РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
2146
гр. Пловдив, 24.11. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МИХАЙЛОВА административно дело № 1579 по описа за 2023
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.14а от Закона за семейните помощи за деца/ЗСПД/.
2. Образувано
е по жалба на М.С.Ч. с посочен в жалбата адрес *** против Заповед № Д_РВ-ВС-78/17.05.2023г. на Директор на
Директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ – гр.Пловдив, с която е разпоредено
М.С.Ч. да възстанови неправомерно получената еднократна месечна помощ за
осиновяване на детето А.С.Ч., ЕГН **********, в размер на 250 лв., за срок от
01.03.2022г. до 31.03.2022г.
3.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира
неговата отмяна от съда. Твърденията са, че в случая не са налице законоустановените предпоставки за възстановяване на получената
семейна помощ, като незаконосъобразно е отказано възстановяването й с процесния административен акт, тъй като не е налице
недобросъвестност при получаването на
помощта.
4. Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция “Социално
подпомагане“ - гр.Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи,
възприети от административния орган при постановяване на оспорения
административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това преклузивен срок, и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.Във връзка с
възражението на представителя на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочие, следва да се отбележи следното : Безспорно е, че
правото на жалба е обвързано със срок, изтичането на който, без това право да е
упражнено, води до неговото погасяване. Правото на жалба е конституционно
гарантирано – чл. 120, ал. 2 от Конституцията, и законодателят, за да бъде
сигурен, че упражняването му няма да бъде затруднено или неосъществено поради
неизпълнението на задължението на органа да впише в акта пред кой орган и в
какъв срок актът може да се обжалва – чл. 59, ал. 1, т. 7 АПК, е обвързал
неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение с удължаване на
срока за обжалване.
Съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния
акт органът не е указал пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
срокът за обжалване се удължава на два месеца.
В случая, видно от съдържанието на
оспорената заповед, органът е посочил, че „На основание чл.14а от ЗСПД заповедта подлежи
на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването й“.
Съгласно изричната разпоредба на чл.14а от ЗСПД обжалването
на заповедта по чл. 14, ал.3 от ЗСПД е по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Това значи, с оглед чл.148 от АПК, че оспорването е изборно и
оспорването по административен ред е пред Директора на „Регионална дирекция
Социално подпомагане Пловдив“, а по съдебен ред е родово подсъдно на
административния съд, и местно подсъдно на Административен съд, Пловдив.
Следователно, в случая органът не е изпълнил задължението
си по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК и не е посочил органът и съдът, пред който актът
му подлежи на оспорване. Вярно е, че органът е посочил правилно срока за
оспорване – 14-дневен, но разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК изисква
кумулативно да бъде точно посочен и срока за обжалване, и органа, пред който
актът може да се обжалва. Посочването на реда за обжалване не е точно
изпълнение на задължението, защото съгласно чл. 148 АПК индивидуалният
административен акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорване по административен ред, освен ако изрично не е
предвидено друго. По отношение на актовете по чл. 14, ал.3 от ЗСПД законодателят
не е предвидил изрично задължителност на административния ред за оспорване,
поради което адресата на акта има правото сам да прецени коя от възможностите
за защита да избере.
Видно
от изложеното, органът не е посочил пред кой орган може да бъде оспорена заповедта
в 14-дневен срок, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК и основание за
приложение на удължения срок по чл. 140, ал. 1 АПК, в който е подадена жалбата.
ІІІ. За
фактите :
6. По повод Заявление-декларация с вх.№
ЗСПД/Д-РВ/4054/15.03.2022г. и Заповед ЗСПД/Д-РВ/4054/17.03.2022г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ е отпусната еднократна месечна помощ за
осиновяване на детето А.С.Ч. в размер на 250 лв., за срок от 01.03.2022г. до
31.03.2022г. на основание чл.6б,ал.1 от ЗСПД. Сумата в размер на 250 лв. е
изплатена на жалбоподателката.
Със заповед № ЗД/Д-РВ-190/03.08.2022г.
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив на основание чл.27 във вр. с чл.25, ал.1, т.1, т.2 и чл.4, ал.1,т.5 от Закона за
закрила на детето /ЗЗД/ е настанено
временно детето А.С.Ч.,
ЕГН ********** в ЦНСТ „Майка Тереза“, до произнасяне на съда с решение по чл.28
от ЗЗД.
С
решение № 4082 от 05.12.2022г. на Пловдивски районен съд, 16 граждански състав,
постановено по гр.дело № 12455/2022г. се ДОПУСКА настаняването по съдебен ред
на непълнолетния А.С.Ч., ЕГН **********, роден на ***г., от майка - М.С.Ч. ЕГН:
********** и баща- непосочен по удостоверение за раждане (по акт за раждане № 0119/22.02.2022г.
на Община Пловдив,район „Централен“) в ЦНСТ-гр.Пловдив, ул.“Коматевско
шосе“ №1 за срок от осем месеца, считано от датата на настаняването му там по
административен ред- 03.08.2022 г.
С
решение № 3688/11.08.2023г. на Пловдивски районен съд, 16 граждански състав,
постановено по гр.дело № 5412/2023г. се ДОПУСКА настаняването по съдебен ред на
непълнолетния А.С.Ч., ЕГН **********, роден на ***г., от майка- М.С.Ч. ЕГН: **********
и баща- непосочен по удостоверение за раждане (по акт за раждане № 0119/22.02.2022г.
на Община Пловдив,район „Централен“) в ЦНСТ-гр.Пловдив, ул.“Коматевско
шосе“ №1 за срок от една година, считано от влизане в сила на решението или до
настъпване на промяна в обстоятелствата.
7. При тази фактическа обстановка, е
издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № Д_РВ-ВС-78/17.05.2023г. на Директор на
Директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ – гр.Пловдив, с която с
която е разпоредено М.С.Ч. да възстанови неправомерно
получената еднократна месечна помощ за осиновяване на детето А.С.Ч., ЕГН **********,
в размер на 250 лв., за срок от 01.03.2022г. до 31.03.2022г., с мотива, че е
налице хипотезата на чл.6б, ал.4 от ЗСПД, като детето е настанено по съдебен ред
извън семейството съгласно чл.26 от ЗЗД в ЦНСТ „Майка Тереза“ на основание
чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД.
IV. За правото
:
8. В случая на първо място следва да се
констатира, че оспорения административен акт, е постановен от компетентен орган
– Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пловдив, който черпи
правомощията си за това от разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПД, като е издаден
в изискуемата от закона форма, съгласно чл.59 от АПК. Процесната
заповед, е издадена в хода на проведено административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл.14, ал.3 от ЗСПД административен
акт – заповед за
възстановяване на получената семейна помощ на Директора на Д ”СП” - гр.Пловдив.
Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила. Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на Д
„СП“ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на
материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с
издаването на актове от категорията на процесния
такъв. В последващото изложение ще бъдат
конкретизирани съображенията за тези изводи.
9. По делото не съществува спор относно
фактите, като спорът е от правен характер, и се свежда до законосъобразността
на постановеното възстановяване на получената семейна помощ за осиновяване на
дете, с оглед наличието, респективно липсата на законоустановените
предпоставки по 14, ал.3 и чл.6б, ал.4 от ЗСПД за възстановяване на получената семейна
помощ.
10. В случая, с оглед правилното разрешаване на административноправния спор, следва на следващо място да се
съобразят следните нормативни разпоредби :
Разпоредбата
на чл.6б от ЗСПД, съгласно която осиновителите имат право на еднократна помощ при осиновяване
на дете независимо от доходите на семейството, при условие че осиновителите и
осиновеното дете живеят постоянно в страната/ал.1/. Размерът на помощта по ал.
1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за
съответната година, но не е по-малък от предходната година и не е по-висок от
размера на еднократната помощ при раждане на дете, определен по реда на чл. 6, ал. 2
за първо дете/ал.2/. При осиновяване на
дете от съпрузи правото по ал. 1 се ползва само от единия от тях/ал.3/. Помощта
се възстановява, в случай че до две години от осиновяването то бъде прекратено
или детето бъде настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона
за закрила на детето поради лишаване от родителски права на
основание чл. 132, т. 1
и 2 във
връзка с чл. 131, ал. 1 от
Семейния кодекс и/или на основание чл. 25, ал. 1, т.
2 и 4 от Закона за
закрила на детето.
Съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПД в случай на установена недобросъвестност и
в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6, чл.
10а, ал. 7 и чл. 10б, ал. 7 директорът на дирекция "Социално
подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената
семейна помощ заедно със законната лихва.
11. Как изложеното до тук се съотнася към
конкретиката на настоящия случай ?
Не
е спорно между страните по делото, и то се установява от доказателствата,
приложени към административната преписка, че на жалбоподателката М.С.Ч. е
отпусната еднократна помощ за осиновяване на дете, съгласно чл.6б, ал.1 от ЗСПД
в размер на 250 лв., която сума е изплатена на лицето. Не е спорно също така и то
се установява от приложените доказателства към административната преписка, че в
две годишен срок от осиновяването, извършено на 09.02.2022г. детето е настанено
по съдебен ред извън семейството съгласно чл.26 от ЗЗД в ЦНСТ „Майка Тереза“ на
основание чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД по административен ред/със заповед от 03.08.2022г./,
а в последствие и по съдебен ред.
При
това положение в случая са налице предпоставките на чл.14, ал.3 от ЗСПД директорът
на дирекция "Социално подпомагане" да издаде мотивирана заповед за
възстановяване на неправомерно получената семейна помощ. От
цитираните разпоредби на чл.6б, ал.4 и чл.14, ал.3 от ЗСПД може да се направи
извод, че при установено по съответния ред обстоятелство по чл.6б, ал.4 от
ЗСПД, а именно настаняване на детето по съдебен ред извън семейството
съгласно чл.26 от ЗЗД на основание чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, издава мотивирана
заповед за възстановяване на получената семейна помощ. В случая
недобросъвестността на лицето е ирелевантна, понеже недобросъвестността
на получателя на семейна ппомощ, касае отделна
хипотеза, която е предвидена самостоятелно и отделно от случаите по чл. 6, ал.
9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6, чл. 10а, ал. 7 и чл. 10б, ал. 7
от ЗСПД, в които директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
заповед за възстановяване на получената семейна помощ. В настоящия случай е
установена хипотезата на чл.6б, ал.4 от ЗСПД, при която добросъвестността на
лицето при получаване на семейната помощ, е ирелевантна.
Предвид гореизложеното следва да се
приеме, че в случая обосновано и в съгласие със закона административния орган е
приел, че са налице предпоставките на чл.6б, ал.4 и чл.14 ,ал.3 от ЗСПД за
възстановяване на получената семейна помощ. В настоящия случай хипотезата на
чл.6б, ал.4 и чл.13, ал.3 от ЗСПД е безспорно установена от събраните по
административната преписка доказтелства, като по делото нито
се заявиха, нито се установиха данни, които да подложат на съмнение възприетите
изводи от страна на административня органи на Д“СП“ –
гр.Пловдив.
12. Изложеното
по - горе обосновава извода, че за жалбоподателката са налице законоустановените предпоставки за възстановяване
на получената семейна помощ за осиновяване на дете, и като е постановил
резултат в тази насока Директорът на Д „СП“ - гр.Пловдив е издал оспорената
заповед в съответствие със закона. Тя ще следва да остане в сила, а жалбата
като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
13. При този изход на
делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва
да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния
размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с
фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.144 от АПК.
VI. За обжалваемостта
на съдебния акт:
14.Съгласно разпоредбата на чл.14а от
ЗСПД решението на административния съд е окончателно.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Ч. с посочен в жалбата
адрес *** против Заповед № Д_РВ-ВС-78/17.05.2023г.
на Директор на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ –
гр.Пловдив, с която е разпоредено М.С.Ч. да възстанови неправомерно получената
еднократна месечна помощ за осиновяване на детето А.С.Ч., ЕГН **********, в
размер на 250 лв., за срок от 01.03.2022г. до 31.03.2022г.
ОСЪЖДА М.С.Ч. с посочен в жалбата адрес ***, да заплати в полза на Агенция за социално подпомагане, сумата от
100 (сто) лева разноски по делото, съставляващи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или на протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: