№ 249
гр. ***********, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100314 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Т. К. Д., действаща в качеството й на майка и законен представител на
детето Ж. З. Т., предявява срещу З. Ж. Т. иск за увеличаване на присъдената в
полза на детето месечна издръжка със съдебно-спогодителен протокол от
05.04.2017 г. по гр.д. № 1185/2016 г. по описа на РС-*********** издръжка от
140.00 лева на 300.00 лева.
В исковата молба се посочва, че със споразумение по гражданско дело
№ 1185/2016г. по описа на Районен съд гр. ***********, ответникът З. Ж. Т.,
се осъжда да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв. за детето Ж. З. Т..
Посочва се, че от присъждането на издръжката изминава доста дълъг период
от време, като обстоятелствата, при които е постановява първоначалната
издръжка чувствително се променя, като към момента присъдената издръжка
е недостатъчна за задоволяване на нарастващите потребности на детето от
храна, облекло, учебни пособия, завишените цени на храните, облеклото,
лекарствата, ел.енергията, водата и др. По същество се моли за увеличаване
на размер на присъдебната издръжка на 300.00 лева.
По същество се моли да се увеличи присъдената издръжка от 140 лв. на
300 лв., за детето Ж. З. Т., чрез мен нейната майка и законна представителка
1
Т. К. Д., ЕГН **********, считано от завеждане на делото, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване.
В писмения отговор се оспорва предявения иск. Твърди се, че
изложените в ИМ факти и обстоятелства категорично не отговарят па
обективната истина. Посочва се, че ответникът закупува и продължава да
купува, необходимото за Ж., като същевременно престира и допълнителни
средства нужни по нейното отглеждане. В този смисъл се заявява, че
ответникът, съобразно възможностите си, се стреми да задоволява не само
нормалните ежедневни потребности на дъщеря си, но и да удовлетворява
детските й интереси. Навеждат се твърдения също така, че между ответника и
детето съществува силно изградена емоционална връзка и последното
прекарва значително време с баща си извън определеното му със съдебното
решение, като през периодите на пребиваване на детето при своя баща, никога
не му липсва нищо. По отношение на претендирания размер на издръжка се
посочва, че ответникът е във финансова невъзможност да изплаща издръжка
искания размер. Заявява се, че ответникът няма постоянни доходи. Акцентира
се върху това, че ответникът очаква раждане на две деца-близнаци от женатан
с която съжителства па семейни начала-Н.Б.. В тази връзка от съществено
значение е и това, че след проведени изследвания по повод бременността и
извършено ДНК изследване се установява дефицит на антитромбин.
Антитромбинът действа като естествен разредител на кръвта, като й пречи да
се съсирва прекалено лесно. Предвид горното и с оглед необходимостта от
медикаментозна намеса, с която да се предотврати съсирване на последната е
назначена инжекционна терапия с Фраксипарин. Ежедневно, до края на
бременността /терм. на раждане-05.08.2023г./ на същата следва да се поставят
инжекции за разреждане на кръвта, с оглед предотвратяване възникване на
тромбоза. Ежемесечно, посочените медикаменти представляват разход в
размер на над 200 лева. която сума не включва възнаграждението на
медицинското лице. което осъществява тази дейност. Излагат се подробни
съображения.
По същество се моли за отхвърляне на исковата претенция, евентуално
увеличаване на издръжката до минимален размер.
В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа предявения
2
иск за увеличаване на издръжката. Моли за уважаването му. Ответникът се
явява лично в о.с.з. и се представлява. Заявява, че може да плаща издръжка в
минимален размер. ДСП-*********** не изпраща представител. Депозира
социален доклад, в който посочва, че издръжката следва да се съобрази с
възрастта на детето и постоянно нарастващите му потребности.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка,
родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие
независимо от това дали децата им са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление
№ 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на
родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да
се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо
от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да
работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на
детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният
минимум в закона е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на
минималната работна заплата – чл. 142 от СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление
№ 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС се посочва, че нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на
възможностите на лицето, което дължи издръжка – от доходите, имуществото
и квалификацията на задълженото лице. Същевременно, не следва да се
присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от
ППВС се приема, че месечните добавки следва да се прибавят към дохода на
родителя, при когото са децата и да се има предвид при определяне
възможностите му да осигурява издръжката. След определяне на общата сума
за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя между
родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ
родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно
3
живеене с другия родител и детето. По силата на разпоредбата на чл. 150 от
СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена или прекратена. Началният момент на
увеличението или намалението на издръжката е от деня на предявяване на иск
– т. 21 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС. В т. 19 от
Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС се посочва, че за да се
уважи иска за увеличение или намаляване на присъдената вече издръжка, е
необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
По делото са събрани множество доказателства, както служебно от
съда, така и по инициатива на страните, като същите са неоспорени от
страните. Поради тези причини съдът основава своите фактически
констатации изцяло на тях.
По делото няма спор, а и от представеното удостоверение за раждане е
видно, че З. Т. и Т. Д. са родители на детето Ж. Т., която към момента е на 11
г.
С влязъл в сила съдебно-спогодителен протокол от 05.04.2017 г. по гр.д.
№ 1185/2016 г. по описа на РС-*********** ответникът З. Ж. Т. се осъжда от
съда да заплаща на дъщеря си Ж. З. Т. месечна издръжка в размер на 140.00
лева.
По делото безспорно са налице новонастъпили обстоятелства след 2017
г., тъй като размерът на минималната работна заплата към 01.01.2023 г. е
780.00 лева, което обуславя съответно минимален размер на дължимата за
едно дете месечна издръжка в размер на 195.00 лева, съгласно императивната
разпоредба на чл. 142, ал. 2 от СК. До този размер исковата претенция при
всички случаи е основателна.
Спорният по делото въпрос е дали са налице основания за увеличаване
на претендираната издръжка над този размер.
На първо място, Ж. е вече на 11 години и е ученичка в 4б-клас през
учебната 2022/2023 г., видно от служебната бележка, издадена от ПОУ
„*****“-гр. ***********, респективно към приключване на съдебното дирене
на 07.09.2023 г., предстои да встъпи в 5-и клас през учебната 2023/2024 г.
Няма данни по делото детето да страда от хронични заболявания, както
и да посещава частни уроци или други извънкласни занимания, да практикува
4
някакъв вид спорт, които да обуславят допълнителни разходи.
Същевременно, с порастването си детето започва да излиза със свои
връстници, да става по-социално, да ходи на рождени дни. При всички случаи
са налице ежегодни разходи за учебници и учебни помагала за началото на
всяка учебната година. Предвид ниската възраст и бързия растеж на детето, е
логично всеки сезон да се подменят дрехите, обувките и пр.
Видно от изготвената от НАП справка общият доход на ответника за
данъчната 2022 г. е в размер на 14302.61 лева, което възлиза на средно по
1191.89 лева месечно. От събраните поделото писмени доказателства се
установява, че ответникът е трудово ангажиран като общ работник с
работодател „Импресия-99“ ООД-гр. ***********. От представеното
удостоверение, изходящо от органния представител на дружеството, брутното
възнаграждение за периода от м. януари 2023 г. до м. август 2023 г. е
10568.83 лева, респективно нетното – 8208.28 лева, което се равнява на около
1026.00 лева нето. Вижда се от удостоверителния документ, че работодателят
удържа от заплатата на ответника, суми по наложени запори, което има за
резултат чист доход от 6910.89, съответно средно на 863.87 лева.
По делото се установява, че ответникът има още две деца-близнаци – Т.
и К., родени на 10.07.2023 г. от съвместното му съжителство със свидетелката
Н. Т. Б. От приетите по делото епикризи, както и от разпита на майка им – св.
Б – се установява, че децата страдат от рефлукс. По отношение на детето Т. се
открива пъпна херния, както и систоличен шум от сърцето, което съдът
приема за установено от приложения лист за преглед на пациент, издаден от
д-р Звезделина Здравкова към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД.
Майката, от своя страна, е студентка, редовна форма в Шуменския
университет, но успява да работи, престирайки труд като продавач-
консултант на минимална работна заплата – тези факти се установяват от
представеното копие от студентска книжка и удостоверение от работодател
„Стар Газ Н“ ЕООД-гр. Изготвеният социален доклад е също в тази насока.
От изпратената от НАП-Варна информация общата годишната данъчна
основа, декларирана на основание чл. 17 от ЗДДФЛ, от Т. Д., е 6511.37 лева.
