№ 207
гр. София, 30.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Б.
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900112 по описа за 2022 година
Съдът докладва постъпило на 27.03.2023г. възражение от „Е.” ООД, с ЕИК., с което
възразява срещу вземане на Н., предявено в производството по несъстоятелност на “Л.” АД
в несъстоятелност с ЕИК. със седалище гр.С. ул.“Цар Симеон“ №2 павилион 3, публикуван
под №2023032109161 в ТР, на предявено от НАП вземане в размер на 1 089 556,38 /един
милион осемдесет и девет хиляди петстотин петдесет и шест лева и 38 ст./ лева, като
заявявам следното:
Вземането на НАП е предявено извън сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, съответно чл.
688, ал. 1 ТЗ.
Предявените и приети вземания на НАП са възникнали преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и същите не са предявени в сроковете по
чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. В самата молба за предявяване на публични вземания НАП е
посочил, че част от вземанията са обезпечени с налагане на запор по реда на ЗОЗ, който
запор е вписан в ЦРОЗ под № 2020062300901, т.е. вземанията са възникнали преди датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано по
партидата на „Л.“ АД в Търговския регистър на 20.10.2022г. На същата дата е вписано и
спирането на производството по несъстоятелността. На 22.11.2022г. по партидата на
дружеството в Търговския регистър е вписано възобновяване на производството по
несъстоятелността. Тримесечния срок за предявяване на вземанията изтича на 22.02.2023г.
Молбата за предявяване на публични вземания на НАП е входирана в деловодството на
СОС на дата 27.02.2023г., като е посочено, че пратката е подадена чрез МиБМ с №
21000013132300 на 21.02.2023г. От справка в МиБМ по посочения номер не се установява
на коя дата е подадено писмото. По делото липсва обратна разписка, от която да е видно
действително на коя дата е изпратена молбата за предявяване на вземанията.
1
Молбата за предявяването им е подадена след изтичането на преклузивния срок по
чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ на 27.02.2023г. Преклузивните срокове за предявяване на
вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност не се прилагат само за установените с влязъл в сила акт публични
задължения, които подлежат на служебно вписване от синдика съгласно чл.687, ал.2 от ТЗ.
Останалите публични вземания, за които към момента на предявяването им не е налице
влязъл в сила акт за установяване, следва да бъдат предявени от кредитора в рамките на
преклузивния тримесечен срок от вписването на решението за откриване на производството
по несъстоятелност.
Отделно от това счита, че вземанията на НАП не са надлежно предявени в
производството по несъстоятелност, тъй като в молбата по чл.688 от ТЗ претендираните
публични вземания не са надлежно описани по основание /липсва описание на конкретните
факти, от които произтича всяко от вземанията/. Вземанията не са описани по вид на
задължението с оглед преценката за вида на вземането по чл.162, ал.2 от ДОПК, като не е
посочен и размер на отделните видове задължения. Видно от доказателствата към молбата
всеки от документите се отнася до няколко вида задължения, които за да бъдат надлежно
индивидуализирани следва да бъдат предявени с посочване на основанието на всяко от тях
/вид данък, вид осигурителна вноска, вид такса/, размера на всяко задължение и периода, за
който се отнася. Пълната и точна индивидуализация на вземанията е наложителна с оглед
защитата на длъжника и на останалите кредитори. Не е допустимо правилната
индивидуализация на предявените вземания да се извлича от приложените към молбата
писмени доказателства, нито да се отстранява в рамките на производството по разглеждане
на възражението срещу приети/неприети вземания. С оглед на изложеното, считам, че НАП
не е предявил надлежно тези вземания съобразно изискването на чл.685, ал.2 от ТЗ. Липсата
на индивидуализация на отделните вземания по вид и размер пречи да се определи
стойността на вземанията, за които е спазен и за кои не е спазен срокът за предявяване.
Вземането на НАП е за данъци и такси, в общ размер на 1 089 556,38 лева, от които
главници - 729 332,61 лева и лихви към 01.12.2022 - 360 223,77 лева.
С молбата за предявяване на публични вземания от НАП са претендирани вземания за
местните данъци и такси са общински вземания, по АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК и
Декларации по чл.14 от ЗМДТ. Разпоредбата начл. 107, ал.3 от ДОПК урежда хипотезите, в
които се издава акт за установяване на задължението - по искане на задълженото лице или
служебно при установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени
от трети лица и организации, или при неподаване на декларация, или при неплащане в срок
на задълженията и ако не е извършена ревизия. Това са случаите, при които има
възможност, но не е и задължение приходната общинска администрация да издаде акт за
установяване на задължения по декларация.
Синдикът не е имал основание да включи в списъка на приетите вземания предявените
2
вземания от НАП по АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.4 от
ДОПК публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва
в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да
бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон или чрез обжалване на
определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от
синдика вземания. Според чл.164, ал.5 от ДОПК, ако публичното вземане е установено, но
актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика
вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, като ако при сметката за
окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и
вземането се изключва от разпределението. Забраната по чл.164, ал.4 от ДОПК за оспорване
по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича
от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което
законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица,
неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане,
каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността. Съгласно даденото в чл.162, ал.2 от
ДОПК легално определение, понятието публично вземане включва и лихвите върху
главниците, публични вземания. Размерът на законната лихва върху публично вземане е
функция не само от размера на главницата, във връзка със забавата, на която се дължи
лихвата, но и от законоустановения начин на изчисляването й, който може да бъде различен
в зависимост от вида на главното вземане. При съобразяване на процеса по установяване и
определяне на публичните задължения, предвиден в закона, се налага извода, че под
термина "възникване" се има в предвид установяването им със съответния акт на
оправомощения държавен орган. Преди издаване на този акт, вземането макар и да
съществува, не е окончателно установено и не би могло да се противопостави на длъжника
и кредиторите в несъстоятелността. С издаването на акта вземането вече се определя по
основание и по размер и може да се предяви. В зависимост дали се оспорва акта, в нормата
на чл.164, ал.4 и ал.5 от ДОПК е регламентиран редът за приемане в производството по
несъстоятелност на тези вземания. В конкретния случай от приложените към молбата за
предявяване на вземанията доказателства от НАП, не се доказва някой от приетите АУЗ да е
влязъл сила, тъй като не е бил надлежно връчен. От доказателствата към молбата не може да
се установи спазването на изискванията на чл.32 от ДОПК относно връчването на актовете.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 и ал.2 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието
се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на
орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, което е
надлежно удостоверено с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. В
случая такива протоколи не са представени и не са наведени твърдения, че адресът за
кореспонденция е несъществуващ. Липсват доказателства и за изпълнение изискването на
чл.32, ал.7 от ДОПК за датите на поставяне и сваляне на съобщението за връчване. С оглед
на изложеното, счита в случая относно връчването на АУЗ е неприложима фикцията на чл.
32, ал.6 от ДОПК, съгласно която норма в случай че лицето не се яви до изтичането на 14-
3
дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към
преписката и се смята за редовно връчен. Следователно АУЗ не са надлежно връчени и не са
влезли в сила.
На следващо място счита, че част от предявени вземания за местни данъци и такси,
касаещи периода 2009г., 2010г., 2011 г. и 2012г. са погасени по давност. Съгласно чл. 171,
ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК законът е предвидил 10 годишна абсолютна давност,
с изтичането на която дължимите публични задължения се погасяват независимо от
спирането и ли прекъсването на давността през този период (освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено).
Задължението за лихви като акцесорно има същите характеристики като основното
задължение, поради което и задълженията за лихви върху публични задължения са също
публични задължения. Лихвите върху публичните вземания се погасяват с изтичането на 3-
годишен давностен срок. С изтичането на тези срокове се погасява правото на държавата
принудително да събира дължимите й вземания.
При спазване разпоредбите на чл.173 ал.2 от ДОПК, НАП е следвало, с изтичането на
абсолютната 10 годишна давност, служебно да отпише задълженията за периода 2009г.,
2010г., 2011г. и 2012г.
Относно вземанията по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК, издаден от общ. К. и Декларации по чл.14 от ЗМДТ:
Предявенят и приет Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК е
издаден през 2015г. и касае дължими данъци и такси за 20Юг., 2011г., 2012г. и 2013г.
Приетите вземания, касаещи периода 2010г., 2011г. и 2012г. са погасени по давност.
Относно вземанията по Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК,
издадени от общ. Ш. и Декларации по чл. 14 от ЗМДТ:
С Постановление за възлагане на недвижими имот от 04.12.2020г., издадено от ЧСИ
Даниела Златева, per. №876 на КЧСИ, имот представляващ ПРОМИШЛЕНА СГРАДА на
четири етажа, с идентификатор № 83510.669.56.18, находящ се в гр. Ш., е продаден на
публична продан на „Е.“ ООД.
Ето защо, приетите вземания, касаещи 2021г. и 2022г. за данъци и такси са
неправилно начислени.
Относно вземанията по Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК,
издадени от общ. С. и Декларации по чл. 14 от ЗМДТ: Установените с Актовете суми са за
дължими данъци и такси за имоти, находящи се в с. В., с. Е., с. Г. и с. С., за 2016г., 2017г.,
2018г., 2019г., 2020г. и 2021 г.
С постановления за възлагане от 27.05.2021 г. имотите в с. Е., с. Г. и с. С. са
4
възложени на ПИБ АД.
Ето защо, приетите вземания, касаещи 2021г. за данъци и такси са неправилно
начислени.
Относно вземанията по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
издадени от общ. Г. и Декларации по чл. 14 от ЗМДТ: Предявеният и приет Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 180/01.11.2013г. касае дължими
данъци и такси за 2009, 2010, 2011 и 2012 година, които са погасени по давност.
Длъжникът “Л.” АД в несъстоятелност не е взел становище.
Синдикът на “Л.” АД в несъстоятелност намира възражението за основателно.
Кредиторът Н., взима становище като представя копие от опис на пощенски пратки,
от което е видно, че пратката е изпратена в срок. Вземанията са доказани.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като се запозна с представените доказателства и
доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:
По отношение на възражение от „Е.” ООД срещу вземане на Н..
Възражението е допустимо, като подадено в срок чрез куриер.
Възражението е основателно.
При предявяване на вземанията от НАП, същите не са конкретизирани по вид, размер
и основание, като е посочен единствено размер на публични задължения от данъци и такси,
главница и лихви. Същите не могат да бъдат приети за доказани в този им вид. Видно от
представените с възражението от „Е.” ООД постановления за възлагане част от имотите на
длъжника“Л.” АД в несъстоятелност, за които се претендират задължение за МДТ са
отчуждени и задълженията следва да са погасени от ЧСИ, като е вероятно и да са предявени
вземания, погасени по давност.
Ето защо така предявените вземания на НАП следва да се включат в списъка на
неприетите вземания.
Воден от горното и на основание чл.692 ТЗ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОДОБРЯВА списъка на НЕПРИЕТИТЕ вземания на длъжника “Л.” АД в несъстоятелност с
ЕИК. със седалище гр.С. ул.“Цар Симеон“ №2 павилион 3:
КредиторОснованиеРазмерПривилегии и
№
обезпечения
Н.Публични вземания за данъци и1 089 556.38лв. в т.ч.Обезпечение
такси:наложено
главница-
от ЧСИ Даниела
1. АУЗ по чл. 107, ал.3 от
729 332,61лв. лихва до 19.10.22г.
Златева по изп. д.
ДОПК изд. от Община Д. -–
№
3415/17г. Запора е
4 бр.
351 511.62лв. лихва от 20.10.22г.
5
до 01.12.22г.-вписан в ЦРОС под
2. Декларация по чл. 14 от
№
8 712,15лв.
ЗМДТ - 33 броя;
2020062300901,като
3. АУЗ изд. от Община Ш. -
В едно със законната лихва върху
обезпечава вземане
главницата до погасяване на
в
6 бр.
вземането
общ размер на
4. АУЗ по чл. 107, ал. 3 от
182 740.02 лева.
ДОПК изд. от Община К. -
чл. 722, ал. 1, т. 1, т.
1 бр.
6
и т. 9 от ТЗ
5. АУЗ по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК изд. от Община Д. -
1 бр.
6. АУЗ по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК изд. от Община С. -
4 бр.
7. АУЗ по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК изд. от Столична
Община - 1 бр.
8. АУЗ по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК
изд. от Община Г. - 3 бр.
Да се изпрати препис от определението на Агенцията по вписванията за обявяване на
определението по партидата на “Л.” АД в несъстоятелност с ЕИК. със седалище гр.С.
ул.“Цар Симеон“ №2 павилион 3, чл.692 ал.5 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване, чл.692 ал.6 ТЗ.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6