№ 41
гр. А., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110101033 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Е. А. С. с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р. Н., против А. А. Б. с ЕГН
**********, А. И. А. с ЕГН **********, М. И. Б. с ЕГН ********** и Й. И. А. с ЕГН
**********, последните трима като наследници на И. А. Б., починал на *** г.
Производството е делбено с правно основание по чл.34 от ЗС по отношение
следния недвижим имот, описан в исковата молба, както следва: самостоятелен обект в
сграда, съставляващ трети жилищен етаж със застроена площ от 98 кв.м. от триетажна
масивна жилищна сграда, състоящо се от първи /приземен/ и два жилищни етажа с
административен адрес ***, при граници на етажа: изток-външен зид, юг-калкан и
външен зид, запад-външен зид, север-улица, отгоре-покрив, отдолу-втори жилищен
етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от първи /приземен/ етаж, състояща се от две стаи и коридор, със
застроена площ от 46 кв.м., с общ вход за третия етаж от запад, при граници: изток-
насл. на С.А.М. /М.А.М./; запад-външен зид; север-улица; юг-калкан, отгоре-втори
жилищен етаж, ведно със стълбищна клетка на втори етаж, със застроена площ от 15
кв.м., свързваща първия приземен и трети жилищен етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, заедно
с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата, цялото дворно място с
площ от 256 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл. № 4284 в кв.215 по плана на гр.
А., с реално ползване на западната половина при граници на поземлен имот: улица, ПИ
4285 и ПИ 4283, който поземлен имот съгласно регулационния плана на града от 1986
г. попада в обхвата на урегулиран поземлен имот УПИ V-4283, 4284 в кв.215 с площ от
761 кв.м., от които 13 кв.м. предаваеми с неуредени рег. сметки при граници на УПИ:
1
изток – УПИ VI-4285, запад – УПИ II, север-улица, юг- УПИ VII, УПИ IV-4287, УПИ
III-4281, заедно с всички подобрения и приращения в западната половина на двора.
Поддържа се, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от описания имот по силата на
давност и наследство и по силата на договор за дарение, за което разполага с нот. акт за
собственост на недвижим имот по давност и наследство № 145, том втори, рег. № 4639,
дело № 303 от 12.10.2021 г. на нотариус Ж. Д., рег. *** на НК и нот. акт за дарение на
идеални части № 154, том втори, рег. № 4798, дело № 311 от 201.10.2021 г. на нотариус
Ж. Д., рег. *** на НК. Ответникът А. А. Б. притежава 1/4 ид.ч. от гореописания имот
по силата на давност и наследство, както и общо 1/4 ид.ч. притежават останалите
ответници в качеството на наследници на починалия И. А. Б..
Постъпил е отговор /именуван „молба“/ с вх. № 517 от 03.02.2022 г., подаден
от Й. И. А., която оспорва твърденията в исковата молба. Поддържа, че никога не е
подавала молба до нотариус, за да бъде признавА. за собственик на процесния имот.
Поддържа, че процесната част от имота – приземен етаж, състоящ се от баня и
тоалетна, стълбище на втория етаж, който се състои от една стая и трети етаж, който се
състои от кухня и две стаи и таванско помещение, се владее самостоятелно от нейния
брат М. И. Б., а останалата част от имота се владее самостоятелно от ответника А. А.
Б.. Сочи, че дядо й А. Б. И. е починал на *** г., а баба й Й. А. И.а е починала на *** г.
За периода от 1991 г. до 2008 г. процесния имот се владеел само от родителите й И. А.
Б., починал на *** г. и С.М. Б., починала на *** г. През 2008 г. те се преместили в друг
имот в гр. А., като предоставили владението на имота на брат й М. И. Б.. Вече 15
години брат й живее в имота, направил е цялостен ремонт и външно саниране, като
нито тя, нито ищцата са имали претенции към имота, вкл. ищцата нито е владяла
имота, нито е била допускА. в него. Владелец и собственик на имота е брат й М. И. Б.,
а тя самата не желае да участва в делбата, тъй като не е придобивала никаква част от
имота по наследство и давност.
Постъпил е отговор с вх. № 1113 от 10.03.2022 г. от М. И. Б., чрез адв. А. Д. със
съдебен адрес: гр. А., ***. Поддържа, че исковата претенция е неоснователна.
Наследодателят А. Б. И. е починал на *** г., а неговата съпруга Й. А. И.а е починала на
*** г. От тяхната смърт са изминали повече от 30 години, през който период до 2008 г.
единствено родителите на ответника са владели и ползвали имота – И. А. Б., починал
на *** г. и С.М. Б., починала на *** г. От 2008 г. имотът се владее и ползва от
ответника М. И. Б., който не е допускал останалите наследници до имота, като му е
направил пълен ремонт, вкл. е теглил голям заем от Юробанк България АД за
извършване на цялостен ремонт на имота. Ето защо и предвид че ответникът владее
имота за себе си повече от 13 години, то счита, че в негова полза е изтекла 10-
годишната придобивна давност.
Оспорва издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по
2
давност и наследство № 145, том втори, рег. № 4639, дело № 303 от 12.10.2021 г. на
нотариус Ж. Д., рег. *** на НК. Поддържа, че никога не е подавал молба – устна или
писмена – за издаване на нотариален акт с подобно съдържание. Няма и такъв интерес,
поради което счита действието по издаване на нотариалния акт за незаконосъобразно.
Посочва също, че до този момент не е била извършвана делба /доброволна или
съдебна/ на триетажната къща и дворното място, нито пък е извършвано разпределение
на ползването на имота, за да се ползва реално западната половина от имота, както е
описано в нотариалния акт.
По отношение на нотариалния акт за дарение, твърди, че изготвен само с оглед
нуждите на процеса и да бъде поставена в благоприятно положение ищцата. След
смъртта на наследодателя единствен владелец на имота лично за себе си е останал И.
А. Б., починал на *** г.
Посочва също така, че наследодателят А. Б. И. и С.А.М. са закупили заедно 1/2
ид.ч. от дворно място, но между тях не е била извършвана делба на изградената
жилищна сграда.
Постъпил е отговор с вх. № 2017 от 28.04.2022 г. от А. А. Б., който също
оспорва исковата претенция за делба, като посочва, че владелци на имота са само той и
ответника М. И. Б.. Само те са правили подобрения на имота, като М. И. Б. е изградил
нов покрив, пристрояване на сградата и външно саниране на част от жилищната сграда,
както и цялостни довършителни вътрешни работи, като разполага със самостоятелен
вход откъм ***. Ответникът А. А. Б. пък построил гараж и салма в двора, като владее
останалата част от имота – две стаи на първи /приземен/ етаж и две стаи на третия етаж
от смъртта на родителите си – А. Б. И., починал на *** г. и Й. А. И.а, починала на ***
г. Между двамата не е имало спорове и всеки владее своята част от имота, като преди
това частта на М. И. Б. се е владяла от неговите родители, които се изнесли през 2008 г.
и от тогава само М. И. Б. е живял в нея. Така са придобили имота по давност – всеки
частта, която владее, а останалите наследници никога не са имали претенции към тях.
Двамата не са подавали молба до нотариуса за издаване на нот. акт № 145 и не са
подписвали нищо свързано с този нотариален акт.
Горепосоченият отговор с вх. № 2017 от 28.04.2022 г. е постъпил извън срока за
отговор по исковата молба, но съдът намира, че следва да разгледа възражението за
давност, тъй като преклузивният срок за предявяване на възражения в делбеното
производство изтича до първото по делото съдебно заседание - съгласно чл.342 ГПК, а
не с изтичане на срока за отговор на исковата молба - съгласно чл.131 ГПК.
Възражението за давност в делбеното производство е правоизключващо възражение,
т.е. възразява се против включване на конкретен имот в наследствената маса и
съответно попада в обхвата на чл.342 от ГПК, който като преклузивен срок за
предявяване на това възражение предвижда до края на първото по делото съдебно
3
заседание.
В хода на производството по делото се е констатирало, че двамата съделители,
направили възражение за давност – М. И. Б. и А. А. Б., имат сключени граждански
бракове, поради което с определение № 753 от 20.09.2022 г. съдът е конституирал
като ответници по делото и съпругите – Г. А. Б. с ЕГН ********** и А. М. Б. с ЕГН
**********.
Постъпил е отговор с вх. № 4964 от 04.10.2022 г. от Г. А. Б., която
поддържа, че двете семейства са владели имота – всяка своята част и заедно не са
допускали другите съделители в имота дори на гости.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА страна се установи следното:
От представеното към исковата молба удостоверение за наследници се
установява, че общият наследодател на страните е А. Б. И., починал на *** г. Неговата
съпруга Й. А. И.а е починала на *** г. Заедно имат четири деца А. А. Б., С. А. С., Е. А.
С. и И. А. Б., починал на *** г. Последният е бил женен за С.М. Б., починала на *** г.,
като има и три деца А. И. А., М. И. Б. и Й. И. А..
От нот. акт № 8, том I, дело № 14 от 11.01.1973 г., се установява, че общият
наследодател А. Б. И. и С.А.М. купуват 1/2 ид.ч. от дворно място, образуващо
самостоятелен урегулиран парцел III-2685 в кв.117 по плана на гр. А..
От заключението на вещото лице И. Б. по СТЕ се установява, че с одобряването
на действащия кадастрален и регулационен плана на гр. А. през 1986 г. в бившия имот
с пл. № 2685 са заснети и нанесени два поземлени имота – пл. № 4283 и 4284, за които
е отреден съсобствен УПИ V-4283, 4284 в кв. 215. Имот с пл. № 4284 е идентичен със
закупения от А. Б. И. и С.А.М., като понастоящем към разписния лист имената им са
зачеркнати и са вписани имената на техните наследници по нот. акт № 145, том II, д.
303/2021 г. и нот. акт № 144, том II, д. 303/2021 г.
Изискано е нотариалното дело по издаване на нот. акт за собственост на
недвижим имот по давност и наследство № 145, том II, д. 303/2021 г., като в
съпроводителното писмо /л.88 от делото/ нотариусът Ж. Д. е пояснила, че се касае до
една и съща сграда, за която е сезирА. от наследници на А. Б. И. и С.А.М.. Тъй като
наследодателите не са извършили делба, то с геодезист и техник след посещение на
място са индивидуализирани дяловете на всеки от наследодателите, поради което е
издаден нот. акт за собственост на наследници на А. Б. И. - нот. акт № 145, том II, д.
303/2021 г. на л.89 от делото и нот. акт за собственост на наследници на С.А.М. - нот.
акт № 144, том II, д. 303/2021 г. на л.189 от делото.
При съпоставка на двата нот. акта се установява, че се касае до триетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от първи /приземен/ и два жилищни етажа с
административен адрес ***, построена в дворно място с площ от 256 кв.м.,
4
съставляващо поземлен имот с пл. № 4284 в кв.215 по плана на гр. А., попадащ в
обхвата на урегулиран поземлен имот УПИ V-4283, 4284 в кв.215 с площ на УПИ от
761 кв.м.
С нот. акт № 145, том II, д. 303/2021 г. след извършена обстоятелствена проверка
от нотариуса страните са признати за собственици въз основа на давностно владение и
наследство от А. Б. И., починал на *** г., на самостоятелен обект - трети жилищен
етаж със застроена площ от 98 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от първи /приземен/ етаж,
състояща се от две стаи и коридор, със застроена площ от 46 кв.м., с общ вход за третия
етаж от запад, ведно със стълбищна клетка на втори етаж, със застроена площ от 15
кв.м., свързваща първия приземен и трети жилищен етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, заедно
с 1/2 ид.ч. от дворното място с площ от 256 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл. №
4284 в кв.215 по плана на гр. А., заедно с всички подобрения и приращения в западната
половина на имота.
Квотите на страните в съсобствеността са определени както следва: по 1/4 ид.ч.
за А. А. Б., С. А. С., Е. А. С. и общо 1/4 ид.ч. за наследниците на И. А. Б., починал на
*** г. – А. И. А., М. И. Б. и Й. И. А..
Видно е, че обстоятелствената проверка за наследници на А. Б. И., починал на
*** г., е инициирА. от част от наследниците - С. А. С. и Е. А. С..
С последващ нот. акт за дарение на идеални части № 154, том II, рег. № 4798,
дело № 311 от 201.10.2021 г. на нотариус Ж. Д., рег. *** на НК, С. А. С. е прехвърлила
признатите й 1/4 ид.ч. от процесния имот на своята сестра и ищца по делото Е. А. С.,
поради което последната се легитимира и съответно претендира квота от общо 2/4 ид.ч.
/равно на 1/2 ид.ч./ от процесния имот.
останалата част от къщата - втория жилищен етаж със застроена площ от 89
кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от първи /приземен/ етаж, състояща се от две стаи и коридор,
със застроена площ от 46 кв.м., със самостоятелен вход от изток, ведно с 1/2 ид.ч. от
общите части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място с площ от 256 кв.м., съставляващо поземлен
имот с пл. № 4284 в кв.215 по плана на гр. А., са предмет на нот. акт за собственост на
наследници на С.А.М. - нот. акт № 144, том II, д. 303/2021 г. на л.189 от делото.
По делото е прието заключението на вещото лице К. Я. по СТЕ, към което е
направено актуално архитектурно заснемане на сградата. Няма одобрени строителни
книжа за имота. Вещото лице е посочило, че се касае до двуетажна жилищна сграда със
сутерен в гр. А., ***. Във функционално отношение сградата представлява 3-фамилна
жилищна сграда, в която са обособени три самостоятелни обекта - жилища, описани от
вещото лице по заключението в три дяла, разпределени на трите нива на сградата -
сутерен, първи етаж и втори етаж
5
Първият самостоятелен дял със ЗП от 113, 76 кв.м. се ползва от М. И. Б. и се
състои от ЗП от 19, 13 кв.м. на сутерена, включваща антре/стълбище и WC+баня, ЗП от
18, 93 кв.м. на първи етаж, включваща стълбище и стая № 2 и ЗП от 75, 70 кв.м. на
втори етаж, включващ антре, коридор, кухня-трапезария и дневна. В тази част сградата
е санирА. с вътрешни подобрения – смяна на дограма, положена теракота на пода,
нова мазИ. по стените.
Вторият самостоятелен дял със ЗП от 146, 70 кв.м. включва първи етаж с част от
сутерена – ЗП от 58, 34 кв.м. на сутерена, включваща склад, кухня-трапезария, дневна,
антре, коридор и ЗП от 88, 36 кв.м. на първи етаж, включваща антре, коридор, стая №1,
кухня-трапезария, дневна, килер, WC+баня. При съпоставка с нот. акт № 144, том II, д.
303/2021 г., депозиран на л.189 от делото, е видно, че вторият самостоятелен дял от
сградата съвпада с частта, върху която е призната собственост на наследници на
С.А.М..
Третият самостоятелен дял със ЗП от 105, 11 кв.м. включва част от сутерена със
ЗП от 43, 86 кв.м. – стълбище, коридор, стая № 1, стая № 2, стълбище на първи етаж
със ЗП от 13, 91 кв.м., както част от втори етаж – стая №1, стая № 2, стълбище и антре
със ЗП от 47, 34 кв.м. При изслушване в с.з. от 01.09.2022 г. вещото лице сочи, че
представеният нот. акт № 145, том II, д. 303/2021 г. се отнася към третия самостоятелен
дял. Вещото лице сочи, че като помещения съответства, но не и като площи, като
реалните площи са описани в приложенията към заключението. Стълбището води
директно от приземния към третия етаж и няма връзка с останалите дялове, обособени
в сградата.
Установява се също от изслушването на вещото лице, че между трите обособени
дяла няма връзка, като и трите дяла имат самостоятелно обособени входове – факт,
който се потвърждава от събраните гласни доказателства.
При сравнение с архитектурното заснемане – л.101, 102 и 103 от делото,
приложено към нотариалното дело по издаване на нот. акт № 145, том II, д. 303/2021 г.,
е видно, че част от помещенията към сградата на трите нива са отразени като
пристройки.
Разпитани по делото са свидетелите С. А. С., сестрата на ищцата, разпоредила се
с припадащия си дял от наследството в нейна полза, както и Б.К., М. Ж. и Ю. М..
Свидетелката С. С. сочи, че къщата е построена от нейните родители. Самата
къща е построена като на „калкан на етажи” със съседите и поради това вторият етаж,
заедно с принадлежащите му стаи в мазето, обособени с дебел зид на приземния етаж и
самостоятелен вход, нямат нищо общо с дела, останал от баща й. В годините след
смъртта на баща им в имота останали да живеят нейната майка и брат й И. със
семейството си, а след като и той починал - неговия син М.. Свидетелката говори за
„дяловете” на майка си и брат си И., като обяснява, че всеки от двамата си имал своя
6
част. Частта на майка й се състояла от четири стаи – две стаи в мазата и две стаи на
третия етаж. Две стаи от третия етаж ползвал и брат й. В някакъв момент двамата се
скарали, поради което брат й И. отворил нов вход, като пуснал вътрешна стълба откъм
двете стаи на третия етаж. На двора имало външна баня и тоалетна и като отворил
новия вход брат й я заградил и я прибрал към неговата част на къщата. Така
приобщената баня и тоалетна се намирала на неговото стълбище. Майка й ползвала
отделна баня и тоалетна, която се намирала точно в началото на нейния вход. Преди
всички били заедно, но след като майка й и брат й се скарали и не могли да се разберат
се разделили, като отварянето на новия вход станало със съгласието на майка й. Това,
което ползвал брат й след разделянето, сега се ползвало от сина му М.. В частта на
майка й другият й брат А. живял, докато се оженил. След това си построил къща и не е
живял в частта на майка й. След смъртта на последната периодично всички наследници
ходели да почистват частта, в която е живяла. Действително понастоящем брат й А.
пуснал наематели, но те ползвали само една стая от частта на майка й.
Свидетелят М. Ж., първи братовчед на М. Б., си спомня за преустройствата,
направени от баща му И.. Тоалетната и банята били на стълбището, направени от него.
На втория етаж имало стълбище и там баща му обособил стая. На третия етаж имало
малка тераса, която била на къщата и една голяма тераса, която направил бащата на
М.. Самият М. от 2008 г. живее в къщата със семейството си и там се родило внучето
му. Знае, че е теглил кредит и е оправил покрива, както и е извършил ремонт на стаите
и банята. Според него Е. и С. не са влизали в къщата, тъй като живеят на друго място в
гр. А.. Другата част от къщата я знае, че е на А., който е първи братовчед на баща му.
А. живеел в тази къща от дете, а новопостроената къща не била негова, а сина му.
Преместил се е в нея, за да помага на сина си, но свидетелят не може да каже от колко
време е това.
Свидетелката Ю. М. потвърждава, че двете части в къщата са обособени с
отделни входове. Знае, че М. живее там от много години и си е направил покрива. А.
има отделен вход, но не е правил подобрения в къщата, тъй като живее при сина си и
помага на него.
Свидетелката Б.К. твърди, че двете сестри Е. и С. до последно се грижили за
майка си, а след това продължили да стопанисват имота. А. отдавна не живеел в имота,
тъй като си имал отделна къща. М. живял няколко години в имота, но заминал в
чужбина. Не знае дали понастоящем е в имота.
След приемане на заключението на вещото лице К. Я. по СТЕ от ищцовата
страна е постъпила писмена молба с вх. № 5689 от 14.11.2022 г. – л. 180 от делото, с
която се прави уточнение относно предмета на делбата. Поддържа се, че делбеният
имот се състои от два самостоятелни жилищни обекта по смисъла на ЗУТ, като се иска
до делба да бъдат допуснати обособените два самостоятелни жилищни обекта,
7
означени като дял първи и дял трети по заключението на вещото лице К. Я. по СТЕ.
Въз основа на тези данни следва да се направи извод за основателност на
исковата претенция за делба по чл.34 от ЗС.
Видно е, че в исковата молба делбеният имот е описан съобразно нот.акт № 145,
том II, д. 303/2021 г. - самостоятелен обект в построената в имота жилищна сграда -
трети жилищен етаж със застроена площ от 98 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от първи
/приземен/ етаж, състояща се от две стаи и коридор, със застроена площ от 46 кв.м., с
общ вход за третия етаж от запад, ведно със стълбищна клетка на втори етаж, със
застроена площ от 15 кв.м., свързваща първия приземен и трети жилищен етаж, ведно с
1/2 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху
дворното място, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място с площ от 256 кв.м., съставляващо
поземлен имот с пл. № 4284 в кв.215 по плана на гр. А..
Видно е също така, че нот.акт № 145, том II, д. 303/2021 г., въз основа на който е
подадена исковата молба, касае целия трети етаж, а той включва площта както на
първи дял, така и на трети дял по заключението на вещото лице К. Я. по СТЕ. Ето защо
няма как да се възприеме тезата на ответниците, че всъщност предметът на делбата, за
който е сезиран съда, е само трети дял от заключението на вещото лице, но не и частта,
ползвана от М. И. Б..
Няма спор относно това, че имотът е построен и съответно е бил собственост на
общите наследодатели А. Б. И., починал на *** г., и неговата съпруга Й. А. И.а,
починала на *** г. От писмените и гласни доказателства се установява, че делбеният
имот, включващ трети етаж, сутерен към него /описан в нот.акт като първи приземен
етаж/ и стълбище на втори етаж, свързващо третия етаж и сутерена, е построен от
общите наследодатели по време на брака им и в него те огледали децата си.
Установено е също, че през годините след смъртта на общия наследодател А. Б. И. в
сградата е извършено пристрояване на отделни помещения към всеки от трите етажа и
това пристрояване понастоящем позволява обособяване на два самостоятелни
жилищни обекта в нея. Пристрояването обаче не създава нова вещ, различна от
делбения имот и по силата на чл.98 от ЗС принадлежи на съсобствениците, поради
което следва да се приеме, че предмет на делбата е целият недвижим имот, построен от
общите наследодатели на страните, ведно с извършеното към него пристрояване,
независимо от това, че пристрояването не е извършено от всички наследници.
Индивидуализирани също така са вещите, предмет на делбата – втори етаж
/трети жилищен етаж по нот.акт/ от триетажна масивна жилищна сграда, състояща се
от сутерен /първи приземен етаж по нот. акт/, първи етаж /втори жилищен етаж по
нот.акт/ и втори етаж /трети жилищен етаж по нот.акт/, с административен адрес: ***,
ведно с 1/2 ид.ч. от сутерена, в които след извършено пристрояване се обособяват два
самостоятелни обекта – самостоятелен обект със ЗП от 113, 76 кв.м., състоящ се от
8
антре/стълбище и WC+баня със ЗП от 19, 13 кв.м. на сутерена; стълбище и стая със ЗП
от 18, 93 кв.м. на първи етаж; антре, коридор, кухня-трапезария и дневна със ЗП от 75,
70 кв.м. на втори етаж, и самостоятелен обект със ЗП от 105, 11 кв.м., състоящ се
стълбище, коридор, две стаи със ЗП от 43, 86 кв.м. на сутерена; стълбище на първи
етаж със ЗП от 13, 91 кв.м.; две стаи, стълбище и антре със ЗП от 47, 34 кв.м. на втори
етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от правото на
строеж върху дворното място, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място с площ от 256 кв.м.,
съставляващо поземлен имот с пл. № 4284 в кв.215 по плана на гр. А., който поземлен
имот съгласно регулационния плана на града от 1986 г. попада в обхвата на УПИ V-
4283, 4284 в кв.215 с площ от 761 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в
западната половина на двора.
С оглед различната терминология, ползвана от вещото лице Я. и нотариуса при
издаване на констативния нот. актове за собственост, следва да се направи изрично
следното уточнение: сутерен е първи приземен етаж в сградата по нот.акт, първи етаж
е втори жилищен етаж в съградата по нот.акт и втори етаж е трети жилищен етаж в
сградата по нот.акт. Съдът възприема описанието на сградата според архитекурното
заснемане към заключението на вещото лице Я..
Установи се също така, че общият наследодател А. Б. И. е починал на *** г., а
неговата съпруга Й. А. И.а е починала на *** г. Заедно имат четири деца А. А. Б., С. А.
С., Е. А. С. и И. А. Б., починал на *** г. Последният е бил женен за С.М. Б., починала
на *** г., като има и три деца А. И. А., М. И. Б. и Й. И. А.. Съобразно припадащите се
квоти на страните по наследство и разпоредителната сделка от С. А. С. в полза Е. А. С.
квотите в съсобствеността следователно се разпределят, както следва: 1/4 ид.ч. за А. А.
Б., 2/4 ид.ч. за Е. А. С. и общо 1/4 ид.ч. за наследниците на И. А. Б., починал на *** г. –
А. И. А., М. И. Б. и Й. И. А..
Неоснователно е възражението за изтекла придобивна давност в полза на А. А.
Б. по време на брака му с А. М. Б. с ЕГН ********** относно делбения имот за частта,
в която се обособява трети дял по заключението на вещото лице К. Я. по СТЕ.
Ответникът не доказа твърдението си за изтекла в негова полза придобивна давност по
чл.79, ал. 1 от ЗС. За да се приеме, че е осъществен фактическия състав на давностното
владение, е необходимо да се докаже, че ответникът е владял имота в продължение на
поне 10 години, а такива доказателства няма събрани по делото. Гласните
доказателства не установяват самостоятелно владение на ответника, няма дори
категорични доказателства, че същият е живял в имота самостоятелно и не е допускал
сестрите си в него. Извършените подобрения в дворното място по накакъв начин не
обосновават извод за своене на имота при положение, че ответникът има качеството на
държател на идеалните части на останалите сънаследници и не е ангажирал
доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да установяват
настъпила промяна в субективното отношение към имота и обективиране на тази
9
промяна пред останалите сънаследници по начин, че за тях да не остава никакво
съмнение относно основанието за упражняване на фактическа власт върху
наследствения имот.
Не следва да се приема за основателно също така възражението на М. И. Б. за
изтекла придобивна давност в негова полза по време на брака му с Г. А. Б. с ЕГН
********** досежно делбения имот в частта, в която се обособява първи дял по
заключението на вещото лице К. Я. по СТЕ. Същият твърди, че този имот е владян от
родителите му, а след 2008 г. имотът се владее и ползва единствено от него, като му
направил цялостен ремонт и дори теглил заем за това.
Безспорно е, че общите наследодатели А. Б. И., починал на *** г. и неговата
съпруга Й. А. И.а, починала на *** г., са отгледали децата си в построения от тях
имот. След като общият наследодател починал в имота останали само преживялата му
съпруга и сина им И. А. Б., починал на *** г., заедно със семейството си. Последният
извършил множество преустройства в имота, чрез които успял да обособи частта, в
която понастоящем живее неговия син М. И. Б. и семейството му - отворил
самостоятелен вход на приземния етаж, свързал двете стаи на третия етаж чрез
стълбище с новообособения вход на приземния етаж, както и приобщил външната баня
и тоалетна към частта, ползвана от неговото семейство.
Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание
наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите
сънаследници, независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за
придобитите от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху
вещта, което е имал наследодателя, се придобива по право от всички негови неговите
наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като
съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ- чл. 31, ал. 1 от ЗС, доколкото
това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата
си. Затова само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е
ползвал от един от сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал
държанието на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява
предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ.
Според приетото в ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, в отношенията между сънаследници презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага.
Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение,
както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални
части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и
недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да
владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на
чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна
10
изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива
действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна
фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
Осъществяването на ремонт и поддръжка са търпими действия, свързани със
запазване на вещта и ползването й, във връзка с които между съсобствениците
възникват облигационни отношения съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, но които не отричат
правата на останалите сънаследници и в този смисъл не установяват явно завладяване
на тези права. Новото строителство, извършено от бащата на ответника, за което има
данни по делото, макар да е довело до облагородяване на имота, също не е
противопоставимо действие, доколкото то е с цел задоволяване на нуждите от
удобство на семейството на починалия наследник И. А. Б., което е обитавало къщата
със съгласието и без противопоставянето на останалите съсобственици, поради което
също не може да се третира като проява пред тях на намерението на съсобственика да
владее имота изцяло за себе си. До този момент отношенията между сънаследниците са
били нормални като между братя и сестри и не е имало спор за собствеността на
оставения от общия наследодател недвижим имот. Поради това според настоящия
състав липсват доказателства, които да сочат, че промяната в намерението е
демонстрирА. явно и категорично пред останалите съсобственици, за да се приеме
изтекла в полза на ответниците давност. Само факта, че същите са считали имота за
свой дом, в който е протекъл съпружеския им живот и са отгледали децата си, не е
достатъчен, за да обоснове изтекла в тяхна полза давност. Свидетелските показания
сочат, че починалия наследник И. А. Б. и членовете на неговото семейство са останали
да живеят в имота, тъй като не са имали друг дом, като това е станало със съгласието и
без противопоставянето на останалите съсобственици. Направените подобрения в
имота, включващи пристрояване на къщата, баня и тоалетна, стълбище и балкон са
били все с оглед нормалното ползване на имота за нуждите на семейството. Само по
себе си това не е достатъчно да обективира промяната на отношението пред останалите
съсобственици, още повече обитаването на имота от страна на И. А. Б. и неговото
семейство е станало с тяхното знание и без тяхното противопоставяне. При
конкретните обстоятелства тези действия са били възприемани от останалите
съсобственици именно като създаване на удобства за семейството, допуснато да живее
в съсобствения имот с тяхното знание и без тяхното противопоставяне, а не като
действия по своенето му. Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът М.
И. Б. не е доказал намерението на баща си да свои наследствения имот за себе си,
отричайки правата на наследниците. Само продължителното пребиваване и
стопанисване на имота с цел задоволяване на нуждите на семейството, останало да
живее там със съгласието и без противопоставянето на останалите наследници, които
са не са имали същата жилищна нужда, не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнен
състава на давността с оглед задължителните разяснения, дадени в ТР № 1 от 6.08.2012
11
г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Освен гореизложеното, относимо към владението на починалия наследник И. А.
Б., ответникът М. И. Б. твърди осъществявано владение на лично основание в периода
след 2008 г. В този период родителите му са били живи и няма категорични
доказателства, от които да се установява, че владението е било предадено от тях на
него и съответно упражнявано от М. И. Б. с цел с неговото своене. Последният заедно
със семейството и все още живите си родители е ползвал имота за жилищни нужди в
състоянието, в което го е преустроил баща му през годините, но това не обосновава
извод за изтекло в негова полза давностно владение.
Въз основа на изложеното съдът преценява направените възражения за давност
като неоснователни, като намира, че имотите не са загубили съсобствения си характер
и следва да се допуснат до делба при посочените в исковата молба квоти – 1/4 ид.ч. за
А. А. Б., 2/4 ид.ч. за Е. А. С. и общо 1/4 ид.ч. за наследниците на И. А. Б., починал на
*** г. – А. И. А., М. И. Б. и Й. И. А..
Искът за делба по отношение на двете съпруги - Г. А. Б. с ЕГН ********** и А.
М. Б. с ЕГН ********** следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА между следните
страни, а именно: Е. А. С. с ЕГН **********, А. А. Б. с ЕГН **********, А. И. А. с
ЕГН **********, М. И. Б. с ЕГН ********** и Й. И. А. с ЕГН **********, последните
трима като наследници на И. А. Б., починал на *** г., по отношение на следните
недвижими имоти, а именно: втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от
сутерен /първи приземен етаж/, първи етаж и втори етаж, с административен адрес:
***, ведно с 1/2 ид.ч. от сутерена, в които след извършено пристрояване са обособени
два самостоятелни обекта – самостоятелен обект със ЗП от 113, 76 кв.м., състоящ се
от антре/стълбище и WC+баня със ЗП от 19, 13 кв.м. на сутерена; стълбище и стая със
ЗП от 18, 93 кв.м. на първи етаж; антре, коридор, кухня-трапезария и дневна със ЗП от
75, 70 кв.м. на втори етаж, и самостоятелен обект със ЗП от 105, 11 кв.м., състоящ се
стълбище, коридор, две стаи със ЗП от 43, 86 кв.м. на сутерена; стълбище на първи
етаж със ЗП от 13, 91 кв.м.; две стаи, стълбище и антре със ЗП от 47, 34 кв.м. на втори
етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от правото на
строеж върху дворното място, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място с площ от 256 кв.м.,
съставляващо поземлен имот с пл. № 4284 в кв.215 по плана на гр. А., който поземлен
имот съгласно регулационния плана на града от 1986 г. попада в обхвата на УПИ V-
12
4283, 4284 в кв.215 с площ от 761 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в
западната половина на двора, при квоти за страните, а именно:
2/4 идеални части за Е. А. С. с ЕГН **********
1/4 идеални части за А. А. Б. с ЕГН **********,
общо 1/4 идеални части за А. И. А. с ЕГН **********, М. И. Б. с ЕГН **********
и Й. И. А. с ЕГН **********, тримата в качеството на наследници на И. А. Б.,
починал на *** г. /или по 1/12 ид.ч. за всеки от тях/.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба досежно Г. А. Б. с ЕГН ********** и А. М. Б. с ЕГН
**********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
13