Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
30.11.2023 г., град
Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
- Добрич, в публично заседание на четиринадесети ноември, две хиляди двадесет и
трета година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на
секретаря Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 321
по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба от С.Д.К., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. С.К.
***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-0851-000142/ 30.04.2023 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“
(СПП) към ОДМВР – Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а
именно за 185 дни.
Жалбоподателят не е
съгласен с издадената заповед и я оспорва в цялост като незаконосъобразна.
Счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалния и процесуалния
закон. ПАМ била приложена в резултат на извършена проверка на 30.04.2023 г.,
като било установено с тест с техническо средство наличие на амфетамин и
метамфетамин. Жалбоподателят сочи, че понеже никога не е употребявал наркотични
вещества, пожелал да се извърши медицинско изследване, за което бил придружен
от служител на СПП до спешно отделение на МБАЛ-Добрич, където дал проби кръв и
урина за химико-токсикологично изследване. След това бил задържан в Първо РУ на
ОДМВР-Добрич за срок от 24 часа и разпитан. Неправилното приложение на
материалния закон жалбоподателят обосновава с неизясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая, включително и липсата на резултати от
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, което било определящо
за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Посочва, че
административният орган се е позовал на издадения АУАН, който по силата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, но засегнатото лице
разполага с всички процесуални средства за оборването й, което в случая е
постигнато чрез даването на биологични проби за химическо изследване. Изразява
мнение, че при дадена биологична проба за изследване, според разпоредбата на
чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП резултатът от това изследване е определящ, като
преди наличие на резултат от медицинското изследване, противоправното поведение
на водача на МПС за налагане на ПАМ, остава недоказано. Иска да се отмени
обжалваната заповед като незаконосъобразна, поради липса на необходимите
материалноправни предпоставка за издаването й.
Ответникът по
жалбата – Началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Добрич изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави жалбата без
последствие, както и да се потвърди наложената санкция.
Жалбата е допустима
като подадена от адресата на заповедта в законоустановения 14-дневен срок.
Заповедта е връчена на 11.05.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена на 16.05.2023
г.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Оспорената заповед
за налагане на принудителна административна мярка е издадена по повод съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 935382 от
30.04.2023 г., с който органи са установили, че на 30.04.2023 г. около 22:50 ч.
в гр.Добрич, по ул. „Опълченец Д.Ковачев“ на паркинга на магазин Била, като водач на МПС БМВ
530Д с рег. № СВ7011СВ, жалбоподателят К. бил проверен в 23:06 ч. за употреба
на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест
5000 с фабричен № ARME-0036, което отчело положителен резултат за употреба на
амфетамин и метамфетамин. Показанието на уреда било показано на водача, на
когото бил издаден и Талон за изследване с № 096587 с дата 30.04.2023 г. Водачът,
С.Д.К. подписал съставения му АУАН без възражения.
Било образувано бързо ДП №
348/2023 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Добрич, в рамките на което с Постановление
рег.№ 6926р-1995 от 02.05.2023 г. за назначаване на химическа експертиза на
предоставените от водача биологичен материал за изследване- кръв и урина.
В хода на съдебното производство
е изискана информация от ВМА и от Първо РУ при ОДМВР-Добрич относно
предоставените за изследване проби.
По делото са приобщени Протокол
за извършена експертиза № 23/ТЛ-139 от 19.09.2023 г., назначена по досъдебното
производство, от който се установява, че
в предоставената за изследване
проба кръв, взета на 30.04.2023г. от С.Д.К. е установено наличие на амфетамин и
MDMA (екстази), а в пробата урина е установено наличие на амфетамин и
метамфетамин.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.
Заповедта е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
упълномощен със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на Директора на ОД на
МВР-Добрич
Спазени са изискванията за форма
на акта. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл.22
от ЗАНН и чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали
органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 935382
от 30.04.2023г. , описание
на констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното
описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира
деянието: управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр.
№ARME-0036. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни
основания за прилагане на процесната ПАМ.
Процесният акт е издаден при
спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата
на мерките по чл. 171 ЗДвП.
Поради спецификата на мерките по
чл. 171 от ЗДвП в производството по налагането им органът не уведомява
предварително заинтересованите лица за започването му, а въз основа на АУАН се
пристъпва към издаването на ЗППАМ, като СУМПС се изземва още със съставяне на
акта съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП, поради което чл.26 от АПК не се прилага, а
чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на
заповедта за налагане на принудителна административна мярка, като съгласно
чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването й не спира изпълнението й, следователно законът
допуска предварително изпълнение на ЗППАМ.
Според чл. 174, ал. 4 от ЗДвП
редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от водачите на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, както и от участниците в пътнотранспортни произшествия, се
определя с подзаконов нормативен акт – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
Според чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1
при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение №1 към същата наредба, а
разпоредбата на чл.3а, т. 2 от Наредба № 1 регламентира, че употребата на
наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото
средство или теста. Реквизитите на посочения в разпоредбата талон за изследване
се съдържат в Приложение № 1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1. В процесния случай
жалбоподателят е избрал да бъде изследван чрез медицинско и химическо
изследване, тъй като не е приел показанията на техническото средство, с което е
изследван. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба № 1, показанията на
техническото средство, с което първоначално е изследван жалбоподателят, не
следва да се приемат за окончателни, но в рамките на настоящото съдебно
производство те се потвърждават от извършената химико-биологична експертиза на
предоставения от жалбоподателя за изследване биологичен материал.
Заповедта е съобразена с
материалния закон.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ
се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. Сред една от мерките е тази,
предвидена в чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, когато водач
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В случая правилно е приложена
принудителната мярка, регламентирана в чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, тъй като е
установено по несъмнен начин с Протокол за извършена експертиза №23/ ТЛ-139 от
19.09.2023г., че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС е управлявал
същото след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като този
окончателен резултат е установен именно чрез изследване на взет по надлежния
начин биологичен материал – кръвна проба и урина.
Оспорената заповед е съответна и
на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като
се отнеме временно СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техните аналози, като по такъв начин се елиминират
потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия.
Предвид отсъствието на отменителните
основания по чл.146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от
гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, V състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.К., ЕГН **********,*** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000142/
30.04.2023 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: