РЕШЕНИЕ
№ 1513
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К. Административно наказателно дело
№ 20211110211201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НГ-1-21-
00917620/10.05.2021 г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ - София, с
което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150.00 лева на А.. ХР. К.., ЕГН: ********** за
нарушение по чл.349, ал.1 от КСО.
В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
1
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Осигурителят „С.“ ЕООД назначил лицето С. М.К.с ЕГН: ********** на
длъжност монтажник по сключен трудов договор № 1203/25.10.2019 г. при
трудово възнаграждение в размер на 603.00 лева, считано от 28.10.2019 г. На
11.01.2021 г. свидетелят ЛЮБ. П. АНД. инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ София извършил проверка. Той обективирал предписание към
осигурителя „С.“ ЕООД под № ЗД 1-21-00861/11.01.2021 г. на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
НОИ. Предметът на предписанието към ЮЛ било да се коригират в 20 дневен
срок подадените данни с декларация образец № 1 съгласно Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г. от МФ в съответното ТП на НАП за лицето С. М. К. ЕГН:
********** за месец 08.2020 г. с вид осигурен „01“ при пълно работно време
с осигурителен доход от 145.24 лева, 2 отработени дни в т.16.1, 3 работни дни
във временна неработоспособност за сметка на осигурител в т.16а, 16 дни във
временна неработоспособност за сметка на ДОО в т.16.2. поради некоректни
данни. Предписанието било връчено на упълномощения представител на
горното дружество с надлежно пълномощно – жалбоподателят А.. ХР. К...
Предписанието не е било обжалвано и е влязло в сила, след връчването му и
изтичането на 14 дни. Предписанията останали неизпълнени. Със заповед №
ЗР-21-00838666/10.11.2020 г. на Ръководител по контрола на разходите в ТП
на НОИ София била възложена проверка на осигурителя „С.“ ЕООД от
свидетеля ЛЮБ. П. АНД.. Същият съставил АУАН № АН-1-21-
00902748/01.04.2021 г. Въз основа този АУАН е постановено и
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НГ-1-21-
00917620/10.05.2021 г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ - С. с което
на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 150.00 лева на А. ХР. К.., ЕГН: ********** за нарушение по
чл.349, ал.1 от КСО.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител ЛЮБ. П. АНД. от инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ С. и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП,
които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
2
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Безспорно е и в
теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното
производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което
нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на
нарушителя за запознаване е аналог в административнонаказателното
производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в
наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на
обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да
прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му
обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна
квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в
АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация
нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо
нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде
запознат с фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на
административнонаказателното производство, т. е към монета на съставяне и
3
връчване на АУАН. Изрично за това разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН
изисква освен фактическите обстоятелства в акта да се посочат и законовите
разпоредби, които са нарушени.
Действително разпоредбата на чл.349, ал.1 КСО е бланкетна правна
норма. В АУАН и НП не е отразено съдържанието на бланкетната норма на
чл.349, ал.1 КСО. Това е изискване по повод ясно, пълно и точно
формулиране на административно-наказателното обвинение. Това
императивно правило не е изпълнено от актосъставителя и АНО и допуснато
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните.
В конкретния случай, видно от представения АУАН, в него въобще
липсва посочване на нарушена правна норма, т. е. – липсва правна
квалификация на вмененото нарушение, което от своя страна е толкова
съществено нарушение на производствените правила, че се явява
самостоятелно основание за отмяна на НП. Това нарушение не може да се
приеме за техническа грешка, нито би могло да бъде "санирано" по силата на
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Последната норма предвижда, че НП
се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.
Цитираната норма обаче не е основание за саниране на всяко нарушение в
АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на
самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така
недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато
противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на
извършване) и посочената като нарушена правна норма, а още по-малко едва
с НП за първи път да се дава правна квалификация на нарушението.
На второ място съдът счита, че в конкретния случай изначално АНО
неправилно е определил субекта на административнонаказателната
отговорност. Видно от разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от КСО - за нарушения
на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по
прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на
контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за
всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични
търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки
отделен случай. Анализът на цитираните нормативни текстове сочи, че от
страна на законодателя е предвидена принципиална възможност успоредно с
ангажиране на обективната отговорност на едно юридическо лице за
констатирано бездействие досежно неизпълнение на задължителни
предписания, да се ангажира отговорността и на виновното физическо лице
отговорно за същото това бездействие. В случая обаче задължителните
предписания са издадени по отношение на юридическото лице С. ЕООД,
чийто управители, видно от общодостъпния Търговски регистър са К. П. В.и
Б.В. А. З., а не жалбоподателят А. ХР. К.
Именно Б. и В. са лицата, което управляват и представляват дружеството
и които се явяват физическите лица виновни за неизпълнение на
задълженията на юридическото лице. Действително жалбоподателят К. е
4
посочен като упълномощено лице, на което са връчени предписанията, но
адресат на същите не е жалбоподателят К., а дружеството С. ЕООД. Това
въобще не означава, че по силата на това пълномощно К. може да носи
отговорност за неизпълнения на задълженията на търговеца. В съдебната
практика и теория е застъпено становището, че упълномощаването на трето
лице не освобождава управляващия и представляващия търговеца от
вменените му задължения по закон. Упълномощаването е едностранна сделка
на представлявания /упълномощителя/, с която се създава представителна
власт на представителя /пълномощника/. От упълномощителната сделка за
пълномощника възниква представителна власт, но не и задължение за
извършване на възложените му правни действия. Именно поради това съдът е
на мнение, че ако има физическо лице, което е виновно за бездействието на
търговеца, то това следва да е лицето, което управлява дружеството, а не
пълномощника. В случая АНО не е санкционирал управителите на "С.“
ЕООД, а упълномощения представител, което по мнение на съда е
незаконосъобразно и е самостоятелно основани за отмяна на НП.
Всичко това води до извода, че жалбата е основателна и следва да се
уважи без да се налага да се изследват останалите доводи на
жалбоподателката.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито
една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в
производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НГ-1-21-
00917620/10.05.2021 г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ - София, с
което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150.00 лева на А.. ХР. К.., ЕГН: ********** за
нарушение по чл.349, ал.1 от КСО.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6