РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 154/26.2.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и девети януари през
две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№962 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано
е по Жалба на Ц.В.Б., ЕГН **********,***, срещу Решение № Ц1012-12-70#2 от
07.08.2020г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-1473-3 от
01.06.2020г. и Разпореждане №
122-00-1473-4 от 03.06.2020г., двете на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, съответно с които е отменено Разпореждане № 122-00-1473-1 от 01.10.2018г.,
на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик и на Ц.В.Б.
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради неизпълнение
на фактическия състав на чл. 54а от КСО.
3. Счита се
че оспореното решение на горестоящият в йерархията на администрацията орган е
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закони.
Жалбоподателя
възразява, че не е запознат констативен протокол № КП-5-21-00556790 от 23.04.2019
г., с който е приключила проверката на осигурителя „Шаварика 2011“ ЕООД, не е
участвал в това административно производство, не е бил търсен за съдействие,
нито пък е извършил каквито и да било действия, с които да въведе в заблуждение
контролните органи при ТП на НОИ по повод извършената ревизия на дружеството осигурител.
Не е участвал и в производството по издаване на Задължителни предписания
№ЗД-1-21-00556801 от 23.04.2019 г., с които „Шаварика 2011“ ЕООД е задължено да
заличи основни данни съгласно разпоредбите на чл.5, ал.4 от КСО, нито пък в производството
по служебното заличаване на тези данни, поради което не е имал възможност да
изрази своята позиция, да направи възражения и да представи доказателства
/данни/ по смисъла на чл.5, ал.4 от КСО.
В този
контекст, от страна на жалбоподателя се поддържа, че ако законодателят е целял
единствено данните в Регистъра на осигурените лица, т. е. тези по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО, да бъдат меродавни за признаване на правото на осигуреното лице да
получи обезщетение за безработица, то в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредбата за изплащане на паричните обезщетения за безработица, нямаше да
предвиди, доказването да се извършва и чрез трудови, служебни и осигурителни
книжки и с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ. Възразява се, че
административния орган не е положил необходимите усиля в тази насока и не е
събрал всички относими по случая данни, като се счита, че това е съществено
нарушение на административно производствените правила, поради което извода, че Б.
не е извършвал трудова дейност за процесния период от време е необоснован.
Сочи се също
така, че Разпореждане № 122-00-1473-4 от 03.06.2020 г. за отказване отпускане
на парично обезщетение за безработица е постановено незабавно след издаване и
преди влизане в сила на Разпореждане № 122-00-1473- 3 от 01.06.2020г. за отмяна
на предходното издадено разпореждане за отпускане на парично обезщетение за
безработица, което допълнително ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Според
жалбоподателя, от данните, че осигурителят „Шаварика 2011“ ЕООД не е
осъществявал търговска дейност през периода от м.01.2016 г. до м.02.2019 г.,
както и че данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО били „служебно заличени“ от
контролните органи при ТП на НОИ, София – град, не следва извод, че в
дружеството не са били наети лица по трудово правоотношение, тъй като редът и
основанията за обявяване на недействителност на трудовия договор са уредени в
Кодекса на труда, като според чл.74, ал. 3 от Кодекса, в случаите, когато
контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е
недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира
съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Счита се, че
от значение е и правилото на чл.75, ал.1 от КТ, според което когато трудовият
договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал
добросъвестно при сключването му, както се твърди да е в случая, отношенията
между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност
се уреждат както при действителен трудов договор.
Жалбоподателя
заявява, че не му е ясно, защо ръководителя по осигуряването както и директора
на ТП на НОИ, не мотивират разпореждането по чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, а по чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, от което според него следва извода, че оспорваното
решение е необосновано.
Иска се да
бъдат отменени Решение № Ц1012-12-70#2 от 07.08.2020г. на Директора на ТП на
НОИ, Пазарджик и потвърдените с него Разпореждане № 122-00-1473-3 от
01.06.2020г. и Разпореждане №
122-00-1473-4 от 03.06.2020г., двете на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ, Пазарджик.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител ст. юрк. Б. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния орган в йерархията на администрацията.
Сочи се, че
съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО данните по ал. 4 служат за определяне на правото и
изчисляването на размера на паричните обезщетения, пенсиите и помощите. При
това положение, при заличени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, уведомяването на
лицето за тези новонастъпили обстоятелства и представянето от негова страна на
информация и документи не биха повлияли на крайното волеизявление на
административния орган относно правото на парично обезщетение за безработица.
Поддържа се,
че жалбоподателят не е открит на известния на контролните органи адрес, като е
поискано съдействие от РУ Велинград към ОДМВР, Пазарджик за призоваването му,
т.е. административният орган е положил процесуални усилия да събере от
жалбоподателя данни по реда на чл. 44 и сл. от АПК.
Според
ответния административен орган, както в жалбата, разгледана по административен
ред, така и в настоящата жалба не се поддържа твърдение от жалбоподателя, нито
са представени доказателства, че действително е упражнявал трудова дейност по
правоотношенията с „Шаварика 2011” ЕООД и е получавал трудови възнаграждения.
Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа
на данните по длето се счита за несъмнено установено, че „Шаварика 2011“ ЕООД,
не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за времето, посочено в
издадените задължителни предписания, която да предполага наемане на лица по
трудов договор за осъществяването й. В тази насока се формира извод, че лицата, за които
има подадени данни за сключени трудови договори, нямат качеството на осигурени
лица но смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни
реално да са упражнявали трудова дейност като една от императивно изискуемите
предпоставки по чл.10, ал.1 от КСО за наличие на осигурително правоотношение,
като наличието на подадено уведомление за сключен трудов договор, не е
единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение,
което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните,
подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Все в този смисъл се сочи, че
констатацията, дали е имало правно основание за подаването на тези данни и дали
те са правилно подадени от осигурителите се извършва само при упражняването на
последващ контрол от контролните органи на ТП на НОИ, при назначена проверка,
респ. ревизия при осигурителя. Информация относно трудовоправната, счетоводна и
разплащателна документация, от която да се установи основателно ли са подадени
данни за осигурителен стаж и дали декларирания размер на осигурителния доход
съответства на изплатения на съответното лице, би могло да бъде установено
именно при евентуален последващ контрол.
Иска се жалбата
да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 13.08.2020г., а жалбата срещу му е
регистрирано в деловодството на администрацията на 24.08.2020г. Това ще рече,
че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. Със Заявление
вх. №122-00-1473 от 27.09.2018 г.(л.38), Б. е поискала да му бъде отпуснато парично обезщетение
за безработица по реда чл. 54а от КСО, като е заявил, че трудовото и
правоотношение е прекратено, считано от 27.10.2019г. Представена е била Заповед №3 от 21.08.2018
г. за прекратяване на трудовото правоотношение с „Шаварика 2011“ ЕООД гр.
София.
7. На
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл.
54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, с Разпореждане №122-00-1473-1 от
01.10.2018г., въз основа на осигурителен доход за периода 01.08.2016г. до
31.07.2018г., на Б. е отпуснато обезщетение за безработица за периода от
22.08.2018г. до 21.12.2018г., в размер
на 67,84лв. дневно.
8. С Разпореждане №122-00-1473-2 от 01.10.2018 г.
на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка е чл. 54г, ал. 1 от КСО, считано от
22.09.2018 г. е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица
поради получаване на обезщетение за оставане без работа за периода от
22.08.2018 г. до 21.09.2018 г. Със същото разпореждане изплащането на паричното
обезщетение за безработица е възобновено на основание чл.54ж, ал. 1, във връзка
с чл. 54г, ал. 3 от КСО за периода от 22.09.2018 г.
до
21.01.2019 г. Паричното обезщетение за периода от 22.09.2018 г. до 21.01.2019 г.
е изплатено на лицето.
9. С Писмо
изх. № 1029-12-2764 от 02.10.2018г.(л.31), Директора на ТП на НОИ, Пазарджик е уведомил Директора на ТП на НОИ
София-град, за това, че във връзка с подадено заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица от Ц.В.Б., е извършена проверка на представените
документи и данните в регистрите. Констатирано е, че лицето е получило парично
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 24.11.2017 г. до
07.12.2017 г., включително чрез „Ем Кооз“ ЕООД гр. Ракитово, ЕИК ********* и
същевременно е упражнявало трудова дейност в „Шаварика 2011“ ЕООД гр. София.
В тази
насока е посочено, че е необходимо да се извърши проверка на осигурителя
„Шаварика 2011“ ЕООД гр. София, ЕИК ********* относно основанието за
осигуряване и коректността на подадените данни в Регистъра на осигурените лица..
10. С Писмо
вх. № 1043-12-808#12 от 31.03.2020г.(л.30), Директора на ТП на НОИ София-град, уведомява Директора на ТП на НОИ,
Пазарджик, че е навършена проверка по разходите на ДОО, спрямо „Шаварика 2011“
ЕООД, ЕИК *********, приключила с констативен протокол № КП-5-21-00556790 от 23.04.2019
г. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-21-00556801 от 23.04.2019 г. за
заличаване на подадените данни по чл. 5, ад. 4 от КСО чрез дружество „ШАВАРИКА
2011“ ЕООД, за всички лица, за периода от м. 10.2016 г. до м.02.2019 г., включително.
Задължителните предписания не са
обжалвани в определения срок. поради което са влезли в сила. Предприети са процесуални
действия за служебно заличаване на данните по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от
Наредба Н - 13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица. както и от самоосигуряващите се лица, тъй като от извършената
проверка е установено, че дружество „Шаварика 2011“ ЕООД, не е осъществявало
търговска дейност през периода от м.
10.2016 г. до м.02.2019 г., включително. Всички подадени данни по чл. 5. ал. 4.
т. 1 от КСО чрез дружеството за цитирания период са заличени на 03.02.2020г.
11. Според въпросния Констативен протокол № КП-5-21-00556790 от
23.04.2019 г.(л. 54), съставен от инспектор по
осигуреността към ТП на НОИ, София – град, на 25.03.2019г. е била извършена
проверка по разходите на ДОО в „Шаварика 2011“ ЕООД, включително относно
коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, относно Б..
Констатирано е било следното :
Съобразно
данните в публичния търговски регистър е установено, че „Шаварика 2011“ ЕООД,
ЕИК ********* е регистрирано и
вписано в регистъра на 14.10.2011г., като едноличен собственик на капитала от
100,00лв. и управител на дружеството е бил Павел Илиев Иванов. На 17.05.2016г.
е в търговския регистър е вписана промяна относно „Шаварика 2011“ ЕООД, ЕИК
*********, като досегашния собственик на капитала и управител Иванов е заличен,
а като едноличен собственик на капитала и управител е вписан И.Г. Вълчов. За
периода м. 05.2016г. до м. 02.2019г. са били подадени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ за пет лица. Относно Ц.В.Б. е подадено уведомление по КТ, за
сключен трудов договор от 13.06.2016г., на длъжността „дистрибутор“, който е
прекратен на 22.08.2018г. За периода на трудовото правоотношение са подавани
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за максимален осигурителен доход. За периода м.
09.2018г. и м. 01.2019г. на Б. са изплащани парични обезщетения за безработица.
Приложени са
също така Задължителни предписания № ЗД-1-21-00556801 от 23.04.2019г., с които
е разпоредено осигурителя „Шаварика 2011“ ЕООД да заличи основните данни,
съобразно чл. 5, ал. 4 от КСО по отношение на въпросните пет лица, включително
е по отношение на Б..
12. Приложени
са два броя декларации от едноличния собственик на капитала и управител на „Шаварика
2011“ ЕООД(. 57), И.Г. Вълчов, в които той е заявил,
че не съхранява трудови досиета и разплащателни ведомости относно дружеството,
не е назначавал лица по трудови правоотношения и не познава лица работещи в „Шаварика
2011“ ЕООД, не подава данни и декларации от името на дружеството, няма печат на
дружеството.
13. При това
положение с Разпореждане № 122-00-1473-3 от 01.06.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е отменено Разпореждане №122-00-1473-1 от 01.10.2018г., с
което на Б. е отпуснато обезщетение за безработица за периода от 22.08.2018г.
до 21.12.2018г. Като основание на разпореждането е посочено : заличени данни в
регистъра на осигурените лица.
С Разпореждане
№ 122-00-1473-4 от 03.06.2020г., на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ, Пазарджик е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица, поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а от КСО.
14.
Разпорежданията са обжалвани по административен ред, като с Решение №
Ц1012-12-70#2 от 07.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик са потвърдени
изцяло. В обстоятелствената част на решението са възпроизведени описаните до
тук факти и обстоятелства. В във връзка с тях, горестоящият в йерархията на
администрацията, орган е посочил, че осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за което
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и
продължава до прекратяването й, съобразно чл. 10 от КСО. При това положение е
прието, че относно Ц.Б. не е изпълнено изискването да е осигурено лице за риска
безработица най-малко през 12 от последните 18 месеца, преди прекратяване на
осигуряването, защото той не е осигурено лице за периода от 13.10.2016 г. до
21.08.2018 г., а това е материалната предпоставка, при наличието на която
възниква правото на паричното обезщетение по чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване.
IV. За правото :
15. Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
16. В
контекста на цитирания нормативен текст и с оглед същността на текущият правен
спор, трябва да се съобрази, че действително, според правилото на чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съобразно § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Ясно е, че трудовият
договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване на
осигурителното правоотношение. За да възникне последното е необходимо фактически
да е осъществена трудова дейност. Това всъщност е въпроса, по отношение на
който се концентрират противоположните становища на страните в настоящото
производство.
В хода на
надлежно предприета и осъществена проверка е установено, че петте лица за които
са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ не осъществяват трудова дейност в
дружеството. Собственика на капитала и управител на едноличното търговско
дружество изрично е декларирал, че не е подавал данни и декларации, няма печат
на дружеството и не е не е назначавал лица по трудови правоотношения и не
познава лица работещи в „Шаварика 2011“. При това положение по делото не са
установени данни, между кои лица, в каква качество и на какво основание е
сключен трудовия договор с Б. от 13.10.2016г. и съответно кой и в какво
качество е подавал уведомленията по чл.
62, ал. 5 от КТ и по чл. 5, ал. 4 от КСО, след като, считано от 17.05.2016г.,
собственик и управител на дружеството е бил И.Г. Вълчов, който каза се, изрично отрича да е
сключвал договори от името на дружеството и да а подавал каквито и да е
декларации или уведомления. Така заявените от Вълчов данни, подлагат на
основателно съмнение, както автентичността, така и истинността на декларираните
пред администрацията данни по отношение на Б..
С оглед
възраженията на Б., че не бил уведомен за извършването на проверка по отношение
на дружеството, следва да се посочи, че въпреки дадените възможности, в хода на
настоящото съдебно производство, той не представи каквито и да е доказателства
за фактическото осъществяване, тоест за реалното осъществяване на задълженията
по трудовото правоотношение, по което твърди да е бил страна.
Обратно на
становището на жалбоподателя, следва да
се констатира, че администрацията е предприела необходимите и възможни действия
относно установяване на действителния осигурителен статус на Б., но въпреки
положените усилия, каквито е данни или доказателства в тази насока не са
установени.
С оглед
възраженията възведени в жалбата с която е сезиран съда, трябва да се добави,
че Б. не представи въпросния трудов договор по който твърди да е страна,
трудова или осигурителна книжки или някакъв друг документ. Впрочем,
жалбоподателя дори не твърди, че е
фактически осъществявал някакви действие по изпълнение на длъжността
„дистрибутор“ в търговското дружество.
17. С оглед установените данни при извършената
проверка относно осигурителя „Шаварика 2011“ ЕООД, правилно с Разпореждане №
122-00-1473-3 от 01.06.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-1473-1 от 01.10.2018г.,
с което на Б. е отпуснато обезщетение за безработица. След като е отменил
разпореждането с което е отпуснато паричното обезщетение, административния
орган е бил длъжен да отговори на заявлението с което е бил сезиран от Б.. При
това положение, законосъобразен се явява и резултата постановен с Разпореждане
№ 122-00-1473-4 от 03.06.2020г., на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ, Пазарджик.
V. За
разноските :
18.
Констатираната неоснователност на жалбата, предполага на администрацията да се
присъди юрисконсулско възнаграждение, което съобразно правилата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК се определи в
размер на 150,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ц.В.Б., ЕГН **********,***, срещу Решение №
Ц1012-12-70#2 от 07.08.2020г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик
на Националния осигурителен институт с което са потвърдени Разпореждане №
122-00-1473-3 от 01.06.2020г. и
Разпореждане № 122-00-1473-4 от 03.06.2020г., двете на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, съответно с които е
отменено Разпореждане № 122-00-1473-1 от
01.10.2018г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ,
Пазарджик и на Ц.В.Б. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица, поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а от КСО.
ОСЪЖДА Ц.В.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 150,00(сто и петдесет)
лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : /п/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№5798/13.05.2021 Г. ПО АД №4472/2021 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц.
Б. срещу решение № 154 от 26.02.2021 г., постановено по адм. дело № 962 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 4472 по описа за 2021 г. на Върховния
административен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.