Отделно от това майката се подпомага с месечна помощ за отглеждане на
дете от 01.2021 г. в размер на 40.00 лева месечно, а от 01.05.2022 г. – по 50.00
лева месечно. В момента майката и детето живеят в апартамент под наем,
5
което съдът възприема този факт от гласните доказателства, събрани от
разпита на св. Р. Д. – майка на Т. Д., както и от изготвения социален доклад.
Предвид гореустановените обстоятелства относно доходите на страните
и техните разходи и наличната социално-икономическа обстановка в
страната, повишените в страната цени на електроенергията, природния газ,
горивата, а оттам и на продуктите от първа необходимост, съдът счита че
издръжката следва да се определи в такъв размер, че да задоволява предимно
базовите потребности на детето Ж..
При определяне на разходите, съдът взема предвид, данните
публикувани на сайта на НСИ относно средните годишни разходи за лице от
едно домакинство за 2022 г. по следните показатели – храна и безалкохолни
напитки; облекло и обувки; здравеопазване. Предвид обстоятелството, че в
случая се определя издръжка на малолетно лице, съдът не включва разходи,
свързани с алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилища, вода,
електроенергия и горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома.
Видно от публикуваните от института статистически данни средният разход
за 2022 г. за едно лице от домакинство е следният: храна и безалкохолни
напитки – 2529.00 лева; облекло и обувки – 281.00 лева; здравеопазване –
546.00 лева; свободно време, културен отдих и образование- 380.00 лева.
Съдът определя следните разходи на годишна основа за детето Ж., по
отделно, като взема предвид конкретни фактите по делото: храна и
безалкохолни напитки –3700.00 лева; облекло, обувки и други консумативи –
1000.00 лева; здравеопазване –800.00 лева, или базовият общ годишен разход
за Ж. възлиза на 5500.00 лева, което е средно по 458.33 лева месечно.
Участието на всеки от родителите в дължимата в полза на детето
издръжка следва да е по равно, тоест по 229.16 лева, като за улеснение на
плащането съдът закръгля сумата на 230.00 лева. Този размер отговаря и на
изискванията на чл. 142, ал. 2 от СК. Основният мотив за определяне
паритетно участие на всеки от съпрузите в заплащане на дължимата издръжка
се формира от следните обстоятелства: доходът на майката, в т.ч. от
месечните помощи е около 780.00 лева, а на бащата, след всички удръжки и
запори – около 900.00 лева. Ответникът, макар и да получава по-високи
доходи, има немалко разходи, свързани с децата му Т. и К., които се
установява, че не са в момента в укрепнало здравословно състояние. По
6
отношение на ищцата, съдът намира, че въпреки че същата получава по-
ниски доходи, разчита на помощта на своите близки, както и че предстои да
се нанесе в собствено жилище, в който смисъл са показанията на св. Р. Д.,
което ще доведе до преустановяване на разходите за наем.
Началният период на увеличението на издръжката следва да е от датата
на подаване на исковата молба.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-*********** държавна такса, чиито размер е
2 % върху тригодишните платежи на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за
таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК. Размерът на държавната
такса върху присъдената в полза на детето издръжка, следва да се определи
върху тригодишните платежи. Така дължимата държавна такса върху
присъдената издръжка възлиза на 165.60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на дължимата от З. Ж. Т. ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. ***********, ул. **** № 16, ет. 4 в полза на детето Ж. З.
Т., ЕГН:**********, издръжка, определена със съдебно-спогодителен
протокол от 05.04.2017 г. по гр.д. № 1185/2016 г. по описа на РС-***********,
като УВЕЛИЧАВА издръжката от 140.00 лева на 230.00 лева месечно,
считано от датата на предявяване на иска – 23.03.2023 г. до навършване на
пълнолетие или настъпване на друга причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в за разликата над сумата от 230.00 лв. до пълния претендиран размер от
300.00 лв., поради неоснователност.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. Ж. Т. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
***********, ул. **** № 16, ет. 4 да заплати в полза на бюджета на съдебната
7
власт, по сметка на Районен съд – ***********, държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 165.60 лева, на основание чл. 7, т. 2 от
Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК;
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***********: _______________________
8