№ 79
гр. Ямбол, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500112 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ гр.София,
представлявано от Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Ц.“ чрез адв.Ц. против
решение № 9/8.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 659/2023 г. по описа на РС Ямбол, с което
съдът:
ОСЪЖДА Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи» ( НББАЗ), ЕИК *********, гр. София, район «Средец», ул. «Граф
Игнатиев» № 2, ет.2 да заплати на К. К. Т., ЕГН ********** от гр.***, ж.к.****№** и на Т.
К. Т., ЕГН ********** от гр.****, ул.***№ **, със съдебен адрес в гр.****,
ул.*****№**,ет.**, ап.**, чрез адв. А. М.- САК сумата по 25 000 лв. (частичен иск от по
30 000 лв.), представляващи неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им П.К.Т.,
настъпила при ПТП на 03.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2023 г. до
окончателно изплащане на претенцията, съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищците.
Иска се отмяна на решението, а в случай, че бъде намерено за недопустимо се желае
неговото обезсилване и присъждане на разноските пред двете инстанции.
Счита се, че постановеното от съда решение е недопустимо, неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на процесуалните норми. Недопустимостта на решението е
обоснована с това, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която не са
1
изложени обстоятелства или са изложени в противоречие с петитума относно претърпени от
ищците емоционални болки и страдания, не е заявено проявлението им, вида им, характера
им, обема им, интензитета им и тяхната продължителност. Т.е. искането е отправено при
пълна липса на посочени конкретни вреди, а още по-малко на връзката им с ПТП и със
смъртта на П. Т.. Посочени са решения на Окръжен съд - Ямбол по граждански дела, с които
били уважени исковите претенции на останалите сестри на П. Т., които решения не са
приложени към исковата молба, но с позоваването на които се обосновава отговорността на
ответното НББАЗ, за което се твърди, че е обвързано от влязлата в сила присъда, с която са
уважени предявените в образуваното наказателното производство срещу чуждестранния
водач граждански искове. Тези възражения са заявени от въззивника пред районния съд, но
исковата молба не е била оставена без движение и това е довело до постановяване на
недопустимо решение.
Решението е постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в това, че съдът е изложил неясни и неточни факти в доклада,
поради което дадените указания се явяват погрешни и несъответни на действителните
правнорелевантни факти.
Решението е неправилно, тъй като от събраните гласните доказателства не се
установява нито трайна емоционална връзка с починалия, нито особена близост, която
надхвърля типичната за тази степен на родство. От свидетелските показания на
заинтересован свидетел, какъвто се явява разпитания по делото И.С., не се установява
пострадалият да е живял трайно в дома на някой от ищците, да му е осигурявана издръжка
или той на тях, да са полагани извънредни грижи като за член на семейство, както и не е
доказано същите да са били с него в специални отношения, които да обосноват присъждане
на обезщетение. Съдът в противоречие с процесуалните норми не е обсъдил всички
доказателства по делото, изложил е мотиви, които са в противоречие с доказателствения
материал и не се е произнесъл по надлежно въведени от ответника възражения и
оспорвания, като формално е посочил наведените от ответника възражения без да формира
конкретни правни изводи. Вместо да изложи мотиви относно приносът на ищеца за
настъпване на ПТП и вредите на база доказателствата по настоящото дело, съдът е приел, че
посоченото възражение подлежи на самостоятелна преценка от съда, но наведените от
ответника възражения като доводи по претенцията за заплащане на обезщетение не са от
този вид, които да подлежат на самостоятелна преценка от съда. Формираната от съда воля е
неясна и необоснована. Изводът на съда за основателност и доказаност на исковете поради
еднородност на заявените претенции за неимуществени вреди на деликтно основание и на
тези срещу НББАЗ, както и за обвързващо действие в материалноправно отношение на
решението по деликтния иск срещу водача на ППС, когато обхватът и размерът на вредите
са едни и същи, е изцяло неправилен. Отделно по отношение на въззивника решението
срещу делинквента в частта, с която е определен конкретен размер на обезщетението и в
частта, с която е приет неясен размер на съпричиняване от пострадалия, няма обвързващо
действие. На практика по въпроса за размера на обезщетението съдът не е формирал
2
самостоятелни мотиви, а е препратил към присъдата, постановена от наказателния съд.
В законоустановения срок ищците по делото сега въззиваеми К. К. Т.и Т. К. Т. чрез
адв. А. М.- САК са депозирали отговор на въззивната жалба и считат същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Решението на районния съд не е недопустимо,
както и исковата молба не е нередовна. Видът и размерът на търпените от ищците вреди са
установени в наказателното производство и не следва да се провежда ново пълно и главно
доказване на тези факти. Достатъчно е представената и приета по делото влязла в сила
присъда на виновния водач, съдържаща произнасянето и по предявените от ищците
граждански искове в наказателното производство, както и издадените в тяхна полза
изпълнителни листове за присъдените им обезщетения. От тези доказателства се установява,
както вида на търпените вреди, така и справедливия размер на дължащото се обезщетение.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя във връзка с изготвения по делото
доклад. Възражения на ответника по доклада са разгледани от съда, други не е имал, като е
изявил становище докладът да се приеме за окончателен.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че РС Ямбол не се е произнесъл по
формално наведени от ответника оспорвания и възражения – в частност възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия. Излагат се подробни съображения за това, че
съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Освен недопустимо,
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия П. Т., е и недоказано.
В съдебно заседание страните, редовно призовани – въззивникът не изпраща
представител, а въззиваемите не се явяват. Чрез пълномощниците си – в писмено становище
преди съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба, а пълномощникът на
въззиваемите в съдебно заседание поддържа отговора по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
3
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Пред ЯРС е предявен иск с правно основание чл. 511, ал.3, вр. с чл.511, ал.1,т.2 КЗ, вр.
с чл.45 ЗЗД от К. К. Т. и Т. К. Т., двамата от гр. Ямбол против Сдружение „ Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищците сумата от по 25 000 лв., частичен иск от 30 000 лв. за претърпени от тях
неимуществени вреди, вследствие причиняване смъртта на брат им П.К.Т. от водач на МПС,
със сключена застраховка „ГО“ от системата „Зелена карта“ със застраховател, намиращ се
на територията на трета държава Република Молдова, във връзка с ПТП, настъпило на
03.08.2018 г., както и присъждане на компенсаторна лихва в размер на законната такава по
чл.86,ал.1 ЗЗД от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За да
предявят иска си, ищците са се позовали на влязла в сила присъда по НОХД № 313/2018 г.
по описа на ЯОС, с която виновният застрахован водач е признат за виновен в причиняване
смъртта на брат им в ПТП, наложено му е съответното наказание и е осъден да им заплати
по предявените от тях граждански искове по 30 000 лв. за причинените им неимуществени
вреди вследствие смъртта на техния брат.
Неоснователни са възраженията на въззивника за нередовност на исковата молба и за
допуснати процесуални нарушения от съда при изготвяне на доклада и разпределяне на
доказателствената тежест, както и съответно искането същото да бъде прието за
недопустимо и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Действително, видно от исковата молба, ищците не са изложили в конкретика претърпените
от тях емоционални болки и страдания, не е заявено проявлението им, вида им, характера
им, обема им, интензитета им и тяхната продължителност. В настоящия случай, както и в
исковата молба е цитирано, съгласно ТР № 1/2014 г. по т.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС,
решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу
застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато
са едни и същи, имат обвързващо спрямо него материалноправно отношение. Т.е. за
завеждане на настоящия иск и редовност на исковата молба е достатъчно, че ищците са се
позовали на влязлата в сила присъда по НОХД № 313/2018 г. по описа на ЯОС, с която
виновният застрахован водач е признат за виновен в причиняване смъртта на брат им в
ПТП, наложено му е съответното наказание и е осъден да им заплати по предявените от тях
граждански искове по 30 000 лв. за причинените им неимуществени вреди вследствие
смъртта на техния брат.
Погрешни са твърденията на въззивника за това, че ищците са се позовали на други
решения на ЯОС, с които са уважени същите претенции на други техни братя и сестри,
които решения обвързват ответника, но не са ги приложили. Ищците са се позовали на
обвързващата ответника по силата на ТР № 1/2014 г. присъда по НОХД № 313/2018 г.,
препис от която е приложен, а решенията на ЯОС по други сходни дела са посочени за
сведение, но не и за това, че ищците черпят права от тях и същите обвързват ответника
НББАЗ.
4
Не са налице допуснати процесуални нарушения от съда и във връзка с изготвения
доклад по делото. След запознаване с доклада по делото, въззивният съд установи, че
същият е изготвен изцяло по твърденията на страните, изложени в исковата молба и
отговора по нея, вследствие на което са дадени и резонните указания за доказателствена
тежест на всяка от тях.
Въззивният съд преценя обжалваното решение за правилно по следните съображения:
Както се посочи по-горе, съгласно т.1 от ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по т.д.№
1/2014 г., в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обемът на
отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по
уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет
обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в
застрахователния договор. Предявеният в настоящия случай иск с правно основание чл. 511,
ал.3, вр. с чл.511, ал.1,т.2 КЗ от пострадали лица против НББАЗ, безспорно е пряк иск срещу
застраховател. Налице е и следващата предпоставка за уважаване на иска, която в
съответствие с дадените от ТР № 1/2014 г., е налице – виновният, застрахован водач П.С. е
осъден след предявени граждански искове в наказателния процес с влязла в сила присъда по
НОХД № 313/2018 г. да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на ищците К. К. Т. и Т. К. Т.
обезщетения за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им в размер
по 30 000 лв. По прекия иск застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер,
в който на основание чл.45 ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но
само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Това
разбиране /относно непревишаване размера на присъденото по иска по чл.45 от ЗЗД
обезщетение/, съгласно същото тълкувателно решение, е в съгласие и с възприетото
разрешение в чл.3, ал.1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал.1 от Директива 84/5/ЕО и в
Директива 90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и застрахована, се
регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице.
При разглеждане на делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства в
лицето на разпитания свидетел И.П.С., живеещ на семейни начала с ищцата К. К. Т.. Със
свидетелските показания на С., ищците и пред гражданския съд са установили, че са
претърпели неимуществени вреди заради смъртта на брат си, за които желаят да бъдат
обезщетени. От тези показания може да се направи извод за съществуващата трайна и
дълбока емоционална връзка между ищците и техния брат и за понесените от тях сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта на брат им.
Налице е извършено от ищците доказване на причинените им поради смъртта на брат им
неимуществени вреди, чието репариране се претендира и то в присъдения по НОХД размер.
Неоснователни са възраженията на въззивника относно това, че по въпроса за размера
на обезщетението съдът не е формирал самостоятелни мотиви, а е препратил към присъдата,
постановена от наказателния съд. Присъдата освен, че на основание чл.300 от ГПК е
задължителна за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Районният съд е съобразил приетото в наказателното производство
5
при разглеждане на гражданските искове по чл.45 от ЗЗД на ищците, съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия П. Т., което се е отразило върху размера на
наказанието на делинквента и определяне на отговорността му по отношение на репариране
на вредите и размера на дължимото обезщетение. Предвид функционалния характер на
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите /в случая НББАЗ/ спрямо отговорността на делинквента, изводите на
наказателния съд по отношение на съпричиняването следва да бъдат зачетени и в
настоящото производство, както е и сторено от районния съд. В настоящата хипотеза не е
необходимо излагането на самостоятелни изводи в тази връзка от страна на гражданския съд
след като съпричиняването е прието за налично от наказателния съд и съответно е
съобразено при определяне размера на обезщетението, присъдено по реда на гражданския
иск в наказателното производство.
В обобщение, въззивният съд навира, че отговорността на НББАЗ е аналогична на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
произнасянето на ОС-Ямбол с влязлата в сила Присъда №139/08.11.2018 г. по НОХД
№313/2018г. в гражданската й част, по предявените граждански искове по чл.45 от ЗЗД
обвързва НББАЗ, чиято отговорност е гаранционно-обезпечителна по отношение на
деликвента П.С. относно размера на претърпените неимуществени вреди и размера на
справедливото им обезщетяване. НББАЗ следва да отговаря в размер на по 30 000 лв. за
всеки от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди, тъй като за този размер
отговаря виновния водач. Процесните вреди въпреки осъждането в гражданската част на
влязлата в сила присъда, не са репарирани по реда на чл.45 ЗЗД от прекия причинител П.С.,
поради което правилно районният съд е уважил исковете до предявения размер от по 25 000
лв. за ищец, предявен частично от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
16.02.2023 г. /деня следващ деня на изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ/ до
окончателното изплащане.
При този изход на въззивното производство, въззивникът НББАЗ следва да заплати на
пълномощника на въззиваемите - адв.А. М. адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2
от ЗАдв. За осъществената защита пред настоящата инстанция, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение е в размер по 2650 лв.
при защитаван интерес в размер 25 000 лв. за всеки въззиваем като претендирания от адв.М.
размер по 2800 лв. е неоснователен.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/8.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 659/2023 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
6
застрахователи“ /НББАЗ/ гр.София на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв.А. М.
от САК сумата 5 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на въззиваемите К. К. Т. и Т. К. Т., двамата от гр. Ямбол.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7