№ 483
гр. Варна, 02.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500363 по описа за 2024 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Т. Я. П. и
Г. Я. С., и двамата от гр. Варна, против решение № 223/06.03.24г. по гр.д. №
1333/23г. на ВОС, с което двамата въззивници са осъдени да заплатят
солидарно на А. Й. М. сумата от 32 247.50лв. и солидарно на Г. Х. Г. сумата от
32 247.50лв., представляващи по 1/2 част от общата сума от 64 495 лв.,
съставляваща средния пазарен месечен наем на имотите, предмет на
обезпечението, считано за периода от 31.01.2018г. (датата, определена за въвод
във владение) до завеждане на исковата молба в съда – 23.06.2023г.,
представляваща обезщетение за причинените на ищците имуществени вреди
(пропуснати ползи), вследствие наложената обезпечителна мярка с
Определение № 3317/21.12.2017г. по ч.гр.д.№ 2769/2017г. по описа на ВОС, а
именно: „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по ИД №20137110400256, по
описа на ЧСИ Даниела Петрова-Я., с район на действие Варненски окръжен
съд, вписана под №711 в Камарата на ЧСИ, по отношение на предстоящ въвод
във владение, въз основа на постановление за възлагане с изх.
№50540/20.12.2016г. на ЧСИ Даниела Петрова-Я., на основание чл. 403 ал. 1
от ГПК; и въззивниците са осъдени да заплатят на А. Й. М. и Г. Х. Г. сумата от
3 130 лв., представляваща сторени разноски по делото, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК. Излага се, че решението е недопустимо и се претендира неговото
обезсилване и прекратяване на делото, евентуално – незаконосъобразно и се
претендира отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Основанията за
недопустимост на решението се състоят в това, че искът е недопустим и съдът
се е произнесъл свръх петитум. Счита се, че съдът недопустимо е променил
предмета на делото и е присъдил нещо друго от претендираното от ищците с
първоначалната им искова молба и в границите до определените в тях размери
на претендираните обезщетения за всеки от описаните три обекта. Освен това
1
претенция за вреди на осн. чл. 403, ал. 1 от ГПК е могла да се реализира само
от А. М., която е била легитимирана да иска въвод във владение на
възложените й на публичната продан имоти, а не и нейният съпруг, който не е
бил страна в обезпечителното производство и не е обжалвал определението за
налагане на обезпечителната мярка. Не е бил спазен и крайният срок за
предявяване на иска по чл. 403, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 23.05.23г., тъй като
искът, по който се е произнесъл първоинстанционният съд, се счита за
предявен от момента на извършеното изменение на 18.07.23г., а не от подаване
на първоначалната искова молба. Неправилността на обжалвания акт се
претендира на основание допуснати от съда нарушения на
съдопроизводствените правила, свързани с преценката на приетото по делото
заключение на СИЕ. На първо място се сочи, че заключението е изготвено от
лице, което не е регистрирано в съответния регистър на лицата, притежаващи
определена професия, правоспособност и квалификация, съобразно чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № Н-1/14.02.23г. на МП – в случая в регистъра на Камарата
на независимите оценители в България (КНОБ). Освен това заключението не
се базира на достоверни и проверени данни и доказателства за реализирани
сделки на подобен тип имоти по местоположение, строителство и др. – въз
основа на вписани в СВ-Варна договори за наем на имоти с подобни
характеристики и местоположение. Отделно от това необосновано в с.з.
вещото лице е посочило, че дадените размери на средни месечни пазарни
наеми за гаража са били изчислени от компютъра за ½ ид.ч. от целия гараж,
поради което е удвоило посочените в заключението наемни цени (от 90 лв. на
180 лв. за 2023г. и от 83 лв. на 166 лв. за предходната част от процесния
период). Отделно от това са били допуснати и технически грешки при
пресмятанията, така че средният пазарен наем за 11 месеца да е по-висок като
сбор от средния пазарен наем за 12 месеца, при една и съща средномесечна
пазарна цена. Съдът не е приел като доказателства разпечатки на данни от
информационни сайтове относно наемни цени за отдаването на сходни имоти
в гр. Варна, представени от ответниците, въпреки, че вещото лице се е
позовало на същата информация за изготвяне на заключението си, без да я
представя по делото. От тези разпечатки ответниците извличат информация за
много по-ниски размери на наемните цени. Отделно от горното вещото лице
не е съобразило и не е изпълнило точно задачата си да вземе предвид
възложения на ищцата недвижим имот относно ½ ид.ч. от приземния етаж
(избени помещения), който целият е с площ от 109 кв.м., но съгласно делбен
протокол, вписан в СВ при ВРС от 21.11.80г. Според този протокол площта,
разпределена за ползване на собствениците на втория етаж е само 25 кв.м.
(една стая с антре), а не ½ от 109 кв.м. В тази връзка съдът неправилно е
оставил без уважение искането на ответниците да се приемат като
доказателства Договор за групов строеж от 28.02.1961г., вписан в СВ при ВРС
на 21.11.80г. и НА №195/1984г., които отразяват горното обстоятелство.
Отправя се искане за приемане като доказателства и на тези документи. Въз
основа на изложеното се отправя искане да се допусне изготвянето на нова
2
СИЕ, в която средномесечният пазарен наем на имотите, предмет на
обезпечението, да бъде определен въз основа на вписани договори за наем за
периода от 31.01.18г. до 23.06.23г. Наведени са оплаквания, че съдът е
присъдил обезщетение за пропуснати ползи за ищците за процесния период от
неизползването на описаните имоти, за които обаче не са били представени
доказателства, че са били заплатени със законни доходи към 20.12.16г. Наред с
това по делото са били събрани доказателства, че при налагането на
обезпечението въззивниците не са злоупотребили с права. Напротив, по
делото било установено, че именно настоящите ищци са имали
противоправно поведение. Отправено е искане за присъждане на разноските
по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни А. Й. М. и Г. Х. Г., с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че решението е допустимо, тъй като не е било
налице изменение на основание и петитум на исковата молба, а отстраняване
на нейните нередовности. Счита се, че не е необходимо за легитимацията на
ищеца по иска по чл. 403, ал. 1 от ГПК да е бил конституиран като ответник в
обезпечителното производство, тъй като и неговата сфера е била засегната от
обезпечението. Освен това настоящият ищец Г. Г. е бил ответник по
предявения обезпечен иск, а е бил посочен като ответник и в молбата за
обезпечение на бъдещия иск. Твърди се, че ищците са спазили и едномесечния
срок по чл. 403, ал. 2 от ГПК за подаване на настоящия иск, тъй като молбата
им е била връчена на 26.05.23г., а искът е бил предявен на 23.06.23г. Счита се,
че след като ответниците не са поискали назначаването на повторна
експертиза, то и настоящото искане се явява неоснователно. Правилен се
счита отказът на първоинстанционния съд да приеме като доказателства
представените и с въззивната жалба документи, тъй като е бил настъпил
преклузивния срок за тяхното представяне и приемане (представени били едва
във второто с.з. по делото). Допълва се, че нито в ипотечния акт, нито в
постановлението за възлагане на имотите е било посочено, че ищцата
придобива по-малко от ½ ид.ч. от избеното помещение. Поради всичко това се
считат за неоснователни всички доказателствени искания на въззивниците и
се претендира решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е редовна и подадена в срок, от страни с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Настоящият състав на съда установи, че формулираното от ищците в
исковата молба искане за назначаването на СИЕ с посочените задачи, включва
оценяването на описания апартамент и на описания гараж, ведно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата, включващи съгласно делбен протокол, вписан в СВ
при ВРС на 21.11.80г. таванско помещение с площ от 109 кв.м., както и избени
помещения, разположени в сутеренния етаж в сграда с площ от 109 кв.м.
Последното съответства на описанието на възложените имоти с
Постановление за възлагане от 20.12.16г. по изп.д. № 256/13г. на ЧСИ Д.
Петрова-Я., рег. № 711 на КЧСИ, гр. Варна. Преди провеждане на първото по
3
делото с.з. на 07.12.23г., ответниците с молба от 04.12.23г. са релевирали
своите възражения против депозираното заключение на вещото лице. В тази
молба са посочили, че не е било посочено кога е бил извършен огледът, а
описанието на разположението на помещенията на апартамента е било
некоректно. Посочено, че въпросната идеална част от избеното помещение е
реално обособена и се състои само от едно помещение с площ от около 15
кв.м., санитарно помещение от 2 кв. м. и килер/котелно от 2 кв.м., което ведно
с прилежащите му общи части възлиза на общо 25 кв.м. Поради това вещото
лице некоректно е посочило оценяваната квадратура на припадащата се част
от избените помещения, което е рефлектирало върху оценката на наема (л.
199). В първото проведено по делото с.з. заключението на СИЕ не е било
прието и е била дадена възможност на вещото лице да изготви коректно
заключение в срок до следващото съдебно заседание.
Поради това настоящият състав на съда намира, че представянето на
документи за установяване на твърдението си за реално обособена част от
избените помещения, припадащи се към апартамента на ищците, извършено с
молба от 07.02.24г. – след депозиране на коригираното заключение на СИЕ на
31.01.24г. и преди откритото с.з. на 08.02.24г., не е несвоевременно, а е във
връзка именно със заключението на вещото лице. Поради това и тези
документи (договор от 08.02.1961г., вписан в СВ при ВРС на 21.11.80г. и НА
№ 195/12.10.1984г. на ВН), представени с въззивната жалба, следва да бъдат
приети като доказателства по настоящото дело на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК -
поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение.
В тази връзка се явява основателно искането на въззивниците за
назначаването на повторна СИЕ, вещото лице по която след запознаване с
всички материали по настоящото дело (а ако са налице междувременно
извършени промени в имотите – и с материалите по изп.д. № 256/13г. по
описа на ЧСИ Даниела Петрова-Я., рег. № 711, гр. Варна, относими към
описанието на състоянието на оценяваните имоти към 06.06.13г.),
извършването на оглед на имотите (удостоверено и със снимков материал
към заключението, и в присъствието на двете страни), изследване на
всички относими пазарни аналози за отдаването под наем на имоти със сходни
характеристики и разположение в гр. Варна (които аналози и източниците им
да бъдат конкретно посочени в заключението), да даде заключение относно
средния месечен пазарен наем на описаните в Постановлението за
възлагане от 20.12.16г. по изп.д. № 256/13г. на ЧСИ Д. Петрова-Я., рег. №
711 на КЧСИ, гр. Варна (л. 7-9 от първоинстанционното дело) имоти, за
периода от 31.01.18г. до 23.06.23г., в два варианта относно припадащата се
към апартамента на ет. 2 част от избения етаж: първи вариант – с припадаща
се ½ ид.ч. от общо 109 кв.м. на от избения етаж и втори вариант – с
посочените реални части за ползване апартамента на втори етаж, съобразно
договор от 08.02.1961г., вписан в СВ при ВРС на 21.11.80г. (л. 20 от
въззивното дело).
В тази връзка съдът намира, че не е необходимо приемането на
4
представените от въззивниците разпечатки от сайт, съдържащи информация
за средни цени на наеми, тъй като в задачата на вещото лице е указано да
извърши проверка на всички относими пазарни аналози, които следва да
цитира в заключението си. Освен това не е необходимо проучването на
пазарните аналози да бъде ограничено само до вписаните в СВ-Варна
договори за наем, тъй като относими към изследването биха били и оферти по
несключени договори за наем (със съответния коригиращ коефициент) или
такива по сключени, но невписани в СВ. Не следва да се приема като
доказателство по делото и коригираната таблица на вещото лице, представена
в с.з. на 08.02.24г.
При запознаване с материалите по първоинстанционното дело съдът
установи, че на стр. 202-207 неправилно е било приложено заключението по
съдебно-психиатрична експертиза, касаещо гр.д. № 2233/23г. на ВОС. Поради
това същото следва да се отдели от материалите на делото и да се изпрати по
посоченото дело на ВОС, за което в материалите по първоинстанционното
дело на мястото на извадените документи се приложи съответното обяснение
от съдебния деловодител.
Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ОТДЕЛЯТ от материалите на първоинстанционното гр.д. №
1333/23г. на ВОС неправилно приложеното на стр. 202-207 заключение по
съдебно-психиатрична експертиза, касаещо гр.д. № 2233/23г. на ВОС.
Последното да се изпрати по посоченото дело на ВОС, за което в материалите
по настоящото първоинстанционно дело на мястото на извадените документи
да се приложи съответното обяснение от съдебния деловодител.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото като доказателства по делото
представените с въззивната жалба заверени копия на договор от 08.02.1961г.,
вписан в СВ при ВРС на 21.11.80г. и НА № 195/12.10.1984г. на ВН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за приемането
като доказателства по делото на разпечатки от сайта imoti.net към посочените
дати, както и коригирана таблица на вещото лице, представена в с.з. на
08.02.24г. пред ВОС.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с всички материали по настоящото дело (а ако са
налице междувременно извършени промени в имотите – и с материалите по
изп.д. № 256/13г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Я., рег. № 711, гр. Варна,
относими към описанието на състоянието на оценяваните имоти към
06.06.13г.), извършването на оглед на имотите (удостоверено и със снимков
5
материал към заключението, и в присъствието на двете страни),
изследване на всички относими пазарни аналози за отдаването под наем на
имоти със сходни характеристики и разположение в гр. Варна (които аналози
и източниците им да бъдат конкретно посочени в заключението), да даде
заключение относно средния месечен пазарен наем на описаните в
Постановлението за възлагане от 20.12.16г. по изп.д. № 256/13г. на ЧСИ Д.
Петрова-Я., рег. № 711 на КЧСИ, гр. Варна (л. 7-9 от
първоинстанционното дело) имоти, за периода от 31.01.18г. до 23.06.23г., в
два варианта относно припадащата се към апартамента на втория етаж част от
избения етаж: първи вариант – с припадаща се ½ ид.ч. от общо 109 кв.м. от
избения етаж и втори вариант – с посочените реални части за ползване
апартамента на втори етаж, съобразно договор от 08.02.1961г., вписан в СВ
при ВРС на 21.11.80г. (л. 20 от въззивното дело).
Определя депозит за възнаграждението на вещото лице в размер на 500
лв., вносим от въззивниците в 1-седмичен срок от съобщението, по
депозитната сметка на настоящия съд, с представянето на доказателства за
това по делото в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Т.О., който след представянето на
доказателствата за внесения депозит, да се уведоми за изготвяне на
заключението и представянето му в срока по чл. 199 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да се свържат с вещото лице по
телефона, оповестен в списъка на вещите лица за съдебния район, за уговаряне
на удобна дата за извършването на огледа.
Насрочва делото за разглеждане в открито с.з. на 16.10.24г. от 09:15 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на копие от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6