№ 289
гр. С., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230201114 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба от Н. Н. М. с ЕГН **********,
чрез упълномощен представител против наказателно постановление №25-
0804-005728/08.07.2025 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.С.,
РУ - С., с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С., редовно призована, не
изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
На 13.06.2025 г. полицейски служители мл.полицейски инспектор
св.И. Д. и колегите му св.Д. С. и св.Ц. Д. били на смяна, като извършвали
контрол на движението по пътищата в гр.С.. Били позиционирани на
бул.“Христо Ботев“, до магазин „Мерканто“ на 10-15 метра от кръстовището
между бул.“Христо Ботев“ и ул.“Александър Стамболийски“.
1
Около 15:00 часа, св.И. М. забелязал товарен автомобил „Пежо
Боксер“ с рег.№ ........, който се движил по ул.“Александър Стамболийски“,
като извършва маневра завой надясно на Т-образното кръстовище с
бул.“Христо Ботев“, неспазвайки пътен знак Б-2. Посоченото МПС-во
продължило движението си в посока полицаите по бул.“Христо Ботев“, при
което св. св.И. Д. подал сигнал, за да спре за проверка автомобила, при което
намиращите се на шосето полицаи видели, че водачът е без поставен
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Проверката установила, че
водач на МПС-во е Н. Н. М., който не дал обяснение за действията си и не
посочил да има основателна причина, за да не използва обезопасителен колан
по време на движение.
За извършеното нарушение на Н. Н. М. на 13.06.2025 г. му бил
съставен АУАН № GA3593402 за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на
13.06.2025 г., като същият не посочил, че има възражения. Не са представени
възражения по него в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН № GA3593402 на жалбоподателя било
издадено НП № 25-0804-005728/08.07.2025 год. за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП е наложено наказание на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, а
именно „Глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а именно
„Глоба“ в размер на 50 лв.и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено лично
на 28.05.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите И. Д., Д. С.
и Ц. Д.. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по
съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
2
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните
разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Установено е, че жалбоподателят като водач
на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ........ на 13.06.2025 г. в 15:00 ч. в
Т-образно кръстовище с бул. “Христо Ботев“ и ул.“Александър
Стамболийски“ при включване в движението от бул.“ Христо Ботев“ посока
Розова градина не се е съобразил с пътен знак Б-2 –Стоп, като е продължил
движението си без да спре на посочения пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП водачът е длъжен да
съобразява поведението си пътните знаци. Жалбоподателят не е сторил това, а
е преминал през кръстовището без да съобрази поведението си с пътния знак.
Това е установено по несъмнен начин от показанията и на тримата полицейски
служители на св. И. Д., св.Д. С. и св.Ц. Д.. Съдът кредитира показанията на
тримата свидетелите полицейски служители изцяло, тъй като същите са
последователни, логични и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Същите са били преки очевидци на преминаването на
жалбоподателя на кръстовището, още повече че именно това неспазване на
пътния знак е било и причината да предприемат спиране на водача чрез
подаването на сигнал със стоп палка, за да бъде извършена проверка на
водача.
Съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
3
извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и правилно е определено
наказанието по чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП в размер на 20 лева.
По отношение на другото установено нарушение, съдът също
намира, че правилно е описано, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в обжалваното наказателно
постановление нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно посоченото в чл.137а, ал.1 от ЗДвП законодателят е
предвидил, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В тази връзка не бяха
ангажирани писмени или гласни доказателства, които да опровергаят
извършеното нарушение. Не бяха ангажирани и доказателства, които да
обосноват и основателни причини за неизползването на обезопасителен колан,
каквито са законовоустановени в ал.2 на същата разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В този смисъл жалбоподателят е този, който следва да докаже с
предвидените в НПК способи, че е управлявал с поставен обезопасителен
колан. В настоящия случай констатациите по акта /който е редовен съобразно
изискванията на ЗАНН/ не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни
доказателства.
От показанията на тримата полицейски служители се установи, че
същите са имали ясна видимост към водача и то към неговото предно стъкло,
тъй като са се намирали на пътното платно срещу него, с цел предприемане на
спиране на автомобила със сигнал стоп палка.
Съдът счита, че наказанието за това нарушение е правилно определено
от наказващия орган, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, чийто размер е конкретно определен от законодателя. По
отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба № Iз2539 от
17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно, доколкото
констатацията, че е налице нарушение, което следва да се санкционира по
реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДП, обвързва наказващият орган с
налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
Предвид изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-005728/08.07.2025 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.С., РУ - С., с което на Н. Н. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., местност „Хисарлъка“ №119, на основание чл.183,
ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5