№ 8180
гр. София, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110108653 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са от „П. срещу Е.Й. П. следните обективно кумулативно предявени
искове: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4775.15 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № . от 17.09.2018 г., ведно със законната лихва от
29.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1104.63 лв., представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 16.05.2019 г. /падежа на първата неизплатена
вноска/ до 20.08.2019 г. /датата на твърдяната предсрочна изискуемост/, и сумата от 2021.55
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 20.08.2019 г. до 29.09.2021 г. /съгласно
уточнителна молба от 12.05.2022 г./, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 65424/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
против посочения ответник за заплащане на сумата от 5351.05 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит № . от 17.09.2018 г. Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът „П., ЕИК ., твърди, че на 17.09.2018 г. е сключил с ответника договор за
потребителски кредит № ., въз основа на който му предоставил сумата от 5000 лв., със срок
на договора от 36 месеца, размер на вноската от 243.98 лв. и падеж 16-ти ден от месеца, при
ГПР 49,89% и годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден – 0.11 %. С Анекс от
20.03.2019 г. страните постигнали съгласие за отлагане на погасителни вноски № 4, 5 и 6 и
бил определен нов погасителен план. Възнаградителната лихва твърди да е възникнала като
задължение в деня на подписване на договора, като страните уговорили заплащането
разсрочено във времето в рамките на погасителния план. По същия начин било уговорено
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Позовава се на настъпила
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК предсрочна изискуемост на кредита на
1
основание чл.12.3 от Общите условия към договора за кредит, за което длъжникът бил
уведомен. Твърди, че поради неплащане на уговорените вноски на падежа, ответникът бил
изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава за периода от 20.08.2019 г.
/датата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането/ до 29.09.2021 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Ето защо, моли за уважаване на предявените
искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Навежда възражение за нищожност на
претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги като
противоречащо на и заобикалящо разпоредбите на чл. 10 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 19 ЗПК и чл.
21, ал. 3 ЗПК. Навежда възражение за нищожност на целия договор за потребителски
кредит. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и
приетите по делото доказателства и установи от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № ./17.09.2018 г. и
приложимите към него Общи условия на заемодателя, от който се установява, че „П., като
заемодател, и Е.Й. П., като заемополучател, са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило да предостави на
заемополучателя парична сума в размер на 5000 лв., срещу насрещното му задължение да я
върне на 36 равни месечни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва, платими на
16-то число от месеца. Месечната вноска била определена на 243.98 лв., формирана на база
годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.17 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.89 %.
Видно е от договора, че потребителят е закупил и допълнителен пакет услуги за цена от
5850.72 лв., заплащането на която било разсрочено също за 36 месеца, поради което и
стойността на услугата била калкулирана към общия размер на месечната погасителна
вноска, определена с този разход в размер на 406.50 лв. Общата стойност за връщане
(заедно с пакета от допълнителни услуги) била определена на 14634.00 лв. Договорът бил
сключен след попълване на искане за отпускане на потребителски кредит от страна на
заемополучателя, в който същият е посочил съществена за заемодателя информация относно
финансовото си състояние и трудовата си заетост. В приложение към договора бил изготвен
погасителен план, съгласно който крайният срок за издължаване на кредита бил определен
на 16.10.2021 г. Съгласно приложимите ОУ (чл.12.3) просрочието на две и повече месечни
погасителни вноски пораждала право за кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем с писмено уведомление.
По делото е представен и Анекс № 1 за отлагане на вноски, с който е приет нов
погасителен план, като ГЛП се запазва в размер на 41.17%, а ГПР е в размер на 41.29%.
Останалите клаузи по договора остават непроменени. Крайният срок за издължаване на
кредита е определен на 16.01.2022 г.
Прието като доказателство е и преводно нареждане от 17.09.2018г., видно от което
сумата от 5000 лева е била преведена от ищеца по банкова сметка на ответника.
Приложено е и извлечение от счетоводните записвания на ищеца по договора, видно
от което след 16.05.2019 г. длъжникът е преустановил плащанията по договора, като
счетоводно ищецът е отразил, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.08.2019 г.
Представено е уведомително писмо, с което кредиторът е известил потребителя, че
упражнява правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради
необслужването му, като е уточнил, че предсрочната изискуемост е настъпила на
20.08.2019г. Писмото е от 08.09.2021 г., изпратено е на адрес: с. Ч. и е върнато от куриер,
като е отбелязано, че адресатът „отсъства“. Посоченият адрес не съвпада с адреса за
кореспонденция, отбелязан в договора (с. Б.).
2
По делото и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която, след преглед на материалите по делото и документи, съхранявани при ищеца, е
посочило какъв е размерът на обезщетението за забава поотделно за всяко отделно перо
/заемна сума, възнаградителна лихва и вземането за пакет от услуги/ при наличие на
предсрочна изискуемост, а именно – общо 2021.55 лв. и размерът на обезщетението за
забава за падежиралите вноски по главница в общ размер на 4290.65 лв. – 389.01 лв.
Размерът на възнаградителната лихва съобразно сключения Анекс № 1 за периода от
16.05.2019 г. – 20.08.2019 г. е 621.49 лв. Вещото лице е посочило и какви плащания е
извършила ответницата по време на действие на договора – общо 1233.01 лв., платени на
каса, които ищецът е отнесъл за погасяване, както следва: със сумата от 224.85 лв. – вноски
по главница, 507.09 лв. – договорна лихва, 1.40 лв. – лихва за забава и 499.67 лв. – пакет от
услуги.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
По главницата:
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв, за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай
е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размерът на кредита;
размерът на лихвения процент /41.17%/; размерът на ГПР /49.89 %/, който е в границите,
определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК; общата стойност на плащанията, брой, периодичност и дати
на плащане на отделните вноски; изготвен е погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, такъв е
изготвен и след всяко анексиране на договора, погасителните планове са подписани от
кредитополучателя; предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от
кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/ съгласно специалния ЗПК. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Видно от отбелязване в последен абзац на част
„декларации“, кредитополучателят е получил своя екземпляр от договора, споразумението,
общите условия и погасителния план в деня на сключване на контракта. Ползваните в
договора абревиатури са пояснени в представените при подписването му общи условия. От
представените стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна
информация се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 2 ЗПК.
Макар и получена в деня на сключване на договора следва да се приеме, че кредиторът е дал
възможност на кредитополучателя да прецени своите възможности за погасяване на
заемната сума и да се запознае със съществените условия по издължаването и на тази основа
ответникът е пристъпил по свое решение към подписване на контракта, поради което и не
следва да се приема, че същият е бил изненадан от съдържанието му.
Съдът намира, че договорът отговаря на изискванията, които поставя Законът за
потребителския кредит.
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова финансова институция, е
предоставил заемната сума на заемополучателя, за което са представени доказателства.
Обстоятелството е потвърдено и от счетоводната експертиза.
3
Съдът обаче намира, че не е налице валидно упражнено право на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по следните съображения:
Производството по предявен установителен иск по чл. 422 ГПК цели да установи
съществуване на твърдяното в заповедното производство вземане по основание и размер,
т.е. явява се негово своеобразно продължение. При просрочие на месечни погасителни
вноски по договор за паричен заем, кредиторът може едностранно да измени договорното
правоотношение, като при наличие на обективно установеното неплащане на месечна/и
вноска/и, упражнява субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е.
отнема преимуществото на срока, уговорен за издължаване на заемната сума, и приема, че
цялата главница по договора и възнаградителна лихва стават изискуеми и дължими. В
настоящия случай заявителят се е позовал именно на обстоятелството, че към датата на
подаване на заявлението пред заповедния съд целият кредит е станал изискуем, за което
кредиторът е направил опит да извести длъжника на посочения от него адрес.
Съгласно консолидираната практика на съдилищата, обективирана и в т. 18 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг по
кредита се свързва с два факта – забава на кредитополучателя при изпълнение на
задължението му за срочно издължаване съгласно погасителния план, което в настоящия
случай е установено, и упражняване на правото на кредитора да измени договорното
правоотношение едностранно и да направи целия дълг изискуем предсрочно, като отправи
волеизявление за това до длъжника. Това разрешение е приложимо както при отпускане на
банков кредит, така и когато паричен заем е бил предоставен от небанкова институция. По
делото не се установява кредиторът да е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно преди
подаване на исковата молба. Липсват доказателства за връчване на такова материално
волеизявление до длъжника по договора и то на адреса, посочен за кореспонденция в
договора. Еднократното изпращане на уведомление за това не може да има последиците на
фингирано връчване. Същевременно, с ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Това разрешение прави установителният иск допустим и основателен
за всички падежирали и непогасени вноски към датата на приключване на устните
състезания в исковия процес, като това не представлява недопустима подмяна на
основанието на претенцията, доколкото вземането в единия и в другия случай се основава
на договора за кредит/заем. Макар този въпрос да е намерил разрешение в тълкувателното
решение за случаите на проведено заповедно производство въз основа на документ –
извлечение от счетоводните книги на банка по договор за банков кредит, в който е отразена
изискуемост на целия дълг, поради настъпила предсрочна изискуемост, то същото на още
по-голямо основание намира приложение при договорите за заем, тъй като даденото
разрешение е принципно. В този смисъл, предявеният установителен иск по чл. 422 вр. чл.
240, ал.1 ЗЗД срещу ответника е основателен, тъй като към датата на подаване на исковата
молба крайният срок за издължаване на заема съгласно Анекс 1 към договора за кредит е
настъпил – 16.01.2022 г. Допълнително съдът намира, че когато заявлението е по реда на чл.
410 ГПК, т.е. основава се не на документ по чл. 417 ГПК, а на самия договор за заем, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземат предвид всички факти, настъпили до датата
на приключване на устните състезания, които са от значение за спорното право. Ето защо,
искът за сумата от 4 775.15 лв. се явява доказан по основание и размер.
По отношение на възнаградителната лихва:
4
При преценка действителността на клаузата за възнаградителна лихва съдът взе
предвид, че при определяне съдържанието на договора страните са ограничени от
изискването по чл. 9 ЗЗД същото да не противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира
максималния размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити и
възнаградителната лихва като компонент от него, наред с другите посочени в чл. 19, ал. 1
ЗПК разходи, би била нищожна, когато надхвърля петкратния размер на законната лихва –
арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК. При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до
който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието й с добрите нрави следва да се извърши с оглед същността и функциите на
тази лихва. Тя е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на
предоставения на кредитополучателя финансов ресурс и овъзмездява кредитора за времето,
през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от
тях, явява се дължима по договора насрещна престация. В този смисъл нейният размер е в
съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В
съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС,
определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) се приема,
че възнаградителната лихва може да надхвърля размера на законната лихва, с която се
съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. Съдебната практика, която приема, че за противоречащи на добрите нрави се
счита уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва при необезпечени заеми и превишава двукратния размер на
законната лихва за обезпечените с ипотеката такива е неморална преобладаващо е
формирана преди влизане в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Фиксираният в раздел VІ
от договора и останал непроменен при анексирането лихвен процент от 41.17 % на годишна
база е под петкратния размер на законната лихва, която към момента на сключване на
договора и анекса е в размер на 10,00% и не бележи превишение. Отпускането на кредита е
извършено за един ден и сумите са осигурени от небанкова финансова институция, която се
издържа (осигурява си средства, с които осъществява по занятие дейност по отпускане на
заеми) от доходи от лихви, което предполага и по – високи такива спрямо предлаганите от
банките. Отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на
заетата сума, чието отпускане е бързо одобрено, а връщането е следвало да се осъществи за
некратък период от време, който е бил удължен съгласно сключения анекс, съобразявайки се
с обстоятелството, че се касае за необезпечен кредит, осигурен от небанкова финансова
институция на едно лице, което има кредитна задлъжнялост, доколкото вноските по други
два негови кредита надхвърля половината от месечния му осигурителен доход (изрично
посоченото от ответника на стр. 4 от искане за отпускане на потребителски кредит), то
следва да се приеме, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, тъй като е обясним с разходите, които прави заемодателят, както и с риска, който
носи от неиздължаване съгласно уговореното, а също и с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Следва да се посочи, че уговорения по договора ГПР, а още
по - малко този с анекса, не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на добрите нрави,
тъй като уговореният процент на „оскъпяване“ на заетите парични вноски не злепоставя
интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Съгласно приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза
размерът на възнаградителната лихва за периода от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г. е 621.49
лв., до който размер искът се явява доказан по основание и размер.
По лихвата за забава:
Забавата в плащането на парично задължение влече като последица право на
5
кредитора да търси лихва за забава, считано от настъпване на падежа на всяка вноска,
определен с погасителния план съгласно Анекса, до 29.09.2021 г. /както е издадена
заповедта за изпълнение/. Мораторната лихва за този период съгласно кредитираното от
съда заключение по счетоводната експертиза е 389.01 лв., изчислена върху заемната сума.
До този размер искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и
размер.
По осъдителния иск за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, страните по договора за
потребителски кредит са го подписали при избран пакет от допълнителни услуги „Екстра“,
за който са сключили споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги от
17.09.2018 г., представляващо неразделна част от договора и уговорено и в общите условия
към него, като т.нар. допълнителни услуги се изразяват в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за потребителя за отлагане на
погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства, за което кредитополучателят дължи възнаграждение в размер от 5850.72 лв.,
разсрочено с погасителните вноски съобразно погасителния план към договора, при размер
на вноските по закупен пакет за допълнителни услуги от 162.52 лв. всяка.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Съдът приема, че т.нар. допълнителен пакет услуги, за който се дължи възнаграждение в
размер, по-висок от този на предоставения заем, не попада в приложното поле на
цитираната разпоредба. Срещу уговореното възнаграждение не се дължи никакво поведение
от страна на кредитора – видно е, че сумата се дължи за предоставените допълнителни
възможности на потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя условията по
погасителния си план, както и да получава допълнителни заеми при облекчени условия. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени
разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора – арг. чл. 10а, ал. 2 и
ал. 4 ЗПК. Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на
клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем,
което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното
възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителния пакет услуги надхвърля
размера на предоставената главница по договора, т.е. несъмнено води до многократно
превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост
на това вземане. В допълнение, разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на
кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, какъвто именно е характерът на предоставения допълнителен пакет услуги,
поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. Нищожността на клаузата
за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги, за която съдът следи
служебно, а е направено и възражение в този смисъл от ответника, изключва възникването
на претендираното въз основа на нея вземане в размер на 5351.05 лв., поради което
предявеният осъдителен иск за възнаграждение по избран пакет допълнителни услуги се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следователно, по делото се установява, че в тежест на ответника са възникнали
валидно парични задължения към ищеца за връщане на кредита в размер на 4775.15
6
лв. – главница по предоставения заем, в размер на 621.49 лв. – възнаградителна лихва за
периода 16.05.2019 г. – 20.08.2019 г., и в размер на 389.01 лв. – лихва за забава за периода от
20.08.2019 г. до 29.09.2021 г. От приетото по делото заключение на ССчЕ и изричното
признание на ищеца в уточнителната молба от 16.03.2022 г. се установява, че ответникът е
заплатил общо сумата от 500.34 лв. (499.67 лв. +0.67 лв. – лихва върху вземането за пакет от
услуги), отнесена за погасяване на част от възнаграждение по закупения пакет за
допълнителни услуги и лихви, което, както се изложи по-горе, е недължимо. За погасяване
на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД –
условие за прихващане по този ред е съществуването на едно задължение, което се формира
от поне два от посочените там елементи, предвидена е еднаква поредност за плащане на
всички видове лихви. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал.
1, изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В частност съобразно клаузата на чл. 6.4 от Общите условия на ищеца редът за
разпределение на плащанията, които не са достатъчни да покрият непогасените задължения
е следният: задълженията за разноски и такси, лихва за забава, неустойки, обезщетения по
договора и Общите условия, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се
погасяват преди главницата. Кредиторът не би могъл да осъществи прихващане на
изпълнението с несъществуващото задължение за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, поради което със заплатената сума в размер на 500.34 лв. за
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е възможно погасяване само на валидно
възникналите задължения, като в случая и с оглед уговорената поредност за погасяване,
следва да се приеме, че вземането за лихва за забава в размер на 389.01 лв. е погасено
изцяло, като с остатъка от 111.33 лв. погасено е частично и вземането за възнаградителна
лихва – същото възлиза на 510.16 лв. /621.49 лв. – 111.33 лв. = 510.16 лв./.
По изложените съображения ищецът се легитимира като кредитор на вземане по
главница в размер на 4775.15 лв. – главница по предоставения заем и в размер на 510.16 лв.
– възнаградителна лихва, при съобразяване на платената част от вземането, недължимите
суми по нищожните договорни клаузи и поредността за погасяване на задължението.
За посочените вземания исковете се явяват основателни и следва да се уважат, а за
останалите – да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора по делото, отговорността за разноски като обективна се
определя по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са 188.71 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 65424/2021 г. по
описа на СРС, 145 състав, и 772.07 лева – разноски за исковото производство, от които
372.07 лева за държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице, 100.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт, дължимо по чл. 78, ал. 8 ГПК и определено съгласно
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях в тежест на ответника следва да се
възложи сумата 383.18 лв., съобразно уважената част от исковите претенции, от които 75.26
лв. – разноски по ч.гр.д.№ 65424/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, и 307.92
лв. – разноски в настоящото производство.
Ответникът не претендира разноски и такива не му се следват.
7
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е.Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Ч. дължи на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК на „П., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65424/2021 г. по описа на СРС, 145 състав:
сумата от 4775.15 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № . от
17.09.2018 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, сумата от 510.16 лв., представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за незаплатено договорно възнаграждение за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1104.63 лв., ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за лихва за
забава в размер на 2021.55 лв. и за периода от 20.08.2019 г. до 29.09.2021 г., както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 5351.05 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № . от 17.09.2018 г.
ОСЪЖДА Е.Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Ч., да заплати на „П., ЕИК
., със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
383.18 лв., съобразно уважената част от исковите претенции, от които 75.26 лв. – разноски
по ч.гр.д.№ 65424/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, и 307.92 лв. – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8