РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202482 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „пасат 2018“ ЕООД ЕИК, подадена чрез представляващия Ил. Й.
Ил., против НП № 23-0000078 от 10.02.2022год. на началник отдел „Контрол“
в РД „АА“ Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер 3000лв. на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от
ЗАвтП за нарушаване нормата на 34, т.6 от Наредба № 34/06.12.1999год.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочи, че
същото било издадено в нарушение на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН като в АУАН и НП липсвало описание на конкретното поведение на
санкционираното лице, както и че ЮЛ изобщо не можело да бъде субект на
нарушението. Отделно от това заявява че за била нарушена нормата на чл. 17
от ЗАНН., а деянието следвало да се квалифицира като маловажно. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
АНО, редно призован, представлява от мл. експерт Ст., която заявява,
че оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено.
Същата представя писмени бележки в които по същество изразява становище
за неоснователност на жалбата. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество притежавало удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници № 11073. През месец януари
2022год. св. Т., служител на РД „АА“ Варна извършил комплексна проверка
на транспортната документация на въззивното дружество при която било
констатирано, че на 21.06.2021год. въззивното дружество е извършвало
таксиметрова дейност с таксиметров автомобил „Дачия“ с рег.№ В**А
управляван от водача Д. С. Б. ЕГН **********, който не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Установено било, че водачът е
притежавал такова удостоверение № 468890 валидно до 08.06.2021год., а
следващото му такова удостоверение № 702031 е било издадено
30.06.2021год..
За констатираното нарушение на 06.01.2022год. св. Т. съставил срещу
въззивното дружество АУАН бл.№ 310408 в който посочил, че същото е
нарушило разпоредбата на чл.34, т.6 от Наредба № 34/06.12.1999год. на МТ
вр. чл. 18, ал.1, т.4 от същата наредба.
Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който
го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 10.02.2022год., въз основа на него, АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е,
че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.34, т.6 от Наредба №
34/06.12.1999год. на МТ вр. чл. 18, ал.1, т.4 от същата наредба и на основание
чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП му наложил адм. наказание имуществена санкция
в размер на 3000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал
актосъставителя Т. Т., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-08-
30/24.01.2020год. на министъра на транспорта ИТС, покана относно проверка
на транспортната документация адресирана до въззивното дружество,
приемо-предавателен протокол, справка за нарушител, справка от Регистър на
психологическите изследвания на водачите, пътна книжка сер. П №
16/01.02.2021год..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
2
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В обстоятелствените части на същите нарушението е описано в
достатъчна степен за да може санкционирания субект да разбере вида и
характера на вмененото му нарушение. Недвусмислено в АУАН и НП е
посочено извършеното от въззивното дружество нарушение като са изложени
конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество,
посочени са данни за издаденото разрешение за извършване на таксиметров
превоз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на
нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и
конкретното неправомерно поведение – осъществяване на таксиметрова
дейност с водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, с което изцяло е охранено правото на защита на
въззивника. Следва да се отбележи още, че правото на защита се осъществява
срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и в тази насока е
налице константна съдебна практика - Решение № 1819/09.10.2019год. на АС
Варна по к.н.а.д. № 1550/2019год., Решение № 171 от 12.02.2021г. по к. а. н.
д. № 2762/2020 г. и др. Отделен е въпроса, че в случая е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение така за каквото и да
било нарушено право на защита и дума не може да става.
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в
жалбата възражение за допуснати нарушения на процес. правила.
Според разпоредбата на чл. 34, т.6 от Наредба № 34 от 1999г. за
таксиметров превоз на пътници Регистрираният търговец е длъжен да
извършва таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на
изискванията на чл. 18 и са вписани в регистъра по чл. 20;
Съгласно нормата на чл. 18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/1999год. водачът
на лек таксиметров автомобил трябва да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата.
В случая по делото няма спор, че санкционираното дружество е
регистриран търговец и притежава разрешение за извършване на таксиметров
превоз. В това си качество същото е имало задължение да осъществява
таксиметровата дейност само с водачи, които отговарят на изискванията по
чл. 18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/1999год., а именно с водачи, които
3
притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
От събраните по делото доказателства непротиворечиво се установява,
че на 21.01.2021год. водачът Д. Б. е извършил името на въззивното дружество
превозвач общо 13 таксиметрови превоза. В горната насока са приложената
към АНП пътна книжка издадена на превозвача, в частност пътен лист №
091/21.06.2021год. и прикрепения към него дневен финансов отчет свален от
фискалното устройство монтирано в автомобила. При това положение
водачът е следвало да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност, а въззивното дружество е било натоварено със задължението да не
допуска извършването на превозите с водач, който не притежава валидно
такава.
Административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е
ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е. дължимото
поведение, така и съответната санкция. От друга страна очертаните от текста
на нормата изпълнителни деяния на нарушение по този текст на закона са
„назначи на работа“ или допусне. В случая в НП ясно е посочено, че
дружеството се санкционира за нарушение по чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП
поради което и няма никакво съмнение за какво изпълнително деяние е
наложена санкцията. Задължението на регистрирания да извършва
таксиметрова дейност търговец да извършва таксиметрова дейност само с
водачи, които притежават валидно удостоверение за психологическа годност,
произтича от нормата на чл. 34, т.6 вр. чл. 18, ал.1, т.4 от Наредба №
34/1999год. за таксиметров превоз. Посочената наредба е подзаконов акт по
прилагането на ЗАвтП, тъй като е издадена на осн. чл. 12, ал.5 от същия
закон. Предвид приобщената по делото разпечатка от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите съдът приема за безспорно
установено, че на процесната дата Дани Банков не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Следователно, като е допуснало
същия да управлява МПС и да извършва таксиметров превоз, дружеството е
осъществило състава на нарушение по чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното
наказателно постановление. В практиката си Адм. Съд Варна приема
последователно, че позволението на превозвачите водачи на МПС, въпреки
липсата на валидно удостоверение за психологическа годност, да извършват
превоз, осъществява състава на административното нарушение по чл. 96г ал.
1 предл. второ от ЗАвтП (Решение № 995 от 20.07.2022 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 1018/2022г.; Решение № 618 от 5.05.2022 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 336/2022г.; Решение № 188 от 22.02.2022 г. на АдмС - Варна по к. а.
н. д. № 2579/2021 г. и ред др.).
4
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
като липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на
конкретния случай.
Правилно и законосъобразно административно наказателната
отговорност е насочена към въззивното дружество. Задължението за
извършване на таксиметрова дейност само с водачи които притежават
валидно удостоверение за психологическа дейност е е вменено на
регистрирания да извършва такава дейност търговец, които и следва да носи
отговорност за неизпълнението на това задължение. В тази връзка
неоснователно е възражението, че ЮЛ не можело да носи отговорност за
нарушение включващо изпълнително деяние „допуска“, тъй като допускане
можело да бъде извършено само от ФЛ. Доколкото таксиметровия превоз се
извършва от името на въззивното дружество превозвач и върху него лежи
задължението да извършва тази дейност само с водачи отговарящи на
изискванията на чл.18 от Наредбата, то именно върху него и лежи
задължението да не допуска извършването на таксиметрови превози от такива
водачи. Що се касае до цитираната в жалбата норма на чл. 8 от Наредба №
36/15.05.2006год. и чл. 152 от ЗДП същите са неотносими към състава
вмененото нарушение. При вменено задължение на регистрирания търговец
да извършва таксиметрова дейност само с водачи притежаващи валидно
удостоверение за психологическа годност в негова тежест и ангажимент е да
следи за това обстоятелство.
Необоснова се явява и възражение за допуснато нарушение на чл. 17 от
ЗАНН с липсата на каквито и да било доказателства че за същото нарушение
въззивното дружество вече е било санкционирано с влязло в сила НП. Нещо
повече от самата жалба се установява, че се касае за различни водачи, което
априори означава, че идентичност на нарушението няма – то не е същото.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално
нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято
тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за
маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба, още повече, че срокът на валидност
на удостоверението на водача е изтекъл много преди датата на нарушението и
следователно не се касае за пропуск или недоглеждане. Нещо повече видно
то приложената справка за нарушител въззивното дружество вече е било
наказвано за същото нарушение с влязло в сила НП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
5
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно.
С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивното дружество
следва да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в
наредбата размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивното дружество „Пасат 2018“ ЕООД ЕИК ********* със седалище в
гр.Варна в полза на ИА „Автомобилна администрация“.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000078 от 10.02.2022год. на Началник
отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Варна, с което на „Пасат 2018“ ЕООД ЕИК
********* е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на
3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 34,
т.6 от Наредба № 34/06.12.1999год. на МТ вр. чл. 18, ал.1, т.4 от същата
наредба.
ОСЪЖДА „Пасат 2018“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Петрич“ №20 да заплати на Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“ сумата 80лв, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7