№ 257
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900853 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” №2,
представляван от Б.М. и С.С., съд.адрес ***, адв.С.М., твърди, че на основание чл.288, ал.1,
т.2, б.а) КЗ (отм.) е изплатил на Г.В.Ф. обезщетение в размер 74 386,15 лв. за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, състояло се на 13.12.2012 г. в
гр.Асеновград, обл.Пловдив. Твърди, че виновен за произшествието е ответникът, който,
управлявайки лек автомобил Ауди 80 с рег.№***, прави изпреварване на попътен
автомобил, когато В.Г.Ф. предприема пресичане отдясно на ляво и настъпва удар. В
резултат от удара е починала пострадалата В.Ф. – майка на Г.Ф.. Твърди, че за управлявания
от ответника автомобил към датата на инцидента не е бил сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите. На Г.Ф. е изплатена от фонда сумата 50 000
лв. – застрахователно обезщетение по образуваната по нейно искане щета от 27.02.2015 г.
Последната е останала недоволна от размера на обезщетението, поради което е образувала
исково производство срещу ГФ, по което ответникът е конституиран като помагач. Въз
основа на влязло в сила решение по гр.д.№2102/2017 г. на СГС ищцата се е снабдила с
изпълнителен лист срещу ГФ, след което фондът е изплатил на Г.Ф. допълнително сумата
46 000 лв. – главница, присъдена от СГС, сумата 26 687,85 лв. – законна лихва и сумата 1
698,30 лв. – разноски, общо 74 386,15 лв. Въз основа на изложените обстоятелства, в
исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 74 386,15 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение, ведно с
лихви и разноски, като общата сума се претендира със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендират се и деловодни разноски.
1
Ответникът Н. В. Н., ЕГН **********, от ***, не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, не взима становище по предявения срещу него иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№916/2014 г. по описа на ОС
Пловдив Н. В. Н., ЕГН **********, от с.***, е признат за виновен в това, че на 13.12.2012 г.
в гр.Асеновград, обл.Пловдив, при управление на МПС – л.автомобил Ауди 80 с рег.№***, е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 ЗДвП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на В.Г.Ф..
От приетата по делото справка от база данни на Информационен център към ГФ се
установява, че към 13.12.2012 г. за горепосочения автомобил няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. (Предходният договор за
застраховка е с покритие до 10.12.2012 г., а следващият инцидента договор е сключен на
03.06.2013 г.)
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че починалата
при горното ПТП В.Г.Ф. е оставила за наследници съпруг В.Г.Ф., и дъщеря – Г.В.Ф., ЕГН
**********. Установява се, че В.Ф. е починал на 20.01.2015 г.
Установява се, че с уведомление от 27.02.2015 г. Г.Ф., чрез настойника си Л.В., е
сезирала ищцовия фонд за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, настъпили
вследствие произшествието, при което е загинала майка й В.Ф.. На 11.06.2015 г. ищецът е
изплатил на Г.Ф. обезщетение по така образуваната щета в размер 50 000 лв., видно от
платежния документ на л.37.
От приложеното гр.д.№2102/2017 г. на СГС се установява, че последното е
образувано по искова молба на Г.В.Ф. против Гаранционен фонд, с която е предявен иск за
присъждане на застрахователно обезщетение вследствие на горецитираното произшествие,
като е претендирана сумата 90 000 лв., след съобразяване на вече платеното от ГФ
обезщетение в размер 50 000 лв. С влязло в сила решение на СГС по горното дело, след
изменение на решението от Софийски апелативен съд по гр.д.№777/2020 г., в полза на Г.Ф.
е присъдено обезщетение в размер 46 000 лв. за неимуществени вреди вследствие смъртта
на майка й В.Ф., настъпила при произшествието на 13.12.2012 г. в гр.Асеновград, ведно със
законна лихва, считано от 28.04.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата 1 698,30
лв. – деловодни разноски. Решението е постановено при участие на настоящия ответник Н.
