Р
Е Ш Е
Н И Е № 596
гр.Хасково, 26.09.2019год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на дванадесети септември
през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2919 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Теленор
България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнеспарк София, сграда 6, против Ж.З.Ф.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД – за
установяване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. №
2154/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
В
исковата молба се твърди, че на 30.03.2015г. между ищеца и ответницата бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, по план Резерв Стандарт 39.99
с тарифиране на интервали 60 секунди. Във връзка с посочения договор на
12.05.2016г. страните сключили Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от
24 месеца по план Нонстоп 30.99 promo 24.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99
лв. и промоционален такъв от 24,99 лв. Ответницата не изпълнявала задълженията
си по споразумението в общ размер на
69,34 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 01.05.2016г. - 31.07.2016г. На същата дата -
12.05.2016г. и по повод горепосоченото споразумение, мобилният оператор, като
лизингодател, сключил с ответницата като лизингополучател Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка LENOVO А2010 Black с обща лизингова цена в размер на
36,57 лв. чрез 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 1,59 лв. По
договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 38,16 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 01.05.2016г. - 30.09.2016г., както следва: 1,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
01.05.2016г. - 31.05.2016г., начислена във фактура № **********/01.06.2016г.; 1,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 01.06.2016г. - 30.06.2016г., начислена във фактура №
**********/01.07.2016г.; 1,59
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.07.2016г. -
31.07.2016г., начислена във фактура № **********/01.08.2016г.; 1,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер
за отчетен период 01.08.2016г. - 31.08.2016г., начислена във фактура №
**********/01.09.2016г.; 31,80 лв. -
сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг и 1 брой
лизингова вноска, начислена съгласно чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, дължими
за отчетен период 01.09.2016г. - 30.09.2016г. и начислени във фактура №
**********/01.10.2016г. На 16.05.2016г. между страните по делото бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план НонСтоп 29,99 с
неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 29,99
лв. Ответницата не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 37,51 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 01.06.2016г. - 31.07.2016г. На
същата дата - 16.05.2016г. и по повод горепосочения договор, мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с ответницата - лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка SONY Xperia М5
White
с обща лизингова
цена в размер на 657,57 лв. чрез 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
28,59 лв. По договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 643,70 лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 01.06.2016г. - 30.09.2016г., а именно: 28,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 01.06.2016г. - 30.06.2016г., начислена във фактура №
**********/01.07.2016г.; 28,59
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.07.2016г. -
31.07.2016г., начислена във фактура № **********/01.08.2016г.; 14,72 лв. - остатък от лизингова
вноска след направени отстъпки за отчетен период 01.08.2016г. - 31.08.2016г.,
начислена във фактура № **********/01.09.2016г.; 571,80 лв. - сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към договора
за лизинг и 1 брой лизингова вноска, начислена съгласно чл.1, ал.3 от Договора
за лизинг, дължими за отчетен период 01.09.2016г. - 30.09.2016г. и начислени
във фактура № **********/01.10.2016г. Посочените задължения били
индивидуализирани в следните фактури: 1.
Фактура № **********/01.06.2016г., за отчетен период 01.05.2016г. -
31.05.2016г., срок за плащане - 16.06.2016г., издадена за сумата от 75.41 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови
вноски. Така дължимите суми за всеки един от номерата били, както следва: 17,93
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
1,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********; 27,30 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 28,59
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********. Фактурата ищецът
претендирал в размер на 16,41 лв., поради извършено плащане в размер на 59 лв.,
което погасявало изцяло горепосочените задължения за абонаментна такса, услуги
и лизингова вноска за предпочетен номер ++359********* и частично погасявало
задълженията за абонаментна такса и услуги за номер ++359********* до размера на
14,82 лв.; 2. Фактура №
**********/01.07.2016г., за отчетен период 01.06.2016г. - 30.06.2016г., срок за
плащане — 16.07.2016г., издадена за сумата от 79.24 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски. Така
дължимите суми за всеки един от номерата били, както следва: 29,54 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 1,59
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********; 19,52 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 28,59 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********; 3. Фактура №
**********/01.08.2016г., за отчетен период 01.07.2016г. - 31.07.2016г., срок за
плащане - 16.08.2016г., издадена за сумата от 73.15 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и лизингови вноски. Така дължимите суми за всеки
един от номерата били, както следва: 24,98 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер ++359*********; 1,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********; 17,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
28,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********; 4. Фактура №
**********/01.09.2016г., за отчетен период 01.08.2016г. - 31.08.2016г., срок за
плащане - 16.09.2016г., издадена за сумата от 16.31 лв., представляваща
неплатени лизингови вноски. Така дължимите суми за всеки един от номерата били,
както следва: 1,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
14,72 лв. - остатък от лизингова вноска след направени отстъпки за предпочетен
номер ++359*********; 5. Фактура № **********/01.10.2016г., за отчетен период
01.09.2016г. - 30.09.2016г., срок за плащане - 16.10.2016г., издадена за сумата
от 1670.35 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски. Така
дължимите суми за всеки един от номерата били, както следва: 31,80 лв.
лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер ++359*********; 571,80
лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер ++359*********;
1066,75 лв. - неустойки в общ размер за двата предпочетени номера ++359*********
и ++359*********. С исковата молба ищецът не претендирал горепосочените
неустойки от 1066,75 лв. Претендирал само задължението за лизингови вноски в
общ размер на 603,60 лв. по посочената фактура. Ищецът посочва още, че било
образувано Ч.гр.д. № 2154/2018г. по описа на Районен съд- Хасково. Издадена
била заповед за изпълнение, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
в размер на 788.71 лева,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него;
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, които суми са
присъдени по Ч.гр.д. № 2154/2018г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира
разноски по заповедното и настоящото производство.
В законоустановения едномесечен
срок назначеният особен представител на ответницата подава отговор на исковата
молба, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Оспорва същите по основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени изцяло. Не
се оспорват Договорите, сключени между страните, а именно: Допълнително
споразумение от 12.05.2016г. към Договор за мобилни услуги от 30.03.2015 г. с
предпочетен номер + +359*********; Договор за лизинг от 12.05.2016г.; Договор за
мобилни услуги от 16.05.2016г. с предпочетен номер + +359********* и Договор за
лизинг от 16.05.2016г., както и Общи условия на „Теленор България” ЕАД с
декларации-съгласие за приемането им. Но в случая не се установявало при
условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че е изправна
страна и че през процесния период е изпълнил точно своите договорни задължения,
като е предоставил уговорените мобилни услуги, чиято стойност съответства на
посоченото в представените фактури. Особеният представител оспорва приложените към исковата молба 5
бр. фактури, а именно: №**********/01.06.2016г.-16.41лв.;№**********/01.07.2016г.-79.24лв.; №**********/01.08.2016г.-73.15лв.;№**********/01.09.2016г.-16.31лв.; №**********/01.10.2016г. - 603.60 лв. Фактурите не били подписани от ответницата и съгласно
чл. 180 от ГПК, като частен свидетелстващ документ, не се ползвали с обвързваща
доказателствена сила за удостоверените в тях вземания, факти и обстоятелства,
изгодни за техния издател. По смисъла на чл.178, ал.1 от ГПК те притежавали
само формална, но не и материална доказателствена сила, поради което следвало
да бъдат преценявани от съда наред с всички останали доказателства по делото,
като при оспорването им в тежест на съставилата ги страна било да установи с
допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите
се в тях данни е било надлежно извършено и съответства на доставени и ползвани
от абоната конкретни мобилни услуги. В тази връзка, само по себе си наличието
на фактури, дори и удостоверяващи претендираните суми, не можело да обоснове
извод за тяхната дължимост. Съгласно трайната съдебна практика, основанието за
плащане не било фактурата, а извършването на съответната престация /в случая
предоставянето на мобилни услуги/, а такава особеният представител счита, че не
се доказвала към настоящия момент в производството. А след като правнорелевантните
факти не се били осъществили в обективната действителност, не можело да
възникнат и техните правни последици. Поради изложеното счита, че освен, че
вземането не било доказано по основание и размер, не се установявали и доказателства за
получаване на фактурите от ответницата. Счита, че още преди започване на
заповедното производство и към настоящия момент ответницата не била уведомена
какви задължения има към ищеца. Нямало изпратена до нея покана за доброволно
плащане с приложени фактури към нея или евентуално нотариална покана, от която
да бъде информирана какви задължения има, за какъв период са и евентуално да
предприеме действия за погасяването им. Ищецът следвало да връчи издадените
фактури на ответницата и да й даде срок, в който да ги погаси, с указания, че,
ако не погаси задълженията си, ще й бъде образувано дело и евентуално
изпълнително производство за принудително събиране на задълженията й.
Предназначението на поканата за доброволно изпълнение било да се даде
възможност на длъжника да изпълни задължението си, което щяло да изключи въобще
необходимостта от предприемане на принудително изпълнение в тази насока. Поради
изложеното, моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание се поддържа
подадения отговор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По
делото са представени Договор за мобилни услуги от 30.03.2015г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 12.05.2016г.; Договор за лизинг от 12.05.2016г.,
Общи условия към договор за лизинг, подписани от Ж.З.Ф., Приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 12.05.2016г., Договор за мобилни
услуги от 16.05.2016г., Договор за лизинг от същата дата, Общи условия към
договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect center, телефонен апарат или друго
устройство, подписани от Ж.З.Ф., Общи условия на „Теленор България“ ЕАД, Фактура
/дубликат/ № ********** от 01.06.2016г., № ********** от 01.07.2016г., №
********** от 01.08.2016г., Кредитно известие /дубликат/ с № ********** от
01.09.2016г., Фактура /дубликат/ № ********** от 01.10.2016г. и от
тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание,
поради което същото не следва да се излага отново
текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в Ч.
гр. д. № 2154/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че възоснова на
заявление с вх. № 16888/07.09.2018г. в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение № 952/10.09.2018г.
за сумата от 788.71 лева – неизплатени задължения за месечни абонаментни
вноски, използвани услуги и лизингови вноски по фактури №**********/01.06.2016г. – 16,41лв.; №**********/01.07.2016г. –
79,24лв.; №**********/01.08.2016г. – 73,15лв.; №**********/01.09.2016г. –
16,31лв.; №**********/01.10.2016г. – 603,60лв., издадени въз основа на
допълнително споразумение от 12.05.2016г. към договор за мобилни услуги;
договор за лизинг от 12.05.2016г.; договор за мобилни услуги от 16.05.2016г. и договор
за лизинг от 16.05.2016г., сключени между страните, ведно със законната лихва
от 05.09.2018г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 25лв. държавна такса и 360лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и с разпореждане от 09.11.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил
това.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение се
посочва, че
дължимите суми за мобилни услуги и лизингови вноски по процесните фактури и
периоди са в размер на 788.71 лева. Лихвата за забава е в размер на 175.50
лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема за
безспорно установено, че представените по делото договори за
мобилни услуги и договори за лизинг са валидно сключени и съответно обвързват
страните по делото. Същите не бяха оспорени
от ответната страна и доколкото носят
подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат
в тях, са
направени от тези лица. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването
на процесните договори за мобилни услуги и договори за
лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и
задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си
задължение по договорите - да предоставя на ответницата мобилни услуги
чрез съответни
телефонни номера /+359********* и +359*********/, както и че й е
предоставил лизинговите вещи – устройство марка Lenovo A2010 Black и устройство марка Sony Xperia M5 White. От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза бе установен и фактът, че ответницата е заплатила
по
процесните фактури само сумата в размер на 59 лева, а останалите, дължими суми /788.71 лева/ по
издадените фактури не ги е заплатила в уговорения срок, като доказателства относно
факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответницата е
неизправна страна по договорите, тъй като не е предложила на кредитора
изпълнение в уговорените срокове, касаещо месечните абонаментни такси и
използвани услуги, а така също и дължимите лизингови вноски. Били са сключени,
освен договорите за мобилни услуги, както вече бе посочено, и договори за лизинг,
в които с положените в тях подписи, абонатът е декларирал, че му е предадена
годна за употреба вещ, която отговаря на съответните технически характеристики.
С договорите тези вещи са му предоставени за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени лизингови вноски, които е следвало да се
заплащат. Изпълнение обаче липсва, като ответницата не доказва погасяване на
задължението, поради което основателно са й били начислени вноските, формиращи
цената на двете устройства, като по отношение на тях исковата претенция също
следва да се уважи.
От Фактури №.№**********/01.06.2016г., №**********/01.07.2016г.,
№**********/01.08.2016г.,№**********/01.09.2016г. и №**********/01.10.2016г., се установява,
че по тях има неплатена сума в общ размер от 788.71 лева. Тези фактури касаят
ползваните от абоната услуги по договорите, предоставени от оператора, както и
лизингови вноски, и доколкото се доказа, че задълженията по тях са останали
непогасени, претенцията за така посочената сума се явява основателна и следва
да се уважи.
В заключение следва
да се приеме, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което е била издадена
процесната заповед за изпълнение. Искът се явява основателен в
пълния предявен размер от 788.71 лева, представляващи неплатения остатък по петте,
цитирани по-горе фактури.
Предвид изхода на
производството, то и разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да присъдят пълен размер, а именно сумата от 385 лева.
На ищеца следва
да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в пълен
размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, произтекли от внесена държавна такса,
платено адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител, които
възлизат на 535 лева.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Хасково депозит за
вещо лице в размер на 150 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.З.Ф., ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, присъдената със Заповед № 952/10.09.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 2154/2018г. по
описа на Районен съд-Хасково сума в размер на 788.71 лева – неплатени месечни абонаментни такси, далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски по допълнително споразумение от 12.05.2016г. към
договор за мобилни услуги; договор за лизинг от 12.05.2016г.; договор за
мобилни услуги от 16.05.2016г. и договор за лизинг от 16.05.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.09.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж.З.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 535 лева - разноски по настоящото
производство, както и разноски по Ч.гр.д.№ 2154/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково в размер на 385 лева.
ОСЪЖДА Ж.З.Ф.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково депозит за вещо
лице в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :