№ 1931
гр. Бургас, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500825 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
частна жалба от К. КР. АН. от гр. Дупница, с адрес за получаване на
съобщенията гр. София, бул. Витоша 1А, офис 16 – адвокат Йоана Лозанова
против Разпореждане № 1850/09.11.2021г., постановено по гр. дело №
984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е върната искова молба
с вх. № 2754/02.08.2021г. на подателя й.
Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на ищцата
К.А. на дата – 17.11.2021г., а частната жалба е постъпила пред съда на дата –
25.11.2021г., поради което и съдът счита, че е спазен преклузивния срок за
обжалване на постановеното разпореждане.
Съдът като взе предвид и разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ГПК,
която сочи, че не се допуска възстановяване на срок, ако е било възможно
продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие, намира,
че процесуалният ред за защита на жалбоподателя К.А. е именно обжалване
на постановено Разпореждане № 1850/09.11.2021г., постановено по гр. дело
№ 984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър и жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
В жалбата си К.А. посочва, че заради поведението на ответниците
е изпаднала в забава да изпълни указанията, дадени й от страна на съда и
предвид настъпилото в хода на даване на указанията вписване на исковата
1
молба, то тя счита, че са налице нови обстоятелства, които обосновават
отпадане на интереса й от водене на образуваното производство и са причина
за десезиране на съда. В жалбата се сочи, че по изложените съображения,
ищцата е възнамерявала да отправи искане за прекратяване на
производството поради оттегляне на исковете. В тази връзка претендира да
бъде отменено атакуваното разпореждане и да й бъде предоставен нов срок за
изпълнение на указанията на съда и вписване на исковата молба. В жалбата се
посочва, че съобщение за последния предоставен от страна на съда срок за
вписване на исковата молба не е получила лично или чрез своя процесуален
представител, а същевременно адвокат Лозанова е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност – от 15.10.2021г. до 13.12.2021г. и това
обстоятелство несъмнено е попречило на своевременното организиране на
защитата й и изпълнение в срок на дадените указания, за които е узнала с
получаване на копието от атакуваното разпореждане.
В жалбата се посочва, че при това положение ответната страна
следва да понесе и разноските, които ищцата е направила в
първоинстанционното производство в размер на 3 221, 40 лева, тъй като с
поведението си ответниците са дали повод за предявяване на иска.
Производството по делото е образувано и по повод депозирана
частна жалба с вх. № 3474/21.04.2022г. по описа на Районен съд – Несебър
против Определение № 369 от 29.03.2022г., постановено по гр. дело №
984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставено без
уважение искането на ищцата К.А. за присъждане на направените в
първоинстанционното производство разноски.
Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на ищцата
К.А. на дата – 11.04.2022г., а частната жалба е постъпила пред съда на дата –
21.04.2022г. (изпратена с пощенски плик с клеймо от 18.04.2022г.), поради
което и съдът счита, че е спазен преклузивния срок за обжалване на
постановеното разпореждане, жалбата е против съдебен акт, който подлежи
на обжалване и подадена от лице, което има правен интерес да го атакува.
В жалбата се посочва, че неизпълнението на указанията на съда се
дължи на извънпроцесуалното поведение на ответнците, които не са
изпълнявали своите поети задължения по сключения договор, а от друга
страна не е успяла да изпълни указанията на съда, тъй като адвокат Лозанова
2
е ползвала отпуск за временна неработоспособност. В жалбата се посочва, че
Районен съд – Несебър се е произнесъл преждевременно по искането за
разноски, тъй като е обжалвано разпореждането, с което исковата молба е
върната на ищцата.
С жалбата се претендира да бъде отменено определението, с което
е оставено без уважение искането й за присъждане на сторените по делото
разноски в процеса по вина на ответната страна като неправилно.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано въз
основа на депозирана искова молба от К. КР. АН. против М. Д. Т. и М. Г. ИВ.
