Решение по дело №6126/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 20.06.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  Председател: Ваня Тенева

 

 

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 6126 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

 

Образувано е по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД против С.А.С., в която се твърди, че на 14.03.2017г. ответникът кандидатствал за отпускането на потребителски кредит като е попълнил Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт.

На 15.03.2017г. дружеството „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД предоставило на С.С. „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредит" относно потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" с пакет от допълнителни услуги Бонус.

След взето информирано решение от страна на С.С. на 15.03.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор, от една страна и С.С., като длъжник от друга страна.

Договорът е сключен при следните параметри:

Рефинансиране:

•          Кредитор: ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД

•          Сума на рефинансиране: 806.30 лв.

•          В полза на С.А.С.

По кредита:

•          Сума на кредита 3000 лева.

•          Срок на кредита: 36 месеца.

•          Размер на вноската по кредита: 146.36 лв.

•          Годишен процент на разходите (ГПР) 49.90%

•          Годишен лихвен процент: 41.17%

•          Лихвен процент на ден: 0.11 %.

•          Дата на погасяване: 10-то число от месеца

•          Дължима сума по кредита: 5270.04 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

•          Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2642.04 лв.

•          Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 73.39 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

•          Общо задължение: 7912.08 лв.

•          Общ размер на вноската: 219.78 лв.

„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като рефинансирал предишно задължение на С.С. към дружеството в размер на 806.30 лв.

„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело паричната сума в размер на 2193.79 лв. по сметка на С.А.С. видно от приложеното преводно нареждане с банкова референция BORD06059145 от 15.03.2017г. Сумата представлявала остатъчна стойност на одобрение кредит в размер на 3000лв, след направеното рефинансиране в размер на 806.30 лв.

Ответникът от своя страна поел задължение по Договора за потребителски кредит, като го сключил за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 219.78 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия /по нататък наричани за краткост „ОУ"/.

На 17.08.2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в качеството си на кредитор от една страна и С.А.С., в качеството си на длъжник от друга страна бил подписан Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит за отлагане на вноски. В Анекс № 1 било уговорено, че вноска № 4, ще бъде отложена и същите, ще бъдат заплатени в края на погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 1.

В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платил 3 пълни вноска, и една частична вноска,след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит на 03.01.2018г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, а до длъжника С.С. е изпратено писмо уведомление на 09.01.2018 г.

В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 19.81 лв., както и такси от тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.

Претендират само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата С.А.С. дължал на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 7034.96 лв. /седем хиляди тридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки./, представляващи неизплатено парично задължение.

Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Стара Загора. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 2369/2018 г. На 31.10.2018 г. дружеството заявител „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД получава съобщение, съдържащо разпореждане с указание, за предявяване на установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК.

С оглед гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника С.С. в размер на 7034.96 лв. /седем хиляди тридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляващи неизплатено парично задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Претендирани са направените по делото разноски.

С уточняваща молба ищецът пояснява, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** С.С. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план и е в размер на 2270.04лв. Страните по този ДПК се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. По договорното задължение от страна на длъжника имало погасена сума в размер на 400.90 лв. Неизплатеното договорно възнаграждение била в размер 1869.14 лв.

Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 2642.04 лв. От него имало заплатена сума в размер на 293.56 лв. Неизплатената част от пакета била в размер на 2348.48 лв.

По отпусната главница в размер на 3000 лв. била погасена сума в размер на 182.66 лв. неизплатената част от главницата оставала в размер на 2817.34 лв.

Видно и от предоставения договор дължимата сума по кредита била в размер на 7912.08 лв., а по погасителен план ответникът е направил 4 пълни вноски и една частична. Платена била сума в размер на 877.12 лв. Респективно на което се обосновавало и вземането на кредитора за сумата в размер на 7034.96 лв. посочено в исковата молба.

 

В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

                                                                                                    

            След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителен искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:

 

По иска за сумата от 2817.34 лв. главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

 

По делото като безспорен може да се отдели фактът, че сумата от 3000 лева е получена в заем от страна на ответника и сумата от 182.66 лв. е погасена.

 

По иска за 1869.14 лв.– по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

 

По иска за 2348.48 лв.– чл. 10а от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси в размер на общо 2642.04 лв. са уговорени и ползвани съответните услуги, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с усвояване и управление на кредита.

Ищецът признава плащане в размер на 293.56 лв..

 

            Съдът намира на първо място, че е сезиран с искове за установяване на суми, които не са били предмет на заповедно производство. Видно от приложеното ч.гр.д. № 2369/2018 г. по описа на РС Стара Загора предмет на заявлението е сумата от 7034, 96 лева главница; 30 лева такси за извънсъдебно събиране на вземането и 19, 81 лева лихва за забава. Като основание заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е посочил Договор за потребителски кредит от 15.03.2017 г. и ОУ към него, както и настъпила предсрочна изискуемост на кредита от 03.01.2018 г.

            В настоящото производство сумата от 7034, 96 лева е посочена като „парично задължение“ и пояснено, че съдържа освен сумата от 2817, 34 лева непогасена главница по договора за потребителски кредит, но и закупен пакет „допълнителни услуги“ – 2348, 48 лева и възнаградителна лихва – 1869, 14 лева, част от анюитетните месечни вноски. Липсва идентитет между заповедното производство и настоящото исково производство, което се явява продължение на първото. Вярно е, че сумата по издадената Заповед за изпълнение и тази по исковата молба съвпадат, но основанията, на които е предявена претенцията по реда на чл. 422 от ГПК са съвсем различни. Нещо повече т.нар. пакет за допълнителни услуги е предмет на отделно Споразумение, което не е неразделна част от Договора за кредит и което не е дори упоменато, като основание в заявлението. По отношение на възнаградителната лихва съдът също намира, че е недопустимо същата да бъде претендирана скрито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не може да се сложи знак за равенство между главно и акцесорно задължение. Самият заявител е наясно с разликата, както е видно от предоставения погасителен план, в което са посочени в отделни колони задълженията за главница и за договорна лихва. След като в заявлението не е поискана договорна лихва, същата не може да бъде предмет на иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Ето защо съдът намира, че следва да прекрати производството по отношение на договорната лихва - цялата в размер на 2270, 04  лева (погасена част от 400, 90 лева), както и по отношение на пакета закупени услуги в размер на 2642, 04 лева (погасена част 293, 56 лева). В този смисъл – Решение от 28.01.2019 г. по в.т.д. № 1347/2018 г. и Определение от 26.04.2018 г. по ч.т.д. № 1107/2018 г. – всички по описа на ОС Стара Загора.

            Производството следва да продължи по отношения на получения заем от 3000 лева, по който се признава плащане от 182, 66 лева и е посочена невърната главница 2817, 34 лева. По отношение на сумата от 30 лева такси за извънсъдебно събиране на вземането и 19, 81 лева лихва за забава следва да се обезсили заповедта за изпълнение от заповедния съд, доколкото в тази част няма предявен установителен иск.

 

            По отношение на главницата съдът намира следното:

            По делото е представено Искане за отпускане на потребителски кредит от ответника, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и самият Договор за потребителски кредит № ********** от 15.03.2017 г. Видно от него същият е сключен между ищеца „Профи кредит България“ ЕООД и ответника С.А.С. за сумата от 3000 лева главница за срок от 36 месеца. Сумата е преведена по банков път по сметка на ответника, като по делото е представено преводно нареждане. Обстоятелството, че сумата е получена от ответника беше отделено като безспорно в доклада по делото. След като е получил сумата от 3000 лева и е погасил по признание на ищеца 182, 66 лева, то С.С. дължи връщане на останалата сума, като нейният размер зависи от това дали е доказана предсрочната изискуемост. Съгласно Погасителен план към Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит крайната падежна дата на заема е 10.05.2020 г., а твърденията са че е настъпила предсрочна изискуемост на 03.01.2018 г.

За да се позове на настъпила предсрочна изискуемост ищецът следва да докаже, че още преди подаване на заявление за издаване по чл. 410 от ГПК т.е. преди 10.05.2018 г. е уведомил ответника за този факт. Доказателства в тази насока не бяха представени. Представено е единствено уведомление за от 09.01.2018 г. за настъпила предсрочна изискуемост, което обаче няма доказателства да е връчено на ответника преди образуване на заповедното производство.

            Съгласно Тълкувателно решение  № 8/2017г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо при предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен

за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

            Няма причина това тълкувателно разрешение да се прилага само и единствено по договорите за банков кредит, но не и по тези договори за кредит, сключени с небанкова финансова институция, като каквато е регистриран ищецът.

Ето защо съдът споделя това тълкуване и счита, че следва да го приложи и в настоящия случай, поради което и намира, че следва да уважи иска за главница до размер, съответстващ на падежиралите вноски до датата на приключване на съдебното дирене съгласно горецитираното тълкувателно решение. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на същата.

Съгласно погасителния план падежиралите вноски за главница към 10.05.2019 г. (съдебното дирене е приключило на 20.05.2019 г.) са в размер на 1494, 42 лева. От тях е признато плащане в размер на 182, 66 лева – представено е извлечение към Договор за потребителски кредит от ищеца с отбелязани плащания на главницата в този размер. Ето защо съдът намира, че следва да уважи иска до размера от 1311, 76 лева, а в останалата част да се отхвърли.

 

По разноските.

Ответникът не е сторил разноски. Ищецът е направил разноски в размер на 241, 70 лева по заповедното производство и 140, 70 лева за държавна такса по исковото производство. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Съгласно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 90 лева в полза на ищеца.

Водим от горното, съдът,

 

                                                                Р Е Ш И:       

 

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело № 6126/2018 г. по описа на РС Стара Загора за сумата над 2817, 34 лева до сумата от 7034, 96 лева като недопустим

 

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2369/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд по отношение сумата над 2817, 34 лева до сумата от 7034, 96 лева поради прекратяване на производство в тази част.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1311, 76 лева главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 15.03.2017 г. за падежиралите вноски до 10.05.2019 г. включително, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2369/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва за забава от 10.05.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 2817, 34 лева главница.

 

ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* разноски в размер на 90 лева за исковото и заповедно производство.

 

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

 

 

                                                           Районен съдия: