№ 8063
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110109542 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. ЕМ. М. чрез законния му
представител ЕМ. К. М. срещу С О с която са предявени осъдителни искове за следните
суми: 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и
неудобства от увреждане на здравето, настъпило на 06.08.2021 г. в гр. София в резултат на
повредена настилка на тротоар на *****, ведно със законната лихва за забава от датата на
увреждането – 06.08.2021 г., до окончателното плащане; 340 лв. – обезщетение за
имуществени вреди в резултат на същия инцидент, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на увреждането – 06.08.2021 г., до окончателното плащане. Претендират
се направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 06.08.2021 г. на ***** – близо до кръстовището с бул. „Ломско
шосе“ в кв. „Надежда І“, в района на бензиностанция „Шел“, се придвижвал с тротинетка по
тротоара, но предната гума пропаднала в дупка до шахтата на тротоара, която не била
обозначена и ремонтирана от ответника, в резултат на което той загубил равновесие,
полетял напред към тротоара и се забил с главата в земята. Излага, че много се уплашил,
след падането устата му била разкървавена, изпитвал много силна болка в главата, двете
ръце и отделни части от тялото, които били натъртени и охлузени при падането. Сочи, че
след инцидента веднага бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където бил насочен към
Детска хирургия и към Ортопедия и травматология, а впоследствие бил насочен към
консултация със стоматолог. Твърди, че в резултата на падането му били причинени
следните телесни повреди: счупване на 4 предни постоянни зъба, кръвонасядания и
охлузвания по лицето и тялото. Излага, че за фрактурата на зъбите му били изписани
лекарства и хранителен режим и били извършени четири стоматологични операции за
възстановяване на избитите предни зъби. Посочва, че в периода след инцидента до
14.02.2022 г. изпитвал силни физически и психически страдания и болки, имал нужда от
постоянна грижа и бил зависим от други хора, загубил нормалния ритъм на живот, не можел
да се храни нормално, изпитвал болки при хранене, имал затруднения при говорене, което го
подтискало емоционално и му пречело при общуването с хора, вкл. в училище, притеснявал
се да се усмихва пред хора в периода до възстановяването на предните зъби, защото
1
приятелите му се подигравали заради липсващите зъби, поради което изградил навик да не
се усмихва, страхувал се да се движи по улиците и да си играе с други деца. Претърпените
от него болки, страдания и неудобства от инцидента оценява общо на сумата от 10 000 лв.
Твърди, че заради инцидента се наложило да направи разходи за лечение при стоматолог.
Счита, че ответникът следва да отговоря за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди поради липсата на поддръжка на тротоарната настилка – публична
общинска собственост, като именно повредата на тротоара е причина за падането на ищеца.
Излага, че е предявил претенцията си пред С О но тя е отказала да изплати обезщетенията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С О с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Изтъква, че липсва детайлна
идентификация на мястото на инцидента. Счита, че настъпилият инцидент и вредоносният
резултат не са следствие от неизпълнение на неговите нормативни задължения да поддържа
в нормално състояние тротоарната настилка в процесния участък. Сочи, че дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в район „Надежда“,
вкл. и по *****, са възложени по силата на Договор № **** г. на фирма. Твърди, че в случая
са извършени проверки през месец юни, юли, август и септември 2021 г. и не са открити
дупки или пукнатини над максимално допустимия размер, за което са съставени
констативни протоколи. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от ищеца и сочи,
че падането му се дължи на неговото невнимание, като той е могъл да избере подходящ
маршрут, за да избегне инцидента. В тази връзка акцентира, че тротоарът е с ширина над 3
м. и че е неизяснено какъв вид тротинетка е управлявал ищецът – електрическа или не.
Посочва, че липсват доказателства родителите на детето да са били с него и да са
осъществили родителски контрол, което намира, че е допринесло за настъпване на вредите.
Изтъква, че липсват доказателства за извършен преглед при лекар по дентална медицина.
Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно. Моли за
отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетение в намален размер.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди, настъпили в
резултат на инцидент, дължащ се на виновно неотстраняване на дефект на тротоара поради
неизпълнение на задължението за ремонта и поддръжката му от лица, на които ответникът
се явява възложител на работата.
По предявените искове в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства:
осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото –
противоправно поведение; настъпили за него неимуществени и имуществени вреди, техния
вид и размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задълженията и да обори при условията на обратно доказване
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си за
съпричиняване.
При съвкупната преценка на показанията на свидетелите С. и М. и Лист за преглед на
пациент /л. 14/ се изясняват датата, мястото и механизмът на настъпване на процесния
инцидент. Установява се, че на 06.08.2021 г., в гр. София, в района на ***** № 72Г, до
бензиностанция „Шел“, ищецът е карал тротинетка, но е пропаднал в дупка на тротоара с
размери от порядъка на 20 – 30 см., която не е била обозначена. За установяване на това най-
2
съществено значение имат показанията на свид. М., която не е заинтересован свидетел, а е
лице, което се е отзовало на помощ на ищеца и пред което той е обяснил как е настъпил
инцидентът, като в същата насока са и неопроверганите от други доказателства показания на
свид. М. – майка на ищеца, която разказва, че по телефона непозната жена й съобщила, че
синът й е паднал и си счупил зъбите, а впоследствие той й разказал, че е карал тротинетка и
е паднал в дупка, която тя лично възприела на място.
Наличието на дефект по тротоарната настилка на ***** не се опровергава от
представените с отговора констативни протоколи, доколкото от тях е видно, че на
22.07.2021 г., т.е. малко преди процесната дата, са установени 8 % неравности на тротоара,
които очевидно не са били отстранени, защото при следващата проверка – на 24.08.2021 г.,
те са нараснали на 9 %. Дори и според сключения договор с изпълнителя фирма да са касае
за допустими стойности, обосноваващи надлежно изпълнение на договорните му
задължения към С О това не опровергава извода, че наличието на неравност на тротоарната
настилка в процесния участък е установено като факт по делото.
Относими към настъпилите вреди за ищеца и техния вид са писмените доказателства
на л. 14 – 18 и л. 137 – 146, показанията на свидетелите С. и М. и заключенията на съдебно-
медицинската и съдебно-психологичната експертиза.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно, компетентно и обосновано, се установява, че при падането ищецът е
получил следните травматични увреждания: травма на устата, изявена с контузия и рана на
горната устна на устата; частично счупване на коронките на първи и втори горни десни зъби
и нащърбване на режещите ръбове на коронките на първи и горен ляв и първи долен ляв
зъби; контузия и охлузване по гръбната повърхност на дясна длан; контузия и охлузване на
ляво коляно, като се изясняват и произтичащите от тези травми болки, страдания и
неудобства за пострадалия.
Изяснява се от заключението на съдебно-психологичната експертиза, което съдът
възприема като безпристрастно, компетентно и мотивирано, че в резултат на процесния
инцидент ищецът е изпитвал негативни емоции: силна болка, уплаха, шок, страх, унижение
поради подигравките от съученици, промяна в поведението /избягващо поведение на
ситуации, които могат да провокират същите преживявания – не кара тротинетка,
ограничава карането на колело/, страхове за бъдещето, тревожни мисли, срам и свян заради
разрушените зъби и неудобството да се усмихва, което нарушава естествената комуникация
в социална среда, като част от тях и към момента не са напълно преодолени.
Следователно по експертен път – въз основа на двете заключения, са потвърдени
показанията на свид. С. относно непосредствено възприетото от нея здравословно състояние
на ищеца веднага след инцидента, и показанията на свид. М. касателно здравословното,
емоционалното и психологическото състояние на сина й в деня на събитието и в периода до
предявяване на исковата молба.
Доказва се, че за изграждане на фрактурираните зъби ищецът е сторил разходи в
размер на 340 лв.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и
понесените от ищеца неимуществени вреди съдът прави, преценявайки съвкупно
показанията на двамата разпитани свидетели, горепосочените писмени доказателства,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно което видът на травмите,
констатиран в деня на инцидента, добре отговаря и получаването им добре може да се
обясни по време и начин, както са съобщени в исковата молба, и при извършения от вещото
лице преглед, както и заключението на съдебно-психологическата експертиза, от което е
видно, че негативните емоции и промени в поведението на ищеца са настъпили в резултат
на обсъжданото събитие.
3
От документите на л. 15 – 18, от показанията на свид. М. и заключението на съдебно-
медицинската експертиза е видно, че разходите за стоматологично лечение са направени
именно за преодоляване на някои от неимуществените вреди, настъпили от процесното
събитие – увреждането на зъбите, т.е. те също се намират в пряка причинно-следствена
връзка с него.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на
настъпване на инцидента е имало необезопасена и необозначена дупка, се налага изводът, че
Столична община не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП задължения по ремонт и
поддържане на общинските пътища, както и за сигнализиране за наличието на опасност на
пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия,
чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по
повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по него, и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на възложителя – С О за обезщетяване на вредите. Бездействието на
натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като в
случая презумпцията не е опровергана.
Размерът на имуществените вреди възлиза на сумата от 340 лв.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и
неудобства – физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение
върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При определяне размера на понесените от ищеца неимуществени вреди в
съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. възрастта на пострадалия към датата на събитието – 12 години; 3. вида, характера и
степента на получените телесни увреждания – травма на устата, изявена с контузия и рана
на горната устна на устата; частично счупване на коронките на първи и втори горни десни
зъби и нащърбване на режещите ръбове на коронките на първи и горен ляв и първи долен
ляв зъби; контузия и охлузване по гръбната повърхност на дясна длан; контузия и охлузване
на ляво коляно; 4. начина, времетраенето и степента на тяхната регенерация – проведените
четири стоматологични операции, довели до съхраняване виталността на увредените зъби и
пълно функционално и естетично възстановяване; възстановителния период от няколко
месеца по отношение на увредените зъби предвид необходимостта да се изчака успокояване
на травмираното място и всеки зъб да се изгражда отделно; 5. интензитетът на търпените
болки и страдания по време на възстановителния процес – болки, страдания и временни
функционални нарушения за около 2 – 3 седмици заради увреждането на меките тъкани на
4
горна устна на устата, дясна длан и ляво коляно и по-продължителни /няколко месеца/ и
силни болки и страдания заради частичното счупване на зъбните коронки на първи и втори
горни десни зъби, налагащи спешно обезболяващо лечение и стоматологично лечение с
обтурация; 6. претърпените неудобства по време на възстановяването – затруднение в
дъвченето в първа фаза – на отхапване на твърда храна, поради което се наложило ищецът в
период от около 5-6 месеца да се храни с по-мека храна и да пие със сламка; 7. отражението
на събитието върху психо-емоционалния статус и неговата продължителност – преживените
силни негативни емоции под формата на силна болка, уплаха, шок, страх, унижение поради
подигравките от съученици, промяна в поведението /избягващо поведение на ситуации,
които могат да провокират същите преживявания – не кара тротинетка, ограничава карането
на колело/, страхове за бъдещето, тревожни мисли, срам и свян заради разрушените зъби и
неудобството да се усмихва, което нарушава естествената комуникация в социална среда,
част от които /избягващото поведение на сходни ситуации и неудобството да се усмихва/
към датата на устните състезания все още не са отминали напълно. С оглед на всичко това и
давайки приоритет на увреждането на зъбите и произтичащите от него болки, страдания и
неудобства, както и на отражението на инцидента върху психо-емоционалното състояние на
ищеца, съдът приема, че на същия следва да се определи в съответствие с принципа на
справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от процесното
събитие в размер на 7 000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца следва да се
посочи следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай с Определение № 13430/27.05.2022 г. съдът изрично е указал на
ответника, че носи тежестта да докаже възражението си за съпричиняване, както и че не
сочи доказателства за това, но въпреки това ответникът не е ангажирал доказателства в тази
връзка. Същевременно доказателствената съвкупност не съдържа данни за поведение на
ищеца, което обективно да е допринесло за настъпване на вредите, а дори от показанията на
свид. М. се изяснява, че се касае за дете, което е внимателно и спазва правилата. Ето защо
съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Липсват доказателства и за това инцидентът да се намира в пряка връзка с
обстоятелството, че по време на настъпването му детето не е било с родителите си и не е
упражняван върху него родителски контрол.
По изложените съображения съдът намира, че единствената причина за процесния
инцидент е наличието на необезопасена и необозначена дупка на тротоарната настилка,
поради което не е налице основание за редуциране на дължимите от ответника обезщетения.
Следователно предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е изцяло
основателен, а искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен за сумата от
7 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Ответникът
дължи върху главниците и законната лихва, считано от 06.08.2021 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството възниква за двете
страни.
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените от него разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи общо на 768.22 лв., както
следва: 306.72 лв. – държавна такса, и 461.50 лв. – депозити за свидетел и вещи лица.
Не са налице основания за присъждане на адв. С. на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, тъй като в договора за правна защита и
съдействие не е посочена коя хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗАдв е налице.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 29 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О ЕИК ****, с адрес: адрес, да заплати на К. ЕМ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. адрес, действащ чрез своя баща и законен представител ЕМ. К. М., на основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следните суми: 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки, страдания и неудобства от увреждане на здравето, настъпило на
06.08.2021 г. в гр. София в резултат на повредена настилка на тротоар на *****, ведно със
законната лихва за забава от датата на увреждането – 06.08.2021 г., до окончателното
плащане; 340 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на същия инцидент, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 06.08.2021 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 768.22 лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за обезщетение за неимуществени
вреди – за разликата над 7 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА К. ЕМ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес, действащ чрез своя баща и
законен представител ЕМ. К. М., да заплати на С О ЕИК ****, с адрес: адрес, на основание
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата от 29 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6