на дата – 02.08.2021г., с която се претендира да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде обявена относителната недействителност на договор
за дарение на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № ***, нот. дело №
*** по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър. В
исковата молба се посочва, че между страните по делото е сключен
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, но
ответниците в качеството им на продавачи по договора неколкократно са
отлагали сключването на окончателния договор с нотариален акт и не са се
явявали пред нотариус на уговорените дати, за да се изповяда сделката. С
исковата молба се изразява воля за разваляне на сключения с ответната страна
предварителен договор и връщане на задатъка в двоен размер. В исковата
молба се посочва, че ответната страна – М. Д. Т. е дарила свое жилище на
единия от своите синове – М. Г. ИВ. и по този начин е целяла да увреди своя
кредитор – К.А., поради което и същата предявява иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД, тъй като желае този имот да бъде върнат в патримониума на М.Т.,
за да може ищцата да се удовлетвори от това имущество по повод на
вземанията, които М.Т. й дължи въз основа на Предварителен договор от
01.04.2021г., който ищцата разваля с предявяване на исковата молба.
С Разпореждане № 1048 от 03.08.2021г., постановено по гр. дело
№ 984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър е оставена без движение
исковата молба, като изрично съдът е дал указания да се впише исковата
молба и след получаване на съобщение за оставяне без движение на исковата
3
молба, ищцата е депозирала по делото две молби за продължаване на срока за
вписване на исковата молба, които съдът е уважил и е продължил
предоставения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
По делото на дата – 28.09.2021г. е постъпила трета молба за
удължаване на срока за вписване на исковата молба и с Определение № 526
от 29.09.2021г., постановено по гр. дело № 984/2021г. по описа на Районен
съд – Несебър, съдът е продължил срока за изправяне на нередовностите,
считано от 24.09.2021г.
По делото – на дата – 08.10.2021г. е депозирана четвърта молба от
К. КР. АН., с която се претендира да бъде продължен срока за вписване на
исковата молба и за представяне на данъчна оценка и с Определение № 564 от
11.10.2021г., постановено по гр. дело № 984/2021г. по описа на Районен съд –
Несебър, съдът е продължил срока за изправяне нередовностите на исковата
молба с две седмици, считано от 08.10.2021г. (който срок изтича на
22.10.2021г.)
С Разпореждане № 1850 от 09.11.2021г., постановено по гр. дело
№ 984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, съдът е върнал исковата
молба на К. КР. АН., като в мотивите си съдът е посочил, че въпреки дадената
възможност не са отстранени нередовностите на исковата молба и същата не е
вписана.
След постановяване на атакуваното разпореждане, с което е
върната исковата молба, по делото – на дата – 25.11.2021г. е. депозирана
молба от К. КР. АН., с която се претендира да й бъдат присъдени направените
по делото разноски, тъй като след като е предявена исковата молба
ответниците са погасили своето задължение, поето по предварителния
договор, като са сключили окончателен договор за покупко-продажба на
недвижимия имот с Нотариален акт № 140/26.08.2021г., том ІV, нот. дело №
621/2021г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – София
(копие от нотариалния акт е приложен към молбата). Посочва се в молбата,
че при сключването на сделката обаче е била прехвърлена собствеността на
имота, но не е било предадено владението на имота, като това се е
осъществило на по-късен етап и по този начин е налице забава в изпълнение
на задълженията на ответниците по облигационното им задължение за
сключване на окончателен договор или за връщане на сумите по сключения
4
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В молбата се
посочва, че са настъпили нови обстоятелства, които обосновават отпадане на
нейния интерес от водене на образуваното производство и са причина за
десезиране на съда, поради което и се отправя искане за прекратяване на
производството поради оттегляне на предявените искове и присъждане на
разноските, които тя е направила в първоинстанционното производство.
Ответната страна по депозираната молба – М. Д. Т. и М. Г. ИВ. са
депозирали по делото писмен отговор на така предявената молба, в който
посочват, че ответниците не дължат претендираните разноски, тъй като съдът
е бил десезиран в хода на делото от ищеца преди подаване на писмен отговор
и преди ответната страна да е узнала, че е предявен иск. Претендира се
молбата за присъждане на разноските в производството да бъде оставена без
уважение.
С Определение № 369 от 29.03.2022г., постановено по гр. дело №
984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър е оставена без уважение като
неоснователна молба с вх. № 6157/25.11.2021г. на К. КР. АН. да
присъждането на съдебните разноски в нейна полза по гр. дело № 984/2021г.
по описа на Районен съд – Несебър.
По отношение на частна жалба с вх. № 6158/25.11.2021г. против
Разпореждане № 1850/09.11.2021г. по описа на гр. дело № 984/2021г., с което
е върната исковата молба на К. КР. АН., настоящата инстанция намира за
установено следното:
На основание чл. 63, ал. 1 от ГПК законните и определените от
съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на
заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на
уважителни причини. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба
продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
В конкретния случай е безспорно, че след предвявяване на
исковата молба на 02.08.2021г. с Разпореждане № 1048 от 03.08.2021г.,
постановено по гр. дело № 984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър е
оставена без движение исковата молба, като изрично съдът е дал указания да
се впише исковата молба. След получаване на съобщението за отстраняване
нередовностите на молбата, ищцата е депозирала общо четири молби от
00.09.2021г., от 20.09.2021г., от 28.09.2021г. и от 08.10.2021г. с искане
5
дадения от страна на съда срок за отстраняване нередовнстите на исковата
молба и нейното вписване да бъде продължен, като след депозиране на
последната молба – на 08.10.2021г. в рамките на продължения от страна на
съда срок – до 22.10.2021г. страната не е изпълнила указанията на съда за
отстраняване на нередовностите на исковата молба и с атакуваното
Разпореждане № 1850/09.11.2021г., постановено по гр. дело № 984/2021г. по
описа на Районен съд – Несебър исковата молба е върната на ищцата.
По делото не се оспорва обстоятелството, че дадените указания от
страна на съда за отстраняване на допуснати нередовности на исковата молба
не са отстранени – ищцата в своята частна жалба твърди, че исковата молба е
останала невписана, тъй като процесуалният й представител – адвокат
Лозанова за периода от 15.10.2021г. до 13.12.2021г. – в рамките на
продължения срок е ползвала отпуск за временна неработоспособност и по
уважителни причини не е могла да спази дадения й от съда срок. Следва да се
подчертае, че при продължаване на срок от страна на съда въз основа на
отправено искане в този смисъл, законът не предвижда задължение за съда да
изпрати съобщение на страната за обстоятелството, че срокът е продължен.
Законът изрично предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането
на първоначалния, поради което и се налага извода, че страната следва сама
да следи дали срокът за отстраняване нередовностите е продължен, при
положение, че знае от кога започва да тече продължения срок е безспорно
ясно и кога изтича. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика
на ВКС на РБ, изразена и в Определение № 279/06.07.2022г., постановено по
частно гр. дело № 2351/2022г. по описа на ВКС на РБ. В този смисъл, съдът
намира, че наведеното възражение в частната жалба от страна на К.А. е
неоснователно и не може да се приеме, че е пропуснала срока поради
обстоятелството, че съдът не й е съобщил за неговото продължаване по
отправена от нейна страна молба.
Действително по делото са представени копия от два болнични
листи, от които е видно, че процесуалният представител на К.А. – адвокат
Йоана Лозанова е ползвала отпуск поради временната си неработоспособност
за периода от 15.10.2021г. до 13.12.2021г., но това не е обстоятелство, което
да я препятства да изпълни указанията на съда за отстраняване
нередовностите на исковата молба или да депозира нова молба за
6
продължаване на предоставения от страна на съда срок, тъй като това са
действия които не изискват личното участие на страната или нейния
процесуален представител и страната е могла да упълномощи друг
представител да стори това или адвокат Лозанова да преупълномощи друг
адвокат, за да се изпълнят указанията на съда. В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че не са налице уважителни причини за пропускане на
срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, както се твърди в
жалбата.
Следва изрично да се подчертае, че жалбоподателят сочи за
процесуално поведение от страна на ответниците, което й е попречило да
изпълни указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата
молба и съответно – да впише исковата молба, тъй като в хода на
производството ответниците са изпълнили задължението си да сключат
окончателен договор, но не са изпълнили своето задължение да предадат
владението на имота, по отношение на която е сключен предварителния
договор. В конкретния случай - с предявения иск от страна на К. КР. АН.
против М. Д. Т. и М. Г. ИВ. се претендира съдът да прогласи относителната
недействителност на договор за дарение, сключен между двамата ответници
(майка и нейния син) и обстоятелството, че е сключен окончателен договор
да покупко-продажба не води до поведение на ответниците, сочещо на
признаване на предявената претенция, тъй като предметът й е друг.
Действително – може да се приеме, че по този начин отпада качеството на
кредитор на К.А., но това поведение на ответниците не отговаря пряко на
предявения по отношение на тях иск и не може да се каже, че те са изпълнили
своето задължение по предявения иск в хода на образуваното производство и
от този факт ищцата да черпи права и да оправдава собственото си
противоправно поведение и процесуално бездействие. Нещо повече – по
делото става ясно, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот е
сключен между страните по делото с нотариален акт на дата – 26.08.2021г., в
самия нотариален акт е уговорено предаването на владението и само на това
основание за страната е създадена възможност да защити правата си по друг
процесуален ред, тъй като поддържането на висящността на настоящото
производство не й осигурява изпълнение на задължението на ответниците да
й предадат владението. Безспорно е и обстоятелството, че от представения
Протокол за предаване на владението на недвижимия имот от 23.09.2021г. се
7
установява, че това е сторено именно на тази дата – 23.09.2021г., но ищцата е
продължила и след тази дата да поддържа висящността на настоящото
производство и да депозира молби за продължаване на срока за отстраняване
на нередовностите на исковата молба – на 28.09.2021г. с вх. № 4266 и на
08.10.2021г. с вх. № 4605 – двете по описа на Районен съд – Несебър. От тези
твърдения единствено се налага извода, че ищцата е поддържала висящността
на настоящото производство единствено с цел да мотивира ответниците да
предприемат поведение, свързано с други техни облигационни отношения и
не може да се приеме за основателен довода, че поведението на ответниците й
е попречило да изпълни своето задължение по образуваното гр. дело №
984/2021г. по описа на Районен съд - Несебър.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение
При това положение следва да бъде разгледана и частната жалба с
вх. № 3474/21.04.2022г. по описа на Районен съд - Несебър против
Определение № 369 от 29.03.2022г., постановено по гр. дело № 984/2021г. по
описа на Районен съд – Несебър, с което е оставена без уважение молбата на
ищцата за присъждане на разноските в първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Действително – както се посочва в частната жалба,
производството по делото е прекратено, но не поради оттегляне на исковата
молба, а с връщане на исковата молба на ищцата К. КР. АН. поради
неизпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на
исковата молба с постановеното Разпореждане № 1850/09.11.2021г.,
постановено по гр. дело № 984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър.
По делото не се спори, че след като делото е прекратено (в срока
за обжалване на постановено Разпореждане № 1850/09.11.2021г., постановено
по гр. дело № 984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър), ищцата е
депозирала молба, с която заявява, че желае да оттегли своята претенция, но
към този момент исковата молба вече е била върната от страна на съда и
правилно първоинстанционния съд не е взел предвид оттеглянето на
8
предявения иск от страна на ищцата и производството по делото не е
прекратено поради оттеглянето на предявения иск. В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че на ищцата не се дължат разноски, които тя е направила
в първоинстанционното производство и не може да се поставя въпроса дали
ответната страна по някакъв начин с поведението си е дала повод за
предявяване на иска и депозираната молба за присъждане на направените
разноски в първоинстанционното производство е неоснователна и
законосъобразно първоинстанционният съд я е оставил без уважение.
Настоящата инстанция намира, че са неоснователни доводите на
жалбоподателя, че Районен съд – Несебър се е произнесъл преждевременно
по отношение на молбата, тъй като настоящият състав преди да се произнесе
по частната жалба, с която се атакува определението, с което е оставена без
уважение молбата за присъждане на разноските, разглежда въпроса относно
прекратяване на производството и произнасянето по втората жалба е
обвързано от това по жалбата против прекратяване на производството. При
това положение, съдът намира, че и частната жалба с вх. № 3474/21.04.2022г.
по описа на Районен съд – Несебър против Определение № 369/29.03.2022г.,
постановено по гр. дело № 984/2022г. по описа на Районен съд - Несебър е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 280 от ГПК евентуално постановено решение по
предявеният иск би подлежало на касационно обжалване, поради което и
настоящото определение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
6158/25.11.2021г. по описа на Районен съд – Несебър против Разпореждане №
1850/09.11.2021г., постановено по гр. дело № 984/2021г. по описа на Районен
съд – Несебър, с което е върната искова молба с вх. № 2754/02.08.2021г. по
описа на Районен съд - Несебър на подателя й – К. КР. АН..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
3474/21.04.2022г. по описа на К. КР. АН. против Определение № 369 от
29.03.2022г., постановено по гр. дело № 984/2021г. по описа на Районен съд –
Несебър, с което е оставена без уважение като неоснователна молба с вх. №
9
6157/25.11.2021г. на К. КР. АН. за присъждането на съдебните разноски в
нейна полза по гр. дело № 984/2021г. по описа на Районен съд – Несебър.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна
касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10