№ 8841
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110161249 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
02.08.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина ЙорДа, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №61249 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.45, ал.1, вр. чл.49 и чл.53 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с искова молба, постъпила по подсъдност от РС- гр.Пловдив
от офицера от резерва капитан I ранг В. Д. В., чрез адв. С.С. от АК- гр. Пловдив, срещу
журналиста във в. ... с която е предявен осъдителен иск за сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
1
репутацията в обществото от изнесени от ответницата на 24.01.2021г. в публична
публикация, посветена на ищеца, в личния й профил във Фейсбук обидни квалификации към
ищеца, както следва: „жалък плазмодий“, „срам за българската армия“, че поведението на
ищеца представлява „въртене на задника по посока на вятъра“ и лъжливо твърдения, че
ищецът се е отрекъл от баща си. Посочва се, че публикацията е многократно споделяна и
коментирана, като по този начин е достигнала до значителна аудитория. Твърди се, че
заради тази публикация ищецът е получавал негативни коментари и нападки и е понесъл
вреда на своята репутация в обществото. Посочено е, че ответницата е изготвила материал и
за печатното издание на вестника. Претендират се разноски.
С отговор на искова молба, подаден в законен срок, ответникът, чрез адв. В.Т. от АК-
гр.Перник, оспорва основателността на предявения иск по аргументи за повишено ниво на
хапливи коментари и емоционален заряд на стилистиката в процесната публикация, с оглед
позиция на ищца на интернет страницата на Атлантическия съвет по отношение на
междудържавните отношения между Република България и Руската федерация. Позовава се
на правото на мнение, прогласено в Конституцията и публичния характер на личността на
ищеца. Претендират се разноски.
С доклада по делото за безспорни между страните е прието, че на 24.01.2021г. в
социалната платформа „Фейсбук“, в профила на М.Б. е публикувана публикация със
съдържание, изложено на стр.7 от делото, а именно: „Репортерското ми сърце не можа да си
затрае след цялата помия, която полк. о.р. В.Д. е написал като предложение към
Атлантическия съвет, и реши да го проучи що за човек е. В пасквила му има такива безумни
неща, че този човек веднага би трябвало да влезе поне в карцер, ако въобще още има такива
неща. Господин полковни В.Д., вие сте СРАМ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.
Само да припомня какво най- важно поиска този бивш военен, пребоядисал се в
атлантик сега. Значи, за минимум 10- 12 години България да спре всякакви контакти с
путинова Русия, да я изключат таз гадна държава от ООН- ето, да бъде спрян всякакъв внос
от там, да се спре излъчването на всички руски телевизионни и радиоканали на територията
н ЕС, да се преимуенуват всички селища, улици, учебни заведения, носещи името на
всякакви българомразци като ... ВАПЦАРОВ.
На този жалък плазмодий само заради светлото име на Вапцаров, което поругава, ще
му се стъмни живота... Та ето какво научих за автора на това „обосновано пред(по)ложение“
в 12 точки до Атлантическия съвет. Ще уточня, че се оказа, че капитан първи ранг във ВМС,
както се е представил, отговаря на чин полковник, затова моля да ме извините за незнанието
(в предишния ми пост го нарекох капитан).
Същият този полк. В.Д. е бил командир на випуска в ЛВВПУ- Лвовско висше военно-
политическо училище в бившия СССР. Завършил го е с отличен и името му е издълбано на
мраморна плоча в това престижно за времето си учебно заведение. Знаел е безупречно и е
цитирал наизуст цели страници от ...... Дори обичал да демонстрира това. Като курснат В.Д.
е бил пръв русофил, направо е боготворял руснаците. Като майор от ВМС е бил партиен
секретар на Военно издателство след 10 ноември. Когато още организациите на БКП в
армията не са били разпуснати. Освен това той лично с униформата си е лепил плкати на
кандидатите на БСП за първите избори след 10- ти ноември.
След това вече идва неговото прераждане. Тоест- въртенето на задника според
посоката на вятъра. Стига дотам, че впоследствие се отказва от баща си. А баща му, полк.Д
от Михайловград, е бил много скромен и възпитан човек, който не искал да измени на
идеите и позициите си. След като умира неговият син- плазмодият В.Д.- се отрича от него.
Ето какъв е този бивш военен. Оказа се, че в Атлантическия съвет половината били
съветски възпитаници... Боже какво прераждане са направили тия хора...“.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
2
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на Констативен протокол №82/27.01.2021г.,
том I, рег. №808/27.01.2021г. на Нотариус ......... в НК, район на действие: СРС, за извършена
разпечатка от интернет страницата на Фейсбук.
Видно от удостоверение за раждане на ищеца, баща му се е казвал Д В. Д..
По делото са проведени разпити на петима свидетели. Свидетелите на ищеца ..........
излагат в детайли обстоятелства от професионалния път на ищеца и семейните му
отношения.
...... посочва, че от публикацията на ответницта ищецът е изпитал притеснение и в
частни разговори между него и трети лица е виждал подигравателно отношение у
събеседниците си към ищеца, поради посоченото във въпросната публикация.
Свидетелят ...... потвърждава, че публикацията на ответницата е станала достояние на
трети лица, които са я прочели.
....... посочва, че колеги и приятели на ищеца са били шокирани от процесната
публикация във Фейсбук, която е била израз на мултипликация на негативино отношение
към ищеца. Посочва, че ищецът е бил потресен от лъжливите слухове за баща си.
От разпита на свидетеля ......., се разбира, че ответницата се е намирала в
приповдигнато емоционално състояние и е била разстроена от предложенията в
публикацията на ищеца в сайта на Атлантическия съвет. Свидетелката посочва, че също е
била учудена от тази позиция, която ищецът си е позволил да предложи спрямо руската
държава.
Вторият свидетел на ответницата ...... намира преложението на ищеца за скандално и за
крайна русофобия.
По делото е изготвено и прието заключение и допълнение към него по съдебна-
компютърна експертиза, които са изследвали публикация на ищеца от 24.01.2021г. на
страницата във Фесбук на Атлантическия съвет със заглавие: „Ето какво трябва да се
напави, за да може България да се освободи от зависимостите от руската федерация“ и
такава на страницата на М.Б. от същата дата със съдържание: „Репортерското ми сърце не
можа да си затрае...“.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Границите на конституционно прогласената в чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България свобода на словото се разпростират до пределите, след които е налице
навлизане в сферите на приложение на останалите конституционни ценности и законово
гарантираните права на гражданите, каквито представляват достойнството на личността и
доброто име на гражданите в обществото. Свободата на словото изключва възможността да
се разпространяват в медийното пространство клевети, неверни данни за гражданите и
заблуждаваща информация. Отговорност по този ред може да се реализира за неверни и
позорящи адресата фактически твърдения, които подлежат на проверка за вярност.
Публично разпространеното изявление за извършено от дадено лице престъпление е
твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност. Когато подобно твърдение
е невярно и лицето не е извършило приписаното му престъпление, което може да бъде
установено с влязла в законна сила сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, то
изявлението е клеветническо и опозоряващо доброто име на адресата в обществото,
накърняващо честта и достойнството му, както и противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
От друга страна оценките и мненията, като стоящи извън обективната действителност, не
подлежат на проверка за вярност. Те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За публично изказани
3
оценки или мнения може да се търси отговорност само ако са съпроводени с обидни
квалификации спрямо адресата. Увреденото лице може да бъде посочено от автора на
изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво
съмнение относно неговата личност. В своята практика върховната съдебна инстанция
намира, че когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-
обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла,
който то внушава като цяло, вкл. при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за
обезщетение от непозволено увреждане.
В случайте на публикация в медийното пространство, от която се твърди, че са
настъпили неимуществени вреди, то медийният издател отговаря за верността на изнесената
информация на основание чл.49 от ЗЗД като възложител на работата. Авторът на
публикацията, в случай, че е известен, носи солидарна отговорност за причинени вреди от
накърняване на доброто име на гражданите от невярна или заблуждаваща информация,
изнесена в медийното пространство. Пострадалият от невярна или заблуждаваща медийна
публикация може да предяви иск срещу автора на публикацията и срещу възложителя на
работата- медиен издател за реализиране на солидарната им отговорност. Процесната
публикация е направена в социалната мрежа Фейсбук. В научната доктрина се приема, че
социалната мрежа представлява уеб- базирана услуга, която позволява на хората да изградят
свой публичен или публично- частен профил в рамките на ограничена система, да създадат
списък с други потребители, с които да споделят връзки и да преглеждат списъка от връзки,
създаден от други потребители в системата. В социалната мрежа Фейсбук всеки участник е
мост към други хора, които могат да бъдат допуснати в групата в ролята на приятел или на
познат. Приема се, че социалната мрежа е инструмент за свързване онлайн с други хора и за
споделяне на общи интереси, с цел опознаване, създаване и поддържане на контакти или
работа по определена кауза. Социалната мрежа не може да бъде приравнена на класическа
медия, поради което в процесния случай публикацията на ответницата няма характер на
медийна публикация и на журналистически материал и съответно проверката за извършена
добросъвестно журналистическа проверка е безпредметна. Не е налице и фигурата на
издател, който да носи отговорност за публикувания материал. В този смисъл изнесената
информация става достояние на регистрираните в социалната мрежа потребители, които
посетят профила на ответницата. Извън тези рамки не може да се приеме, че е налице
разпространение на изявлението на ответницата.
Следва да се приеме, че процесните твърдения на ответницата имат обиден и унизяващ
достойнството на ищеца характер. Негативните оценки сами по себе си не пораждат
наказателна или гражданска отговрност за деликт. Видно е, че изявлението на ответницата
излиза извън рамките на допустимата критика по обществени въпроси, каквото
представляват междудържавните отношения или историческата оценка на дадена личност.
Изявлението й е съпроводено с епитети с обиден характер. От своя страна твърдението на
ответницата относно отношенията между ищеца и баща му няма никакво място при
обсъждането на подобни обществени въпроси. С оглед на гореизложеното следва да се
приеме, че с изявлението на ответницата в социалната мрежа, което е доведено до знанието
на ищеца, е причинен граждански деликт по чл.45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди представляват несъизмерими с конкретна стойност вреди,
които следва да бъдат обезщетени по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД. Съгласно
принципа на справедливо обезщетяване на болките и страданията възмездяването на тези
вреди става чрез определянето на справедливо обезщетение. За да се определи размера на
обезщетението, следва да се извърши цялостната преценка на конкретните обстоятелства по
делото. По делото съдът приема за установено от фактическа страна, че ответницата е
нанесла обида с изявлението си в социалната мрежа на ищеца, с което е унизила
4
достойнството му и името му е било обсъжД във връзка с нейното изявление. С оглед на
гореизложеното и предвид характера на средата, в която е извършена публикацията и
възможния кръг на аудитория, като следва да се посочи, че връзка между публикациите в
социалната мрежа и търсенията в онлайн пространството чрез търсачка не беше установена,
то следва да се определи обезщетение в размер от 3 000 лв., което е достатъчно да покрие
неимуществените вреди, претърпени от ищеца, ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 24.01.2021г., на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът търси следните разноски, съобразно представен
списък на разноските: сума от 600 лв.- заплатена държавна такса, сума от 200 лв.- депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение от 980 лв., съгласно представен договор за правна
защита и съдействие. Последното не може да бъде прието за прекомерно. С оглед изхода на
спора в полза на ищеца следва да се възложт ранзоски от 356 лв. Пътните разноски не
подлежат на присъждане в тежест на насрещната страна по делото. В полза на ответника
следва да се присъди сумата от 800 лв., съобразно отхвърлителната част по иска,
представляващи адвокатско възнаграждение от 800 лв. и заплатен депозит за експертиза от
200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М. Ст. Б., ЕГН:**********, да заплати на В. Д. В., ЕГН:**********, сумата
от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в уронване на репутацията в обществото, от публикувана на 24.01.2021г. в социалната
мрежа „Фейсбук“, в профила на ответницата, публикация и отправени с нея обидни
квалификации към ищеца, както следва: „жалък плазмодий“, „срам за българската армия“, че
поведението на ищеца представлява „въртене на задника по посока на вятъра“ и лъжливо
твърдения, че ищецът се е отрекъл от баща си, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.01.2021г.- датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълно предявения размер от
15 000 /петнадесет хиляди/ лв., като неоснователен.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка:
................,....N: BG. ....... ...
ОСЪЖДА М. Ст. Б., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
В. Д. В., ЕГН:**********, сума от общо 356 /триста петдесет и шест/ лв., представляваща
съдебно- деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М.
Ст. Б., ЕГН:**********, сума от общо 800 /осемстотин/ лв., представляваща деловодни
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6