РЕШЕНИЕ
№1077/04.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова………………………........…..........и в присъствието на прокурор Антон Стоянов.………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 831 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от М. Н.А.
***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Агенция
„Митници“ – София, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер
на 18 000.00 лева, представляващи законната лихва за периода от
26.08.2016г. до датата на завеждане на исковата молба върху иззета от
митническите органи на 26.08.2016г. сума от 58 981.60 лв.
Ищецът твърди, че претърпените имуществени
вреди от 18 000 лв произтичат от
незаконосъобразното задържане на сумата
от 58 981.60 лева. Сочи, че на
26.08.2016г. при проверка от органите на Митница Свиленград била иззета с
разписка №0059609/26.08.2016г. валута на обща стойност 100 000 турски лири
с левова равностойност 58 981.60 лв по фиксинга на БНБ за 26.08.2016г.
Образувано било досъдебно производство №127/2016г. по описа на Митница Свиленград,
което било прекратено с постановление на Районна прокуратура - Свиленград и
материалите били изпратени на Митница Бургас. Образувана била
административнонаказателна преписка и било издадено НП 698/24.04.2027г. от Зам.
началника на Митница Бургас. С решение №249/30.11.2017г. на Административен съд
Хасково наказателното постановление било отменено. След отмяната му иззетата
валута от 100 000 турски лири следвало да бъде върната, за което била
подадена Молба вх.№32-352202/13.12.2017г. до Началника на Митница Бургас, но искането
не било удовлетворено, съотв. сумата не била върната. В резултат на
незаконосъобразните действия на митническите органи ищецът претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в невърнатата сума и лихвите върху
същата. Ищецът чрез негов пълномощник
установил, че парите, иззети с разписка №0059609/26.08.2016г. са похарчени от
разследващия митнически инспектор, при което предприел действия по сезиране на
Окръжна прокуратура Хасково. ОП-Хасково отказала да образува досъдебно производство
и изпратила материалите по компетентност на Районна прокуратура. В последствие било извършено претърсване и
процесуални следствени действия в Митница Свиленград и била установена липсата
не само на иззетите 100 000 турски лири по досъдебното производство на
ищеца, но и по други досъдебни производства. Парите подлежали на връщане, тъй
като макар да съществувало процесуално основание за изземването им, в
действителност такова не било налице. Ищецът излага съображения, че връщането
на неоснователно отнетите парични суми представлява възстановяване на
съществуващото положение, а вредите от неоснователното им отнемане са загубите
и пропуснатите ползи, които кредиторът е търпял през времето, в продължение на
което не е разполагал с отнетото. Последиците от неизпълнението на изискуемо
парично вземане били уредени в чл.86 ал.1 от ЗЗД. При неоснователно задържане
на парична сума причинената имуществена вреда – загуби и пропуснати ползи, била
в размера на законната лихва за времето на неоснователното задържане. Законната
лихва се дължала винаги, когато паричното задължение съществува
и е изискуемо, независимо от какво е породено – сделка, деликт,
неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и др. Идентично
било разрешението и в случаите, когато кредиторът, разполагащ с изпълнителен
лист събере вземане, чието съществуване в последствие е отречено. Привидният
кредитор, получил нещо процесуално законосъобразно, но при липса на
материалноправното основание, дължал връщане на полученото без основание по
чл.55 от ЗЗД. Тогава вземането за връщане на недължимо платеното възниквало с
получаването му и от този момент ставало изискуемо, поради което се дължало
ведно със законната лихва от получаването му (т.7 от ППВС №1/28.05.1979г.). Сочи,
че според съдебната практика, при неоснователно задържане на парична сума,
причинената имуществена вреда е в размера на законната лихва за времето на
неоснователното задържане.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата
от 18 000 лева, представляващи законната лихва върху задържаната сума
от 58 981.60 лева (върната в хода
на съдебното производство) за периода на неоснователното и задържане от
26.08.2016г. (датата на изземването ѝ) до датата на завеждане на исковата
молба. Претендира и присъждане на направените по настоящото производство
разноски .
Ответникът - Агенция „Митници” - София,
редовно призован, в отговор на исковата
молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, първоначално заема
становище, че след като основното задължение е заплатено, то акцесорното такова
за лихва не следва да се уважава, а производството по делото следва да бъде
прекратено изцяло. В случай на невъзприемане на това становище, моли да се имат
предвид изложените в писмения отговор съображения относно недължимостта на
лихвите. Възразява срещу претенцията за разноски като счита, че такива не са дължими. Излага в тази връзка
съображения, че специалната уредба в ЗОДОВ относно разноските дерогира приложението
на общата такава по чл.78 от ГПК и чл.143 от АПК. Алтернативно претендира
прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде определено
съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
хода по същество заема становище за неоснователност и недоказаност в по-голямата му част на иска
за присъждане на обезщетение под формата на лихви. Счита,че след като е
изплатена главницата, лихви не следва да бъдат начислявани. В случай, че се
приеме, че лихва следва да се начисли върху вече изплатената главница, моли същата
да се определи от дата 13.12.2017г., на която ищецът е поискал да му се
възстанови сумата, до датата на подаване на исковата молба. Счита, че за
по-ранен период такава не следва да се начислява, тъй като е бил налице съдебен
спор относно отнемането на сумата от 58 981.60 лева в полза на държавата и
Агенция „Митници“ е държала същата като е имала правно основание за това.
Възразява отново срещу претенцията за разноски като счита адвокатското
възнаграждение за прекомерно. Излага съображения, че делото не се отличава с
особена правна сложност, а основният иск е оттеглен, поради което моли
претендираното адвокатско възнаграждние да бъде съобразено с Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково счита иска за основателен и доказан, и предлага да бъде уважен.
Административен съд – Хасково, като взе
предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
С Постановление от 15.03.2017г. на
Районна прокуратура Свиленград е било прекратено образуваното срещу М. Н. А.
наказателно производство по досъдебно производство №127/2016г. по описа на
Митница Бургас за престъпление по чл.251 от НК. Не е спорно между страните и е видно от
постановлението, че на 26.08.2016г. от М. Н. А. са били иззети с разписка за
задържане №0059609/26.08.2016г. 100 000 турски лири във връзка със
съставен АУАН №1710/26-08.2016г. В постановлението на РП-Свиленград е
разпоредено материалите по образуваното досъдебно производство №127/2016г. по
описа на Митница Бургас да се изпратят на Митница Бургас по компетентност с оглед преценка следва ли
да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо М. Н. А..
Между страните не е спорно, че такава е
била реализирана като от Зам. Началника на Митница Бургас е било издадено Наказателно
постановление № 698/2017г. от 24.04.2017г., което след съдебно обжалване е било
отменено. Видно от приложеното по делото
Решение от 30.11.2017г., постановено по КАНД №246/2017г. по описа на
Административен съд-Хасково, отмененото с него НП е било издадено срещу ищеца М.
Н. А. за нарушение на чл.18 ал.1 вр. чл.11а ал.1 от Валутния закон като му е
била наложена глоба в размер 1000 лв, а на
основание чл.20 ал.1 от ВЗ от последния
са били отнети в полза на Държавата 100 000 турски лири с левова
равностойност 58 981.60 лв по фиксинга на БНБ за 26.08.2016г.
С Молба вх.№ 32-352202/13.12.2017г. М. Н.
А. чрез пълномощник е поискал от Началника на Митница-Бургас сумата от
100 000 турски лири да бъде върната.
Между страните не е спорно също, че
подадената молба от 13.12.2017г. не е била удовлетворена, както и че в тази
връзка пълномощникът на ищеца е предприел действия по сезиране на ДАНС, чиито
органи в последствие са сезирали Окръжна
прокуратура –Хасково за престъпление, извършено от разследващия митнически
инспектор по д.п. №127/2016г. по описа на Митница Бургас. Последното се
потвърждава от приложеното Постановление
от 19.12.2017г. на Окръжна прокуратура-Хасково, с което образуваната
преписка 1837/2017г. е изпратена по компетентност на Районна
прокуратура-Хасково.
Видно
от приложеното платежно нареждане от 12.08.2019г. на Банка ДСК-Бургас, от ТД Южна Морска по сметка на М. Н. А. в Райфайзен банк АД е била преведена сумата от 58 981.60 лв ,
представляващи левовата равностойност на 100 000 турски лири към момента
на задържането им. Последното обстоятелство се потвърждава от ищеца чрез
пълномощника му в с.з. на 10.10.2019г. и
в тази връзка предявеният първоначално иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 58 981.60 лева е оттеглен, а производството
по делото в тази му част е прекратено.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице, прието без
оспорване от страните, законовата лихва за периода от 26.08.2016г. до датата на
подаване на исковата молба (12.07.2019г.) е в размер 17 219.35 лв. , а за
периода от 13.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба е в размер 9 453.44
лв.
Въз
основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение
за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи
законна лихва върху неоснователно задържана сума от митнически органи. Претенцията
е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска –Агенция „Митници“. Ето защо искът е допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен
и недоказан. Съображенията за това
са следните:
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В
случая се претендира вредите да са настъпили от незаконосъобразно действие на
митнически орган, изразяващо се в задържане на 26.08.2016г. на сумата от 100 000 турски лири с
левова равностойност към тази дата 58 981.60 лв. Твърдените вреди са под формата на пропуснати
ползи в размера на законната лихва за времето на неоснователното задържане на
сумата от 26.08.2016г. до датата на завеждане на исковата молба - 12.07.2019г.
Съгласно
разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК, когато вредите са причинени от
незаконосъобразно действие, каквито са твърденията в настоящия случай,
незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението.
В
случая твърдяното незаконосъобразно действие, от което се претендира да са
настъпили вреди за ищеца е задържането на сумата от 58 981.60 лв. –
левовата равностойност към 26.08.2016г. на 100 000 турски лири, иззети с
разписка №0059609/26.08.2016г. във връзка със съставен АУАН №1710/26.08.2016г.
за извършено нарушение на чл.18 ал.1 вр. чл.11а ал.1 от Валутния закон.
Предвид разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК,
първоначално следва да се извърши преценка дали действието по задържане на
сумата от 58 981.60 лв за процесния период е незаконосъобразно. В тази
връзка следва да се съобразят разпоредбата на чл.41 от ЗАНН, както и
специалната регламентация по чл.229 ал.1 и ал.2 от Закона за митниците, според
която митническите органи имат право да изземват и задържат стоките -
предмет на митническо нарушение, като до приключване на
административнонаказателното и наказателното производство иззетите и
задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение.
В случая няма спор, че задържаната валута от
100 000 турски лири с левова равностойност към 26.08.2016г. 58 981.60 лв е била предмет
на административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за
деклариране по чл.11а ал.1 от ВЗ и установено с АУАН №1710/26.08.2016г. Няма спор също, че по повод
неизпълненото задължение за деклариране на посочената сума при пренасянето
ѝ през границата на страната е било образувано наказателно производство,
а след прекратяването му -
административнонаказателно такова, като издаденото НП №
698/2017г. от 24.04.2017г. е било предмет на обжалване по съдебен ред и е било
отменено с влязло в сила на 30.11.2017г. съдебно решение. Хронологията на събитията, развили се от
момента на изземване на валутата на 26.08.2016г. и след това сочи, че до отмяната на НП с
влязло в сила съдебно решение митническите органи са процедирали в съответствие
с правомощията им, разписани в чл.229 ал.1 и ал.2 от ЗМ т.е., че сумата
от 58 981.60 лв е
иззета и задържана на законово основание, което положение е съществувало до 30.11.2017г.
При
така установеното се налага извод, че за периода от 26.08.2016г. до 30.11.2017г. не е налице незаконосъобразно действие,
извършено от длъжностно лице на ответника. След тази дата обаче не е било налице законово
основание сумата от 58 981.60
лв да бъде задържана, доколкото образуваното срещу ищеца административнонаказателното
производство е приключило с постановена по съдебен ред отмяна на НП, с което същата
е била отнета в полза на Държавата.
Предвид
горното, съдът счита, че държането на сумата от 58 981.60 лв след
30.11.2017г. и до датата на възстановяването ѝ на ищеца -12.08.2019г.,
следва да се определи като незаконосъобразно действие т.е. за тази част от процесния период, фиксиран от
ищеца с крайна дата – завеждане на исковата молба, се установява наличието на първия елемент от фактическия
състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Не
са налице обаче останалите кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране
отговорността на Държавата в лицето на ответника.
Както
се посочи по-горе, в случая се претендира обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в размера на законната лихва върху сумата от
58 981.60 лв. за времето от
26.08.2016г. до датата на завеждане на исковата молба - 12.07.2019г. , като
твърдените вреди се основават на разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая обаче не се касае за лихва, дължима за забавено плащане, а самото претендирано по реда на ЗОДОВ обезщетение представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Предвид последното и съотнесено към конкретната претенция, ищецът следва да докаже, че действително в резултат на незаконосъобразното действие на митнически орган е претърпял твърдяната имушествена вреда под формата пропусната полза т.е., че е бил лишен от възможността да реализира увеличение на имуществото си в претендирания размер от 18 000 лв.
Според настоящия състав от събраните по делото
доказателства не може да бъде направен извод, че в резултат на
незаконосъобразното задържане на сумата от 58 981.60 лв. за периода
след 30.11.2017г. и до 12.07.2019г. ищецът действително е претърпял имуществени
вреди. Не се установява въпросната сума да е собствена на ищеца като в тази
насока липсват доказателства. От приобщените
към доказателствения материал по делото Постановление от 15.03.2017г. на Районна прокуратура Свиленград и
Решение от 30.11.2017г., постановено по КАНД №246/2017г. на АС-Хасково е видно,
че по отношение собствеността на задържаните 100 000 турски лири от ищеца
са поддържани различни тези. При задържането им от митническите органи, както и
в хода на административнонаказателното
производство, последният е посочил, че са фирмени средства, които е следвало да
достави от офиса в Истанбул до офиса на фирмата в гр.Хасково, а в хода на
образуваното досъдебно производство - че негова собственост са само 30 000
турски лири, а останалата сума е на други лица. При неяснотата относно
собствеността на задържаната валута, респ. при липса на доказателства, че е тя
е собственост на ищеца, няма как да се приеме, че пропускът да се реализират
лихви от същата за периода на неоснователното ѝ задържане представлява
вреда, настъпила именно в имуществената сфера на ищеца. Подобен извод не следва от обстоятелството,
че валутата е задържана и отнета в полза на Държавата именно от него, нито от
обстоятелството, че му е възстановена .
От друга страна, дори и да се приеме, че задържаните от ищеца 100 000 турски лири са негова собственост, не се доказва от последния, че действително е щял да реализира печалба под формата на законна лихва върху тази сума. Обстоятелства в тази връзка дори не се навеждат в исковата молба.
Наред с горното, с оглед характера на претендираните вреди, а именно – пропуснати ползи под формата на законна лихва, не е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и твърдения вредоносен резултат.
В обобщение на изложеното съдът приема,
че в случая не са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на Държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на ищеца не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1, ал.2
от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М. Н. А. ***, с посочен съдебен адрес:***,
против Агенция „Митници“ – София иск, с който се претендира присъждане
на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 18 000.00 лева, представляващи законната лихва за
периода от 26.08.2016г. до датата на завеждане на исковата молба върху иззета от
митническите органи на 26.08.2016г. сума от
58 981.60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: