О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 11.03.2020г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 857 по описа за 2020г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по повод жалба на И.Я.А. с ЕГН: **********,
действащ чрез законните си представители Я. И. А. и К. Е. С., чрез повереника –
адв. С. П. – БАК, против постановление на прокурор от РП-Бургас от 14.02.2020г.,
с което е прекратено наказателното производство по ДП № 191/2018г. по описа на РУ-Созопол,
пр.пор. 2238/2018г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал.1,
б.“Б“, вр. с чл. 342, ал.1 НК.
В
жалбата се заявява несъгласие с изводите на БРП за липса на престъпление.
Възразява се срещу заключенията на изготвените експертизи, възприети от
прокурора, като се твърдят конкретни несъвършенства. Счита се, че в първата
единична САвтЕ вещото лице преднамерено е използвало
израза „големи деца“, за да се избегне прилагането на чл. 116 и чл. 117 ЗДвП.
Счита се, че вещото лице неправилно и неточно е описало получените травми, като
заключението се оборва от представените от пострадалия снимки. По отношение на
тройната САвтЕ се заявява, че вещите лица са
допуснали неточности, целещи оневиняването на водача, като са били игнорирани
свидетелите, които сочат, че автомобилът се е качил на тротоара. Счита се, че
скоростта на автомобила неправилно е изчислена на 5 км/ч., като отново се
оспорват изводите относно механизма на настъпване на произшествието. Възразява
се и срещу заключението на комплексната петорна Медико-Автотехническа
експертиза, като се застъпва, че неправилно експертите са приели, че ПТП е
настъпило на прав участък, когато в действителност това е станало на завой.
Акцентира се, че това е направено, за да се избегне отговорността на водача по
чл. 25 ЗДвП. Счита се, че и в трите експертизи неправилно не е обърнато
внимание на показанията на св. Г. М., които според пострадалия най-добре
описват механизма на инцидента. Счита се, че неправилно в нито една от
експертизите не е посочено, че водачът е допуснал нарушения на чл. 25, чл. 116,
чл. 117 и чл. 20, ал.1 ЗДвП. Възразява се срещу извода на прокурора, че
деянието е случайно. В тази връзка се допълва, че пострадалият е дете, поради
което водачът е следвало да намали скоростта и ако трябва да спре. Твърди се,
че водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 117 и чл. 116 ЗДвП, като
вниманието му е било заето с избягване на неравностите по пътя, а не със
следене на децата. Счита се, че ако действително водачът се е движел с 13
км/ч., то в момента на удара той е щял мигновено да натисне спирачките и
автомобилът да спре на място, а не да се отдалечава на 2,8 метра. В заключение се обобщава, че водачът не е
изпълнил задълженията си и въпреки наличието на деца край пътя не е предприел
мерки за тяхната безопасност, поради което и се счита, че той следва да понесе
отговорност, макар и по реда на чл. 78а НК или чрез наказателно постановление. Не
се иска извършването на някакви конкретни действия, а се моли за отмяна на
атакуваното постановление и връщане на делото на БРП със задължителни указания
за налагане на наказание на водача.
Съдът намира, че така
депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от активно легитимирано
лице, а именно соченият за пострадал от престъплението, действащ чрез своите
законни представители. Жалбата е насочена срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен
срок (постановлението за прекратяване е получено на 18.02.2020г., а жалбата е
депозирана на 21.02.2020г). Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения.
Наказателното
производство е образувано на 08.08.2018г. по реда на
чл. 212, ал. 2 НПК - с първото действие по разследването и е водено за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“, вр.
с чл. 342, ал.1 НК, а именно за това, че на 08.08.2018г.
в с. Атия по пътя към кв. „Атия блоковете“, при управление на МПС – лек
автомобил „Л. Р.“ с рег. № *******, са нарушени правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на И.Я.А..
С
атакуваното постановление на БРП от 14.02.2020г. наблюдаващият прокурор приел,
че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани
доказателства за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“, вр. с чл. 342, ал.1 НК или друго престъпление от общ
характер. За да стигне до този извод представителят на държавното обвинение е
направил детайлен анализ на приобщените множество доказателства и
доказателствени средства, очертал е приетата
от него фактическа обстановка, кредитирал е няколкото
САвтЕ и е приел, че от фактите по делото се налага
извод, че ПТП не е настъпило по вина на водача, а се касае за случайно деяние
по смисъл на чл. 15 НК. На база горните правни изводи и на основание чл. 24,
ал.1, т. 1 НПК прокурорът е прекратил наказателното производство по делото.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че крайните изводи
на прокурора са правилни и законосъобразни и следва да се подкрепят.
Целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съдът
счита, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка по
случая, която е установена на база на събрания в хода на производството
доказателствен материал. Положени са необходимите усилия за изясняване на
обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на проверка,
анализ и оценка със средствата и способите на НПК. Доколкото фактическата
обстановка е изведена на база събраните доказателства, съдът счита, че не е
необходимо да я преповтаря, а се присъединява към възприетото от РП-Бургас,
като във връзка с направените възражения следва да посочи следното:
Основните упреци в жалбата се
съсредоточават около изготвените експертизи, което е закономерно, както с оглед
спецификата на делото, така и предвид обстоятелството, че именно заключенията
са послужили като основно средство за изграждане на правните изводи на
прокурора. Настоящият състав обаче не възприема твърденията на жалбоподателя,
че заключенията са непълни и че изводите на вещите лица са произволни и
неправилни. Тъкмо напротив. Съдът, също
както и прокурора, кредитира изцяло заключенията и в частност - това на
петорната комплексна експертиза, като намира, че това изследване е пълно,
задълбочено, всеобхватно и изчерпателно. Експертизата е изготвена от утвърдени
специалисти в съответните области (сред които един с научна степен „доктор“ и един
професор), които са се запознали с целия събран доказателствен материал и на
база на него са дали отговори на поставените задачи. Фактът,че тези отговори не
обслужват тезата на пострадалия, няма как да се отразят на нейната правилност.
Прави впечатление, че
прокуратурата е положила максимално много усилия за изясняване на обективната
истина. Проведени са разпити на всички установени лица, а част от тях са
разпитани и по два пъти. Прокурорът не се е задоволил със заключението само на
едно вещо лице, а е указал да се назначи тройна, а след това и петорна
експертиза – единствено с цел да се изследват максимално всеобхватно и от
максимално широк кръг специалисти – всички спорни моменти. Въпреки това –
крайните изводи на общо 9 вещи лица по 3 експертизи, досежно механизма на
ПТП-то и възможностите на водача да го предотврати – съвпадат изцяло.
Съдът не споделя доводите, че
използваният израз „големи деца“/„големи ученици“ в първата експертиза сочи на
стремеж за избягване на приложението на чл. 116 – 117 ЗДвП. Както ще стане ясно
по-долу „деца“ по смисъла на чл. 117 ЗДвП са лицата, които не са навършили 14-годишна
възраст, като това дали пострадалият е на много ниска възраст или не,
действително има значение за определяне на характера на опасността, която е
представлявал за движението. По важното е обаче, че не влиза в задължението на
вещото лице да дава правна оценка на фактите или да посочва дали някой не е
нарушил някоя правна норма или не, поради което и това, че според него децата
са били „големи“ няма абсолютно никакво
отношение към изводите му и не обвързва по никакъв начин разследващите. Действително
в тази експертиза се забелязват някои неточности, относно точното разположение
на ориентирите и характеристиките на терена, но това е било констатирано от
прокурора и именно за това е била назначена тройна експертиза, която да
преодолее тези несъвършенства.
По отношение на втората
експертиза съдът не споделя становището на жалбоподателя, че вещите лица са
действали избирателно и са кредитирали само показанията на свидетелите, които
твърдят, че инцидентът се е случил на пътното платно. Видно от заключението –
вещите лица са взели предвид всички свидетелски показания, но обосновано са
дали вяра на тези, които са заявили, че автомобилът не се е качил на тротоара.
Този извод не е произволен, а за да стигнат до него вещите лица подробно са
изследвали техническите характеристики на автомобила, траекторията на завоя,
мястото, на което е бил намерен, при огледа на местопроизшествие и т.н. При
това положение съдът счита, че становището на експертите не е необосновано, а
се базира на обективни данни, поради което не намира причина да не му се
довери. Що се касае до точния механизъм на получаване на травмата и становището
на жалбоподателя, че не е възможно действията да са се случили по описаната
хронология, съдът счита, че това не отговаря на действителността. Вещите лица
подробно и мотивирано са обяснили защо приемат, че травмата е получена по
описания от тях начин, като доводите им са логични и закономерни. Въпреки това,
очевидно за да не остават абсолютно никакви съмнения, прокурорът е решил да
назначи петорна експертиза, в която освен авто-технически
експерти да се включат и съдебни лекари (и то двама), именно за да може
експертният екип да отговори на всички въпроси и заключението, относно
механизма на получаване на травмата, да е максимално обосновано и професионално.
Във въпросната петорна
експертиза, вещите лица са дали отговор на общо 21 въпроса и са обхванали
абсолютно всички релевантни моменти. Това заключение обобщава изводите на
останалите две експертизи, като ги допълва и надгражда,
а в някои аспекти преодолява някои минимални противоречия. Така например
петимата експерти достигат до извод, че скоростта на движение е била по-висока,
отколкото са изчислили другите вещите лица, а именно – 13км/ч. (главно защото
приемат по-малко време за реакция – 0,6 секунди, срещу 0,8 секунди в другите
две заключения), но досежно останалите релевантни факти (място на удара,
поведение на водача и детето, възможност за реакция и предотвратяване на
сблъска и т.н.) - напълно преповтарят заключението на предходните експерти.
Освен уточняване на скоростта, това заключение е важно, доколкото при
изготвянето му са участвали и двама съдебни лекари, което е дало възможност
максимално да се уточни механизма на получаване на травмата, в която насока са
били и възраженията на повереника по предходната тройна експертиза, като
спорните моменти са категорично изчистени. Настоящият състав счита, че тази
петорна експертиза се отличава с прецизност и изчерпателност, поради което и не
може да сподели доводите на жалбоподателя против кредитирането й, заключаващи
се в това, че в отговора на шести въпрос е посочено, че е извършвана маневра
„завой на дясно“, а в заключението е посочено, че мястото на инцидента е „прав
пътен участък“. Внимателният прочит на
заключението и приложените скици, водят до единствения извод, че вещите лица
много добре са описали мястото на инцидента, като са приели, че то се е случило
в зоната на „Т“-образно кръстовище (л.14 от експертизата и приложените скици),
както и че инцидентът се е случил след като водачът е направил десен завой на
това кръстовище. Изразът „прав пътен участък“ е използван на няколко места и
сочи, че двете улици, образуващи „Т“-образното кръстовище са прави, в смисъл,
че нямат крива, дъга и т.н., което пък е взето предвид при определяне на видимостта
(отговор на задача десет) и т.н. Този извод на съда лесно може да се онагледи
като се прочете внимателно отговорът на седми въпрос, където вещите лица
подробно описват движението на автомобила през кръстовището и мястото на
контакт, като отново използват израза „прав пътен участък“, но само за да
онагледят, че пътното платно на мястото на съприкосновението е право и равно (а
не че се касае до крива, дъга, спускане и пр.). При това положение съдът не
споделя доводите на жалбоподателя за порочност на заключението само на база
гореописаното „разминаване“, което според него е направено с цел отбягване на
отговорността, която се носи при неправилна маневра по чл. 25 ЗДвП.
Съдът не споделя и доводите за
неправилност на трите заключения, защото те не са се съобразили с показанията
на св. М. или за това, че нито една експертиза не сочи нарушения на чл. 25, чл.
116, чл. 117 и чл. 20 ЗДвП. Както стана ясно – показанията на този свидетел,
както и на всички останали свидетели, са били взети предвид от експертите и са
цитирани в техните заключения. Това, че вещите лица не са се доверили на
казаното от свидетеля, който между другото е и братовчед на пострадалия, а от
там потенциално се явява и пристрастен, не е основание за дискредитиране на
заключенията им, ако те са се обосновали защо не му се доверяват. В конкретния
случай това е сторено. Експертите по тройна и петорната експертизи обосновано и
технически издържано са достигнали до извод, че ПТП е настъпило не на тротоара,
а на пътното платно, поради което и съвсем правилно не са се доверили на
изложеното от този свидетел. Тази им преценка е правилна и законосъобразна,
поради което и заключението им не търпи упреци в тази посока.
По отношение на това, че
експертизите не са посочили нарушения по гореописаните разпоредби на ЗДвП,
съдът следва дебело да подчертае, че експертите нямат задължения да дават
правни изводи, поради което и въобще не следва да се ангажират със становище
дали има нарушения на законови разпоредби или не. Ако все пак го сторят –
изводите им в тази насока излизат извън възложените им задачи и по никакъв
начин не обвързват съответните органи. Поради това твърденията, че експертите
не са посочили, че водачът е извършил нарушения на конкретни разпоредби от
ЗДвП, не се оценят от настоящия състав като недостойнства на заключенията, а
още по-малко на такива, влечащи до порочност на цялата експертиза.
Поради всичко казано по-горе
съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, касателно неправилността на
приложените експертизи. Между другото в жалбата не се съдържа искане за
назначаване на нова експертиза, не се твърди, че следва да се даде отговор на
други въпроси и т.н., а се заявява несъгласие с крайните изводи на експертите,
което несъгласие, както вече стана дума – настоящият състав не споделя.
По съществото съдът следва да
посочи следното.
За преценка съставомерността на
деянието съобразно текста на чл. 343, ал.1, б.“Б“, вр.
с чл. 342, ал.1 НК е необходимо да се отговори на въпроса дали вредоносният
резултат е настъпил като непосредствена последица от допуснати от водача
нарушения на правила за движение по пътищата или не. В тази връзка първо следва
да се установи къде точно е настъпило произшествието. Относно този факт по
делото са налични две групи свидетелски показания. В първата попадат св. И.А.,
св. Г. М., св. А. М., св. Е. Е., св. Ш. Х. и св. Е. М., които заявяват, че
автомобилът на Г. се е качил на тротоара и там е настъпило съприкосновението с
детето. Във втората група влизат св. П. Г., св. В. М., св. И. Г., св. С. Г.,
св. С. Й. и св. С. И., които заявяват, че в действителност мястото на удара е
било на пътното платно – т.е. че автомобилът не се е качвал на тротоара. Съдът
отдава тези противоречия както на ниската възраст на свидетелите, която
безспорно се отразява на възможността им правилно да възприемат, запаметяват и
възпроизвеждат фактите, така и на обстоятелството, че се касае за динамична и
стресираща ситуация, която също е оказала своето влияние върху възприятията на
присъстващите. Въпросните противоречия са били констатирани от наблюдаващия
прокурор, който е указал да се проведат допълнителни разпити на свидетелите за
преодоляването им, но въпреки това те не са били изчистени, което е наложило
въпросът да бъде изследван и изяснен посредством експерти знания и с оглед
обективните находки по делото. Поради това тройната САвтЕ
и петорната комплексна експертиза са изследвали техническите характеристики на
МПС-то, съпоставили са ги с конкретната пътна обстановка и са достигнали до
извод, че в случая съприкосновението е настъпило не върху тротоара, а на 30 см.
навътре в пътното платно – т.е. потвърдили са изложеното от втората група
свидетели. Съдът не намира причина да не се довери на заключението на вещите
лица, като счита, че отговорът на този въпрос не е произволен, а тъкмо напротив
- базира се на обективните технически характеристики на ППС-то и пътя, поради
което и следва да се сподели.
Заключението, че ПТП е настъпило
на пътното платно не означава автоматично, че водачът няма вина за него, а
налага задълбочено да се изследва неговото поведение, съпоставяйки го с
конкретните му задължения, разписани в ЗДвП. Така в чл. 117 ЗДвП е
регламентирано, че при приближаване към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре. Разпоредбата е специална и изключва
приложението на правилото по чл. 20 ЗДвП (т. 4 от Тълкувателно решение № 28 от
28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК). Същевременно в Тълкувателно решение № 61 от 26.XII.1983 г. по н. д. № 58/83 г.,
ОСНК е прието, първо, че „деца“ по смисъла на чл. 123 ППЗДвП
(отм.) - аналогичен с цитирания чл. 117 ЗДвП, са лицата, които не са навършили
четиринадесет годишна възраст, както и че с оглед особеностите на децата
характеризиращи се с занижена възможност правилно да ръководят своите постъпки
и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, то те винаги
представляват опасност за движението, независимо дали са индикирали
намерението си да навлязат на платното за движение. Задължението за намаляване
на скоростта на движението възниква във всички случаи от момента на възприемане
на детето, независимо от близостта му до мястото, където ще премине превозното
средство, и обстоятелството дали то възприема, или не приближаването му.
Скоростта на движението трябва да бъде намалена в такива предели, че да
гарантира при преминаването покрай детето безопасност. Същевременно обаче и в
случаите, когато пострадалите са деца - отговорността на водача не е обективна
и безвиновна и не следва да се ангажира автоматично, винаги
когато е причинен съставомерен резултат по отношение на дете, а запазва
виновния си характер, респективно в случаи на липса на вина – разпоредбата на
чл. 15 НК може да намери приложение (т. 5 от Тълкувателно решение № 28
от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК). Когато водачът е изпълнил
задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, той не следва да
носи наказателна отговорност за настъпилите общественоопасни последици.
В конкретния случай пострадалият А., към
датата на инцидента е бил на 13 години – т.е. макар и към горната граница (или
както е посочило вещото лице Е. – „голям ученик“), все пак е попадал в обхвата
на „дете“ по смисъла на чл. 117 ЗДвП и се е ползвал със специалната защита на
закона. При това положение правилата за движение по пътищата са изисквали при
възприемането му край пътя водачът Г. да го третира като опасност и съобразно
това да избере скорост за движение, която е съобразена и адекватна на тази
опасност или дори да спре. Всяка
опасност за движението обаче има своята характерна особеност и степен, от които
поотделно и задно зависят мерките за безопасност, които водачът на моторното
превозно средство е длъжен да предприеме за избягване на опасността. Не при
всички случаи когато край пътя има деца водачът е длъжен да спре и да не се
движи въобще, а само тогава когато от конкретните фактори може да се направи
извод, че само това поведение би съответствало на опасността. Не случайно
разпоредбата на чл. 117 ЗДвП не указва във всеки случай водачът да спре, когато
забележи деца край пътя, а само когато опасността е толкова голяма, че няма
друга възможност. Такива ще са случаите, когато детето е на много ниска
възраст, или когато от поведението му може да се направи извод, че предстои или
е възможно да навлезе на пътното платно (при игра с топка, бягане и т.н). В
конкретния случай пострадалият, освен, че категорично не е бил на много ниска
възраст, по никакъв начин не е и демонстрирал, че ще навлезе на пътното платно.
Той съвсем спокойно се е движел заедно с други свои приятели по тротоара, без
никои от тях да индикира каквото и да е намерение за
навлизане на платното, или от поведението има да може да се направи
предположение за такова намерение. При това
положение, по мнение на настоящия състав няма как да се очаква че
водачът на преминаващото МПС задължително трябва да спре движението си,
най-малкото защото степента на опасността не е налагала това. Наличието на деца
край пътя все пак е следвало да бъде отчетено и съгласно чл. 117 ЗДвП водачът е
следвало да намали скоростта си, но по мнение на съда опасността не е от такова
естество, че да е налагала спиране. В случая Г. е избрал скорост за движение 5-13
км/ч. (в зависимост от това, на кое заключение ще се даде вяра относно този
факт), която при всички случаи е много под максимално разрешената от 50 км/ч.
Това е изключително ниска скорост, съпоставима със скоростта на пешеходец, която
по мнение на съда напълно е съответствала на опасността от преминаващите по
тротоара деца. По този начин, по мнение на съда, водачът е изпълнил
задължението си по чл. 117 ЗДвП и е предприел всичко зависещо от него за
недопускане на пътен инцидент.
Въпреки ниската скорост, докато
автомобилът е извършвал завоя и едва след като предната му част вече е била
завила, внезапно и неочаквано пострадалият А., провокиран от поведението на
свои приятел, отскочил към пътното платно и слязъл на него. При това си
движение се ударил около средната дясна част на МПС, след което паднал и
дясната задна гума преминала върху крака му. Водачът възприел удара и веднага
спрял, като съдът не възприема упрека на жалбоподателя, че ако действително се
е движел с 13 км/ч. при натискане на спирачките е следвало мигновено да спре.
Не следва да се забравя, че следва да се отчете времето за реакция, за сработване на спирачната система,
за нарастване на спирачното усилие и т.н. – все фактори, които са били отчетени
от вещите лица и които са довели до там, че въпреки реакцията на водача от
възприемане на удара, до спиране на автомобила са изминалиоколо
1.2 секунди, през което време автомобилът се е придвижил до мястото, където е
бил открит от разследващите.
При тези факти съдът счита, че водачът Г. не е допуснал
нарушения на ЗДвП, които да са довели до настъпване на съставомерния резултат.
Той е възприел децата, отчел ги е като опасност и поради това е избрал скорост
за движение от максимум 13 км/ч., която освен че е около 4 пъти по-ниска от
разрешената, напълно е съответствала на характера и интензитета на опасността,
която са представлявали децата. Пострадалият е изскочил внезапно и на практика
се е блъснал в преминаващия зад него автомобил и то в задната странична част на
същия. Ударът не би могъл да бъде преодолян, дори ако автомобилът се движеше с
още по-ниска скорост. Предвид изложеното, подобно на наблюдаващия прокурор,
съдът счита, че настъпването на вредоносния резултат не се дължи на виновното
противоправно поведение от страна на водача. Съставомерният
резултат действително житейски притежава трагични и дълбоки емоционални
измерения, но същият не може да се вмени във вина на Г., доколкото предвид
конкретната пътна обстановка последният е изпълнил задълженията си като
участник в движението. Настоящият състав споделя правните изводи на РП-Бургас и
намира, че е налице несъставомерно деяние, тъй като същото съставлява случайно
такова по смисъла на чл. 15 НК, поради което и правилно наказателното
производство е било прекратено.
На последно място съдът следва да
посочи, че искането на жалбоподателя делото да се върне на прокурора с указания
за налагане на наказание на водача (без значение дали 78а НК или с издаване на
НП) макар и да е житейски оправдано и разбираемо от гледна точка на
стартиралата процедура за заплащане на застрахователно обезщетение (видно от
приложените по ДП писма в този смисъл), изначално няма как да бъде
удовлетворено. Съдът не може да изземе
компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да
прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа
обвинение и за какво, а още по-малко да дава указания конкретно лице да бъде
наказано – било по административен или административнонаказателен ред.
Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския
акт, а изземва ръководно-решаващите функции на прокурора. Проверката на съда се
ограничава относно преценка на правилността на формирането на изводите на
прокурора, както и дали същият е провел пълно всестранно и обективно
разследване, преди да формира окончателното си мнение, което както вече стана
дума – настоящият състав намира за сторено.
Всичко горепосочено
дава основание на БРС да приеме, че в случая правилно РП-Бургас е преценила, че
не се касае за извършено престъпление от общ характер, поради което и правилно
на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК е прекратила наказателното производство по
делото. С оглед горното обжалваното постановление следва да се потвърди изцяло.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Бургаска
районна прокуратура от 14.02.2020г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е било прекратено наказателното
производство по ДП № 191/2018г. по описа на РУ-Созопол, пр.пор. 2238/2018г. на
БРП, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, вр. с чл. 342, ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на БРП и на жалбоподателя на посочения в делото адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: