№ 66
гр. П., 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200133 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е
образувано по жалба на ИЛ. СТ. ИЛ. от гр.Т., против НП № *** г. издадено от Началник РУ П.
към ОДМВР Т., с което и на осн. чл. 175,ал.3,пр.1 ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв., 6 м. лишаване от право да управлява МПС и са отнети 10
к.т. за това, че „на 15.02.2022 г., около 16.15 ч., в гр.П., на ул.“***“, срещу дом № 7, в посока към
гр.О., управлява л.а. „***“ с рег.№ *** , собственост на М.В. И.а ЕГН-470811 8250, като при
проверката се установи, че автомобила не е регистриран по надлежния ред. МПС е със служебно
прекратена регистрация на 15.02.2022 г. в 04.57 ч. съгласно чл.143,ал.10 от ЗДвП“ –нарушение
по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че
жалбоподателя не е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация. В с.з. жалбата се
поддържа лично от жалбоподателя е чрез упълномощен процесуален представител – адв.И.И. от
ТАК, който счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и пледира за неговата отмяна,
претендират се направените разноски.
Въззиваемата страна РУ”Полиция” П., редовно призована, не изпраща процесуален
представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО П. редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят И. бил правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за почти
всички категории, с правоспособност придобита преди повече от 30 години, като до настоящото
нарушение бил наказван многократно за различни по вид нарушения на правилата за движение по
1
пътищата /справка л.11-л.15/. На 15.02.2022 г. в гр.П. И. управлявал собственото на трето лице
МПС – л.а.“***“ с рег.№ ***, когато около 16.15 ч., при движение по ул.“***“, срещу дом № 7, бил
спрян за проверка от полицейски патрул, при която полицай Б.Б. констатирал, че процесния
автомобил не е регистриран по надлежния ред. Същият бил със служебно прекратена регистрация
на 15.02. 2022 г. в 04.57 ч. на чл.143,ал.10 от ЗДвП. За констатираното нарушение бил съставен
АУАН серия GA, № *** /приложен л.7/, който бил предявен на нарушителя и подписан от него без
възражения. С оглед липсата на регистрация и данните за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1
НК материалите от проверката били докладвани в РП Т., ТО П., като с Постановление от
21.02.2022 г. по образуваното БП № 73/ 2022 г. /приложено л.8/, прокурор Пламен И. прекратил
БП като приел, че деянието не е доказано от субективна страна, тъй като нарушителя НЕ Е ЗНАЕЛ
за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. Едновременно с това
материалите били изпратени по компетентност на Началника на РУ П. за вземане на отношение.
При тези обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 2*** г. на
Началника на РУ П. към ОДМВР Т., връчено лично на 06.07.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като предвид липсата на
спор по фактите, съдът заличи списъка за призоваване актосъставителя и свидетеля. Възприетата
от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но се твърди, че производството
по ангажиране на административнонаказателната отговорност е опорочено, което е довело до
издаването на незаконосъобразно НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „ По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места“. В хода на съдебното дирене безспорно се установи, че на 15.02.2022 г., около 16.15
ч., в гр.П., на ул.“***“, срещу дом № 7, в посока към гр.О., жалбоподателят И. е управлявал л.а.
„***“ с рег.№ *** , собственост на трето лице - М.В. И.а ЕГН-********** – автомобил, чиято
регистрация е била служебно прекратена по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП само няколко часа по-
рано. Приложена е /л.5/ и застрахователна полица № *** издадена от ЗД „Евроинс“ АД, от която е
видно, че се касае за л.а. с рег.№ ***, със застрахователна премия дължима на разсрочено
плащане, при последна вноска дължима на 05.01.2022 г. Не са представени доказателства за
надлежно уведомяване на собственика М.В. И.а, респ. на жалбоподателя И. И. за служебно
прекратената регистрация на л.а.
При тези данни, съдът счита, че от обективна страна жалбоподателят принципно е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС с прекратена
регистрация по път отворен за обществено ползване. От друга страна обаче съдът намира за
недоказано по нужния безспорен начин обстоятелството, че нарушението е извършено виновно. В
този контекст следва да се посочи, че принципно незнанието на обстоятелството, че управлението
на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително обстоятелство /"Ignoratio juris neminem
excusat" - незнанието на закона не е извинително/, т.е. жалбоподателят като правоспособен водач е
бил длъжен да знае обнародваните разпоредби, касаещи реда за регистрация, дерегистрация и
отчет на МПС, както и да е запознат и със статута на управлявания от него автомобил. Както
обаче съдът вече посочи по-горе, в случая не е установено жалбоподателят И. да е получил или
2
обективно да е имал възможност да получи информация, че регистрацията на процесното
превозно средство е била прекратена. Правен извод в обратния смисъл не може да се направи,
имайки предвид, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, няма достъп до база данни
на КАТ и не са налице данни да е получил съответната информация от собственика. Не може и
да се приеме, че жалбоподателят е могъл да предвиди, че автомобила е с прекратена регистрация,
тъй като липсват данни да е бил запознат с обстоятелствата и времето на придобиване на
автомобила и липсата на предприети действия от собственика за своевременната му регистрация.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не е доказано деянието да е извършено умишлено
или по непредпазливост т.е. не е доказана субективна страна на нарушението, поради което
обжалваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено дори и само на това правно основание. /за пълнота на изложението следва да се посочи,
че на 09.05.2022 г. е било образувано т.д.№ 3/2022 г. , което следва да бъде разгледано от смесен
състав на ВКС/ВАС и да даде отговор на по следния въпрос: „Наказва ли се с предвиденото в
чл.175,ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство?, като едното от становищата е именно това застъпвано от
настоящия съдебен състав/.
Наред с горепосоченото следва да се има предвид и това, че за констатираното управление
на автомобила от страна на жалбоподателя е било образувано и БП № 73/2022 г. по описа на РУ П.
с оглед данните за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК. Безспорно е също така, че това
наказателно производство е било прекратено от наблюдаващия прокурор Пламен И. с
Постановление от 21.02.2022 г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила. При това
положение, съдът намира, че процесното НП е издадено и в нарушение на принципа „Non bis in
idem“ (не два пъти за едно и също нещо), възведен с нормата на чл.24, ал.1,т.6 от НПК, която по
силата на чл. 84 ЗАНН е субсидиарно приложима в административно наказателното
производство. Съгласно цитираната правна норма не се образува наказателно производство (в
случая АНП), а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление
(в случая деяние) има незавършено наказателно производство с влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
Спрямо жалбоподателя И.И. понастоящем има влязло в сила постановление на РП Т., ТО П. за
прекратяване на наказателното производство и то за същата деятелност като описаната в
наказателното постановление касаеща липсата на регистрация на управлявания автомобил. По тази
причина с НП да се ангажира отговорността на жалбоподателя за втори път и то за едно и също
деяние (и това е така защото двете производства са наказателни по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и
чл. 4 от Протокол № 7, а предмет на двете наказателни производство е едно и също деяние, тъй
като е налице фактическа идентичност от обективна и субективна страна, преценена с оглед на
идентични условия на време, място и обстановка на извършване на деянието), т.е. в нарушение на
принципа „Non bis in idem“, е правно недопустимо. С оглед горепосоченото издаденото НП
следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
за заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие серия *** г. Съгласно
чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК и доколкото в придружителното писмо към преписката е направено
3
възражение за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът следва да се произнесе по
въпроса за евентуално присъждане на по-нисък размер на разноските. Съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата, във връзка с чл.18, ал.3 от Наредба №1/09.08.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу НП, възнаграждението не може да бъде по-малко от 300 лв., като в конкретният случай е
жалбоподателят е заплатил сумата 300 лв., т.е. минималния размер. Съобразно чл.143, ал. 1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващ орган в случая е РУ
гр. П., поради което именно на ОДМВР Т. в състава на която се намира РУ П., следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя И. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв./триста лева/.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.1 и ал.3,т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № *** г.. издадено от Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което и на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, на ИЛ. СТ. ИЛ. от гр.Т., ул.“***, ЕГН-**********, за
нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания 200 лв. глоба, 6 м.
лишаване от право да управлява МПС и са отнети 10 к.т. , като незаконосъобразно.
На осн.чл.63,ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА ОД МВР Т. гр.Т., ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. СТ. ИЛ. от
гр.Т., ул.“***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.И.Й. И. вписан в АК-Т.,
СУМАТА 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4