Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четиринадесети февруари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Г.а, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2692 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба
на К.С.К., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.Д., адрес ***, офис 2 против
отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна да заличи като
погасено по давност на основание чл.82, ал.1, б.“б“ ЗАНН наложеното му с влязло
в сила НП № 20-0769-001565/27.05.2020г. на началника на сектор „ПП“ към ОД на
МВР- Бургас наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца, който отказ е обективиран в писмо изх.№81900-60164/30.11.21г.
Жалбоподателят твърди,
че оспореният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не е приложим в
случая института на чл.82, ал.3 от ЗАНН, а този по чл.82, ал.1, б.“б“ от ЗАНН.
Твърди, че от доказателствата е видно, че с наказателното постановление са му
наложени наказание „глоба“ в размер на 1400 лв. и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. С влязло в сила на 27.04.2021г. решение
№ 260223/01.10.2020г. на районен съд Бургас, постановено по НАХД № 2811/2020г.
наказанието „глоба“ е намалено на 700 лв., а на 27.04.2021г. с решение №
624/27.04.2021г. по к.адм.д.№ 2363/2020г. Административен съд Бургас е оставил
в сила решението на районен съд Бургас. Твърди, че след влизане на
наказателното постановление в сила не са предприети действия по изпълнение на
наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ по реда и правилата на чл.
190 от ЗДвП и от датата на влизане в сила на НП-27.04.2021г. до датата на
депозиране на заявлението- 19.11.2021г. е изтекъл 6 -месечният срок по чл.82,
ал.1, б.“б“ от ЗАНН и изпълнението на така наложеното наказание е погасено по
давност. Не е започнало изпълнението на наказанието лишаване от права, което се
осъществява, чрез отнемане на свидетелството за управление на МПС, за да се
твърди, че е приложима дългата погасителна давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН,
поради което отказът на административния орган е незаносъобразен и неправилен.
Моли съда да отмени обжалваният акт, като постанови заличаване като погасено по
давност на основание чл.82, ал.1, б.“б“ от ЗАНН на наложеното му с влязло в
сила НП № 20-0769-001565/27.05.2020г. на началника на сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Бургас наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца,
като му се издаде и удостоверение за отразяване на това обстоятелство. Моли да
му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна– началник
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си
представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Твърди, че видно от представените по
делото доказателства, с оглед изпълнение на наложеното на жалбоподателя
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца, са предприети действия за изземване на СУМПС, които действия прекъсват
давността, съгласно чл.82 ал.2 ЗАНН и към датата на подаване на заявлението не
е изтекла давността по чл.82 ал.3 вр. ал.2 ЗАНН. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се отказ на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна да заличи като погасено
по давност на основание чл.82, ал.1, б.“б“ ЗАНН наложеното на жалбоподателя с
влязло в сила НП № 20-0769-001565/27.05.2020г. на началника на сектор „ПП“ към
ОД на МВР- Бургас наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца, който отказ е обективиран в писмо изх.№81900-60164/30.11.21г.
От искане вх.№
819000-58241/19.11.2021г. се установява, че жалбоподателят, чрез пълномощник, е
направил искане до началника на сектор „Пътна полиция“ – Варна да бъде разпоредено
да се отбележи, че изпълнението на наложеното му с влязло в сила НП № 20-0769-
001565/27.05.2020г. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца е погасено по давност на основание чл.82, ал.1, б.“б“ от ЗАНН в
съответната система, в която се регистрират наказателните постановления и в
досието му, като разпореди да се заличи от системата/досието наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, евентуално да бъде разпоредено
същото да не се изпълнява, както и искане за бъде издадено удостоверение /служебна
бележка/, от която да е видно, че изпълнението на наложеното му с наказателно
постановление №20-0769-001565/27.05.2020г. наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца е погасено на основание чл.82, ал.1, б.“б“
от ЗАНН и не следва да се изпълнява, като документа да му послужи пред всички
органи на пътна полиция в страната и в чужбина.
От наказателното
постановление НП № 20-0769-001565/27.05.2020г. на началника на сектор „ПП“ към
ОД на МВР-Бургас се установява, че на жалбоподателя със същото са наложени
глоба в размер на 1400лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. С
решение № 260223/01.10.2020г. по НАХД № 2811/2020г. по описа на БРС, съдът е
изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното
наказание глоба от 1400лв. на 700лв. С решение № 624/27.04.2021г. на по
к.адм.д.№ 2363/2020г. Административен съд- Бургас е оставил в сила решението на
Районен съд Бургас.
От писмо peг. №
819000-60164/30.11.2021г. се установява, че началникът на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна е приел, че не са налице основания да бъде уважено
искането на жалбоподателя. Уведомил е жалбоподателя, че размерът на наложената
му глоба е отразен коректно в системата- 700лв. С оглед изпълнение на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за три месеца са
предприети действия за изземване на свидетелството му за управление на МПС,
като не е изтекъл срокът по чл.82, ал.3 вр. ал.2 ЗАНН и наложеното наказание
подлежи на изпълнение.
От писмо УРИ819р-32902/26.11.2021г.
се устновява, че началникът на сектор ПП при ОД на МВР-Варна е поискал
съдействие от началника на Второ РУ при ОДМВР-Варна за изземване на СУМПС на
жалбоподателя, предвид влязлото в сила решение по обжалване на НП
№20-0769-001565/27.05.21г. с наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС за три месеца. С писмо №463р-24448/02.07.21г. началникът на Второ РУ при
ОДМВР-Варна е изпратил материалите касаещи изземването на свидетелството до
началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна. Съгласно приложената докладна
записка рег.№ 436р-24448/02.07.21г. се установява, че служители на Второ РУ при
ОД на МВР-Варна на 29.06.2021г. са посетили адреса на жалбоподателя, на който
адрес не е установено да живее някой, като при проведена беседа със съседи са
установили, че от доста време не са виждали съседа си К., тъй като живеел и
работел в чужбина, а след позвъняване на телефона, посочен в АИС-БДС, на
полицейския инспектор му било върнато обждане от жалбоподателя, който заявил,
че е в чужбина, където живее и работи, напуснал е страната на 14.04.21г. през
ГКПП-Аерогара Варна в посока Германия, където има едногодишен договор за работа
и договорът му изтича през м.април 2022г.; СУМПС било в него и заявил, че
когато се прибере в България ще го предаде доброволно.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна и в срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
При преценка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
В случая е подадено
заявление за заличаване от регистрите на наложеното наказание лишаване от право
за управление на МПС за три месеца.
Не се спори между страните,
а и безспорно се установява от доказателствата по делото, че с влязло в сила НП
на жалбоподателя е наложено лишаване от право да управлява МПС за три месеца.
НП е влязло в сила на 27.04.21г.
Наказанието „лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на
изземването на свидетелството за управление, съгласно чл.190, ал.2 ЗДвП. То не
се изпълнява, ако е изтекъл предвидения в ЗАНН давностен срок, който за този
вид наказание е 6 месечен- чл.82 ал.1 т.2 ЗАНН. Съгласно чл.82 ал.2 ЗАНН давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. Независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание „временно лишаване от право да се
упражнява определена дейност“ не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора шестмесечния срок- арг. чл.82, ал.1, б.“б“ вр. чл.82,
ал.3 от ЗАНН.
Погасителната давност
за изпълнение на наложеното наказание се свързва с бездействие на надлежните
органи по отношение правото да осъществят изпълнение на наложено
административно наказание и съставлява изтичане на определен от закона период
от време /съобразно с вида и размера на наказанието/, в който тези органи
проявяват пасивност. В случай безспорно се установи, че НП е влязло в сила на
27.04.21г. От доказателствата по делото се установи, че са предприети действия на
29.06.21г. за изпълнение на наказанието чрез изземване на СУМПС на
жалбоподателя. Считано от 29.06.21г. давността е прекъсната, съгласно чл.82
ал.2 ЗАНН, и е започнала да тече нова давност.
Към датата на подаване
на заявлението не е налице хипотезата на чл.82 ал.2 ЗАНН, като не е изтекъл и
срока по ал.3 на чл.82 ЗАНН.
Предвид горното, съдът
намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен, жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора и направеното искане, на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.К., ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв.Д., адрес ***, офис 2 против отказ на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна да заличи като погасено по давност на
основание чл.82, ал.1, б.“б“ ЗАНН наложеното му с влязло в сила НП №
20-0769-001565/27.05.2020г. на началника на ПП към ОД на МВР- Бургас, сектор
„ПП“ наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца,
който отказ е обективиран в писмо изх.№81900-60164/30.11.21г.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН ********** *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: