№ 793
гр. Шумен, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500417 по описа за 2022 година
Производство по реда на 407 от ГПК.
Делото е образувано по уточняваща молба на В. Н. Г. от гр. Шумен,
действаща чрез процесуалния си представител адв. В. П. с която уточнява, че
молбата по която е образувано ч.г.д. № 300/2022 г. на ШОС следва да се счита
за частна жалба против разпореждане № 2875/11.11.2021 г. по ч.гр.д. №
2324/2022 г. на ШРС, за издаване на изпълнителен лист. Молителят Г. е
депозирала чрез ЧСИ Я.Д. молба по която е образувано ч.г.д. № 2324/2022 г.
по описа на ШРС. По същество с първоначалната молба се иска отмяна на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист и спиране на изпълнението
по образуваното изпълнително дело. В същата се сочи, че не е получавала
никакви призовки/съобщения за образувани срещу нея съдебни дела или
изпълнителни такива. В тази връзка намира, че разпореждането за издаване на
изпълнителен лист е неправилно и следва да бъде отменено. Излага доводи,
че била лишена от възможността да се защитава, тъй като не била уведомена
за разпореждането, като оспорва осъщественото от ШРС уведомяване. На
следващо място – сочи като довод, че ШРС е допуснал процесуално
нарушение, тъй като след като бил установил връчването, съдът следвало да
приложи съобщението по делото и на осн. чл. 47 ал. 6 от ГПК да назначи
особен представител на лицето за което се отнася уведомлението /в случая
молителката/. Тъй като това по делото не било направено, то тя била лишена
1
от възможността да се представлява и защитава по делото, което било
основание за отмяна на разпореждането. На следващо място сочи, че по
делото не били представени никакви писмени доказателства и по конкретно –
твърдения договор за заем от 23.03.2021 г., от които да може да се направи
обосновано предположение за наличието на твърдяното задължение, поради
което нямало никакви данни искането за издаване на заповед за изпълнение
да е вероятно основателно. Твърди в тази връзка, че не била подписвала такъв
договор за заем на посочената дата. Моли разпореждането за издаване на
изпълнителен лист да бъде отменено, както и да бъде спряно изпълнението по
издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната
жалба от адв. А.Д. като пълномощник на И.А. В същата се сочи, че частната
жалба е неоснователна, тъй като залепване на съобщението /призовка/ намира
приложение и в заповедното производство, но в случая не се назначава
особен представител, тъй като такъв не се предвижда съобразно нормата на
чл. 47 ал. 7 от ГПК. На следващо място оспорва се твърдението, че Г. била
лишена от възможността да се защитата като едноличен търговец, тъй като
делото е срещу физическото лице Г., а не срещу търговец по смисъла на ТЗ.
Моли молбата да не се уважава.
ШОС като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Ч.г.д. № 2324/2022 г. по описа на ШРС е образувано по депозирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
И.А.чрез пълномощника си – адв. А.Д. от ШАК срещу длъжника В. Н. Г. за
сумата от 5 000 евро. В изпълнение на задълженията си ШРС е изискал
справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника и след като установил, че
същите са на един адрес, с Разпореждане № 1991/26.08.2022 г. приел, че
заявлението съдържа реквизитите по чл. 410 от ГПК и разпоредил издаване на
заповед за изпълнение на посочените в заявлението суми. Била издадена
Заповед № 768/26.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. В тази връзка на осн. чл. 411 ал. 3 от ГПК постановил връчване на
заповедта на длъжника. Изготвено било съобщение до Г. за връчване на
2
заповедта. Длъжностното лице по връчване на книжа посетило адреса на
длъжника на 27.08.2021 г., на 18.09.2021 г. и на 27.09.2021 г., но не намерило
длъжника, като входната врата на блока била заключена денонощно и нямал
достъп до апартамента на длъжника. В тази връзка на последната дата
27.09.2021 г. длъжностното лице от ШРС и поради липса на пощенска кутия
залепило уведомление по чл. 47 от ГПК на входната врата на вход 1 на блок
№ 5 за това, че в двуседмичен срок лицето следва да се яви в ШРС за
връчване на съобщение по дело № 2324/2021 г. заедно с книжа. След това
съда приел изготвена на 14.10.2021 г. справка за трудови договори на
длъжника Г. от която установил, че такива не са регистрирани. Поради
неявяване в посочения двуседмичен срок на длъжника, съда приел, съобразно
разпоредбата на чл. 47 ал. 5 от ГПК, че на 11.10.2021 г. книжата са редовно
връчени. С Разпореждане № 2875/11.11.2021 г. ШРС разпоредил издаване на
изпълнителен лист и бил издаден Изпълнителен лист № 703/11.11.2021 г.
срещу длъжника В. Н. Г.. По него било образувано изпълнително дело №
20217740400510 г. на ЧСИ Я.Д. На 17.06.2022 г. на длъжника Г. било
изпратено Съобщение за образувано изпълнително дело, към което било
приложен и издадения изпълнителен лист. На 30.06.2022 г. Г. чрез ЧСИ
депозирала молба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по
ч.г.д. № 2324/2021 г. на ШРС.
Докладчика по ч.г.д. № 2324/2022 г. на ШРС приел, че молбата по
същество представлява възражение по чл. 423 от ГПК и на това основание
постановил изпращане на делото по компетентност на ШОС.
С Определение № 593/28.07.2022 г. по в.ч.г.д. № 300/2022 г. ШОС е
приел, че делото е образувано по молба на Г. по реда на чл. 423 от ГПК.
Обсъждайки изложените доводи в молбата, съставът на ШОС е приел на
първо място, че в молбата е посочено правното основание на същата – чл. 303
от ГПК. На второ място, че в молбата се сочат процесуални нарушения
свързани с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. На трето място, че с молбата се оспорва основанието за
издаване на заповедта, като се твърди, че никакъв договор няма. При тези
данни ШОС е приел, че не е ясно какъв е характера на молбата – дали
представлява възражение по чл. 423 от ГПК / доколкото в титулната страница
на молбата се сочи правно основание – чл. 303 от ГПК, което е аналогично на
производството по чл. 423 от ГПК или молбата представлява частна жалба
3
против разпореждането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 407
от ГПК. Поради това указал на районния съд да даде указания на молителя Г.
да уточни молбата си – дали същата е частна жалба по чл. 407 от ГПК или
възражение по чл. 423 от ГПК. С молба с рег. № 12006/12.09.2022 г. с която
уточнила, че първоначалната молба е частна жалба против разпореждането за
издаване на изпълнителен лист.
Частната жалба /именована като молба/ е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като
съобрази закона, я намира за неоснователна поради следното:
По същество частната жалба /именована молба/ и доуточнена с
допълнителната такава се явява частна жалба срещу Разпореждане №
2875/11.11.2021 г. по ч.г.д. № 2324/2021 г. на ШРС за издаване на
изпълнителен лист по смисъла на чл. 407 от ГПК.
Основанията въз основа на които се издава изпълнителен лист са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 404 ГПК. Влязлата в сила
заповед за изпълнение е изрично посочена в т. 1 на чл. 404 от ГПК.
Предпоставките при които заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК не
влиза в сила са: надлежно подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК
или при влязло в сила съдебно решение с което е отхвърлен искът за
установяване на съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. В настоящият
случай длъжникът не твърди да е подал възражение срещу заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 404 т. 1 от ГПК, на принудително изпълнение
подлежат влезлите в сила заповеди за изпълнение, като съгласно чл. 406 ал. 1
от ГПК при проверката за издаването на изпълнителен лист съдът следи дали
актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. При проверката за редовност на акта от
външна страна съдът следва да установи, че представеният документ
съставлява изпълнително основание и че от външна страна е истински
(подписан е), действителен (материализира действително изявление) и ясен
(съдържанието му не поражда съмнение относно субектите и предмета на
изпълняемото право). Съответно, при проверката дали актът, в случая
заповедта за изпълнение, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
против длъжника, съдът следва да установи, че заповедта е влязла в сила и
посоченото в нея вземане е ликвидно и изискуемо. По ч.г.д. № 2324/2021 г. на
4
ШРС с атакуваното разпореждане изпълнителният лист е издаден при
наличие на влязла в сила заповед за изпълнение. Поради това ШОС приема,
че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Доводите свързани с връчването на съобщението за заповедта за
изпълнение и като последица от това евентуално нарушаване на правото на
длъжника да оспори вземането чрез възражение, са неоснователни.
Съобщението е връчено съобразно разпоредбата на чл. 47 от ГПК, от една
страна. От друга – подобни твърдения, се отнасят към друг път за защита, а
именно производството по чл. 423 ГПК и не могат да послужат като аргумент
за основателност на частна жалба по реда на чл. 407 ГПК, чийто фактически
състав включва напълно различни предпоставки. В този смисъл са изрично
указанията в т. 6 от ТР 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които е указан
приложимият ред за защита.
ШОС не приема и довода на длъжника, че основание за отмяна на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист е пропускът на
първоинстанционния съд да назначи особен представител на длъжника при
редовно връчено съобщение по реда на чл. 47 от ГПК. Разпоредбата на чл. 47
от ГПК е ясна и пълна. Налице е и константна съдебна практика, според
която на длъжника в заповедното производство не се назначава особен
представител при връчване на заповедта за изпълнение, тъй като нормата на
чл. 47 ал. 7 от ГПК препраща само към ал. 1- 5 на чл. 47, но не и към ал. 6 на
разпоредбата – Опр. № 524/2019 г. на ВКС по т. д. № 2971/2018 г., II т. о., ТК,
Опр. № 298/2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 804/2018 г., II т. о., ТК.
Неотносим към настоящото производство е довода, че към заявлението
за издаване на заповедта не е приложен въпросния договор, за който
длъжника твърди, че не е подписвал този договор. Недопустимо е с частната
жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист да се
обосновава с възражение за недължимост – оспорването на вземането става с
подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, а самата заповед за изпълнение
не подлежи на обжалване ( чл. 413 ал. 1 ГПК). Доводите за недължимост на
сумите, посочени в заповедта, поради непредставяне на договора за заем или
оспорването му, че длъжника не го е подписал, са неотносими към
настоящото производство, тъй касаят съществуването на вземането и могат да
бъдат разгледани само в исково производство по чл. 422 ал. 1 ГПК.
По искането за спиране на изпълнението по издадения изпълнителен
лист. Искането за спиране на изпълнението по издадения изпълнителен лист
следва да се остави без уважение, предвид изричната норма на чл. 407 ал. 2
от ГПК, съгласно която обжалването на разпореждането, с което се издава
изпълнителен лист, не спира изпълнението, а и в случая не са налице
предпоставките на чл. 432 от ГПК.
Предвид изложеното, ШОС приема, че атакуваното разпореждане за
издаване на изпълнителен лист е правилно и законосъобразно, поради което
частната жалба срещу него следва да се остави без уважение
5
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба срещу Разпореждане №
2875/11.11.2021 г. постановено по ч.г.д. № 2324/2021 г. по описа на ШРС с
което е издаден срещу длъжника В. Н. Г. изпълнителен лист №
703/11.11.2021.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по
изпълнителен лист № № 703/11.11.2021 г. срещу длъжника В. Н. Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6