Решение по дело №303/2023 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, образувано по жалба от П. Й. Н. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 2 – адвокатска кантора адвокат Т. Я. при ШАК, против Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], с която на жалбоподателя са наложени дисциплинарни наказания „отлагане на повишението в ранг с една година“ на основание чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл, „понижение в по долен ранг за срок от 6 месеца“ на основание чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл и „уволнение“ на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е нищожна и незаконосъобразна и в частност наличие на основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. При издаване на процесната заповед не е спазена процедурата по чл.93 ал.1 от ЗДСл, тъй като не са изискани обяснения във връзка с вменените в заповедта нарушения, поради което наказаното лице за първи път е узнало за тях с издадената заповед. Излагат се аргументи, че е нарушено изискването за форма, тъй като липсва описание на конкретно извършено нарушение, дата и място на извършването, както и липсват мотиви за виновно поведение, съгласно изискванията на чл.91 от ЗДСл. Изложени са подробни съображения по отношение на всяко нарушение и наложено наказание, като се твърди, че не са налице дисциплинарни нарушения по смисъла на закона, обосноваващи налагането на конкретно дисциплинарно нарушение. Доколкото е налице нарушение на чл.91 от ЗДСл, то заповедта е издадена и в нарушение на целта на закона. На сочените основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да прогласи за нищожна или да отмени Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] като незаконосъобразна и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място], редовно призован, за него се явява юрисконсулт Ст. Ч., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и е в съответствие с материалния закон и целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна, както и да присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са и писмени бележки по спора в определения от съда срок.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК – оспорената заповед е връчена на 19.10.2023 г., а жалбата е депозирана чрез органа на 01.11.2023 г. и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложената по делото Заповед №РД-10-27-0087/09.12.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, че жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжност Г. директор на главна дирекция /ГД/ „Аграрно развитие“, с ранг I младши, в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, считано от 23.12.2021 г.

Със Заповед №РД-04-67/16.03.2023 г., на основание чл.19 ал.9 и ал.4 т.4 от Закона за администрацията, чл.3 ал.3 т.21 от Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие“ във вр. с чл.95 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДСл, Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място] е назначил дисциплинарен съвет /ДС/ в състав: председател Е. Х. – гл. секретар в ОДЗ, зам. председател С. Ч. – юрисконсулт в ОДЗ Шумен и редовен член Е. В. – гл. счетоводител в ОДЗ Шумен, както и е определил резервни членове, срока на действие на ДС и правилата за работа на ДС.

С писмо изх.№РД-01-12 от 17.07.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място] е поискал от Началниците на общинските служби по земеделие от област Шумен, в срок до края на работния ден 19.07.2023 г., да представят през ИВЕНТИС доклади по отношение начина на изпълнение на задълженията на жалбоподателя, като главен директор на ГД „АР“ при ОД „Земеделие“ за следното: 1.Извършва ли контрол, инициира ли комуникация, съдейства ли при възникнали проблеми за кампания по 37в от ЗСПЗЗ за стопанска 2022/2023 от 31.07.2022 и събирал ли е справки за хода и? 2.Извършвал ли е контрол, инициирал ли е комуникация, съдействал ли при възникнали проблеми по състояние и ползване на ДПФ и проверките, които се направиха до 31.05.2023 г. 3.Извършва ли контрол, инициира ли комуникация, съдействал ли е при възникнали проблеми за кампания Директни плащания и изисквал ли е справки за хода и, която приключва на 21.07.2023 г. В определения срок началниците на Общински служби по земеделие към ОДЗ Шумен са представили изисканите доклади – вх.№РД- 01-12-4/19.07.2023 г. на ОСЗ Каолиново, вх.№РД-01-12-1/19.07.2023 г. на ОСЗ Велики Преслав, вх.№7-296/19.07.2023 г. на ОСЗ Хитрино, вх.№РД-01-12-6/19.07.2023 г. на ОСЗ Смядово, вх.№РД-01-12-2/19.07.2023 г. на ОСЗ Никола Козлево, от 19.07.2023 г. на ОСЗ Каспичан, вх.№РД-01-12-3/19.07.2023 г. на ОСЗ Венец, вх.№РД-01-12-5/21.07.2023 г. на ОСЗ Шумен, вх.№РД-01-12-7/26.07.2023 г. на ОСЗ Върбица и вх.№7-293/19.07.2023 г. на ОСЗ Нови Пазар. Във всичките доклади е посочено обстойно, че жалбоподателят е съдействал при възникнали проблеми за кампания по 37в от ЗСПЗЗ за стопанска 2022/2023, както и по състояние и ползване на ДПФ и проверките, които са се правили до 31.05.2023 г. и винаги се е отзовавал при разрешаване на трудности било устно или по телефон. В докладите е посочено, че по отношение на кампания Директни плащания 2023 г., експертите, които работят с бенефициентите относно приемане и обработка на заявленията за подпомагане, кореспондират със системния администратор на ОД „Земеделие“ Т. Т. и справките се изпращат на нея.

От приложения по делото Сигнал рег.№94-1677 от 26.07.2023 г. и допълнение към сигнал рег.№94-1677 от 18.08.2023 г., изискани от съда и представени от министерството на земеделието и храните с придружително писмо от 09.02.2024 г., се установи, че жалбоподателят е сезирал министерството на земеделието и храните с твърдения за незаконосъобразни действия на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] във връзка с вземането на управленски решения по Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Кодекса на труда, с отдаването под наем и аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2022-2023 г. – втора тръжна сесия и неправомерно издадено положително Становище от страна на директора относно строителство по Наредба №19/25.10.2012 г. по искане на Б. Ф.. Във връзка с така подадения сигнал е била издадена Заповед с рег.№РД09-830/07.08.2023 г., изменена със Заповед рег.№РД09-990/11.09.2023 г. на министъра на земеделието и храните да бъде извършена от Инспектората по чл.46 от ЗА към МЗХ тематична проверка в ОД „Земеделие“ [населено място], като констатациите са обективирани в Доклад КД 01-36/29.09.2023 г., одобрен от министъра на земеделието и храните. Във връзка с така подадения сигнал е било изискано и становище от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], който депозирал такова на 22.08.2023 г. Въз основа на констатациите с доклада са дадени конкретни препоръки на директора на дирекция ПОК и на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място]. В доклада на стр.25 е посочено, че оригинал от КП №010/24.08.2023 г. не е открит в ОД „Земеделие“, тъй като същият е изпратен от жалбоподателя като приложение към подадения сигнал.

След като депозирал исканото становище до инспектората при МЗХ, Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място] издал Заповед №РД-04-130/23.08.2023 г., с която назначил комисия да извърши проверка на преписките по Наредба №13 от 2012 г., разпределени на жалбоподателя за периода от 01.05.2022 г. до 01.03.2023 г. и дали преписките се съхраняват в оригинал в канцеларията на жалбоподателя; проверка по издадено Становище с изх.№ПО-12-21-2/02.11.2022 г. и дали преписката е в оригинал в канцеларията на жалбоподателя; проверка на КП от 26.10.2022 г. по коя преписка е издаден и дали документите са налични в оригинал, като проверката следва да бъде извършена до 25.08.2023 г. Въз основа на така издадената заповед, назначената комисия извършила проверка по поставените задачи, чиито констатации са обективирани в КП от 25.08.2023 г. Съгласно същите е установено, че в канцеларията на жалбоподателя е констатирана липсата на хартиен носител в оригинал на Преписка №ПО-12-10/1.07.2022 г., Преписка №ПО-12-17/22.08.2022 г. и на Преписка № ПО-12-21/14.10.2022 г. От приложения по делото приемо-предавателен протокол от 04.10.2023 г. се установи, че на 03.10.2023 г. посочените документи, ведно с приложенията към тях са били предадени от жалбоподателя на директора на ОД „Земеделие“ [населено място], като предаването е извършено в кабинета на жалбоподателя.

На 11.09.2023 г. до Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] бил депозиран сигнал от С. А., в който същата посочила, че между нея и жалбоподателя имало сключен Договор за поръчка от 05.04.2023 г., съгласно който жалбоподателят се задължил да извърши следните действия за сметка на лицето: да се снабди със свидетелство за съдимост, да се снабди с удостоверение от ОП Шумен за липса на образуване наказателни и досъдебни производства и да подаде пред МП заявление за придобиване на българско гражданство, като за изпълнение на поръчката лицето заплатило на жалбоподателя сумата в размер на 7 000.00 лв. В сигнала е посочено, че жалбоподателят бил декларирал пред лицето, че е адвокат. Договорът за поръчка не бил изпълнен в цялост, поради което лицето подало сигнала с твърдения, че била подведена от държавния служител и е поискала от директора да предприеме необходимите действия, съобразно закона. Към сигнала били приложени платежен документ, договор за поръчка от 05.04.2023 г. От приложените до делото писмо изх.№28.11.2023 г. на РС [населено място], ведно с приложени към него заявление за издаване на свидетелство за съдимост и копия на същото, се установи, че жалбоподателят като пълномощник на лицето С. А. на 05.04.2023 г., е подал заявление за издаване на свидетелство за съдимост на посоченото лице и го е получил на 07.04.2023 г. От приложеното по делото писмо изх.№РД-12-05-259/21.09.2023 г. на ОП [населено място], ведно с приложения към него, се установи, че 06.04.2023 г. жалбоподателят, като пълномощник на С. А., е депозирал заявление за издаване на удостоверение за липса на образуване и неприключили наказателни производство и повдигнати обвинения на лицето, което удостоверение било издадено и получено от жалбоподателя на 12.04.2023 г.

Със Заповед №РД-12-01-187/21.06.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място] е обявил настъпването на пожароопасен сезон за 2022 г. във всички земеделски територии в област Шумен, считано от 21.06.2022 г. до 31.10.2022 г., като в т.6 на заповедта е разпоредено при започване на жътвата, житните култури да се парцелират на площи за еднодневна работа с противопожални ивици, широки не по-малко от 6м, изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване. Контролът по изпълнението на тази заповед е възложен на жалбоподателя.

Със Заповед №РД-07-8/14.07.2023 г., във връзка с констатиран пожар на 11.07.2023 г. в землището на [населено място], община Каолиново, област Шумен, Директорът на ОД „Земеделие“ е сформирал комисия в състав: председател П. Н. и членове Г. Г. и С. П., със задача на 14.07.2023 г. комисията да посети посоченото землище и в частност физически блок №66-531-161 като установи щетите от пожара, кой е засегнатият земеделски стопанин, с каква култура е засят физическия блок, спазени ли са правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейността в земеделските земи; при започване на жътвата, житните култури парцелирни ли са на площи за еднодневна работа с противопожални ивици, широки не по-малко от 6м, изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване; земеделската техника отговаряла ли е на изискванията за безопасна експлоатация и има ли данни за евентуален извършител на пожара. Във връзка с така издадената заповед и извършената проверка бил съставен КП №27/14.07.2023 г., съгласно който пожарът е засегнал следните физически блокове засети с пшеница – реколта 2023 г.: 1.Физически блок с № 66531-161-6-1 с площ 354.040 дка, засят от дружество „ПАМ” ООД, с [ЕИК], засегнат на 100%. 2.Физически блок с №66531-161-1-2 с площ 172.000 дка, засят от ЗП - М. С. И., с [ЕГН], засегнат на 100%. 3.Физически блок с № 66531-161-5-1 с площ 111.180 дка, засят от дружество „ПАМ”ООД, с [ЕИК], засегнат на 90%. В КП било посочено, че на 11.07.2023 г. пожарът е започнал от северната част на физически блок №1445/03 с площ от 296.70 дка, засят от Агро-фреш-А ЕООД, като от блока са засегнати 40 дка, и пожарът се е разпространил на юг и е засегнал още 700.000 дка земеделска земя, посочени в т.1-3. В КП също е посочено, че на терен, поради овъгляване на почвата, не се установи дали преди започване на жътвата житните култури са парцелирани на площи за еднодневна работа с противопожарни ивици, широки не по-малко от 6 м., изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване, както и с оглед образуваното ДП №163/2023 г. данни за техниката не може да бъдат изнесени. Този протокол не бил подписан от член на комисията С. П. - началник на ОСЗ Каолиново, която в самия КП на 31.07.2023 г. е мотивирала оказа като е посочила, че на 14.07.2023 г. комисията е констатирала, че няма предварително изорана ивица от 6 метра, която би трябвало да е видна дори и след пожара, противно на вписаното в КП. П. е посочила също, че е установила само дискована една част от началото на пожара, което е направено след избухването на пожара по данни на пожарната, както и е отказала подписването на протокола още на 25.07., когато е посетила ОД „Земеделие“ [населено място].

По делото е приложен КП №1 от 19.07.2023 г., подписан от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], С. П. – началник ОСЗ Каолиново и Ю. Х. – гл. експерт ОСЗ Калиново, в който е отразено, че посочените лица извършили контролна проверка по отношение на КП №27/14.07.2023 г. и констатирали, че във физически блок с №1445/03 с площ от 296.70 дка, обработван от „Агро фреш -А“ ЕООД, няма противопожарни ивици широки най-малко 6 метра, извършени чрез ожънване и изораване за отделянето на парцела от други парцели, като масивът е с площ по голяма от 100 дка и е следвало да се раздели на еднодневна работа. Прието е, че не са спазени изискванията на т.7 и т.8 от Заповед №РД-12-01-187/21.06.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], както и на чл.16 и чл.17 ал.1 от Наредба №8121з-968 от 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност.

С искане изх.№РД-05-012 от 28.09.2023 г., на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл, Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място] е поискал писмени обяснения от жалбоподателя, дадени в 3-дневен срок от получаване на искането, по следните въпроси: 1.Сключвал ли е договор с лицето С. А., на коя дата и с какъв предмет? 2.Ако е сключил такъв, в какво качество, какви действия е извършил, на кои дати и в колко часа? Възмезден ли е бил договорът и получил ли е възнаграждение. В определения срок жалбоподателят е депозирал писмени обяснения с вх.№РД-05-01-2-1 от 02.10.2023 г., в които посочил, че познава лицето С. А. и нейният съпруг Ц. Ц. от 2020 г., като през 2022 г. съпругът е поискал издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка за 4 имота, по което заявление работил жалбоподателя и двамата съпрузи са напълно наясно, че жалбоподателя работи в ОД „Земеделие“ [населено място]. Жалбоподателят е посочил, че е сключил с лицето С. А. договор за поръчка на 05.04.2023 г. в [населено място], в кантората на адвокат, като обаче въобще не се е представял като адвокат, и който договор е допустим от закона, поради което не е извършил нарушение на чл.7 от ЗДСл.

С искане изх.№РД-04-034-3 от 28.09.2023 г., на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл, Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място] е поискал писмени обяснения от жалбоподателя, дадени в 3-дневен срок от получаване на искането, по следните въпроси: 1.Какви действия са извършвани от жалбоподателя по кампания Директни плащания и по точно събирал ли е текуща информация за кампанията, вземал ли е участие по възникнали въпроси, проявявал ли е интерес към протичането на кампанията и осъществявал ли е контрол? 2.Защо е подписан с особено мнение от член на комисията КП №27/14.07.2023 г., изготвен от жалбоподателя като председател на комисията? Каква е причината за неточното изпълнение на задачата? Като председател на комисията какви действия и контрол е предприел жалбоподателя за точното изпълнение на задачата и в какъв срок. 3.Какви са били указанията на жалбоподателя във връзка с Решение №10-49 от 10.01.2023 г. на ОС З. В. и какъв контрол е извършил? 4.Посочени са констатациите на комисията от извършената проверка в канцеларията на жалбоподателя във вр. със Заповед №РД-04-130/23.08.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] и в тази връзка е поискано жалбоподателя да посочи къде са преписките и становището и изнасял ли ги е извън канцеларията си и сградата, както и защо приключилите преписки до 31.12.2022 г. не са предадени в архив до 30.06.2023 г. С това писмо жалбоподателят е бил уведомен, че със Заповед №РД-04-134/25.08.2023 г. е образувано дисциплинарно дело по констатираните нарушения и е свикан дисциплинарен съвет. Във връзка с това искане, жалбоподателят с писмо вх.№РД-05-01-1-5 от 28.09.2023 г. е поискал от Директора на ОД „Земеделие“ да му предостави достъп до деловодната електронна система „Евентис“ при ОДЗ за дати 17.07.2023 г., 18.07.2023 г. и 19.07.2023 г., за да може да се запознае с докладите на началниците на общинските служби и да даде писмени обяснения след това. С писмо от 28.09.2023 г. директорът на ОДЗ е отказал да предостави на жалбоподателя искания достъп, поради което на 02.10.2023 г., с вх.№РД-04-134-3 жалбоподателят депозирал писмени обяснения. В тях посочил, че: 1.Като пряк ръководител е извършвал ефективен контрол на териториалните звена – 10 бр. общински служби, като в периода 19.07-30.07.2023 г. е бил в болничен, което не е отчетено от органа при исканите обяснения. Посочил е също, че в длъжностната му характеристика няма вменено задължение да извършва каквито и да са действия по кампания Директни плащания за програмен период 2023-2027 г. 2.Констативният протокол №27/14.07.2023 г. отразява правилно фактическата обстановка при извършения оглед на място, като отразените обстоятелства в особеното мнение на С. П. съответстват на отразените факти в Протокола – стр.2, абзац последен. Посочил е също, че действията на С. П. имат субективен характер, тъй като жалбоподателят като неин пряк ръководител, и е правил устни и писмени забележки по отношение на нейната работа. 3.Жалбоподателят е дал писмени обяснения и по отношение Решение №10-49 от 10.01.2023 г. на ОС Земеделие Върбица, което не следва да бъде коментирано, тъй като е ирелевантно за настоящото производство. 4.По отношение констатираните липсващи преписки и становище жалбоподателят е посочил, че същите са налице в оригинал и пълен обем, като никой от областната дирекция или комисията не е попитал жалбоподателя точно къде се намират в кабинета му. Посочил е, че тези преписки се намират в един от рафтовете за Решения на комисията по чл.17 ал.1 от ЗОЗЗ, като същите били отделени, с оглед подадения сигнал до МЗХ. В тази връзка жалбоподателят е отправил искане към директора за тези преписки да бъде съставен нарочен протокол за приемане и предаване. 4.Посочил е, че няма задължения да предава документи до 30.06.2023 г. в архив.

На основание чл.93 ал.1 от ЗДСл е проведено предварително изслушване и обсъждане на нарушенията, между жалбоподателя и Директора на ОД „Земеделие“, обективарно в Протокол от 03.10.2023 г., които като съдържание преповтарят дадените писмени обяснения.

Със Заповед №РД-04-134-7/04.10.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място], въз основа на дадените писмени обяснения на жалбоподателя и проведеното изслушване, свикал състава на дисциплинарния съвет /ДС/ с първо заседание на 05.10.2023 г. и да се образува дисциплинарно дело срещу жалбоподателя, със задачи: 1.ДС да разгледа дисциплинарното дело в състав от всички редовни членове от съвета, като при посочените случаи да се определи резервния член. 2.Преди да наложи дисциплинарно наказание по чл.90 ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл, Директорът на ОД „Земеделие“ следва да се запознае със становището на ДС. 3.ДС изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обяснения на държавни служители и осъжда представените от тях доказателства. 4.ДС приема решение с мнозинство от две трети, което съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното дисциплинарно наказание. 5.В 7-дневен срок от приемане на решението, ДС го предоставя заедно с преписката по дисциплинарното дело на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], в качеството му на дисциплинарно наказващ орган. Със същата заповед е определен резервен член на комисията на мястото на Е. К., поради болничен, както и заповедта отменя предходната Заповед №РД-04-134/25.08.2023 г., с която е свикан ДС и е образувано дисциплинарно дело.

Със Заповед №РД-04-134-9/05.10.2023 г. председателят на ДС е образувал дисциплинарно дело срещу жалбоподателя и е свикал заседание на ДС на 05.10.2023 г. от 11.00 ч., като целта на заседанието е да планира действия, които да подпомогнат ДС да изготви аргументирано становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както вида и размерът на наказанията.

На 05.10.2023 г. е било проведено заседание на ДС, съгласно Протокол №1 по дисциплинарно дело №1/2023 г., на което председателят на ДС е запознал останалите членове на ДС с дадените писмени обяснения от жалбоподателя и протоколът от изслушването, както и събраните до момента доказателства по дисциплинарното дело. С оглед големия обема на информация по дисциплинарното дело, ДС е приел, че му е необходимо време за изясняване на фактите, поради което е насрочил следващо заседание на 06.10.2023 г., за което е съставен Протокол №2. На това заседание ДС отново се е запознал с писмените доказателства по дисциплинарното дело и е преценил, че следва да бъде изслушана С. П. – началник ОСЗ Каолиново, с оглед неподписване на КП №27/14.07.2023 г. и мотивът и за това, поради което е насрочено следващо заседание на ДС на 09.10.2023 г. за изслушване на посочения служител, както и председателят на ДС е бил задължен да изиска от директора на АПФСДЧР пълна справка за периода от 01.05.-01.08.2023 г. в системата Евентис за дадени указания, възложени задачи и/или изискани справки за хода на кампания ДПП 2023 г., изискани от П. Н. до общинските служби по земеделие, както и до Т. Т. – системен администратор на ОДЗ.

За проведеното заседание на ДС на 09.10.2023 г. е съставен Протокол №3, обективиращ изслушването на началника на ОСЗ Каолиново, както и данните от справката за периода от 01.05.-01.08.2023 г. в системата Евентис. При изслушването началника на ОСЗ Каолиново е преповторила изцяло мотивите си отказ да подпише КП №27/14.07.2023 г. и е добавила, че многократно е отказвала да подпише този протокол и на 31.07.2023 г. е написала отказа си в него. Посочила е, че е участвала в контролната проверка на 19.07.2023 г. и обективираните данни в този Протокол напълно съответстват на действителността. Въз основа на горното ДС е извел извода, че жалбоподателят е изготвил протокол с неточно съдържание и е подвел органа по назначение, тъй като Протокол №27/14.07.2023 г. не отговаря на констатациите, направени от комисията. От извършената справка за периода от 01.05.-01.08.2023 г. в системата Евентис ДС е установил, че жалбоподателят не е давал указания и/или възлагал конкретни задачи по Кампания ДПП 2023 г., както и не е изисквал справки за хода на кампания ДПП от общинските служби по земеделие, на които е пряк ръководител.

Насрочено е ново заседание на ДС на 10.10.2023 г., съгласно Протокол №4, в което ДС е приел решение за изслушване на Г. Г. – ст. експерт Г. А. при ОДЗ Шумен на 11.10.2023 г. по отношение съставения КП №27/14.07.2023 г. Съставен е протокол №5 от 11.10.2023 г. от заседание на ДС, в който посоченият държавен служител е дал обяснения, в които посочил, че при извършения оглед на място не са били направени необходимите противопожарни ивици, широки не по-малко от 6 м., като около опожарения блок е имало изорани ивици с цел локализиране на пожара. Насрочено е ново заседание на ДС на 13.10.2023 г.

С Протокол №6 от 13.10.2023 г. ДС, въз основа на всички събрани доказателства по дисциплинарното дело и изслушаните държавни служители, е взел следните решения: 1.Въз основа на писмените отговори и доклади на началниците на общински служби е прието, че контролът по кампания ДПП 2023 от страна на жалбоподателят е частичен, непълен, несвоевременен и ненадежден - упражняван само устно, по телефон, което противоречи на нормата, установена в чл.14 т.4 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“, както и свидетелства за това, че с това си бездействие, длъжностното лице не изпълнява задълженията, вменени му в т.5.27 от длъжностната му характеристика. Посочено е, че извършеното от жалбоподателя нарушение, изразяващо се в бездействие и не осъществяване на контрол, е извършено виновно и се явява нарушение на чл. 21 ал.1 и ал.2 от ЗДСл, като съгласно ал.1 „Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация.“, а съгласно ал.2 „Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика“, което е основание за носене на дисциплинарна отговорност по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения. Въз основа на това, както и формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител, ДС е предложил на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен да наложи на служителя П. Й. Н. предвиденото в чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл дисциплинарно наказание - отлагане на повишението в ранг с една година. 2.По отношение на Протокол №27 от 14.07.2023 г. ДС е приел, че е с недействително съдържание, за което свидетелства и Протокол №1 от 19.07.2023 г. за контролна проверка на Протокол №27 от 14.07.2023 г., поради което е налице дисциплинарно нарушение по реда на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл, тъй като жалбоподателят като контролиращ по Заповед №РД-12-01-187/21.06.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, касаеща настъпването на пожароопасен сезон, не е осъществил пряк и качествен контрол по спазването й, по конкретно т.7 и т.8 от същата, което е довело до сериозни последици. Това нарушение се явява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДСл. Въз основа на това, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител, предвид тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици за държавната служба, ДС е предложил на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен да наложи на служителя П. Й. Н. предвиденото в чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл дисциплинарно наказание - Уволнение. 3.Относно установената липса на хартиен носител /оригинален документ/ по преписки с №ПО-12-17-2 от 25.08.2022 г. и №ПО-12-21 от 14.10.2022 г, е прието от ДС, че е в разрез с чл.33 ал.4 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност в Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, утвърдени със Заповед №РД-05-184-1 от 18.10.2018 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен. Съгласно чл.66 от същите вътрешни правила, неизпълнението им се счита за дисциплинарно нарушение и е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Извършеното деяние е виновно и с пряк умисъл. Нарушение е противопоказно за дейността на държавен служител и уронва престижа на държавната служба. Въз основа на това, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител, както и с оглед тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици за държавната служба, ДС е предложил на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен да наложи на служителя П. Й. Н., предвиденото в чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл дисциплинарно наказание - Уволнение. 4.Във връзка с постъпил сигнал с рег.№12-05-259/11.09.2023 г. от С. А. до ОДЗ Шумен и подписания договор за поръчка на 05.04.2023г. между лицето и жалбоподателя, е прието от ДС като нарушение на чл.23 от ЗДСл, тъй като длъжностното лице е извършвало действия по въпросния договор за поръчка през работно време - на датите 06.04.2023 г. и 12.04.2023 г., като на същите дати жалбоподателят не е бил в платен годишен отпуск, което ограничава възможността на служителя да извършва служебните си задължения и води до нарушение на работното време. ДС е приел, че описаните по-горе действия са извършени виновно и са предпоставка за носенето на дисциплинарна отговорност по реда чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл, тъй като действията по външния договор за поръчка водят до невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на служителя през работното време. Въз основа на това, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител, както и с оглед тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици за държавната служба, ДС е предложил на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен да наложи на служителя П. Й. Н., предвиденото в чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл дисциплинарно наказание - понижение в по- долен ранг за срок от 6 месеца. Протоколът е подписан единодушно от тримата членове на ДС.

Въз основа на писмените обяснения дадени от жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство, както и проведеното изслушване на държавния служител и становището на ДС, обективирано в Протокол №6 от 13.10.2023 г. по дисциплинарно дело №1/2023 г., събраните доказателства в хода на дисциплинарното производство и цялостното поведение на държавния служител, с оспорената в настоящото производство Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] на жалбоподателя П. Й. Н., на длъжност главен директор на главна дирекция „АР“ в ОД „Земеделие“ Шумен, в качеството му на държавен служител, са наложени четири дисциплинарни наказания, а именно: I.„Отлагане на повишението в ранг с една година”, на основание чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.14 т.1 и чл.3 ал.3 т.2 от Устройствения правилник на ОД „Земеделие“ и т.5.1 и т.5.2 от длъжностната характеристика. II.„Понижение в по долен ранг за срок от 6 месеца”, на основание чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.23 от ЗДСл и чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл във вр. с чл.17 ал.1 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/. III.“Уволнение“, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл, чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност, утвърдени със Заповед №РД-05-184-1/18.10.2018 г., т.7.1 от Длъжностната характеристика. IV.“Уволнение“, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл и чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл във вр. с чл.2, т.3 и 4 и чл.16 ал.4 от КПСДА и т.7.1 от Длъжностната характеристика.

Административният орган е издал процесната заповед при следните фактически обстоятелства, които съставляват и фактическите основания, обуславящи налагането на дисциплинарните наказания, както следва:

По пункт I от Заповедта:„Отлагане на повишението в ранг с една година”, на основание чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.14 т.1 и чл.3 ал.3 т.2 от Устройствения правилник на ОД „Земеделие“ и т.5.1 и т.5.2 от длъжностната характеристика.

В обстоятелствената част на заповедта се сочи, че в периода 01.04.2023 г. -19.07.2023 г. в [населено място] (кампания Директни плащания с период 01.04.-21.07.2023 г., но служителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 19.07.2023 г.), жалбоподателят, в качеството си на главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие” (ГД на ГД „АР”) при ОД „Земеделие” Шумен, не е осъществявал контрол, не се запознавал с текуща информация, не е инициирал и не е търсел комуникация по възникнали проблеми, респективно не е съдействал за разрешаването им, както и не е искал справки за хода на кампанията. В тази връзка органът се е позовал на доклади на началниците на Общински служби по земеделие към ОДЗ Шумен – доклад вх.№РД- 01-12-4/19.07.2023 г. на ОСЗ Каолиново, доклад вх.№РД-01-12-1/19.07.2023 г. на ОСЗ Велики Преслав, доклад вх.№7-296/19.07.2023 г. на ОСЗ Хитрино, доклад вх.№РД-01-12-6/19.07.2023 г. на ОСЗ Смядово, доклад вх.№РД-01-12-2/19.07.2023 г. на ОСЗ Никола Козлево, доклад от 19.07.2023 г. на ОСЗ Каспичан, доклад вх.№РД-01-12-3/19.07.2023 г. на ОСЗ Венец, доклад вх.№РД-О1-12-5/21.07.2023 г. на ОСЗ Шумен, доклад вх.№РД-01-12-7/26.07.2023 г. на ОСЗ Върбица, и доклад вх.№7-293/19.07.2023 г. на ОСЗ Нови Пазар, според които всички началниците на общинските служби през цялото време на кампанията са комуникирали и изпращали данни и ежедневни справки единствено и само на системния администратор Т. Т..

Органът също е приел, че бездействието на жалбоподателя се потвърждава и от Протокол №6/13.10.2023 г. по дисциплинарно дело №1/2023 г. на Дисциплинарния съвет, който в хода на проверката е изискал справка от деловодна система Eventis за периода от 1.05.2023 г. до 1.08.2023 г. от Директора на дирекция „АПФСДЧР” при ОД „3” Шумен, видно от която жалбоподателят не е осъществявал контрол, не е комуникирал писмено, не е възлагал конкретни задачи свързани с подготовката, организацията на въпросната кампания, както и не е следил развитието на същата, предвид сроковете посочени в нормативната уредба и дали същите ще бъдат спазени от служителите на общинските служби по земеделие.

Въз основа на горното дисциплинарно наказващият орган е приел, че жалбоподателят, чрез бездействие, не е спазил задълженията си по т.5.1 и т.5.2 от длъжностната му характеристика, както и е извършил нарушение на служебните задължения, възложени му в чл.14 т.1 във връзка с чл.3 ал.3 т.2 от Устройствения правилник на ОДЗ и работен план т.7.

На основание чл.97 от ЗДСл, представените доклади от общинските служби по земеделие, приключилата кампания успешно, писмените обяснения, както Протокол с вх. № РД-04-134-6/3.10.2023 г. и Протокол №6 от 13.10.2023 г. от дисциплинарно дело №1/2023 г., и предвид цялостното поведение на държавният служител, дисциплинарно наказващият орган е наложил процесното на жалбоподателя дисциплинарното наказание по пункт I от Заповедта.

По пункт II от Заповедта:„Понижение в по долен ранг за срок от 6 месеца”, на основание чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.23 от ЗДСл и чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл във вр. с чл.17 ал.1 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/.

В обстоятелствената част на заповедта се сочи, че в ОДЗ Шумен е постъпи сигнал с вх.№РД-12-05-259/11.09.2023 г. от лицето С. А., с ЛНЧ **********, родена в Косово, пребиваваща в [населено място], [жк], [улица], с приложени към него копия от документи, съгласно които на 5.04.2023 г. в [населено място], жалбоподателят е подписал с подателя на сигнала Договор за поръчка, съгласно който се е задължил срещу уговорено възнаграждение да извърши следните действия: 1.Извади от Районен съд Шумен свидетелство за съдимост. 2.Удостоверение от окръжна прокуратура, че срещу С. А. не са образувани престъпления от общ характер. 3.Да подаде пред Министерството на правосъдието заявление и документи за издаване на българско гражданство на лицето С. А.. В сигнала се твърди, че П. Н. е декларирал пред С. А., че е адвокат, като видно от приложените договор за поръчка и платежно за превод, подателката на сигнала е заплатила 7 000.00 лв. на жалбоподателя за договорената поръчка, чрез У. Ю., като обаче поръчката не била изпълнена в цялост. Установено е също, че договорът за поръчката е бил сключен на 05.04.2023 г. в [населено място] в кантора на адвокат от ШАК, както и на 06.04.2023 г. жалбоподателят е подал заявление до ОП Шумен за издаване на удостоверение, като пълномощник на С. А.. Същото е издадено на 7.04.2023 г. и е получено на 12.04.2023 г. от жалбоподателя П. Н.. Освен това, П. Н. е подал заявление и получил свидетелство за съдимост. На посочените дати, в които е сключен договорът, подадени са заявленията и са получени посочените документи, П. Н. не е бил в законоустановен отпуск, респективно действията са извършени в работни за служителя дни.

Във връзка с горното, дисциплинарно наказващият орган е приел, че на 05.04.2023 г., на 06.04.2023 г. и на 12.04.2023 г., в [населено място], жалбоподателят е нарушил нормата на чл.23 от ЗДСл, съдържаща задължение за държавния служител да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения. Нарушението е извършено виновно, като е налице и системност (действията са извършвани в продължение на няколко дни). Органът е приел също, че с горните действия жалбоподателят е подронил авторитета на Областна дирекция „Земеделие“, респективно на Министерството на земеделието и храните, като в качеството си на държавен служител е поел да изпълнява дейност, въвеждайки в заблуждение, че е адвокат и че подателката на сигнала отговаря на условията за получаване на гражданство, получил е възнаграждение в голям размер, като дори не е изпълнил докрай поетото по договора задължение, с което е нарушен чл.17 ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), съгласно който в обществения си живот, служителите в държавната администрация следват поведение, което не уронва престижа на държавната служба.

Въз основа на горното органът е приел, че жалбоподателят с посочените действия виновно е нарушил чл.89 ал.2 т.1 във връзка с чл.23 от ЗДСл, а именно използвал е законоустановеното му работно време в ОДЗ Шумен за извършване на действия по гражданско правоотношение, както и е нарушил чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл във вр. с чл.18 от КПСДА, като постъпвайки неетично е накърнил престижа на държавната администрация.

На основание чл.97 от ЗДСл, извършените нарушения, вредите за държавната служба и за физическото лице, прекият умисъл, както и цялостното поведение на държавният служител, дисциплинарно наказващият орган е наложил процесното на жалбоподателя дисциплинарното наказание по пункт II от заповедта.

