№ 244
гр. Плевен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430200392 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. С. С., с ЕГН: ********** от гр. *** против
Наказателно постановление № 20-0938-001854/03.06.2021г. на *** сектор към
ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на
жалбоподателя Б.С. са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на 150А, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 24 точки.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли съда да отмени НП
като неправилно и незаконосъобразно, издадено в разрез с установените
процесуални правила и в нарушение на материалния закон. Изтъква подробни
1
доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения, които
налагат отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Л.Г. от АК-Плевен.
Административно-наказващият орган ОД на МВР – Плевен, сектор
„Пътна полиция“ – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Видно от представения по делото АУАН серия GA №
368237/26.05.2021год. е, че на 26.05.2021г. в 16.15 часа в с. Ясен, *** на ул.
„***“, с посока на движение към ул. „***“, управлява лек автомобил „Тойота
Ярис“ с рег. ***, като извършва следното:
1/ На 26.05.2021г. в 17:10 часа, водачът категорично отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол в издишания въздух с Дрегер Алкотест 7510, фабричен номер ARNA
– 0192, издаден талон за медицинско изследване под номер 0001975, в *** и
осем холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер
А035007;
2/ На 26.05.2021г. в 17:10 часа водачът категорично отказва да му бъде
извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с
техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен номер ARME-0026,
издаден талон за медицинско изследване под номер 0052688, в *** и осем
броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер
А035007;
3/ Горепосоченият водач е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред;
4/ Поради несъобразена скорост, с пътните условия горепосоченият
2
водач губи контрол върху управлението на автомобила и удря намаляващият
пред него лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***, вследствие на което
реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.
С което е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП; чл.150А, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. е подписал акта без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено Наказателно постановление № 20-0938-001854/03.06.2021г. на
*** сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с
което на жалбоподателя С., са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на 150А, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това че на 26.05.2021г. в 16:15 часа в с.
Ясен, *** на ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, управлява лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, като извършва следното:
1/ На 26.05.2021г. в 17:10 часа, водачът категорично отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол в издишания въздух с Дрегер Алкотест 7510, фабричен номер ARNA
– 0192, издаден талон за медицинско изследване под номер 0001975, в *** и
осем холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер
А035007;
2/ На 26.05.2021г. в 17:10 часа водачът категорично отказва да му бъде
извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с
техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен номер ARME-0026,
издаден талон за медицинско изследване под номер 0052688, в *** и осем
броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер
А035007;
3/ Горепосоченият водач е лишен от право да управлява МПС по
3
съдебен или административен ред;
4/ Поради несъобразена скорост, с пътните условия горепосоченият
водач губи контрол върху управлението на автомобила и удря намаляващият
пред него лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***, вследствие на което
реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.
Административно-наказващият орган е санкционирал водача за
нарушения, както следва:
1/ Отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатор
и за мед. Изследване и вземане на биолог.проби за хим.лаб.изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му – чл.174, ал.3 от ЗДвП.
2/ Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни
предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – чл.174, ал.3 от ЗДвП;
3/ Управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това
право па съдебен или административен ред – чл.150А, ал.1 от ЗДвП;
4/ Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и
др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението. ПТП – чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По време на съдебното заседание са разпитани свидетелите М. В. В.,
И.И.Ц. и Е.Л.Г..
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетели. При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са
4
извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя -
трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно-наказващият орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол в издишания въздух с Дрегер
Алкотест 7510, фабричен номер ARNA – 0192. Отказва да му бъде извършена
проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с техническо
средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен номер ARME-0026. От
фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че
административно-наказващият орган е приел, че е налице отказ от
извършване на проверка с технически средства, управлява МПС, след като е
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
както и че поради несъобразена скорост, с пътните условия горепосоченият
водач губи контрол върху управлението на автомобила и удря намаляващият
пред него лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***, вследствие на което
реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Съдът намира, че административно наказателното производство, е
проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени
са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми.
На мястото на проверката и в кръга на службата си свидетелят М. В. В.
съставил против жалбоподателя Б. С. С. АУАН серия GA №
368237/26.05.2021год., при участието на свидетелите Е.Л.Г. – очевидец и
5
И.И.Ц.. В същия изложил подробно описание на фактическите нарушения,
свързани с неизпълнение на задължение за движение по пътищата, както и на
обстоятелствата по извършването им. Същите правно квалифицирал с
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
чл.150А, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата, които
вписал в АУАН за нарушени. На жалбоподателя Б.С. са издадени талони за
медицинско изследване № 0001975 и № 0052688. АУАН е редовно предявен
на жалбоподателя С. и връчен на нарушителя, който го подписал без
възражение.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – М. В.
В., И.И.Ц. и Е.Л.Г..
Видно от показанията на разпитаните свидетели и най-вече от
показанията на свидетеля Е.Г. – очевидец на инцидента, че жалбоподателя С.
е управлявал автомобила.
От показанията на свидетеля М.В. се установява, че при изпълнение на
служебните си задължения съвместно с колегата му И.И. получили сигнал за
реализирано ПТП на *** в с. Ясен. Водачите на процесните автомобили
участници в ПТП били установени от свидетеля Е.Г.. Свидетелите В. и Ц.
поканили жалбоподателят С. да бъде проверен с техническо средство за
употреба на алкохол и използване на наркотични вещества и техните аналози,
същият отказал да даде такава проба.
От показанията на свидетеля И.Ц. се установява, че при направената
справка с дежурния в ОДЧ на МВР се установило, че жалбоподателят С. е бил
лишен от право да управлява МПС.
От показанията на свидетеля Е.Г. се установява, че самото ПТП е
станало пред него, тъй като той подготвял автомобила си да потегли и видял,
че как автомобилът „Тойота Ярис“ се удря в лек автомобил „Рено Седан“.
Свидетелят Г. слязъл от автомобила си и се затичал първо към пострадалия
автомобил, за да установи дали водачът има някакви наранявания от
процесното ПТП. След което веднага тръгнал, за да повери и водача на
другият автомобил, като установил, че и на двамата водачи няма причинени
някакви сериозни тръвми. Водачът на автомобила „Тойота Ярис“ пожелал да
6
извика жена си, за да каже, че тя е карала“.
Жалбоподателя С., същият не е имал СУМПС, тъй като бил лишен по
административен ред и отказал да направи тест за наркотици и алкохол, за
което му е съставен АУАН.
Свидетелят И.Ц. издал на жалбоподателя талони за медицинско
изследване №0052688 и №0001975, връчени му лично.
Като обективно верни се възприеха свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.
Съдът кредитира изцяло показанията депозирани в съдебно заседание от
свидетелите, които се явяват и очевидци на изложените събития.
В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а
именно – АУАН Серия GA №368234 /оригинал/, съпроводително писмо,
талон за изследване №0052688 и №0001975, сведение, справка за
нарушител/водач, заверено копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
относно определяне на длъжности лица от МВР да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП.
Съдът, след като взе предвид становището на страните и вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно
и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършването им,
обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби,
които са нарушени. Правните квалификации са прецизни и в съответствие с
текстовото описание на състава на всяко едно административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП - (Изм. – ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
7
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)
(1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)
(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните
писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски
8
служители и свидетелят – очевидец Е.Г. са последователни, логични и в
пълнота разкриват проверката, която е извършена на място и отказа на лицето
да бъде тествано с техническо средство.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за
извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че
жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството
на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство. Жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на
контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на
проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било
доказателства С. да е съдействал на проверяващите.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ
за извършване на проверка с техническо средство за алкохол и наркотични
вещества.
В разглеждания случай, от фактическа страна е безспорно, че на
инкриминираните място, дата и час, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „“Тойона Ярис“, с рег. № ***, тоест притежава качеството водач
по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - На водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, и/или наркотични вещества или техни аналози.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Така визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за
9
извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и 2.
Неизпълнение на предписание за медицинско изследване.
В разглеждания случай, както в АУАН, така и в НП са изложени
обстоятелства, че на Б. С. С. на 26.05.202021 г. в 16:15 часа е връчени Талони
за медицинско изследване №0052688 и №0001975, като лицето е могло да
даде и кръвна проба, но не го е направил, тъй като не се е явило в ЦСМП –
Плевен до посочения в талона час. В тази връзка следва да се посочи, че се
осъществява едно и също нарушение - това на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
независимо от това, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание
за медицинско изследване, е осъществено.
След като в процесния случай се доказва именно наличието на тези
хипотези, както й е налице в АУАН и НП описание на отказа за даване на
кръвна проба, който отказ е надлежно удостоверен, то е налице и доказаност
на извършеното от жалбоподателя нарушението на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от
ЗДвП.
По отношение на деянията по чл.174, ал.3 от ЗДвП съдът приема, че в
НП се съдържа подробно описание на нарушенията, което е дало възможност
на водача да разбере за какво е санкциониран, респективно да организира
защитата си. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство и липсват доказателства той да се е явил в
медицинското заведение за вземането й.
Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не
кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган
наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174,
ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая
административно-наказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и да бъде изпробван за употреба на алкохол и
отказал да даде кръвна проба, тези деяния правилно са квалифицирани по
чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, които представляват едновременно състав
10
на административно нарушение и санкционна норма за налагане на
предвидените в хипотезите й наказания.
Така както законодателят ги е посочил при спиране на водач на МПС за
проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на полицията
имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство и едва
тогава или при наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта и
оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство да му издадат предписание за медицинско
изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство,
независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на посочената
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретният случай е налице отказ за проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози на
наказаното лице и отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол, както не
се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна
проба за медицинско изследване, но както посочи съдът по-горе именно
отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до
извършено нарушение на законовата разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За установените административни нарушения, наложените от
наказващия орган административни наказания са съобразени изцяло с
тежестта на нарушението, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Наред с това е отчетена и високата степен на обществена опасност, с
която се ползват транспортните нарушения, засягащи живота и здравето на
хората. Наказанието е справедливо, съобразено с извършеното, с неговата
обществена опасност и е в размера посочен от закона, поради което отговарят
на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН. С оглед посоченото по-горе,
съдът счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение наказаното
лице е неприложима.
По отношение на наложената санкция за нарушение на чл.150А, ал.1 от
ЗДвП.
При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството
11
- правоспособен водач, се удостоверява от притежанието на валидно
свидетелство за правоуправление на МПС. От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк, тъй като съгласно чл. 150а от ЗДвП,
водачите са длъжни да шофират със свидетелство за управление на МПС.
Съдът намира, че правилно на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
жалбоподателят е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева.
Определеното от АНО наказание е в рамките на предвиденото в ЗДвП за
извършеното нарушение. При индивидуализацията на наказанието, АНО е
определил за нарушението наказание глоба в размер на 300.00 лв., като се е
съобразил с обстоятелството, че жалбоподателят е наказван за нарушение по
ЗДвП, видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач.
По отношение на нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
За нарушението съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 43 от
2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) - водач, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин,
съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но и с всички други затруднения и
препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации,
знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички
други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма,
толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и
ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на произшествие, водачът следва да спре.
Той е следвало да избере такава скорост, при която да бъде в състояние
във всеки един момент да предотврати настъпването на автопроизшествие.
Липсват каквито и да е данни за възникнала по време на движение
извънредна ситуация, създала непреодолима опасност или довела до
необходимостта от предприемане на внезапна маневра, както и че лицето
управлявало МПС не е възприемало околната обстановка – състояние на
пътната настилка, обекти на инфраструктурата, движение на хора и
12
автомобили и други фактори, имащи отношение към определяне на
безопасна скорост на движение.
Предвид изложеното, скоростта на Б.С. се явява несъобразена, тъй като
е била неподходяща на конкретните пътни условия и на другите обективно
посочени в чл.20 от ЗДвП неблагоприятни фактори, независимо от
конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на
ПТП с причиняване на материални щети.
Съдът, намира че така определените наказания са справедливи и
съответстващи на извършените нарушения и ще изпълнят целите на чл.12 и
чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно. По изложените по-горе съображения съдът
намира, че не са налице предпоставките за изменение на НП и намаляване на
наказанията глоби до минимума определен в закона.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-
001854/03.06.2021г. на *** сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна
полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя Б. С. С. са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, от
ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на 150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. На
основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 24 точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
13
съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14