ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1814
Търговище, 18.11.2024 г.
Административният съд - Търговище - II състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: | АНЕТА ПЕТРОВА |
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова административно дело № 582/2024 г. на Административен съд - Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл АПК във връзка с чл. 172, ал.5 ЗДвП.
Същото е образувано по жалба на Д. Д. Н. с постоянен адрес гр. Разград, [улица], [ЕГН], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Й. К., с адрес в гр. София, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1075-000383/28.12.2023 г., издадена от С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 330з-2955 от 26.10.2023 г.на директора на ОДМВР - Разград.
След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.
Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.5 от ЗДвП. Заповедта е връчена лично на оспорващия на 30.07.2024г. Жалбата срещу процесната заповед е подадена чрез куриер Еконт, видно от намиращата се на л.24 от АД №200/2024г. на АдмС – Разград разписка за куриерска услуга. При направена служебно справка по посочения в разписката номер на пратката в общодостъпния сайт на Еконт – Информация за пратки, е видно, че същата е подадена от оспорващата страна в куриерската служба в гр. София на 13.08.2024г. При тези данни следва, че при подаване на жалбата е спазен законовия 14-дневен срок за обжалване на оспорения административен акт. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния.
Родовата подсъдност на делото съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП е на административните съдилища. Компетентността на АдмСТ да разгледа настоящото дело е определена с Определение №10790/11.10.2024г. по АД № 9228/2024г. на ВАС, с което поради невъзможност за сформиране на съдебен състав от местнокомпетентния съд АдмС – Разград, делото е изпратено за разглеждане на АдмС – Търговище.
При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:
Д. Д. Н. с постоянен адрес гр. Разград, [улица], [ЕГН], в качеството на жалбоподател/ оспорващ, и
С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, в качеството на ответник по оспорването.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. от 10.20 ч. в зала №1 на Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.
УКАЗВА на С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 172 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелства, на които се основават страните - В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК. Според оспорващия е налице неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая, което е довело да неправилно приложение на закона. Твърди, че след като е дал кръвна проба за химико - токсикологично изследване, единствено резултатът от същата е определящ за издаване на ЗППАМ и при липса на такъв с издаването на процесната заповед било нарушено правото му на защита. Като нарушение на предвидената процедура визира и липсата на изрично отбелязване в т.12 на приложения Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, на резултата от извършената с теста проверка, както и номера на уреда „Дръг тест 5000“. Сочи допуснати нарушения на чл. 18 и чл. 23 Наредба № 1/2017 г., тъй като служителите на СПП държали извън определената температурна граница (+4 - +8 С) пробите, предадени им от дежурния лекар в запечатан плик, както и поради факта, че на оспорващия не била взета и проба от урина. Намира за недоказано визираното в ЗППАМ нарушение и счита, че тази заповед е издадена въз основа на предположение. Изтъква, че на 29.12.2023г. жалбоподателят е направил лабораторно изследване в „Нелиал СМДЛ“ на урина и същото е дало отрицателен резултат за съдържание на наркотични вещества. Оспорващият визира и несъразмерност на приложената ПАМ, тъй като мярката го засягала в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението поради факта, че срокът на ограничаване правата му на водач е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал, и липсвал нормативно регламентиран срок за извършване на това изследване. Ето защо моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1075-000383/28.12.2023 г., издадена от С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка : „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ответната страна - С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, в т.см. следва да представи документи, установяващи точното наименование на длъжността, заемана от органа, издал оспорената ЗППАМ, и доказателства, че С. Ж. Р. заема тази длъжност.
УКАЗВА на оспорващия, че носи тежестта на доказване относно изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.
По представените доказателства от страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
Съдия: | |