По пункт III от Заповедта:“Уволнение“, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл, чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност, утвърдени със Заповед №РД-05-184-1/18.10.2018 г., т.7.1 от Длъжностната характеристика.

В обстоятелствената част на заповедта се сочи, че на 17.08.2023 г. в ОД „Земеделие“ [населено място] инспектори от инспектората към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) извършили проверка по сигнал за нарушения (каквито съгласно доклад на инспектората № КД-01-36/29.09.2023 г. не са установени), свързани с процедури по издаване на становища за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението. Инспекторите уведомили Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], че на 26.07.2023 г. жалбоподателят П. Н. е изпратил до инспектората в МЗХ в оригинал Констативен протокол (КП) №010/24.08.2023 г., който е част от разпределена на жалбоподателя преписка с №ПО-12-17/25.08.2022 г. Във връзка с проверката от инспекторите са били изискани документи, съдържащи се в посочената преписки, както и преписка с №ПО-12-21/ 02.11.2022 г. и било установено, че преписките на хартиен носител в оригинал липсват в кабинета на жалбоподателя, на когото са разпределени за изпълнение, както и не са открити и в архив.

Със Заповед №РД-04-130/23.08.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място] сформирал комисия, която да извърши проверка на работното място на жалбоподателя в стая №108 и да установи правилно ли се съхраняват преписките. В протокол от 25.08.2023 г. от работата на комисията в края на стр.2 и началото на стр.3 е констатирана липсата на хартиен носител в оригинал на Преписка №ПО-12-10/1.07.2022 г., Преписка №ПО-12-17/22.08.2022 г. и на Преписка № ПО-12-21/14.10.2022 г., които на 04.10.2023 г. били предадени от жалбоподателя.

Въз основа на горното дисциплинарно наказващият орган е приел, че на 17.08.2023 г. е установено, че на 26.07.2023 г. от ОД „Земеделие“ [населено място] жалбоподателят е изнесъл оригинал на КП №010/24.08.2023 г., с което е нарушил чл.33 ал.4 от Вътрешни правила за документооборота и деловодната дейност, утвърдени със Заповед РД-05-184- 1/18.10.2018 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Шумен, действащи към момента на извършване на нарушението. Прието е, че служителят умишлено и виновно в разрез с вътрешните правила на администрацията е изнесъл извън нея оригинали ма документи без знанието и разрешението, на посочените в чл.33 ал.4 лица и при неспазване изискванията на чл.52 ал.5 от Вътрешни правила за документооборота и деловодната дейност.

Изведен е изводът, че с така описаните действия жалбоподателят е нарушил чл.89 ал.2 т.1 във връзка с чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност. Прието е също, че нарушението е изключително сериозно, предвид загуба на служебни документи, с които е нарушена целостта на преписка, които администрацията е длъжна да съхранява в архив, с оглед на което и предвид тежестта на извършеното нарушение, вината и поведението на служителя, е наложено най-тежкото по степен наказание, а именно уволнение.

На основание чл.97 от ЗДСл, както и дадените писмените обяснения от жалбоподателя, изслушване, обективирано в Протокол с вх. №РД-04-134- 6/3.10.2023 г, становище на Дисциплинарен съвет, обективирано в Протокол №6 от 13.10.2023 г., настъпилите последици за държавната служба, формата на вината и мотивиран от всичко изложено по-горе, дисциплинарно наказващият орган е наложил процесното на жалбоподателя дисциплинарното наказание по пункт III от заповедта.

По пункт IV от Заповедта:“Уволнение“, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл и чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл във вр. с чл.2, т.3 и 4 и чл.16 ал.4 от КПСДА и т.7.1 от Длъжностната характеристика.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че със Заповед №РД-07-8/14.07.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] била възложена проверка в землището на [населено място], община Каолиново, която да установи спазени ли са правилата за пожарна безопасност във връзка с възникнал пожар и унищожена приблизително 700 декара пшеница, като при разпространение на пожара са засегнати: 1.Физически блок с № 66531-161-6-1 с площ 354.040 дка, засят от дружество „ПАМ” ООД, с [ЕИК], засегнат на 100%. 2.Физически блок с №66531-161-1-2 с площ 172.000 дка, засят от ЗП - М. С. И., с [ЕГН], засегнат на 100%. 3.Физически блок с № 66531-161-5-1 с площ 111.180 дка, засят от дружество „ПАМ”ООД, с [ЕИК], засегнат на 90%. Жалбоподателят, като директор на ГД „АР” в ОДЗ Шумен е определен за председател на тричленната комисия по посочената заповед, като същият е и контролиращо лице по Заповед №РД-12-01-187/21.06.2023 г. на Директора на ОДЗ Шумен, относно обявяването на настъпването на пожароопасен сезон.

В изпълнение на Заповед №РД-07-8/14.07.2023 г. жалбоподателят П. Н. изготвил констативен протокол (КП) №27/14.07.2023 г., в който било констатирано следното: „На терен на място, поради овъгляване на почвата, не се установи дали преди започване на жътвата житните култури са парцелирани на площи за еднодневна работа с противопожарни ивици, широки не по-малко от 6 м., изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване.” Този протокол не бил подписан от член на комисията С. П. - началник на ОСЗ Каолиново, която с особено мнение в самия КП от 31.07.2023 г. е мотивирала отказа си да го подпише, поради изложени в него неверни констатации, неотговарящи на действителното състояние на терена. Съгласно чл.3 ал.3 т.1 от Устройствения правилник на областните дирекции Земеделие е извършена контролна проверка на терен, обективирана в Протокол №1 от 19.07.2023 г., в който е отразено, че във физически блок №1445/03 с площ 296.70 дка, обработван от „Агро фреш - А” ЕООД, липсват противопожарни ивици, широки най-малко 6 метра, извършени чрез ожънване и изораване за отделянето на парцела от други парцели, пътища, гора, съоръжения и т.н. Тъй като масивът е с площ по- голяма от 100 дка е следвало да се раздели за еднодневна работа с противопожарни ивици не по малки от 6 м. изпълнени чрез ожънване и изораване. Въз основа на тази нова констатация е прието, че не са изпълнени изискванията, посочени в т.7 и т.8 на Заповед №РД-12-01-187/21.06.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Шумен относно обявяването на настъпването на пожароопасен сезон, потвърдено и от изслушването на другите двама членове на комисията: Г. Г. - ст. експерт при ОДЗ Шумен и С. П. - началник на ОСЗ Каолиново пред дисциплинарния съвет по Протокол №6 от 13.10.2023 г. На „Агро фреш - А” ЕООД е съставен и АУАН от РСПБЗКАН Каолиново за неизпълнение на разпоредбите за пожарна безопасност, съгласно Наредба №8121з-968 от 10 декември 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи.

Въз основа на горното органът е приел, че при извършената проверка и обективирането й в КП №27/14.07.2023 г., жалбоподателят виновно е нарушил принципите за добросъвестно, отговорно и безпристрастно изпълнение на служебните си задължения, още повече, че като гл. директор на ГД, същият трябва да бъде пример за останалите служители в администрацията за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебните задължения, както и изготвения и подписан от жалбоподателя КП №27 съдържа констатации, които не отговарят на действително констатираното от комисията състояние на място.

Прието е също, че нарушението се утежнява от факта, че съгласно Заповед с №РД-12-01-187/21.06.2023 г. на Директора на ОД Земеделие Шумен, с която е обявено настъпването на пожароопасен сезон за 2023 г., жалбоподателят, в качеството си на главен директор на Г. А. при ОД Земеделие Шумен е бил и контролиращо лице. Съгласно § 3 от ПЗР на Наредба № 8121з-968 от 10 декември 2014 г. контролът по изпълнение на наредбата се възлага на органите за ПБЗН, осъществяващи държавен противопожарен контрол и от Министерството на земеделието, храните и горите. Нарушението се утежнява и поради факта, че жалбоподателят, като директор на ГД „АР”, е подложил под натиск С. П. - началник на ОСЗ Каолиново, член на комисията, да подпише така изготвения протокол. Създадени са предпоставки за извършване на нарушение от останалите членове, които са го подписали, поради което жалбоподателят е нарушил и изискванията на чл.16 ал.4 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Доколкото КП №27 от 14.07.2023 г. съдържа некореспондиращи с действително установеното на място констатации, води до увреждане правата и законните интереси на засегнатите от пожара лица.

Изведен е изводът, че с действията си жалбоподателят е нарушил: чл.89 ал.2 т.1 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДСл, а именно държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация; чл.23 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) във връзка с чл.2 т.3 и 4 и чл.16 ал. 4 от КПСДА, а именно принципите за добросъвестност; т.7.1 от Длъжностна характеристика на гл. директор в специализирана администрация ГД „АР” при ОДЗ Шумен, а именно отговорност за качествено изпълнение на поставените задачи.

Предвид тежестта на посочените в раздел IV от настоящата заповед нарушения, поотделно и заедно, съвкупността им и предходно извършените нарушения и в кратък срок, вината и поведението на служителя, е прието, че следва да бъде наложено най-тежкото по степен наказание, а именно уволнение.

На основание чл.97 ал.1 от ЗДСл, както и предвид дадените писмените обяснения от служителя, изслушване обективирано в протокол с вх. №РД-04-134-6/3.10.2023 г., становище на Дисциплинарен съвет обективирано в Протокол №6 от 13.10.2023 г., дисциплинарно наказващият орган е наложил процесното на жалбоподателя дисциплинарното наказание по пункт IV от заповедта.

В хода на съдебното производство бяха разпитани като свидетели Г. Г., С. П., Ю. Х. и Т. Т., както и събрани допълнителни писмени доказателства, които ще бъдат обсъдени в мотивите на настоящото решение по преценката за законосъобразност по всяко дисциплинарно наказание, с оглед релевантността им за всяко отделно нарушение.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо место съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, за което няма и спор между страните. Директорът на ОД „Земеделие“ [населено място], съобразно чл.3 ал.3 т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Оспорената заповед е издадена именно от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентния съгласно чл.92 от ЗДСл орган по назначаването.

Доколкото с процесната заповед са наложени четири дисциплинарни наказания, съдът следва да изложи мотиви за всяко едно от тях, като извърши преценка поотделно за наличието на съществени нарушения на административно-производствените правила, спазване на изискването за форма, съответствие с материалния закон и неговата цел.

По отношение наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Отлагане на повишението в ранг с една година”, на основание чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.14 т.1 и чл.3 ал.3 т.2 от Устройствения правилник на ОД „Земеделие“ и т.5.1 и т.5.2 от длъжностната характеристика.

За да наложи това наказание, органът е приел, че в периода 01.04.2023 г. -19.07.2023 г. в [населено място], жалбоподателят, в качеството си на главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие” (ГД на ГД „АР”) при ОД „Земеделие” Шумен, не е осъществявал контрол, не се запознавал с текуща информация, не е инициирал и не е търсел комуникация по възникнали проблеми, респективно не е съдействал за разрешаването им, както и не е искал справки за хода на К. Д. плащания за 2023 г., поради което жалбоподателят, чрез бездействие, не е спазил задълженията си по т.5.1 и т.5.2 от длъжностната му характеристика, както и е извършил нарушение на служебните задължения, възложени му в чл.14 т.1 във връзка с чл.3 ал.3 т.2 от Устройствения правилник на ОДЗ и работен план т.7, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл.

