Р Е
Ш Е Н
И Е № 1032
гр.Пловдив,28.07.2017г.
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и осми юли,през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Изева
гр.д.№ 1570 по описа на ПОС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435 и сл.от ГПК.
Образувано по жалба на Л.Х.Г. *** против Постановление за разноски от
04.05.17г.на ДСИ при РС-Пловдив,постановено по изп.д.№ 45/17г. в частта му,с
която е постановено задължение да се заплати от длъжника Л.Х.Г. издръжка от
150лв. от 26.01.17г.,ведно със законната лихва от 4,29лв.,както и дължими такси
и разноски-84лв.разноски по делото,включващи 24 лв.ДТ по чл.30 ТДТГПК и 60лв.ДТ по чл.31 ТДТГПК,както и ДТ по
чл.53,ал.4 от Тарифата в размер на 18,52лв,общо в размер на
256,81лв.Жалбоподателят счита постановлението за незаконосъобразно и иска
неговата отмяна по подробно развити в жалбата
съображения.Претендира разноски.
Въззиваемата страна-взискателят Н.Р. Г.
в качеството й на майка и законен представител на Р.Л.Г. не е изразила
становище по жалбата.
ДСИ е изложил в писмено становище по чл.436,ал.3 от ГПК
мотиви,че жалбата е неоснователна.
Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и
становищата на страните,приема за установено следното:
Доколкото по изп.дело няма данни кога е съобщено на длъжника атакуваното постановление,съдът
приема,че жалбата е подадена в срок,от легитимирано лице и срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител,поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Н.Р. Г. в качеството й на майка и
законен представител на Р.Л.Г. и Е. Л. Г. въз основа на издаден изпълнителен лист № 1506/07.02.17г.на
ПРС,с който е разпоредено бащата Л.Х.Г. да заплаща
издръжка за всяко от децата си Р.Л.Г.
и Е. Л. Г. по
150лв.издръжка за вкяко от тях чрез тяхната майка и
законен представител,до 25-то число на месеца,считано от датата на влизане на
съд.решение за развода в законна сила,до навършване на пълнолетие на детето или
до настъпване на обстоятелства,погасяващи това задължение.
С допълнителна молба взискателката
уточнява,че молбата й е за събиране на дължимите месечни издръжки от длъжника в
размер на 150лв.само за детето Р.Л.Г.,като се посочва,че длъжникът е спрял
заплащането на издръжката,считано от 26.01.17г.,като към момента на подаване на
молбата се била натрупала сумата от две месечни вноски-за 300лв.
На 04.05.17г.пред ДСИ постъпва молба от длъжника Г.,който
представя спогодба,постигната по гр.д.№ 14765/17г.на ПРС,с която същият ще заплаща на детето Р.Г. чрез
неговата майка месечна издръжка в размер на 500лв.,считано от 06.04.17г,представя
вн.бележка за заплатена през м.март издръжка за
м.април и твърди,че сумата е за 500лв.,като е налице надвнасяне,а издръжката за
м.май е била предплатена на майката по банков път.Посочва,че горните суми не
следва да се събират принудително.
С постановлението от същата
дата,в частта,която е предмет на обжалване в настоящото производство,ДСИ
е посочил,че по отношение издръжката на детето Р. длъжникът не е представил
доказателства за платена издръжка за м.януари,а месечните издръжки за м.02 и 03
са платени наведнъж на 13.03.17г.Постановено е да се изпрати нова ПДИ до
длъжника за сумата от 150лв.месечна издръжка за детето Р.,считано от
26.01.17г.до настъпване на законоустановена причина
за изменение или прекратяване на същата,ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното изплащане,84лв.разноски по изп.производство,включващи 24 лв.ДТ по
чл.30 ТДТКГПК и 60лв.ДТ по чл.31 ТДТКГПК,както
и ДТ по чл.53,ал.4 от Тарифата в размер на 18,52лв.Постановлението е съобщено
на жалбоподателя с ПДИ от 09.05.17г.,в която се посочва,че задължението на
длъжника към 09.05.17г.възлиза общо на
256,81лв.,като включва
150лв.главница,4,29лв.лихви,месечна издръжка по 150лв.от 26.01.17г.до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й,84лв.разноски
по изп.д.,както и таксата по чл.53 от ТДТпо ГПК вполза на ПРС в размер на
18,52лв.
Жалбоподателят приема,че цялата сума от
256,81лв.,посочена в постановлението,е обжалваема по реда на чл.435,ал.2 от ГПК,но това становище е неправилно.В тази обща сума се включват задължението по
изп.лист като главница и лихви и разноски-84лв.+18,52лв.,дължими
по ТДТГПК,но главницата и лихвите не могат да бъдат
предмет на настоящото обжалване,тъй като те са определени с влязло в сила решение на съда, въз основа
на което е издаден изпълнителния лист,по който е образувано изп.производство.Те
не могат да се преразглеждат,още по-малко в производство по чл.435,ал.2 от ГПК.Ето
защо жалбата досежно тази част от
постановлението следва да се остави без разглеждане.
Предмет на настоящото обжалване са само
разноските,определени като ДТ по ТДТГПК
в размер на 84лв.за ДТ по чл.30 и чл.31 от Тарифата и 18,52лв.по чл.53 от
Тарифата.
По отношение на тези разноски не се излагат оплаквания в жалбата за неправилното им
определяне като размер,а се твърди,че не са дължими по силата на чл.79,ал.1,т.1
от ГПК,тъй като длъжникът бил заплатил,и
даже надплатил дължимите суми за издръжка на
детето Р.Г.,включително за месец януари 2017г.,като с молбата за
образуване на делото взискателката не била поискала пълно изпълнение на
задълженията по периодичност и по ежемесечно плащане,а събиране на сумата от
300лв.за месец януари,като длъжникът бил заплатил тази сума преди образуване на изп.дело и на това основание не
следвало разноските по изпълнението да
са за негова сметка.
Първо следва да се отбележи,че с
молбата за образуване на изп.дело взискателката е посочила,че длъжникът не е
изплатил издръжка не за м.януари,а за м.февруари.-«...длъжникът е спрял плащането
на издръжката,считано от 26.01.17г.»,т.е.след като по решението на ПРС
издръжката се дължи до 25-то число на месеца,то очевидно се твърди от
взискателката ,че не е заплатена издръжката за детето Р. за м.февруари 2017г.
А видно от представената вносна бележка от 13.03.17г. длъжникът е
заплатил издръжката за Р.Г. за месеците
февруари и март 2017г.наведнъж на 13.03.17г.Тази дата на плащането е
след образуването на
изп.производство,доколкото първоначалната молба от взискателката е от
13.02.17г.Следователно не е било налице
изключението на чл.79,ал.1,т.1 от ГПК разноските да не са за сметка на длъжника
поради плащане,направено преди започване на изпълнителното производство.Не се
установява плащането на задължението по изп.лист да е станало преди започване на изп.производство,същевременно не
се констатира от съда,а не се и твърди от
жалбоподателя неправилно изчисляване на дължимите такси по ТДТГПК,поради
което постановлението за разноските в
атакуваната му част като правилно следва
да се потвърди.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление за разноски от 04.05.17г.на ДСИ при
РС-Пловдив,постановено по изп.д.№ 45/17г в частта му,с която е постановено длъжникът Л.Х.Г. да заплати дължими такси и
разноски в изпълнителното производство-84лв.разноски по делото,включващи 24 лв.ДТ по чл.30 ТДТГПК и 60лв.ДТ по чл.31 ТДТГПК,както и ДТ по
чл.53,ал.4 от Тарифата в размер на 18,52лв,общо в размер на 256,81лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.Х.Г.
против Постановление за разноски от 04.05.17г.на ДСИ при РС-Пловдив,постановено
по изп.д.№ 45/17г в частта му,с която е постановено Л.Х.Г. да заплати
150лв.главница,4,29лв.зак.лихви,представляваща месечна издръжка по 150лв. от
26.01.17г.до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката,като недопустима.
Решението в частта му,с която е
оставена без разглеждане жалбата има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването.
В останалата му част
решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: