Решение по дело №298/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. Н. О. против Решение № 756/21.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като се твърди на първо място, че липсвала каквато и да е обосновка на изводите на административния орган, че жалбоподателят не бил обект на преследване в [държава], въпреки че това обстоятелство било недвусмислено заявено от него. В проведеното интервю подробно жалбоподателят бил изложил причините, поради които изпитвала основателен страх от преследване в страната си на произход. И поради което търсела закрила в България. Имало основателни опасения от преследване и заплаха за живота си. При връщането в [държава] имало опасност да бъде подложена на отношение приравнено на изтезание или нечовешко или унизително такова по смисъла на Евопейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

На следващо място, обжалваното решение било постановено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Решението било издадено при несъобразяване с Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, относно тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което е приложил с оглед непълния текст на чл. 9, ал.1, т.2 от ЗУБ, административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в" от Директива 2004/83/ЕО.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 756/21.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС и да се върне преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Н. О., редовно призована, чрез процесуалният си представител, адв.Я. Р. С. се явява лично и се представлява от адв.Я. Р. С..

Процесуалният му представител адв.Я. Р. С., иска съдът да уважи жалбата като основателна и да постановите решение, с което да отмени обжалваното решение на административния орган. Счита, че са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което моля за решение в този смисъл.

Жалбоподателката поддържа жалбата и искането на адвоката си, като твърди, че случайят и бил особен. Поради това, че избягала с мъжа си и се оженила за него брат и я заплашвал с убийство, защото той не бил съгласен с този брак. Това бил и мотиват и да избяга от [държава].

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 17.04.2024 г. и от 19.04.2024 г. до ДАБ при МС С. Н. О. е поискал закрила от Република България.

На 22.04.2024г. тя е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 33101/22.04.2024г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност -*, родена на [дата]. в [държава], *, със същия постоянен адрес, професия –*, образование - *, религия - *, *, семейно положение - [семейно положение].

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена й е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – [населено място]. На 22.04.2024г. й е връчена и покана за провеждане на интервю на 22.04.2024г.

С констативен протокол от 24.04.2024г.е консатирано неявяване на жалбоподателката за провеждане на насроченото интервю. В последствие с Решение 6826/10.06.2024г.на Зам. Председател на ДАБ при МС е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на С. Н. О., като е записано, че от 22.04.2024г. е напуснала РПЦ-Харманли и е в неизвестност. След това на база болба от жалбоподателката от 14.11.2024г. производството за предоставяне на международна закрила на С. Н. О. е възобновено.

Oт Протокол с рег. № УП 33101/26.11.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю със С. Н. О., с цел да се изяснят причините, поради които тя е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, в което е посочила, че потвърждава всички данни, заявени от нея при регистрацията. Тя заявява, че е родена на [дата]., а не на 12.12.1994 г., както били записали на регистрация. Имала издадена лична карта, която била останала в [държава] и паспорт, който била предала в София. Заявява, че е кюрдка, мюсюлманка - сунит и нямала проблеми като такава. Завършила начално образование и не била работила. Споделя, че е [семейно положение] за Д., който бил тук с нея, но нямала официален брак и нямала деца. Твърди, че не членува в политическа партия, не е била заплашвана, арестувана или съдена. Напуснала [държава] в началото на месец март 2024 г., нелегално, заедно с мъжа си, за [държава]. Не останали в [държава], защото брат й, който ги бил заплашвал, бил разбрал къде са, а те бягали от него. В края на месец април 2024 година, заедно с мъжа си влязла в Република България нелегално, пеша през зелена граница. След като се регистрирали били заплашени от други приятели на брат й, които се намирали тук, затова заминали за [държава]. Там живеел другият й *, който също не ги искал и ги заплашвал, затова избягали във [държава]. Стигнали там, но на 14.11.2024 г. били върнати в България. Напуснала [държава] защото се обичали с Д., а той бил [семейно положение]. Жена му разбрала и тогава избягали. От три, четири месеца бил [семейно положение] с нея. Тя нямала родители и големият й брат искал да я омъжи за един седемдесетгодишен мъж, който живеел в [държава], но тя не го искала.

Протоколът от проведеното интервю със С. Н. О. е подписан от нея, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът й е проведен на разбираем за чужденеца кюрдски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

В писмо с рег. № М-9577/24.06.2024г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ [населено място] към ДАБ-МС като С. Н. О., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщена като доказателство и Справка вх. № МД -02–110/29.11.2024г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република [държава].

Със становище рег. № УП 33101/07.01.2025г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на С. Н. О. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 756/21.01.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н. О. .

На 03.02.2025 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 04.02.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение №756/21.01.2025 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход - [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на С. Н. О. като чужденец по подадена от нея молба за международна закрила. Същата е регистрирана в ДАБ при МС и е информирана писмено на разбираем за нея език за процедурата, която ще се следва, за нейните права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията й или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение756/21.01.2025 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани, поради което няма допуснато нарушение на нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК и на чл. 75, ал. 2 ЗУБ.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо нея да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самата тя не е заявила конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Няма данни за реални заплахи, насочени лично срещу нея или към семейството й, както и за предприето преследване, които да я препятстват да живее в страната си по произход. Не се установяват и обстоятелства, от които да се направи извод, че същата ще бъде преследвана, ако се завърне в [държава]. Установява се и че не е осъждана и не е била преследвана от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини. Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната й по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Поради това и предвид изложената и установена хронология на събитията в бежанската й история следва обоснованият извод, че тя е влезнал в Република България само поради лични причини, и по-конкретно поради търсене на по-добър живот, и място където да живее със мъжа с когото живее на съпружески начала, въпреки, че той бил [семейно положение]. Тоест това е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Следва да се отбележи, че в случая по-скоро става въпрос за конфликт вътре в семейството и евентуално за свързана с това престъпна деятелност на някои от членовете на семейството, от колкото за системно преследване поради раса, религия и други. Освен това, член на нейното семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да й се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

 

При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на С. Н. О. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото както вече се посочи по-горе в настоящата хипотеза не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна и непреодолима индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там.

От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява съществуващата в известна степен хуманитарна криза в някои райони на [държава], тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Освен това от справката за състоянието на [държава] е видно, че ООН сочи, че пет години след приключване на военните операции срещу „Ислямска държава“ ситуацията в [държава] се подобрява значително със голям спад в числото на хората които се нуждаят от хуманитарен статут. Тоест конкретния случай такива причини не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

Във връзка с последната разпоредба изрично следва да се посочи, че както в административното производство, така и в настоящото съдебно такова жалбоподателят не ангажира каквито и да е било доказателства за заболяване и за невъзможността същото да бъде лекувано адекватно в държавата му по произход, поради което не би могло да се приеме, че в случая съществуват причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последната да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на нейното лично положение елементи. Т. съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Република [държава], съдържаща се в представената по делото справка вх. № МД -02–110/29.11.2024г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република [държава], административният орган е приел, че в [държава] не е на лице въоръжен конфликт. Освен това [държава] не се намира в състояние на вътрешен или международен конфликт до степен, която да обуславя наличие на заплаха спрямо кандидата за статут поради самия факт на пребиваването му там, както и че няма данни насилието в тази държава да е достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут. Напротив от справката е видно, че въоръжените сили на [държава] и вътрешните правоприлагащи органи действат в една посока, съвместно и поддържат реда в държавата, като в тази формация включен и Комитета за народна мобилизация. Освен това властите в [държава] си сътрудничат и с Международната организация за миграция в чийто доклади се сочи, че физическата безопасност на хората в [държава] е осигурена. На 27 ноември 2024 г. иракското Министерство на планирането, в сътрудничество с Международната организация на труда и Международния търговски център, организира първа среща на Управителния комитет за Изграждане на справедлива и приобщаваща трансформация, насочена към осигуряване на работни места и достъпни жилища в [държава] - проект, финансиран от Европейския съюз. Инициативата насърчава приобщаващ икономически растеж чрез създаване на възможности за достоен труд и подобряване на достъпа до достъпни жилища в [държава]. Чрез този проект [държава] прави значителна стъпка към изграждането на по-приобщаващо и устойчиво бъдеще за своето население. Освен всичко това на 20 октомври 2024 г. са проведени и демократични избори в района на И. К..

Тоест от изнесеното по-горе не се установява и С. Н. О. да е в състояние на заплаха, определено с Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В тази връзка е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно, приетата по делото справка е издадена от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, т.е. тя обвързва съдът да приеме, че при извършената от издателя й проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в нея, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че в този смисъл е и формираната практика на ВАС по сходни случаи, която се възприема и от настоящия състав, а именно – вж. напр. Решение № 7769 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 10150/2022 г., IV о.

Предвид горното за жалбоподателя не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че [държава], през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на С. Н. О. е неоснователна, респ. обжалваното от нея решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. О. , [държава], адрес: [населено място], [жк], против Решение № 756/21.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.