В. Н. като трето лице-помагач на ГФ. Част от исковата претенция е била отхвърлена, за това
ищцата Г.Ф. е осъдена да заплати на ответника ГФ разноски в общ размер 1 700 лв.
Установява се от приетото по делото преводно нареждане на л.38, че на 13.01.2021г.
ищецът е заплатил по сметка на Г.Ф. сумата 72 686,15 лв. Видно от справката на л.39 сумата
включва присъденото от СГС обезщетение в размер 46 000 лв., законна лихва в размер
26 687,85 лв. и деловодни разноски в размер 1 698,30 лв., след приспадане на дължимите от
Г.Ф. на фонда деловодни разноски в размер 1 700 лв. Видно от приетата по делото регресна
2
покана с обратна разписка към нея, на 09.09.2021г. ответникът е бил поканен да заплати на
ищеца сумата в общ размер 74 386,15 лв. Не се установява плащане да е извършено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.а) КЗ Гаранционен фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени
вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според
ал.8 от същата разпоредба разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за
сметка на виновния водач, освен в случаите по ал. 1, т.1 и ал.2, а според ал.12 след
изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал.8.
В аспекта на горецитираните норми, за успешно провеждане на иска по чл.288, ал.12
КЗ, е необходимо по делото да се установи осъществено от страна на ответника непозволено
увреждане, състоящо се в причиняване на пътнотранспортното произшествие на
територията на РБългария, в резултат на което е увредена чужда правна сфера, да се
установи, че към датата на деликта ответникът няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и, че в полза на пострадалия фондът е
изплатил застрахователно обезщетение, за определяне и/или изплащане на което са сторени
разходи от ищеца.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота
и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане –
фактът на настъпване на твърдяното от молителя пътнотранспортно произшествие,
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушение правилата за
движение по пътищата, настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди,
както и причинността между поведението на ответника и последвалото вредоносно събитие.
Ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест за това, не доказва към
датата на произшествието да е съществувалото валидно застрахователно правоотношение,
имащо за предмет гражданската отговорност на автомобилиста. Напротив, от
доказателствата се установява, че такова правоотношение не е съществувало.
Доказа се още, че ищецът е изплатил обезщетение на пострадалия при наличие на
предпоставките по чл.288, ал.1, т.2, б.а), предложение последно КЗ (отм.), като във връзка с
плащане на това обезщетение са настъпили допълнителни разходи – съдебноделоводни
разходи, също заплатени от ищеца (в случая е извършено прихващане с насрещно дължими
деловодни разноски, но резултатът в крайна сметка е натоварване на фонда с дължимо от
ответника плащане, поради което приложима по аргумент от по-силното основание е
общата хипотеза). Следователно, ищецът се е суброгирал в правата на увредения срещу
3
делинквента и има право да претендира от него общата сума на обезщетението с разходите
по чл.288, ал.8 КЗ (отм.), равняваща се на 74 386,15 лв. Ето защо искът е изцяло доказан и
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер 2 975,45 лв., претендирана в списък по
чл.80 ГПК, която следва да се присъди в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, от ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
седалище и адрес гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” №2, представляван от Б.М. и С.С., сумата 74
386,15 лв. (седемдесет и четири хиляди триста осемдесет и шест лева и 15 ст.), ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 30.11.2021г., до окончателното плащане,
представляваща изплатено от Фонда обезщетение на Г.В.Ф., ведно с разходите по неговото
изплащане, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.12.2012 г. в
гр.Асеновград, обл.Пловдив, поради нарушаване правилата за движение по пътищата от
страна на Н. В. Н. при управление на лек автомобил Ауди 80 с рег.№***, без за последния
да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
при което е настъпила смъртта на В.Г.Ф.; както да заплати сумата 2 975,45 лв. (две хиляди
деветстотин седемдесет и пет лева и 45 ст.) – държавна такса за производството по т.д.
№853/2021г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4