№ 150
гр. Сливен, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500343 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 260130/19.02.2021. по гр.д.
№ 2328/20г. на СлРС, с което е признато за установено на осн. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, между страните, че Д. АТ. Т. дължи на
„Профи кредит България“ ЕООД, гр. София част от сумата, за която на
дружеството е издадена заповед за изпълнение № 230/28.01.2019г. по ч.гр.д.
№ 327/19г. на СлРС - 417, 50 лв., като искът е отхвърлен като
неоснователен за разликата до пълния размер от 2 856 лв. и са присъдени
съразмерно разноските по заповедното и по исковото производство.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство.
Въззивникът обжалва частично решението, като твърди, че в
отхвърлителните си части относно главницата и договорнаото
възнаграждение, то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Заявява, че като е констатирал, че не е налице редовно съобщаване на
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, съдът е следвало, с
оглед ТР №8/2019г. да уважи исковете за главницата и за договорните лихви
1
за сумите, които са станали изискуеми към момента на формиране на
силата на пресъдено нещо, респективно – към момента на приключване на
устните състезания. Въпреки, че още към края на 2020г., преди
постановяване на атакуваното решение, всички вноски вече са били
изискуеми, първоинстанционният съд е уважил установителния иск и е
признал съществуването на вземанията само за сумите 184, 43 лв. за
главницата и за 234, 07лв. за договорното възнаграждение – към момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Въззивникът счита, че това
противоречи на указанията, дадени с ТР на ВКС, както и на устойчивата и
препотвърдена съдебна практика, формирана по тоя въпрос, на която се
позовава.
В обобщение въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното
решение в обжалваните отхвърлителни части като неправилни и постанови
ново, с което уважи изцяло исковете за главницата и договорното
възнаграждение в заявените размери съответно от 970, 52 лв. и 688, 68 лв.
Заявява, че не обжалва решението в отхвърлителните части относно
възнаграждението за пакет допълнителни услуги. Няма заявена претенция
за разноски за тази инстанция.
Във въззивната жалба и допълнението няма направени нови
доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба
страна не е подала писмен отговор.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище,
подадено от процесуалния представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от
ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението в
атакуваните части и уважи тези претенции в заявения размер,претендира
разноски, представя списък.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично и не се
представлява.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима,
2
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е и частично
неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично
основателни.
Въззивникът не спори относно констатацията на първостепенния съд
относно ненадлежното уведомяване на ответника за предстрочната
изискуемост на кредита и това несъмнено е така. Също така заявява, че не
обжалва съдебното решение относно отхвърлителната част по отношение
на претенцията за заплащане цената на допълнителния пакет услуги, за
които първоинстанционният съд е приел, че представляват неравноправна
клауза.
Договорът за потребителски кредит, сключен на 16.09.2017г. е със срок
от 36 м. и падежът на последната вноска е бил /съгласно представения
погасителен план/ на 15.01.2021г., като съдебното решение е постановено
на 19.02.2021г. Вярно е, че заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на
25.01.2019г. и съдът е признал за дължими само вноските, падежирали до
тази дата, както и вземанията за договорното възнаграждение до нея
/отчитайки и наличието на неравноправна клауза/, но това противоречи на
постановките, заложени в ТР №8/2019г.
След като главното задължение е станало изискуемо на общо
основание, тъй като потребителският кредит е бил изцяло падежирал на
15.01.2020г. – преди постановяване на съдебното решение, този факт следва
да бъде взет при преценка основателността на иска. Посоченото ТР№ 8 от
3
02.04.2019г. по т.д.№/2017г. на ОСГТК на ВКС, указва, че е „дпустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“
Приведено към настоящия случай, горното виждане намира пълното
приложение, тъй като настоящият въззивен състав приема, че
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, но
към датата на постановяване на първоинстанционния съдебен акт вече е
бил настъпил падежът и на последната вноска по договора, поради което
съдът може да уважи иска за всички вноски.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че е налице неравноправна
клауза относно предоставянето на пакет допълнителни услуги и
включването на цената му към месечните вноски, и е отказал да признае
дължимостта им, като е извадил от платените от ответницата суми
съответните стойности, които е отнесъл към задълженията за главница и
договорно възнаграждение.
По този начин, като се вземат предвид направените плащания и
погасяванията, направени с тях, от главното задължение неплатена остава
сумата 926, 63 лв., а от това за договорно възнаграждение – 635, 70 лв.,
които са станали изискуеми с изтичането на срока на договора, което пък е
станало преди постановяване на съдебното решение на 19.02.21г.
Така исковете се явяват основателни за тези размери и като ги е
уважил частично, РС е постановил неправилен в отхвърлителната част за
разликите от 742, 20 лв. за главницата и от 401, 63 лв. за договорното
4
възнаграждение съдебен акт.
В тези части той следва да се отмени и вместо това бъде признато за
установено, че ответницата дължи и тези суми, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението до
окончателното изплащане.
В останалите обжалвани отхвърлителни части – над 926, 63 лв. до 970,
52 лв. за главницата и над 635, 70 лв. до 688, 68 лв. за договорното
възнаграждение – решението е правилно и следва да се потвърди.
Доколкото сумите са присъдени и отхвърлени като сбор, то решението
следва да се отмени в отхвърлителната част за разликата от общо 1 143,
83 лв. - над общо присъдените 417, 50 лв. до 1562, 33 лв. общо дължими.
В необжалваните части то е влязло в сила, както и по отношение на
присъдените разноски, тъй като в тази част няма жалба.
С оглед изхода на процеса, на въззивника се дължат разноски
съразмерно на уважената част от въззивната жалба в размер на 164, 72лв.
Въззиваемата страна не е направила и доказала разноски за тази инстанция
и такива не следва да й с еприсъждат съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 260130/19.02.2021. по гр.д. №
2328/20г. на СлРС В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „Профи
кредит България“ ЕООД, гр. София против Д. АТ. Т. ЕГН ********** от гр.
Сливен, кв. „Сини камъни“ 5-Г-10 положителен установителен иск по чл.
422 вр чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено
между страните, че втората дължи на дружеството сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение № 230/28.01.2019г. по ч.гр.д. № 327/19г. на
СлРС за разликата над 417, 50 лв. до 1562, 33 лв., като НЕПРАВИЛНО и
вместо това
5
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК и чл. 124 ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, между страните, че Д. АТ. Т. ЕГН
********** от гр. Сливен, кв. „Сини камъни“ 5-Г-10 дължи на „Профи
кредит България“ ЕООД, гр. София И РАЗЛИКАТА НАД 417, 50 лв. до
1562, 33 лв., от сумата, за която на дружеството е издадена заповед за
изпълнение № 230/28.01.2019г. по ч.гр.д. № 327/19г. на СлРС, заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 25.01.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 260130/19.02.2021. по
гр.д. № 2328/20г. на СлРС В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Д. АТ. Т. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, гр.
София направените разноски по делото съразмерно н уважената част от
въззивната жалба в размер на 164, 72 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на
иска и характера на спора.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6