В тази част съдът намира, че заповедта е издадена при нарушение на чл.93 ал.1 от ЗДСл, според която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

В настоящият случай от жалбоподателя са поискани писмени обяснения с искане изх.№РД-04-034-3 от 28.09.2023 г., на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл, от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] със следното съдържание, относимо към това нарушение: „Какви действия са извършвани от жалбоподателя по кампания Директни плащания и по точно събирал ли е текуща информация за кампанията, вземал ли е участие по възникнали въпроси, проявявал ли е интерес към протичането на кампанията и осъществявал ли е контрол?“. Във връзка с това искане, жалбоподателят с писмо вх.№РД-05-01-1-5 от 28.09.2023 г. е поискал от Директора на ОД „Земеделие“ да му предостави достъп до деловодната електронна система „Евентис“ при ОДЗ за дати 17.07.2023 г., 18.07.2023 г. и 19.07.2023 г., за да може да се запознае с докладите на началниците на общинските служби и да даде писмени обяснения след това, което е било отказано с писмо от 28.09.2023 г. от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място]. Въпреки това жалбоподателят е дал писмени обяснения на 02.10.2023 г., в които посочил че като пряк ръководител е извършвал ефективен контрол на териториалните звена – 10 бр. общински служби, като в периода 19.07-30.07.2023 г. е бил в болничен, което не е отчетено от органа при исканите обяснения. Посочил е също, че в длъжностната му характеристика няма вменено задължение да извършва каквито и да са действия по кампания Директни плащания за програмен период 2023-2027 г.

Така поисканото писмено обяснение от наказаното лице по отношение на това нарушение, не покрива изискването на чл.93 ал.1 от ЗДСл. Това изискване е насочено към гарантиране правото на лицето, срещу когото се води дисциплинарното производство, да организирана ефективно своята защита в хода на това производство, при запознаване с конкретните релевантни за формулираното дисциплинарно обвинение факти и обстоятелства. Съдебната практика допуска изслушването и даването на писмени обяснения по реда на чл.93 ал.1 от ЗДСл да бъде извършено от дисциплинарно наказващия орган преди становището на дисциплинарния съвет, какъвто е настоящият случай, но в този случай е необходимо към момента на изслушване и даване на писмените обяснения пред дисциплинарно наказващия орган служителят да е наясно с основните елементи от обективна и субективна страна на деянието, за което има данни, че представлява дисциплинарно нарушение, или казано по друг начин, дисциплинарното нарушение следва да е установено към момента на искане на обяснения и изслушване на служителя по реда на чл.93 ал.1 от ЗДСл, независимо дали този момент предхожда момента на образуване на дисциплинарно дело от дисциплинарния съвет по нареждане на органа на основание чл.96 ал.1 от ЗДСл.

В случая, дисциплинарно наказващият орган не е поискал от жалбоподателя писмени обяснения относно всички обстоятелства, залегнали като фактическо основание в издадената заповед за налагане на това дисциплинарно наказание, както и е ограничил правото на служителя да се запознае с представените доклади от началниците на общинските служби по земеделие на територията на област Шумен. В искането за даване на писмени обяснения, както и по време на изслушване на наказаното лице, органът не е посочил въобще дали това е дисциплинарно нарушение и в какво точно се изразява, още повече, че дисциплинарното дело е било образувано на 05.10.2023 г., т.е. след изисканите обяснения и проведеното изслушване. От приложените по делото Протоколи от заседания на ДС се установи, че фактическият състав на нарушението е изяснен за първи път в становището на дисциплинарния съвет, изготвено след проведени шест заседания по дисциплинарното дело, както и събрани от ДС доказателства – справка от деловодната система „Евентис“ за периода 01.05.-01.08.2023 г., като ДС е приел осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл. С така дадената квалификация и съпътстващите я фактически констатации относно твърдяното дисциплинарно нарушение държавният служител на практика е бил запозната за първи път с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание по чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл, с което е допуснато нарушение на правото му да организира и проведе адекватно своята защита срещу конкретно вменения му състав на дисциплинарно нарушение, още повече, че му е било отказано и достъп по деловодната система. Или жалбоподателят не е могъл да вземе отношение по конкретно въведеното от органа нарушение, както и предявяването на доказателства и доказателствени искания. На жалбоподателя не е била предоставена тази възможност, доколкото нито зададените от дисциплинарно наказващия орган въпроси преди образуване на дисциплинарното дело, нито изслушването пред органа сочат към това служителят да е бил запозната с конкретните фактически и правни основания на вменените му дисциплинарно нарушение, описано в последния Протокол №6 от 13.10.2023 г. на ДС и изцяло възпроизведени в заповедта за реализиране на дисциплинарната отговорност.

Соченото нарушение е достатъчно основание заповедта в тази част да бъде отменена, тъй като съобразно разпоредбата на 93 ал.2 от ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Съдът намира, че при издаване на процесната заповед в тази част е нарушено и изискването на чл.91 ал.1 от ЗДСл, тъй като в съдържанието й липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". Съгласно разпоредбата на чл.91 ал.1 от ЗДСл при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1.тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2.формата на вината на държавния служител; 3.обстоятелствата, при които е извършено нарушението и 4.цялостното служебно поведение на държавния служител. Въпреки, че в мотивите към заповедта е посочено, че са оценени всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства и цялостното служебно поведение на държавния служител, в същата липсват преценка за формата на вината. В Закона за държавния служител са посочени общо дисциплинарните нарушения, без конкретни техни състави, както и дисциплинарните наказания, от които уволнението е най-тежко, съгласно изричното изброяване и подредба. Законодателят е предоставил на дисциплинарно наказващия орган да прецени за всяко извършено дисциплинарно нарушение кое дисциплинарно наказание да наложи. Преценка на тежестта на нарушението се извършва не само с оглед на конкретното неизпълнено задължение по държавната служба, но и според посочените форма на вина, вредни последици и поведението на служителя до този момент. Само бланкетно посочване на обстоятелствата по чл.91 ал.1 от ЗДСл, както е сторено в настоящия случай, не правят заповедта мотивирана при определяне вида на дисциплинарното наказание. Визираното нарушение е достатъчно сериозно, за да се направи извод за порок, обосноваващ незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в тази част. Това процесуално нарушение рефлектира и върху материалната законосъобразност на заповедта. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на служебните му задължения регламентирани в чл.14 т.1 и чл.3 ал.3 т.2 от Устройствения правилник на ОД „Земеделие“ и т.5.1 и т.5.2 от длъжностната характеристика.

Така описаните като нарушени правила за поведение, съдът намира, че са общи и неконкретни. Съгласно чл.14 т.1 от Устройствения правилник на ОД „Земеделие“ главна дирекция „Аграрно развитие“ /ГД „АР“/ подпомага директора при осъществяване на правомощията му по чл.3 ал.3 т.2 от същия устройствен правилник, а именно директорът подпомага провеждането на държавната политика в областта на земеделието и горите, както и при прилагане на общата селскостопанска политика ЕС на територията на съответната област. Или от систематичния прочит на посочените норми се извежда изводът, че чл.14 от Устройствения правилник регламентира правомощията на ГД „АР“, а чл.3 ал.3 т.2 регламентира правомощията на директора на ОД. В така посочените разпоредби липсва конкретно вменено задължение за жалбоподателя като главен директор на ГД „АР“ при ОД „Земеделие“ [населено място]. Изведеният извод в заповедта, че описаното бездействие води и до неизпълнение на цитираните разпоредби противоречи на съдържанието на тези разпоредби, които не вменяват конкретно задължение на жалбоподателя, още по-малко извършено чрез бездействие.

В т.5.1 от длъжностната характеристика на главен директор в специализирана администрация ГД „АР“ при ОД „Земеделие“ [населено място] е въведено задължение на този държавен служител да подпомага директора при осъществяване на правомощията му чл.3 ал.3 т.2 /предполага се от устройствения правилник/, а т.5.2 от длъжностната характеристика въвежда задължение този държавен служител да контролира дейността на общинските служби по земеделие на територията на областта. В процесната заповед липсват каквито и да са обстоятелства и фактически основания свързани с неизпълнение на т.5.1 от длъжностната характеристика, а именно в какво се изразява неизпълнението на задължението на служителя да подпомага директора при провеждането на държавната политика в областта на земеделието и горите, както и при прилагане на общата селскостопанска политика ЕС на територията на съответната област. Както в дисциплинарното производство, така и с процесната заповед са събирани доказателства и са наведени обстоятелства за неосъществен контрол, както и за неподпомагане на дейността на общинските служби земеделие от страна на жалбоподателя, въз основа на събраните докладни записки от началниците ОС „Земеделие“ и извършената справка в деловодната система. Никъде в заповедта не са посочени конкретни данни или доказателства за неизпълнение на задължението на жалбоподателя по т.5.1 от длъжностната характеристика. Направеният извод, че бездействието му по отношение контрола и ръководството на общинските служби, необосновава нарушение на задължението по т.5.1 от длъжностната характеристика.

Съдът намира, че не е налице и нарушение на т.5.2 от длъжностната характеристика. Безспорно от представените доклади от началниците на общинските служби по земеделие се установи, че жалбоподателят винаги се е отзовавал при поставени проблеми от тяхна страна, като е давал разяснения устно, по телефон, както и проведено обучение. Т.7 от индивидуален работен план, което според наказващият орган въвежда конкретно задължение за жалбоподателя по кампания „Директни плащания на площ“ 2023 г., не съставлява вменено задължение за служителя, имащо характера на такова въведено с длъжностната характеристика. Цитираната т.7 е част от Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжностни и експертни длъжностни с аналитични и/или контролни функции, който формуляр е съставен на основание чл.19 ал.1 т.1 от Н. З. У. И Р. З. О. И. Н. С. В Д. А., с която наредба се определят условията и редът за оценяване на служителите в държавната администрация за изпълнението на заеманите от тях длъжности, както и за повишаване в държавна служба на държавните служители. С този формуляр и в частност работен план са въведени цели, период за изпълнение и изисквания/критерии за изпълнението, въз основа на които държавният служител ще бъде оценен за своята работа. Тези цели са въведени лично от служителя и са одобрени от оценяващия ръководител и по никакъв начин не съставляват задължение по длъжностната характеристика. Още повече, че в т.7 като последен период на изпълнение е посочено 01.06.2023 г., а като начален 01.10.2022 г., което не съответства на периода, посочен в заповедта, в който жалбоподателят е бездействал. В същото време в заповедта въобще не се сочи, какъв следва да е извършеният контрол, с каква точно текуща информация не се е запознавал служителя, какви точно проблеми са възникнали и жалбоподателят съответно не е предприел действия за тяхното решаване. Следва да се посочи, че от показанията на свидетелката Т. Т., на длъжност системен администратор в ОД „Земеделие“ [населено място] по категоричен начин се установи, че тя координира работата във връзка с подадените заявления по И. – така наречената в заповедта кампания Директни плащания по площ, като помощта е чисто техническа и координира проблемите от другите областни дирекции, като обаче методическата помощ се дава от министерството на земеделието и храните. От показанията на същата свидетелка не се установи по категоричен начин неизпълнение на вмененото с т.5.2 от длъжностната характеристика задължение от жалбоподателя. В случая би следвало не само изрично да се посочи какъв следва да е извършения контрол, но и от къде произтича това задължение и едва след това да се приеме, че при неизпълнение е налице нарушение на служебните задължения. Изброяването на конкретни норми, които са посочени от дисциплинарно наказващия орган за нарушени не може да санира посочения порок, още повече, че както бе посочено по-горе същите са общи и неконкретни. Отделно от това, по отношение на вината и доказана ли е тя по безспорен начин в оспорения акт липсва всякакво изследване.

Горното обуславя извода за липса на обстоятелства, даващи основание извършеното от жалбоподателя бездействие да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения, а именно неизпълнение на служебните му задължения регламентирани в чл.14 т.1 и чл.3 ал.3 т.2 от Устройствения правилник на ОД „Земеделие“ и т.5.1 и т.5.2 от длъжностната характеристика.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че в тази част заповедта е незаконосъобразна, тъй като е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, а именно нарушение на чл.93 ал.1 от ЗДСл, липсва конкретно посочване на неизпълнение на служебните задължения и мотиви за обстоятелствата по чл.91 ал.1 от ЗДСл, както и заповедта в тази част е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Това влече отмяна на заповедта в тази част, поради което жалбата в тази част се явява основателна.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че заповедта съдържа дата и място на нарушението, противно на твърдението в жалбата, което обаче не променя крайния правен извод за незаконосъобразност.

По отношение наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Понижение в по долен ранг за срок от 6 месеца”, на основание чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.23 от ЗДСл и чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл във вр. с чл.17 ал.1 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/.

За да наложи това наказание, органът е приел, че на 05.04.2023 г., 06.04.2023 г. и на 12.04.2023 г. в [населено място], жалбоподателят, в качеството си на главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие” (ГД на ГД „АР”) при ОД „Земеделие” Шумен, е извършил действия, а именно сключване на договор за поръчка с трето лице, подаване на заявления и получаване на документи в полза на трето лице, които действия са извършени в работно време, с което е нарушил нормата на чл.23 от ЗДСл; както и жалбоподателят е подронил авторитета на ОД „Земеделие“ [населено място] и МЗХ като е поел да изпълнява дейност, въвеждайки в заблуждение третото лице, че е адвокат и че това трето лице отговаря на условията за получаване на гражданство, получил е възнаграждение в голям размер и не е изпълнил докрай поетото по договора задължение, с което е нарушил чл.17 ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/. Тези нарушения са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл.

Съдът приема, че и в тази част е нарушено изискването на чл.93 ал.1 от ЗДСл, както и изискването на чл.91 ал.1 от ЗДСл, съобразно изложените мотиви по-горе, при следните конкретни факти:

В настоящият случай от жалбоподателя са поискани писмени обяснения с искане изх.№РД-05-012 от 28.09.2023 г., на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл, от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] със следното съдържание, относимо към това нарушение: „1.Сключвал ли е договор с лицето С. А., на коя дата и с какъв предмет? 2.Ако е сключил такъв, в какво качество, какви действия е извършил, на кои дати и в колко часа? Възмезден ли е бил договорът и получил ли е възнаграждение.“. Във връзка с това искане, жалбоподателят е дал писмени обяснения на вх.№РД-05-01-2-1 от 02.10.2023 г., в които посочил, че познава лицето С. А. и нейният съпруг Ц. Ц. от 2020 г., като през 2022 г. съпругът е поискал издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка за 4 имота, по което заявление работил жалбоподателя и двамата съпрузи са напълно наясно, че жалбоподателя работи в ОД „Земеделие“ [населено място]. Жалбоподателят е посочил, че е сключил с лицето С. А. договор за поръчка на 05.04.2023 г. в [населено място], в кантората на адвокат, като обаче въобще не се е представял като адвокат, и който договор е допустим от закона, поради което не е извършил нарушение на чл.7 от ЗДСл.

И тези писмени обяснения, както и проведеното изслушване, са поискани и дадени, преди становището на ДС. В случая, дисциплинарно наказващият орган не е поискал от жалбоподателя писмени обяснения относно всички обстоятелства, залегнали като фактическо основание в издадената заповед за налагане на това дисциплинарно наказание, както и е ограничил правото на служителя да се запознае със събраните писмени доказателства за това нарушение. В искането за даване на писмени обяснения, както и по време на изслушване на наказаното лице, органът не е посочил въобще дали това е дисциплинарно нарушение и в какво точно се изразява, още повече, че дисциплинарното дело е било образувано на 05.10.2023 г., т.е. след изисканите обяснения и проведеното изслушване. От приложените по делото Протоколи от заседания на ДС се установи, че фактическият състав на нарушението е изяснен за първи път в становището на дисциплинарния съвет, изготвено след проведени шест заседания по дисциплинарното дело, както и събрани от ДС доказателства, като ДС е приел осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл. С така дадената квалификация и съпътстващите я фактически констатации относно твърдяното дисциплинарно нарушение държавният служител на практика е бил запозната за първи път с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание по чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл, с което е допуснато нарушение на правото му да организира и проведе адекватно своята защита срещу конкретно вменения му състав на дисциплинарно нарушение. Или жалбоподателят не е могъл да вземе отношение по конкретно въведените от органа нарушения, както и предявяването на доказателства и доказателствени искания. На жалбоподателя не е била предоставена тази възможност, доколкото нито зададените от дисциплинарно наказващия орган въпроси преди образуване на дисциплинарното дело, нито изслушването пред органа сочат към това служителят да е бил запозната с конкретните фактически и правни основания на вменените му дисциплинарно нарушение, описано в последния Протокол №6 от 13.10.2023 г. на ДС и изцяло възпроизведени в заповедта за реализиране на дисциплинарната отговорност.

Соченото нарушение е достатъчно основание заповедта в тази част да бъде отменена, тъй като съобразно разпоредбата на чл.93 ал.2 от ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Нарушено е и изискването на чл.91 ал.1 от ЗДСл, тъй като в съдържанието й липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание "понижение в по долен ранг за срок от 6 месеца ". Въпреки, че в мотивите към заповедта е посочено, че са оценени всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства и цялостното служебно поведение на държавния служител, както и че нарушението е извършено виновно, както и е налице системност. Преценка на тежестта на нарушението се извършва не само с оглед на конкретното неизпълнено задължение по държавната служба, но и според посочените форма на вина, вредни последици и поведението на служителя до този момент. Само бланкетно посочване на обстоятелствата по чл.91 ал.1 от ЗДСл, както е сторено в настоящия случай, не правят заповедта мотивирана при определяне вида на дисциплинарното наказание. Визираното нарушение е достатъчно сериозно, за да се направи извод за порок, обосноваващ незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в тази част. Това процесуално нарушение рефлектира и върху материалната законосъобразност на заповедта. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.23 от ЗДСл и чл.17 ал.1 от КПСДА.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗДСл, държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения. В заповедта са посочени три дати, на които е прието, че жалбоподателят в работно време е извършвал действия по гражданско правоотношение. Въпреки, че при изслушването си служителят е посочил, че тези действия са извършвани в регламентираната обедна почивка, органът в процесната заповед въобще не е изложил съображения във връзка с тези факти, нито са събирани доказателства. Подаването и съответно получаването на документи от държавни институции се извършва в определеното работно време на тези институции, като съдилищата и прокуратурите обслужват граждани без прекъсване. Подаването и получаването на определен документ не отнема цял работен ден, както е посочено в заповедта, като сключването на договора за поръчка с третото лице въобще не е изследвано от органа дали е извършено през работния ден или след приключването му. Приета е дата, която е посочена в договора и заявленията, без да е изследвано обстоятелството, доколкото жалбоподателят изрично е възразил, дали тези действия са извършени по време на обедна почивка, поради което съдът намира, че това нарушение не е доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.1 от КПСДА, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот, включително при използване на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация следват поведение, което не уронва престижа на държавния служител. Това нарушение е обосновано от органа в заповедта единствено и само на изложените твърдения в подадения сигнал, че служителят се представил на адвокат по време на сключване на договора за поръчка. Органът въобще не е изложил съображения в заповедта по отношение дадените обяснения от жалбоподателя в тази насока. Освен твърдението в сигнала, други доказателства не са събрани. В самият договор за поръчка, приложен като доказателство в настоящото съдебно производство липсва отразяване, че същият е подписан от жалбоподателя в качеството му на адвокат, а приложените писмени доказателства – заявление вх.№РД-12-05.171 от 30.06.2022 г. за издаване на удостоверение за имот, който не е държавна собственост, ведно с приложенията към него, подаден от Ц. Ц. – съпруг на лицето, подало сигнала и по която преписка е работил жалбоподателя, безспорно установяват изложеното в обясненията на служителя пред органа, че подателя на сигнала е бил наясно къде работи държавния служител.

Дисциплинарно наказващият орган е извършил и преценка дали договорът за поръчка от 05.04.2023 г., сключен между жалбоподателя и подателят на сигнала С. А., е изпълнен, което е извън правомощията на органа. Касае е се за договорни отношения между две страни, като преценката дали е налице пълно или частично изпълнение по договора, е в правомощието на друг орган, като договорната отговорност се урежда по друг закон, а не по ЗДСл. Ето защо това обстоятелство въобще не може да бъде квалифицирано като нарушение по чл.17 ал.1 от КПСДА, още по-малко като дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл.

Горното обуславя извода за липса на обстоятелства, даващи основание извършеното от жалбоподателя действие да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно нарушение чл.23 от ЗДСл и чл.17 ал.1 от КПСДА.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че в тази част заповедта е незаконосъобразна, тъй като е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, а именно нарушение на чл.93 ал.1 от ЗДСл, липсват мотиви за обстоятелствата по чл.91 ал.1 от ЗДСл, както и заповедта в тази част е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Това влече отмяна на заповедта в тази част, поради което жалбата и в тази част се явява основателна.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че заповедта съдържа дата и място на нарушението, противно на твърдението в жалбата, което обаче не променя крайния правен извод за незаконосъобразност.

По отношение наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание “Уволнение“, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл, чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност, утвърдени със Заповед №РД-05-184-1/18.10.2018 г., т.7.1 от Длъжностната характеристика.

За да наложи това наказание, органът е приел, че на 26.07.2023 г. жалбоподателят е изнесъл оригинал на КП №010/24.08.2023 г. от ОДЗ Шумен, както и на 25.08.2023 г. са установени липса на хартиен носител в оригинал на преписка №ПО-12-10/01.07.2022 г., преписка №ПО-12-17/22.08.2022 г. и Преписка №ПО-12-21/14.10.2022 г., възложени за служителя, с които действия жалбоподателят умишлено и виновно е изнесъл извън администрацията оригинали на документи без знанието и разрешението на лицата, посочени в чл.33 ал.4 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност на ОД „Земеделие“, с което е нарушил чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от посочените Вътрешни правила за документооборота. Прието е, че нарушението е изключително сериозно, предвид загуба на служебни документи, с които е нарушена целостта на преписката, които администрацията е длъжна да съхранява в архив. Тези нарушения са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл.

Съдът приема, че и в тази част е нарушено изискването на чл.93 ал.1 от ЗДСл, съобразно изложените мотиви по-горе, при следните конкретни факти:

В настоящият случай от жалбоподателя са поискани писмени обяснения с искане изх.№РД-04-034-3 от 28.09.2023 г., на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл, от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] със следното съдържание, относимо към това нарушение: „Къде са преписката в оригинал на хартиен носител с №№ ПО-12-10-2/01.07.2022 г. и ПО-12-21/14.10.2022 г., както и становище в оригинал с №ПО-12-17-2/25.08.2022 по преписка №ПО-12-7/22.08.2023 г., изнасял ли ги е служителя извън канцеларията и сграда, както и защо приключилите преписки до 31.12.2022 г. не са предадени в архив до 30.06.2023 г.“. На 02.10.2023 г., с вх.№РД-04-134-3, жалбоподателят депозирал писмени обяснения, като в т.4 посочил, че преписките и становището са налице в оригинал и пълен обем, като никой от областната дирекция или комисията не е попитал жалбоподателя точно къде се намират в кабинета му. Посочил е, че тези преписки се намират на един от рафтовете за Решения на комисията по чл.17 ал.1 от ЗОЗЗ, като същите били отделени, с оглед подадения сигнал до МЗХ. В тази връзка жалбоподателят е отправил искане към директора за тези преписки да бъде съставен нарочен протокол за приемане и предаване. 4.Посочил е, че няма задължения да предава документи до 30.06.2023 г. в архив.

На първо место съдът констатира, че в исканите обяснения с изх.№РД-04-034-3 от 28.09.2023 г., дисциплинарно наказващият орган въобще не е поискал такива във връзка с изнесен оригинал на КП №010/24.08.2023 г. от ОДЗ Шумен от жалбоподателя. Няма поискани и такива при изслушване на жалбоподателя, видно от Протокол за изслушване и обсъждане от 03.10.2023 г. При това положение категорично е налице нарушение на изискването по чл.93 ал.1 от ЗДСл.

На второ место и тези писмени обяснения, както и проведеното изслушване, са поискани и дадени, преди становището на ДС. В случая, дисциплинарно наказващият орган не е поискал от жалбоподателя писмени обяснения относно всички обстоятелства, залегнали като фактическо основание в издадената заповед за налагане на това дисциплинарно наказание. В искането за даване на писмени обяснения, както и по време на изслушване на наказаното лице, органът не е посочил въобще дали това е дисциплинарно нарушение и в какво точно се изразява, още повече, че дисциплинарното дело е било образувано на 05.10.2023 г., т.е. след изисканите обяснения и проведеното изслушване. От приложените по делото Протоколи от заседания на ДС се установи, че фактическият състав на нарушенията е изяснен за първи път в становището на дисциплинарния съвет, изготвено след проведени шест заседания по дисциплинарното дело, както и събрани от ДС доказателства. Липсва обаче в Протоколите на ДС и в частност Протокол №6/13.10.2023 г. от заседание на ДС, в който е изразено становището на ДС по отношение на нарушенията и налагането на дисциплинарни наказания, какъв състав на дисциплинарно нарушение осъществяват констатираните нарушения по чл.21 ал.1 от ЗДСл, чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност, и т.7.1 от Длъжностната характеристика, като направо ДС е предложил налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Или за първи път в процесната заповед органът ги квалифицира като състав на дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл. С така дадената квалификация и съпътстващите я фактически констатации относно твърдяното дисциплинарно нарушение държавният служител на практика е бил запозната за първи път с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание по чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, с което е допуснато нарушение на правото му да организира и проведе адекватно своята защита срещу конкретно вменения му състав на дисциплинарно нарушение. Или жалбоподателят не е могъл да вземе отношение по конкретно въведените от органа нарушения, както и предявяването на доказателства и доказателствени искания. На жалбоподателя не е била предоставена тази възможност, доколкото нито зададените от дисциплинарно наказващия орган въпроси преди образуване на дисциплинарното дело, нито изслушването пред органа сочат към това служителят да е бил запозната с конкретните фактически и правни основания на вмененото му дисциплинарни нарушение, описано в последния Протокол №6 от 13.10.2023 г. на ДС и изцяло възпроизведени в заповедта за реализиране на дисциплинарната отговорност, като квалификацията за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл е дадена за първи път в процесната заповед.

Видно от мотивите на процесната заповед в тази част, органът въобще не е обсъдил писмените обяснения на жалбоподателя, че посочените оригинали на преписките и становището се намират в канцеларията на служителя, които обяснения се потвърждават напълно от приемо-предавателния протокол от 04.10.2023 г., установяващ предаване на документите от жалбоподателя на директора на ОД „Земеделие“ [населено място] на 03.10.2024 г.

Соченото нарушение е достатъчно основание заповедта в тази част да бъде отменена, тъй като съобразно разпоредбата на 93 ал.2 от ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Независимо от горното съдът намира, че не е налице дисциплинарно нарушение, квалифицирано от органа като такова по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл, чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност, утвърдени със Заповед №РД-05-184-1/18.10.2018 г., т.7.1 от Длъжностната характеристика.

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. А съобразно чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност, утвърдени със Заповед №РД-05-184-1/18.10.2018 г., изнасянето на документи от дирекцията се допуска само с изрично разрешение на директора и по изключение на гл. секретар, както и не се разрешава изваждането на документи от дела за ползване извън дирекцията. Предвидено е изключение за съдебните органи.

От приложения констативен протокол от 25.08.2023 г., съставен от комисията, назначена със Заповед №РД-04-130/23.08.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], за проверка на документи, находящи се в канцеларията на жалбоподателя, се установи, че комисията е направила съпоставка между регистрираните в електронната система „Евентис“ и намерените в канцеларията на жалбоподателя документи. От този протокол обаче не става ясно дали комисията е извършила пълна проверка на кабинета на жалбоподателя, включително и на шкафовете в кабинета. Тази констатация е оборена с даденото обяснение от жалбоподателя и приложения приемо-предавателен протокол за предаване на процесните документи, още повече, че проверката в кабинета на жалбоподателя е извършена в момент, когато същият е в отпуск по болест – болничен лист от 17.08.2023 г. за период на отпуск от 15.08.2023 г. до 28.08.2023 г. и болничен лист от 30.08.2023 г. за период на отпуск от 29.08.2023 г. до 27.09.2023 г. Безспорно се установи по делото, а така е отразено и в процесната заповед, че оригиналът на КП №010/24.08.2023 г. е приложен към сигнала на жалбоподателя до министъра на земеделието и храните.

С оглед гореизложеното съдът приема, че не се установи по категоричен начин към момента на проверката, а именно към 25.08.2023 г. посочените преписки и становище да не са били в оригинал в канцеларията на служителя, като същите са предадени на директора на ОД „Земеделие“ преди издаване на процесната заповед, с което действие пък се оборва и извода на органа, че е налице „загуба на служебни документи, с които е нарушена целостта на преписката, които администрацията е длъжна да съхранява в архив“. По делото няма доказателства, че както КП №010/24.08.2023 г., така и посочените преписки и становище да са загубени, каквито и доказателства липсват в хода на дисциплинарното производство. Ето защо, ако дисциплинарно наказващият орган бе изпълнил вмененото му задължение в чл.93 ал.1 от ЗДСл, но не формално, както е в настоящия случай, а съобразно вложения смисъл в законовата разпоредба и бе обсъдил обясненията на служителя и предаването на документите, би бил достигнал до друг правен извод, което още веднъж обосновава, че нарушението на чл.93 ал.1 от ЗДСл е съществено.

Горното обуславя извода за липса на обстоятелства, даващи основание извършеното от жалбоподателя действие да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДСл, чл.33 ал.4 и чл.52 ал.5 от Вътрешните правила за документооборота и деловодната дейност, утвърдени със Заповед №РД-05-184-1/18.10.2018 г., т.7.1 от Длъжностната характеристика.

Нарушено е и изискването на чл.91 ал.1 от ЗДСл, тъй като в съдържанието на заповедта липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание "уволнение". Преценка на тежестта на нарушението се извършва не само с оглед на конкретното неизпълнено задължение по държавната служба, но и според посочените форма на вина, вредни последици и поведението на служителя до този момент. Само бланкетно посочване на обстоятелствата по чл.91 ал.1 от ЗДСл, както е сторено в настоящия случай, не правят заповедта мотивирана при определяне вида на дисциплинарното наказание. Визираното нарушение е достатъчно сериозно, за да се направи извод за порок, обосноваващ незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в тази част.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че в тази част заповедта е незаконосъобразна, тъй като е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, а именно нарушение на чл.93 ал.1 от ЗДСл, липсват мотиви за обстоятелствата по чл.91 ал.1 от ЗДСл, както и заповедта в тази част е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Това влече отмяна на заповедта в тази част, поради което жалбата и в тази част се явява основателна.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че заповедта съдържа дата и място на нарушението, противно на твърдението в жалбата, което обаче не променя крайния правен извод за незаконосъобразност.

По отношение наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание “Уволнение“, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, за нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл и чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл във вр. с чл.2, т.3 и 4 и чл.16 ал.4 от КПСДА и т.7.1 от Длъжностната характеристика.

За да наложи това наказание, органът е приел, че на 14.07.2023 г. в администрацията на ОД „Земеделие“ [населено място] е изготвен и подписан от жалбоподателят КП №27/14.07.2023 г., съдържащ констатации, които не отговарят на действително констатираното от комисията състояние на място и не са изпълнени изискванията, посочени в т.7 и т.8 от Заповед №РД-12-01-187/21.06.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] относно обявяването на настъпването на пожароопасен сезон. Изведен е изводът, че нарушението е сериозно и значимо, тъй като служителят е оказал натиск на другия член на комисията С. П. да подпише протокола, с което са създадени предпоставки за извършване на нарушение от останалите членове на комисията; несъответствието с данните в КП №27/14.07.2023 г. и действителното състояние на место би довело до увреждане правата и законните интереси на засегнатите от пожара лица; този протокол подвежда директора на ОДЗ [населено място] за резултатите от възложената от него проверка, с което жалбоподателят е нарушил чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл и чл.23 от КПСДА във вр. с чл.2, т.3 и 4 и чл.16 ал.4 от КПСДА и т.7.1 от Длъжностната характеристика.

Съдът приема, че и в тази част е нарушено изискването на чл.93 ал.1 от ЗДСл, съобразно изложените мотиви по-горе, при следните конкретни факти:

В настоящият случай от жалбоподателя са поискани писмени обяснения с искане изх.№РД-04-034-3 от 28.09.2023 г., на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл, от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] със следното съдържание, относимо към това нарушение: „Защо е подписан с особено мнение от член на комисията КП №27/14.07.2023 г., изготвен от жалбоподателя като председател на комисията? Каква е причината за неточното изпълнение на задачата? Като председател на комисията какви действия и контрол е предприел жалбоподателя за точното изпълнение на задачата и в какъв срок.“. Във връзка с това искане, жалбоподателят на 02.10.2023 г., с вх.№РД-04-134-3 жалбоподателят депозирал писмени обяснения. В тях посочил, че Констативният протокол №27/14.07.2023 г. отразява правилно фактическата обстановка при извършения оглед на място, като отразените обстоятелства в особеното мнение на С. П. съответстват на отразените факти в Протокола – стр.2, абзац последен. Посочил е също, че действията на С. П. имат субективен характер, тъй като жалбоподателят като неин пряк ръководител, и е правил устни и писмени забележки по отношение на нейната работа.

И тези писмени обяснения, както и проведеното изслушване, са поискани и дадени, преди становището на ДС. В случая, дисциплинарно наказващият орган не е поискал от жалбоподателя писмени обяснения относно всички обстоятелства, залегнали като фактическо основание в издадената заповед за налагане на това дисциплинарно наказание, още повече, че в заповедта органът се е позовал на писмени доказателства и обяснения на други служители, които към момента на издаване на заповедта не са били известни на жалбоподателя – а именно съставен Протокол №1/19.07.2023 г. и обясненията на другите двама членове от комисията С. П. – началник ОСЗ Калиново и Г. Г. – ст. експерт при ОДЗ Земеделие. В искането за даване на писмени обяснения, както и по време на изслушване на наказаното лице, органът не е посочил въобще дали се касае за дисциплинарно нарушение и в какво точно се изразява, още повече, че дисциплинарното дело е било образувано на 05.10.2023 г., т.е. след изисканите обяснения и проведеното изслушване. От приложените по делото Протоколи от заседания на ДС се установи, че фактическият състав на нарушенията е изяснен за първи път в становището на дисциплинарния съвет, изготвено след проведени шест заседания по дисциплинарното дело, както и събрани от ДС доказателства. С така дадената квалификация и съпътстващите я фактически констатации относно твърдяното дисциплинарно нарушение държавният служител на практика е бил запозната за първи път с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание по чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, с което е допуснато нарушение на правото му да организира и проведе адекватно своята защита срещу конкретно вменения му състав на дисциплинарно нарушение. Или жалбоподателят не е могъл да вземе отношение по конкретно въведените от органа нарушения, както и предявяването на доказателства и доказателствени искания. На жалбоподателя не е била предоставена тази възможност, доколкото нито зададените от дисциплинарно наказващия орган въпроси преди образуване на дисциплинарното дело, нито изслушването пред органа сочат към това служителят да е бил запозната с конкретните фактически и правни основания на вмененото му дисциплинарни нарушение, описано в последния Протокол №6 от 13.10.2023 г. на ДС и изцяло възпроизведени в заповедта за реализиране на дисциплинарната отговорност, като квалификацията за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл е дадена за първи път в процесната заповед, без обаче да е конкретизирано за кои нарушения е относима тази квалификация.

Соченото нарушение е достатъчно основание заповедта в тази част да бъде отменена, тъй като съобразно разпоредбата на 93 ал.2 от ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Независимо от горното съдът намира, че следва да се произнесе и по материалната законосъобразност на заповедта в тази част:

Както бе посочено по-горе, дисциплинарно наказващият орган се е позовал на съставен КП №1 от 19.07.2023 г. В този КП е вписано, че се е извършило контролна проверка по отношение на Заповед №РД-07-8/14.07.2023 г. и изготвен КП №27/14.07.2023 г. от председателя на комисията – жалбоподателя. КП №1 от 19.07.2023 г. е подписан от дисциплинарно наказващия орган Директора на ОД „Земеделие“, С. П. – Н. на ОС З. К. и Ю. Х. – главен експерт в ОСЗ Каолиново.

На първо место следва да се посочи, че в КП №1/19.07.2023 г. не е отразено на какво основание и поради каква причина е извършена контролна проверка по отношение на предходния съставен КП №27/14.07.2023 г. от жалбоподателя, при положение, че мотивите за отказа да бъде подписан този протокол от члена на комисията С. П. са вписани на 31.07.2023 г. и подписани лично от нея, което се установи и от показанията и, разпитана като свидетел в настоящото производство. Свидетелката сочи, че на 17.07.2023 г. жалбоподателят е изпратил КП от 14.07.2023 г. по системата Евентис да го подпише, но свидетелката не се е обадила на жалбоподателя, като председател на комисията и изготвил протокола, да го уведоми за своя отказ, а се е обадила на директора на ОД „Земеделие“ [населено място] и го е уведомила, че не е съгласна с констатациите по този протокол. Или безспорно, съобразно доказателствата, се установи, че мотивите за отказа са вписани на 31.07.2023 г. и на тази датата свидетелката е уведомила жалбоподателя за тези мотиви, т.е. след извършената от Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] така наречената контролна проверка на КП №27/14.07.2023 г.

От показанията на свидетеля Ю. Х. – подписал КП №1/19.07.2023 г., се установи по безспорен начин, че няма издадена заповед за извършване на тази контролна проверка, а е бил извикан от своята началничка – свидетелката [населено място], на 19.07.2023 г., за да им покаже мястото. Свидетелят сочи, че не е бил запознат дали проверката е контролна, както и не е бил уведомен, че ще се съставя протокол от тази проверка. Този протокол му е бил предоставен за подпис от свидетелката П. на 19.07.2023 г. и свидетелят Хасанов го е подписал, тъй като „единият ми е директор, другият началник“, като не е обърнал внимание на вписаните констатации. Следователно в този КП от 19.07.2023 г. са обективирани констатации на дисциплинарно наказващия орган и от члена на двете комисии Св. П..

На второ място, при внимателен прочит и на двата КП – този от 14.07.2023 г. и от 19.07.2023 г. са налице различни констатирани факти. В КП №27/14.07.2023 г., съставен от жалбоподателя и в изпълнение на Заповед №РД-07-8/14.07.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“, с която заповед е определен обхвата на проверката, са установени обстоятелства за: 1.Физически блок с № 66531-161-6-1 с площ 354.040 дка, засят от дружество „ПАМ” ООД, с [ЕИК], засегнат на 100%. 2.Физически блок с №66531-161-1-2 с площ 172.000 дка, засят от ЗП - М. С. И., с [ЕГН], засегнат на 100%. 3.Физически блок с № 66531-161-5-1 с площ 111.180 дка, засят от дружество „ПАМ”ООД, с [ЕИК], засегнат на 90%. В този протокол единствено е посочено от къде е започнал пожарът – от физически блок №1445/03 и каква площ е била засегната от този блок. Съгласно изисканата от съда справка и предоставената такава от министерството на земеделието и храните с писмо от 23.02.2024 г. се установи, че физически блок с идентификатор №1445/ОЗ няма, а е масив за ползване с площ от 29.67 ха и е част от физически блок 66531-161 с обща площ 133.3 ха. В КП №27/14.07.2023 г. е отразено следното: „На терен на място, поради овъгляване на почвата, не се установи дали преди започване на жътвата житните култури са парцелирани на площи за еднодневна работа с противопожарни ивици, широки не по-малко от 6 м., изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване.”

В КП №1 от 19.07.2023 г. е отразено, че във физически блок №1445/03, с площ от 296.70 дка, обработван от „Агро фреш - А“ ЕООД, няма противопожарни ивици, широки най малко 6 метра, извършени чрез ожънване и изораване за отделянето на парцела от другите парцели, пътища гора, съоръжения, както и че масивът е с площ по голяма от 100 дка и е следвало да се раздели за еднодневна работа с противопожарни ивици не по-малко от 6 м., изпълнени чрез ожънване и изораване. Или в този КП е извършена констатация само за част от физически блок 66531-161, а имено масив за ползване с площ от 29.67 ха, обработван от „Агро фреш - А“ ЕООД, като липсват каквито и да са констатации по отношение на другите масиви и физически блокове, описани в КП №27/14.07.2023 г. Направеното обобщение в КП от 19.07.2023 г. за факта, че масивът с площ по голяма от 100 дка е следвало да се раздели за еднодневна работа с противопожарни ивици не по-малко от 6 м., изпълнени чрез ожънване и изораване, не става ясно как е установен, при липса на конкретни установени обстоятелства за всеки масив, както е посочено в КП от 14.07.2023 г.

И на трето место, в КП от 14.07.2023 г., съставен от жалбоподателя и подписан от единия член от комисията Г. Г., е отразено, че не може да се установи наличието на противопожарни ивици, тъй като почвата и теренът са овъглени, а не че има такива ивици. В тази връзка от показанията на разпитания свидетел в съдебното производство Г. Г. по категоричен начин се установи, че действително при извършената проверка на 14.07.2023 г. не е могло да се установи по категоричен начин този факт поради овъгляване на терена. Следва да се посочи, че проверката от 14.07.2023 г. е извършена по-непосредствено след пожара, възникнал на 11.07.2023 г., а контролната проверка на 19.07.2023 г., поради което отразените факти в двата протокола се различават.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в настоящото производство ответната страна, чиято доказателствена тежест е да установи наличието на всички фактически основания, съдържащи се в процесната заповед и дали основание за определяне на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, не ангажира доказателства и не се установи съставеният и подписан от жалбоподателя КП №27/14.07.2023 г. да съдържа констатации, които да не отговарят на действително констатираното от комисията състояние на място, както и да не са изпълнени изискванията, посочени в т.7 и т.8 от Заповед №РД-12-01-187/21.06.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] относно обявяването на настъпването на пожароопасен сезон. Установените по-горе факти дават основание да съда да приеме, че дисциплинарно наказващият орган превратно е изтълкувал събраните доказателства в дисциплинарното производство, независимо от становището на ДС, както и се е позовал на доказателство – КП от 19.07.2023 г., съставен и подписан лично от него, без да извърши цялостна съпоставка на фактите, отразени в двата протокола.

В хода на съдебното производство бе изискано и представено от РП Шумен – ТО Нови пазар заверен препис на ДП №163/2023 г., образувано за това, че на 11.07.2023 г. в местността “Картала“, находяща се в землището на [населено място], област Шумен, по непредпазливост е запалена земеделска нива с площ от 700 дка, засята с пшеница, собственост на „Пам“ ООД, за престъпление по чл.331 ал.1 от НК. Съдът намира, че това доказателство, доколкото дисциплинарно наказващият орган в процесната заповед не се е позовал на него, не следва да бъде обсъждано в настоящото решение. Позоваването в заповедта на съставен АУАН на ползвател на изгорелия парцел, е неотносимо при преценката за извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение.

Горното обуславя извода за липса на обстоятелства, даващи основание извършеното от жалбоподателя действие да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДСл и чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл във вр. с чл.2, т.3 и 4 и чл.16 ал.4 от КПСДА и т.7.1 от Длъжностната характеристика.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че в тази част заповедта е незаконосъобразна, тъй като е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, а именно нарушение на чл.93 ал.1 от ЗДСл, както заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Това влече отмяна на заповедта в тази част, поради което жалбата и в тази част се явява основателна.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че заповедта съдържа дата и място на нарушението, противно на твърдението в жалбата, което обаче не променя крайния правен извод за незаконосъобразност.

В съдебното производство по искане на жалбоподателя на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от ГПК бе открито производство по оспорване истинността на КП №1/19.07.2023 г. по отношение вписаната дата на съставяне – 19.07.2023 г., което оспорване съдът намира за недоказано. Това, че този протокол е входиран с по-късна в ОД „Земеделие“ [населено място], а именно на 25.08.2023 г., не води до извода, че не е съставен на 19.07.2023 г. Напротив, от показанията на свидетелите С. П. и Ю. Х. по категоричен начин се установи, че на 19.07.2023 г. е извършена проверката и е съставен на тази дата протоколът, поради което оспорването е недоказано.

Независимо, че с настоящото решение, съдът извърши преценка за материалната законосъобразност на заповедта, намира за необходимо да посочи, че с една и съща заповед не може да бъдат наложени две еднакви по степен дисциплинарни нарушения „уволнение“, тъй като и съобразно разпоредбата на чл.107 ал.1 т.3 от ЗДСл дисциплинарното уволнение е основание за прекратяване на служебното правоотношение със служителя. Действително, в процесната заповед липсва такъв изричен диспозитив за прекратяване на служебното правоотношение, но това се следва от разпоредбата на закона, поради което с един акт не може да бъде два пъти прекратено служебното правоотношение без да е посочено на кое точно основание, при наличие на две наложени дисциплинарни наказания „уволнение“. Това според настоящия състав е също нарушение на административно производствените правила и то съществено.

От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадена в противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради което като незаконосъобразна следва да бъде отменена изцяло.

Съобразно изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, се явява основателна за сумата в размер на 120.00 лв., внесен депозит за призоваване на свидетели, поради което на основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна ОД „Земеделие“ [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя П. Й. Н. направените по делото разноски в размер на 120.00 лв.

На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира, че ОД „Земеделие“ [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Т. Я. при ШАК, в качеството и на пълномощник на жалбоподателя, адвокатско възнаграждение в размер на 4000.00 лв., доколкото с процесната заповед са наложени четири отделни дисциплинарни наказания, делото е с фактическа и правна сложност, както и извършената защита от пълномощника е в пълен обем, като претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 000.00 лв. съдът намира за неоснователна.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] в частта по пункт I, с която на П. Й. Н., на длъжност главен директор на главна дирекция „АР“ в ОД „Земеделие“ Шумен, в качеството му на държавен служител, е наложено дисциплинарно наказание „Отлагане на повишението в ранг с една година”, на основание чл.90 ал.1 т.3 от ЗДСл.

Отменя Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] в частта по пункт II, с която на П. Й. Н., на длъжност главен директор на главна дирекция „АР“ в ОД „Земеделие“ Шумен, в качеството му на държавен служител, е наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по долен ранг за срок от 6 месеца”, на основание чл.90 ал.1 т.4 от ЗДСл.

Отменя Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] в частта по пункт III, с която на П. Й. Н., на длъжност главен директор на главна дирекция „АР“ в ОД „Земеделие“ Шумен, в качеството му на държавен служител, е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл.

Отменя Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] в частта по пункт IV, с която на П. Й. Н., на длъжност главен директор на главна дирекция „АР“ в ОД „Земеделие“ Шумен, в качеството му на държавен служител, е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл.

Осъжда Областна дирекция “Земеделие” [населено място] да заплати на П. Й. Н. от [населено място], [улица], ет.2, с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 120.00 /сто и двадесет лева / лв.

Осъжда Областна дирекция “Земеделие” [населено място] да заплати на адвокат Т. С. Я. – член на Адвокатска колегия – Шумен, адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 4 000.00 /четири хиляди лева/ лв.

Решението в частта, с която са отменени пункт I и пункт II на Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.124 ал.1 от ЗДСл.

Решението в частта, с която са отменени пункт III и пункт IV на Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.