наказано по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Налагайки максималната санкция без да обоснове защо наказващия орган е определил неправилно размера.  Съдът намира, че наказание от 500 лв. за справедлив и достатъчно за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание, в чиято насока НП следва да се измени.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №466588-F502603/2.10.2019г. на ТД на НАП, гр.Бургас, с което на ***, ЕИК: *** на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в  размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 2000 лева на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.