№ 328
гр. Сливен, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20222200100214 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява от законен
или упълномощен представител.
Съдът констатира, че на 06.10.2022 г. по делото е постъпила молба от
адв. К. и адв. Г. – пълномощници на ищеца, с която уведомяват съда, че
предвид служебната им ангажираност в същия ден и час по друго дело в
СРС, по което представлявали повече лица, насрочено месец по-рано в
открито съдебно заседание, молят да не се дава ход на делото и същото да
бъде отложено за друга дата, за която да водят допуснатите от съда
свидетели, тъй като ищецът не бил в състояние сам да организира защитата
си.
По делото е постъпила молба и от ответното дружество, чрез
пълномощника си юриск. с., с която уведомява съда, че няма да се яви в
днешното открито съдебно заседание, но моли да се даде ход на делото в
нейно отсъствие. Заявява, че поддържат отговора на исковата молба и
направените с него искания и възражения. Молят да им бъде дадена
възможност да изрази становище във връзка с доклада на съда и евентуално
дадените указания. Противопоставя се на искането на ищеца за допускане на
разпит на двама свидетели. Ако същите се водят в съдебно заседание, поставя
въпроси към свидетелите.
1
Съдът намира молбата на двамата процесуални представители на ищеца за
отлагане на делото за неоснователна, тъй като в случая не е на лице
хипотезата на чл. 142 ал. 2 от ГПК, а именно: страна и пълномощник да не
могат да се явят в съдебно заседание поради препятствие, което страната не
може да отстрани. Ако за двамата процесуални представители на ищеца са
представени доказателства за служебната им ангажираност по друго дело в
същия ден и час, то за ищеца липсват каквито и да е доказателства за
невъзможността му да се яви в днешното съдебно заседание.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.04.2018 г. пътувал с
пътнически автобус марка „Мерцедес” модел „Ноге Туринг” с рег. № ***
собственост на „Юнион ивкони” ООД, управляван от В.Г. по маршрута
Сливен – София, тръгващ в 7,30 часа от гр. Сливен.
Твърди, че около 11,15 часа настъпило ПТП с автобуса, в който
пътувал, в зоната на 28 км, посока на движение от Пловдив към София,
когато автобусът бил блъснат от л.а. „Рено Меган” с рег. № ***, управляван
от Ц.Р.Т..
В резултат на същото ПТП претърпял средни телесни повреди,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана в крайната част, вътрешно странично
с разкъсване на сухожилията и на кръвоносните съдове на дясната
предмишница, довело до затрудняване движенията на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни; хематом двустранно странично на дясно бедро,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
кръвоизливи с навяхвания в дясна коленна става и хидропс на коляното,
довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, за срок
по-дълъг от 30 дни.
Твърди, че по случая било образувано ДП № 21/2018 г. на ОД МВР
София срещу Ц.Р.Т. – водач на л.а. „Рено Меган” за престъпление по чл. 343а
2
ал. 1 б. „г” предл. 2, вр. чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б. „б” предл. 2, вр. ал.1 б. „б„ и
б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. По внесения обвинителен акт било образувано
НОХД № 407/2019 г. по описа на СОС, по което била постановена и влязла в
сила осъдителна присъда.
В резултат на ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания продължили месеци наред, довели до
невъзможност да се движи и обслужва сам, до стрес, безсъние и трайни
продължаващи и до днес психични травми, вкл. възприетата смъртта на
множество лица пред очите му, в това число и на негови близки, което
наложило да търси помощ от психолог в продължение на дълго време.
Тези травми и към момента му пречели да води нормален начин на
живот, да пътува с автобус, да пътува сам в кола на дълги разстояния.
Последиците преживявал и досега - 4 години след инцидента.
Твърди, че с молба от 09.12.2019 г. поискал от ответника обезщетение
за неимуществени вреди, но такова и до момента не му било изплатено.
Твърди, че претендира обезщетението от ответника и предявява настоящи иск
срещу него в качеството му на застрахователно дружество на превозвача, като
отговорността, която се следвала въз основа на организация и извършен
пътнически превоз на лица със закупен билет за превоз и пътуване на
посочената дата, час и маршрут.
Независимо, че вината за настъпване на ПТП била на водача на лекия
автомобил, който бил застрахован при друг застраховател, чийто собственик
на капитала бил в производство по несъстоятелност, счита, че отговорността
за пътническия превоз е самостоятелна и независеща от причинителя на ПТП.
Освен това, застрахователят на автобуса изплатил редица обезщетения на
пострадалите и техните наследници във връзка със същото ПТП и имал право
на регрес спрямо причинителя на ПТП.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде
осъден да му заплати сумата 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на травматични увреждания, получени при
ПТП от 13.04.2018 г. ведно със законната лихва, считано от същата дата до
окончателното изплащане. Претендира за разноски по делото.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
3
Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е бил пътник в процесния
автобус на посочената дата и час със закупен билет за превоз към 13.04.2018
г., както и че със застрахователна полица № 07217000016356/15.08.2017 г. по
задължителна застраховка „Злополука на пътниците в обществения
транспорт” сключена между „Юнион Ивкони” ООД в качеството на
застрахован и превозвач от една страна и ЗД „Евроинс” АД в качеството на
застраховател. Полицата била сключена въз основа на разпоредби на КЗ и
Наредбата за задължително застраховане по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите и злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз”. Предмет на полицата били животът, здравето и телесната
цялост на пътниците в средството за обществен транспорт, а покритите
рискове – смърт и трайна загуба на работоспособност на пътник в следствие
на злополука, като застрахователната сума за един пътник била в минималния
законоустановен размер от 50 000 лв.
Твърди се, че неимуществените вреди под формата на болки и
страдания, изложени в исковата молба не съставляват покрит риск по
застрахователната полица. Всяка вреда настъпила вследствие на непокрит от
застраховката риск не подлежала на обезщетяване, поради което и ответникът
не носел отговорност за претендираните вреди.
Твърди че, видно от представените доказателства не се установявало
настъпването на какъвто и да било покрит риск по сключената
застрахователна полица, поради което липсвало основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като нито е настъпила смърт, нито трайна
загуба на неработоспособност, установена от компетентните медицински
органи и съответните документи, установяващи нейния процент, въз основа
на които да се определи застрахователно обезщетение.
Освен това, в исковата молба се твърдяло, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача не на автобуса, а на лекия автомобил „Рено
Меган”, т.е. ПТП не е настъпило поради виновно поведение на застрахован
при ответника водач, поради което и не следвало да се ангажира
функционалната отговорност на този застраховател.
Оспорва да са претърпени твърдените в исковата молба неимуществени
вреди, тъй като ищецът не представял никакви доказателства, с които да
установи продължителността на увреждането като болнични листове,
4
протоколи от ЛКК, ТЕЛК и прочие.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на твърдените болки
и страдания с процесното събитие.
Оспорва твърдените като характер и степен болки и страдания.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, който не потърсил нужната квалифицираната медицинска помощ,
не е прилагал терапия, а самолечение, приложено неправилно и грешно, не е
следвал предписаното лечение, съобразно указанията си, с което допринесъл
за влошаване на здравословното състояние.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, който пътувал в автобуса без поставен предпазен колан, което
довело до свободно движение на тялото му и съприкосновение с вътрешния
интериор на купето.
Оспорва размера на претендираното обезщетение, който бил
прекомерно завишен с оглед принципа на справедливостта и стандарта на
живот в страната.
Оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва.
Моли да се отхвърли иска изцяло. Претендира разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение.
Към отговора представя и застрахователната полица.
Правна квалификация на предявения иск:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 474 КЗ, вр. чл. 471
КЗ и цена - 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, ведно с акцесорен иск за заплащане на
законна лихва за забава, с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че на посочената в исковата молба дата
е бил пътник в автобус „Мерцедес” модел „Ноде Туринс” с рег. № ***; че на
същата дата автобусът е претърпял ПТП, настъпило в резултат на удар с лек
автомобил „Рено Меган” с рег. № ***, управляван от Ц.Р.Т.; че по отношение
на автобуса е била сключена с ответника задължителна застраховка
„Злополука на пътниците в средствата за обществения превоз”, валидна към
датата на ПТП; че е претърпял описаните в исковата молба телесни
5
увреждания в резултат на същата злополука, покрита по задължителната
застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз”,
които увреждания са довели до трайна загуба на работоспособност.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на
исковата молба, в това число възраженията за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия в ПТП ищец.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че в резултат на
процесното ПТП, като пътник в застрахования при ответника автобус, е
получил трайна загуба на работоспособност.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на
направените с отговора на исковата молба възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.
УКАЗВА на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да
не сочат доказателства.
УКАЗВА на страните, че възможността да твърдят нови факти и
обстоятелства, както и да сочат и представят нови доказателства се
преклудира с изтичане на предвидения в чл. 146 ал.3 ГПК срок, освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада на съда
и да предприемат съответните процесуални действия.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства с
изключение на приложените експертизи, които са изготвени по други дела.
ПРИЕМА представената с отговора на исковата молба Застрахователна
полица № BG 07217000016356, сключена за срок от 16.08.2017 г. до
15.08.2018 г.
Съдът намира, че не са налице условията за приключване на съдебното
дирене, тъй като не са събрани всички допуснати от съда доказателства, а
6
именно разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца. Тъй
като свидетелите не се водят в днешното съдебно заседание, съдът ще отложи
делото, за да предостави възможност на ищеца да ги осигури.
За събиране на допуснати от съда доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 22.11.2022 г. от
13,30 часа, за която дата и час страните да се считат редовно призовани от
днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,16 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7